1995 стъпки по пътя

Това, което искам да предложа днес, е не цялостна теза, не хомогенна гледна точка, а една ретроспективна разходка. Искам да се обърна назад и да преброя моите стъпки през 1995 г. През първата година след края на промяната в България и в Източна Европа. През годината, в която горчивината от краха на илюзиите все пак се редуваше с вече твърде плахата надежда, че може би не всичко е изгубено. И с една тиха увереност, че нещо много важно току-що започва. След барикадите на революционерите и самодоволното завръщане на миналите величия, отървали се с лека уплаха, днес идва трънливото, негероично време на гражданина. Времето, в което свободата е не възторжена знаменоска на революцията, а усърдна и често анонимна къртица на всекидневието. Времето, в което не се щурмува крепостта на реакцията, а с тихо постоянство се отблъскват троянските коне на реставрацията от праговете на човешкото достойнство. Времето на тези, които постепенно ще запълнят пропастта между минало и бъдеще, претенциозно изкопана от революционния радикализъм.
Затова тази книжка, тези стъпки по пътя са без претенциите на теоретичната обективност и методологическата чистота. Не, не става дума за жертва на политологичен професионализъм в полза на публицистичен патос. Просто времето е такова преди професионалиста своите стъпки по пътя трябва да направи гражданинът.