Глаголният вид в българския книжовен език

Предмет на изследване в предлагания труд е значението и употребата на свършения и несвършения вид в българския книжовен език. Проблемите, свързани с видовата семантика, по които в научната литература съществуват редица спорове и колебания, са актуални с теоретическата си постановка, а въпросът за употребата на глаголните видове в речта има и съществено практическо значение. Особено внимание е обърнато на все още недостатъчно проучения въпрос за неравномерността и непоследователността в употребата на двата глаголни вида: в определен контекст в едни случаи видовете са с ясно разграничени значения, а в други се сближават семантично и могат дори да се заменят взаимно. Това не само затруднява изучаването на българския език от чужденци (неславяни), но поставя и сериозни проблеми пред изследователите на видовите значения.
Важно място е отделено и на стилистичната и модалната употреба на двата глаголни вида.
Въпреки че материята е трудна, проблемите се излагат ясно и достъпно, без много специална терминология, която би затруднила читателя.
Книгата е предназначена за специалисти езиковеди, преподаватели във ВУЗ и училища, за студенти — българисти, слависти и др.