Македонският въпрос и българо-югославските отношения (9. IX. 1944 - 1949)

В книгата са изследвани мястото и ролята на македонския въпрос в българо-югославските отношения от края на 1944 г. до 1949 г. включително. Използувайки богат и неизвестен досега архивен и друг материал, авторът е успял всестранно да осветли в тяхното развитие и сложност политиката на БРП(к) и ЮКП по македонския въпрос, усилията на югославското ръководство да присъедини Пиринска Македония към Югославия, натискът на Сталин и Тито да се даде културно-национална автономия на тоя край и се провежда политика за неговото насилствено македонизиране. Всестранно са анализирани позициите на българското и югославското правителство по време на водените преговори за сключването на съюзен договор и за създаването на южнославянската федерация. В критичен план е оценена историческата отговорност на БРП(к) и лично на Георги Димитров и други български партийни и държавни дейци за допуснатите сериозни отстъпления, уронващи националните интереси на България. Заедно с това са изнесени многобройни факти за техните усилия да отстояват на натиска и да запазят националната независимост и суверенитет на страната. Обилният фактически материал и задълбоченият академичен анализ дават възможност да бъдат разбрани и осмислени съвременните измерения на македонския въпрос и българо-югославските отношения.
Желанието на автора да не се съобразява с конюнктурата направи възможно книгата да бъде публикувана едва днес. От нея лъха оптимизъм за развитието на българския национален въпрос като фактор в новата и най-нова история на междубалканските отношения и връзки.