Социокултурен процес

Да се анализира социокултурният процес в условията на преход към пазарно стопанство е предизвикателство, свързано с преодоляването на редица затруднения - даже и поради елементарния факт, че в стопанската практика и в икономическата теория липсва задоволителен отговор на въпроса за категориалната система на тази разновидност дейности. „Обявяването" му за производство със сигурност ще провокира читателя да потърси за себе си отговор на въпроса, защо не се оперира с традиционните категории „нематериална", „извънпроизводствена", „нетърговска", или „социално-културна" сфера? Този проблем е достатъчен предмет за самостоятелно изследване.
Предизвикателството е свързано още с бавните и мъчителни опити за оцеляване на социокултурния процес в условията на преход към пазарни форми на развитие. Важността му се подценява. Този въпрос се поставя (като правило) спонтанно, а за неговото решаване се предприемат действия, които в повечето случаи са епизодични и несистемни. Те обикновено са свързани с изострянето на някакъв социален конфликт (относно равнището на работната заплата, закриването на театри, училища, болници, провал в осигурителната система и т.н). Работи се на „парче", без ясна стратегия, без достатъчно осъзнати прагматични стъпки за главното в насоките на реформата в социокултурния процес.
Изследваните дейности са свързани с най-невралгичните и ежедневните проблеми на човека и неговото семейство, с духовното и социалното здраве на обществото, с новия му начин на живот в пазарните условия. Дори неволното сравнение между решаването на тези въпроси преди 15 или 20 години и решаването им сега констатира, че преходът създава повече проблеми, отколкото да отговаря на възникващите свръхсложни въпроси. Във формиращото се гражданско общество вече се говори не за развитие на социокултурния процес, а за неговото физическо оцеляване.