Християнската философия

Днес вече е очевидно, че нито европейската философия, нито европейската култура могат да бъдат разбрани, ако се изключи онзи хилядолетен фрагмент, наричан средновековна философия. Без съмнение големият проблем пред изследователя (и преподавателя) днес е удържането на правилната мяра между всеобхватността и проницателността на интерпретаторския поглед.
По наша преценка един образец за така намерена мяра е учебникът на Етиен Жилсон и Филотеус Бьонер.
Жилсон настоява, че "християнската философия" е колкото "християнска", точно толкова и "философия"; че както в своите теологически, така и в чисто логическите си аспекти тя е рационално занимание.
Евристичният дух и ерудицията на Жилсон щастливо се допълват с умението на Бьонер да систематизира и поднася материала в почти дефинитивен вид. Полученият резултат се приема безрезервно както от последователите, така и от критиците на "епохата Жилсон".
Разбира се, учебникът има своите пристрастия, които едва ли могат да бъдат споделени без уговорки. Макар че все още не е в своя радикално томистки период, Жилсон структурира телеологично интелектуалното пространство на средновековието, устремявайки го към високата схоластика. По тази причина определени традиции и автори (гръцките отци, Сигер от Брабант и др.) остават очевидно недооценени.
Въпреки това "История на християнската философия от нейните начала до Николай от Куза" остава и до днес — независимо от многобройните по-нови публикации — учебникът по средновековна философия. Той е онзи задължителен фундамент, от който израства всяка сериозна интерпретация, независимо от посоката, която си е избрала.
Ц. Бояджиев, Г. Каприев