Икономическа култура

В общество, в което интересът към политиката винаги е бил по-голям, отколкото към икономиката, е напълно естествено повече да се обсъждат проблемите на политическата, а не толкова на икономическата култура. Един от водещите социолози на нашето съвремие - Даниел Бел, обаче твърди, че отношението „между социално-икономическата структура на една цивилизация и нейната култура е може би най-сложният от всички проблеми, с които социологът се сблъсква". Най-специфичното измерение на съвременния свят е именно интензивното взаимодействие и срастване между икономика и култура. Благодарение на интегрирането между тези две сфери възникна и едно ново направление в науката - за икономическата (стопанската) култура и етика. Може би точно поради тази причина през последните години в българската научна литература Изследват се различни аспекти от взаимодействието между културата и икономиката - било на национално и/или регионално равнище, по социални общности и предприемачески социални групи или в отделно взети организации и фирми. Макар че сред тях има философи, социолози, икономисти, антрополози, етнолози и психолози, всички те със своите проучвания повече се допълват, отколкото разграничават. Разбира се, различията между тях са неизбежни и закономерни. Някои автори наблягат на влиянието на народопсихологията, други - на културата във финансовата сфера, трети - на социалните общности, четвърти - на предприемачеството, а пети правят сравнения между икономическата култура в България и икономическите култури на други страни. Но различията изглеждат бледи на фона на общото, което ги обединява -стремежа да се изяснят различните аспекти и фактори, които оказват влияние върху формирането на икономическата култура. Има и автори, които предпочитат вместо икономическа култура и етика да говорят за стопанска култура и етика или за бизнес култура, или за култура на предприемачеството. По този повод Бриджит Бъргър от Института за изследване на икономическата култура към Бостънския университет отбелязва, че при подобни случаи не е нужно да „си поставяме за цел да затрупваме читателя с хилядите дефиниции за културата, предлагани и отхвърляни от учените през различни периоди, само за да се появят наново и наново да бъдат отхвърлени".
Същата авторка смята, че много по-важно е да се приложи друг подход - да се разграничат двата основни лагера: единият е на тези автори, които разглеждат по-ограничено културата, тъй като наблягат предимно на символните измерения, а вторият - на онези автори, които са по-обхватни, защото включват в културата „цялостния начин на живот на различни групи хора, междуличностните им отношения и антитюди, ценностите, вярванията, нормите и когнитивните им стилове". Ето защо авторовата гледна точка за икономическата култура, разглеждана в по-широк смисъл, е, че това е съвкупност от споделяни ценности, жизнени практики и социални механизми, които са се утвърдили, складирали и предали от поколение на поколение между хората като стил и начин на поведение в сферата на икономическата дейност.
Очевидно е, че след като дадена икономическа култура зависи от натрупаните от предишните поколения ценности, жизнени практики и социални механизми, тя има своя собствена история. Затова в по-широк смисъл темата на тази книга е макросоциологическата история на стопанския живот у нас. И още нещо. Моето разбиране за феномена култура и неговата роля за развитието на обществото се гради на становището на големия български интелектуалец и мислител Петър Увалиев. Според него.....културата не е надстройка.
Нито е елегантна кула, била тя от слонова кост, или не. Културата е темел, тя е под строежа! Тя определя тона на поведението ни".