Стратегическо управление на човешките ресурси

Глобализацията и преходът към новата икономическа парадигма - икономиката на знанието, оказаха съществено въздействие на мениджмънта на XXI век. Главни отличителни особености са: хуманизацията на управлението, преходът към "плоска" организационна структура на основата на икономическия субект и подходът към организацията, както и откритата система, активно въздействаща с външната среда. Повиши се ролята на човешките ресурси, които се разглеждат в качеството на основен носител на знания и компетенции като източник на конкурентно предимство на организацията.
Въвеждането в практиката на организацията на стратегическия подход за управление на човешките ресурси (УЧР) се превърна в първостепенна задача на мениджмънта на XXI век. Стратегическото управление на човешките ресурси повишава ефективността на управлението като цяло чрез участието на човешките ресурси във вземането на управленските решения, делегирането на пълномощия на подчинените, използването на системата на възнаграждение на базата на отчитане нивото на професионализма и приноса на всеки участник в организацията. Основна цел на стратегическото УЧР е създаването на стратегически възможности за сметка на осигуряване в организацията на квалифицирани, лоялни и добре мотивирани служители, които гарантират дългосрочно конкурентно предимство. Чрез него при динамична външна среда се разработват и прилагат добри практики и програми по УЧР, които да съответстват на деловите потребности на организацията, а също и на индивидуалните и екипните такива. По този начин се удовлетворяват интересите на всички участници в организацията.
При "мекия" вариант на стратегическо УЧР се акцентира върху ръководството на човешките ресурси, надеждността в трудовата заетост, постоянното им развитие, комуникациите, участието, качеството на трудовия живот. В този аспект не са пренебрегнати етичните норми и ценности. При "твърдия" вариант на стратегическо УЧР се набляга на доходите, които трябва да се получат в резултат на инвестициите в човешките ресурси съобразно интересите на организацията. От мениджмънта зависи постигането на приемливо равнище на равновесие между меките и твърдите елементи на УЧР.