Реформите в социалното осигуряване
Социалното осигуряване е най-масовата обществено организирана форма на социална защита на населението срещу специфични рискове, водещи до загуба на доходи от трудова дейност. То е една исторически обособила се самостоятелна сфера на човешката дейност, различна от животозастраховането и социалното подпомагане, макар да има доста допирни точки с тях.
Социалното осигуряване се осъществява в две основни форми - публична и пазарна. Публичната форма на организация на социалното осигуряване е по-широко разпространена от пазарната форма на предоставяне на осигурителни продукти. В съвременните общества обаче се наблюдава тенденция на развитие и разширяване полето на капиталовите пазарно управлявани форми на социална защита най-вече срещу рисковете старост и безработица.
Различните теоретични модели на философия и устройство на социалното осигуряване, както и различията в институционалната му организация, намират израз в една изключително богата гама от осигурителни отношения и практики в различните райони на света. Това прави социалното осигуряване подходящо за изследване не само като теория, но и като законодателство, организация и конкретни практики. Изкуственото отделяне на теорията от практиките на социалното осигуряване в някои академични издания у нас и в чужбина поражда различна интерпретация на същността и функциите на социалното осигуряване, води до различни дефиниции и ненужни научни спорове. До голяма степен тези спорове са откъснати от законодателството и политическата практика. От своя страна вземащите политически решения, водени от конкретната конюнктура, а и поради непознаване или поради лобистки интереси, твърде често приемат закони, в които се пренебрегват основни принципи на социалното осигуряване.
Именно поради тези причини основната цел на тази монография е да се разгледат основните теоретични въпроси и принципи на социалното осигуряване и осигурителния пазар и да се извърви отново пътя на провежданите реформи в България. На тази основа се анализират отделните решения в областта на осигурителната политика, като се оценяват през призмата на теорията и принципите на социалното осигуряване. Проследява се доколко отделни политически действия са съобразени с установените и работещи добри практики, както и с важни документи на ЕС - това число Открития метод на координация, Зелената книга за адекватни, устойчиви и сигурни европейски пенсионни системи и други.