Съдебна реторика

В настоящото изследване ще се спрем на съдебната реч и въздействието й върху съдебната аудитория.
В съвременната литература по реторика проблемът не е разработен. Съвсем бегло е маркиран в някои от съчиненията при разглеждане на реторическите класификации: Апресян Г. А., Ораторское искусство. М., 1972; Гурвич С., Погорелко В., Герман М., Основи риторики. Киев, 1988; Тошев А., Ръководство по реторика и красноречие. Пловдив, 1901; Ведър Й., Популярна реторика. С., 1984; Александрова Д., Проблеми на реториката. С., 1985.
В наказателнопроцесуалната литература съдебната реч е изследвана значително по-пълно. И все пак, за такъв значителен, според нас, проблем това е крайно недостатъчно.
В българската теория самостоятелни изследвания липсват. Общо или само някои аспекти на съдебната реч са засегнати в различни научни трудове.
Те представляват интерес за нас, въпреки че основната или изключителната гледна точка на авторите е тази на наказателния процес. Изследва се главно общото значение на съдебната реч и особено нейната структура. Известно внимание е обърнато на стила, на езика й, нейната подготовка и произнасяне.
Те обикновено разглеждат различните съдебни речи във висока степен независимо една от друга (сочените различия са главно въз основа на различните процесуални функции или процесуални роли), от аудиторията и ефективността.

Целта ни е изследване на съдебната реч от позициите на съдебната реторика. Оформят се три относително самостоятелни и в същото време тясно свързани групи проблеми, отнасящи се към съдебната аудитория; същността на съдебната реч и нейното подготвяне и произнасяне.