Етнография на България
Една празнина в областта на нашите хуманитарни науки досега стоеше незапълнена: цялостно изложение на бита и наследената от векове култура, в които е проявен творческият гений на българския народ. Публикациите и събраните материали в това отношение, освен че са непълни и несистемни, но са й твърде много разхвърляни по разни периодически и непериодически наши и чужди издания, както и в архивите,на Етнографския институт и музей при Българската академия на науките. Да се запознаят с тях не бе възможно нито за обикновените читатели, нито за студентите в съответните сектори на висшите ни учебни заведения. По този начин една наука, родната ни етнография, не по-малко патриотична от всяка друга историческа наука, оставаше почти изцяло „непозната земя".
Излизайки от правилото „за да обикнеш народа си, трябва да го опознаеш", от близо половин столетие написването на такава етнография, разкриването на творческия лик на българина през вековете бе за нас ръководна задача. Оказа се, че всичко събрано, обнародвано и необнародвано, е в много отношения недостатъчно. Затова значителна част от времето ни през тия години бе посветено на непосредствени проучвания по места. Стараехме се проучванията ни да обхванат цялостната традиционна култура на трудещите се българи из селата, като обръщахме особено внимание и на ония сектори, в които до наше време нямаше нищо събрано. А те не бяха малко. И може да се каже, че повечето от фактите в книгата са из личните ни записи и наблюдения върху бита и културата от всички краища на страната. На това се дължи и честото ни лично и категорично отношение към нещата и преценката ни за тях като на очевидец.
Огромният материал на традиционния бит, който обхваща цялата стопанска и техническа култура, многостранните познания (т. е. духовната култура), всички обществени прояви и Цялото художествено творчество, наложи значителна систематичност на изложението, като някои по-дребни отдели останаха дори невключени. Обстоятелството пък, че същината на традициите е в тяхното развитие, наложи неминуемо не само да се даде описание на фактите, но да се хвърли поглед и към тяхното развитие в рамките на българската история. Проблемите за развитието при отделните групи от явления обаче са трудни за разрешаване при пълната оскъдица на архивни материали от миналото. Затова най-съществена помощ в това отношение, макар и не за всички групи, дава етимологията на термините, значенията на много от които са засвидетелствувани в старобългарския речник, а също и в другите славянски езици .
За разлика от полското и немското издание на Етнография на България, излезли от печат през 1965 и 1969 г., в настоящото издание са нанесени много допълнения и редица редакционни промени. На първо място книгата е снабдена с подробен раздел за историята на българската етнография, глава за типовете на селищата, за народната естетика, за жилището и облеклото у народа като изкуство и със значително повече илюстрации — снимки, схеми, ноти и карти.
Предназначена за общо ръководство, книгата е освободена от посочване на литературата при самите факти и твърдения, които са почерпани от другаде или които се срещат и другаде, не само от нашите теренни проучвания. Литературата обаче, която сме използували и следва да бъде използувана за по-големи подробности, е посочена в края на всяка глава. Освен това в началото е дадена обща литература, обобщаваща един или няколко основни проблема. Посочените в различните раздели старобългарски термини и примери са взети почти във всички случаи от речника на F r. Miklosich Palaeo-slovenico-graeco-latinum, Vindobonnae, 1862.
Материята е разделена на глави по тематика и според спецификата на народните творчески методи и възгледи, а отделните моменти в тях се отбелязват с параграфи. Смятаме този начин на изложение за по-нагледен, като допринася за по-голяма отчетливост в твърде сгъстената материя.
С оглед на все още недостатъчния битов материал, събиран в наше време и при това в много случаи незасвидетелствуван в миналото, нашата задача е най-вече да дадем по възможност,макар и в сбита, но точна и цялостна картина на традиционната ни народна култура и битови прояви и само гдето е възможно, да правим изводи и за по-отдалечени векове, като рядко и предпазливо стигаме до етногенетически тълкувания. Не се съмняваме, че този пръв опит ще се окаже на много места непълен, а може би и в преценките си недостатъчно обоснован. Надяваме се обаче, че бъдещите етнографи ще допълнят и изправят всички подобни слабости. Убедени сме в една положителна страна — че пъртината е проправена; тия, които, минат след нас, ще я разширят, по-добре утъпчат, па ще прокарат и по-прави варианти.
Накрая нека подчертаем, че книгата изнася само традиционната култура и традиционния бит на народа до края на капитализма у нас. Проучванията върху създаденото след това през епохата на социалистическото развитие на българския народ са задача на по-младите етнографи.