Управление на човешките ресурси

Изложената теза и цел на изследването са логиката, по която се развива структурата на книгата - от глобалните към конкретните предметни области и от макро процесите на национално равнище към управлението на персонала в организацията.
Предмет на първи раздел са сложните и противоречиви за съвременността проблеми на пазара и заетостта на работната сила. Трайното превишаване на предлагането пред търсенето установи
значима и продължителна безработица. Това постави заетостта като пръв, глобален проблем в социалната политика на развитите страни и провокира приемането на комплекс от мерки за нейното стабилизиране. От решаващо значение е и проблемът за заетостта в организацията, който за нея е свързан с политиката за формирането на персонала.
Във втори раздел се изследва стратегическия проблем за професионалното развитие на човешките ресурси. Правилният научнообоснован избор на професия и непрекъснатата квалификация през целия трудов живот се определят от бързо нарастващите изисквания към качеството на работната сила. Изоставането от тези изисквания води до неуспехи в професионалната кариера, загуба на заетостта на личността и ниска ефективност от дейността на организацията.
Трети раздел е посветен на проблемите за планирането, мотивирането, работната заплата и оценяването на персонала. Заедно с изследваните в другите раздели - формиране, професионално развитие, индустриални отношения, се представят основните проблеми и най-новите тенденции в управлението на персонала в условията на глобализацията на световната икономика. Отразен е и опитът на проспериращи организации от Европа, САЩ и Япония, отправили поглед към двадесет и първия век.
В четвърти раздел се разглеждат институциите за управление на човешките ресурси и формите и методите, които се използват в условията на пазарна икономика. Определено място тук имат Националната служба по заетостта, а в организацията — дирекцията по персонала. Ефективната работа на институциите е свързана с координация на тяхната дейност, в която първостепенна роля играе установяване индустриални отношения на партньорство между държавните органи, работодателите и синдикатите (като представители на трудещите се).
Авторът не претендира за изчерпателност на изложението, тъй като това е един комплексен и сложен проблем в теорията и практиката, чието цялостно разработване изисква усилията на много научни работници и специалисти от практиката, занимаващи се с управление на човешките ресурси. В тази книга се поставят основните проблеми, чието разрешаване ни отвежда в двадесет и първи
век.