Семейните комплекси

През 1938 г. Анри Валон възлага написването на главата, посветена на семейството в тома Психичен живот на френската енциклопедия, не другиму, а на един млад психоаналитик с медицинска специалност на психиатър, чиито големи възможности предусеща. Жак Лакан приема задачата и озаглавява статията си Семейните комплекси.
Парадоксален е изборът на този текст, на който е отредено да въведе българските читатели в учението на Лакан, защото тук те няма да намерят никоя от най-прочутите му формулировки „Несъзнаваното е структурирано като език" или „Не съществува сексуално отношение". В замяна на това читателите ще открият радикално отхвърляне на обясненията, които под маската на научност претендират, че обясняват какво представляват и вършат хората, пренебрегвайки факта, че те са живи същества, родени сред определена култура, в която са потопени още преди да се появят на света. Нито едно човешко семейство не е „естествено" и ничие развитие не е индивидуално.
Предлаганият текст полага съществуването на парадоксалната организация на хората, които говорят, и непреодолимото разделение на всеки от тях, наложено от един изконен вече и завинаги изгубен обект. Запознатият с учението на Лакан читател ще открие наченките на триединството символично-въображаемо-реално в трите му експлицирани тук последствия.
Новият читател ще усети значимостта и качествата на клиничната част на това съчинение. Тази клиника устоява на всички илюзии и на всички поражения, породени днес от нормативистичната насоченост и от рехабилистките ограничения на убийствения хигиенизъм на когнитиво-бихейвиоризма. Тя казва „не" на химеричното изкореняване на човешкото у човека.