Тази книга се издава с благословението на Негово Високопреосвещенство t Пловдивски митрополит Николай
Протодякон Василий Марущак
Житие на Архиепископ Лука Войно-Ясенецки
София, 2015
Лозенски манастир „Свети апостоли Петър и Павел"
Предисловие
Настъпи „размразяването", завърши седемдесетгодишната апокалиптична зима на войнстващото безбожие, и сега много неща се представят и изглеждат по друг начин и съвсем не така, както в близкото минало.
Сред хаоса на събитията и различните страсти на съвремието все по-ясно и отчетливо се откроява величието и красотата на Руската Православна Църква. През годините на най-жестоки гонения, непознати в цялата история на християнството, тя не само не е помръкнала, но сияе с небесната светлина на Божествената любов, явена ни чрез неизброимия сонм мъченици, изповедници и подвижници, опазили докрай верността си към Христа и Неговата Църква.
Според убеждението на древните римляни именно верността (fides) е онова качество, което ги отличава от варварите. Навярно същото чувство - верността, но в този случай към Христа, Църквата и православната традиция, е отличавало много християни в онези ужасни години, преживени от нашата Родина, когато са се опитвали да прелъстят слабите и нерешителните с „паница леща", а силните и мъжествените -да унищожат, и в крайна сметка да бъде премълчан и скрит от света техният подвиг на вяра и мъченичество. Именно от такава вярност имаме нужда днес, и то много повече от когато и да било.
Слава Богу, можем да се оплакваме от всичко, но не и от липсата на примери и начини за спасение. Слава Богу, че в днешно време, макар и да сме лишени от много, не сме лишени от Божията милост и даровете на Светия Дух. Сега трябва да се пробудим за тайнствения живот в Църквата, да усетим другото качество на Битието, да придобием увереност и единство в Христа Иисуса. И кое би могло да бъде по-скъпоценно за нас от подвига на мъчениците и изповедниците?...
Работата на протодякон Василий Марущак представлява интересен и ценен опит за изследване живота на една уникална личност - Архиепископ Лука (Войно-Ясенецки), изтъкнат архиерей и лекар. Трудно е да бъде подложен на преоценка жизненият опит на един човек, потопен в Христа, и в същото време не чужд на истинския научен мироглед; човек, предан на Църквата, но продължаващ да живее с проблемите на обществото. В наше време много неща са се променили, но съблазните, лъжата и насилието все още съществуват. Те са станали по-различни, но не по-малко опасни за човешката душа.
Животът на Владиката ни помага да разберем, че няма смисъл да се борим със следствията, ако не знаем тайните и дълбоки причини за тях. В света трябва да дойдат съблазни, и дори праведниците да бъдат изкушавани, както знаем от Свещеното Писание - затова не бива да забравяме, че в духовния живот не съществува примирие с дявола. Води се постоянна и ожесточена борба за човешките души, за вечността и спасението.
Владика Лука е причислен към лика на светиите. Това е призвание към ново служение, но вече в качеството на небесен застъпник, имащ особено дръзновение да се моли пред Божия Престол за своята земя и народ. И ние на свой ред да прекло-ним коленете на сърцето си пред величието на този Архиерей.
Светостта е самоценност и самоцел, тя не може да бъде "използвана" за каквито и да било цели, тъй като сама е цел. Светостта е ценност сама по себе си". И нашата радост е в това, че духовната ценност не може да се укрие, подобно на град, намиращ се „навръх планина" (Мат. 5:14). Прославяйки Светията, ние реално участваме в неговата слава.
Протойерей Николай Доненко
На д-р Николай Янев с олагодарностп
за идеята, вдъхновението и спомог^ествователството при издаване на тпази книга
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Детски и юношески години
Валентин Феликсович Войно-Ясенецки се родил в Керч на 27 април 1877 г. в семейството на помощник-аптекар. Родът Войно-Ясенецки, много древен, е известен от XVI столетие [32, 939]1 и негови представители служели при двора на полските и литовските крале. Но родът постепенно обеднял и дядото на Валентин Феликсович вече живеел в Могильов-ска губерния в селска къща, ходел с цървули, но имал мелница. Неговият син, Феликс Станиславович, решил да се измъкне от затънтеното село, получил образование и станал помощник-аптекар. Но аптеката, на която две години Феликс Станиславович бил собственик, не носела големи доходи. Той преминал на държавна служба и останал чиновник до смъртта си.
В края на осемдесетте години Войно-Ясенецки се преселили в Киев и се установили в центъра на града, на ул. "Крещатик". Семейството се състояло от седем души: бащата, майката, две дъщери и трима сина. Религиозната атмосфера в дома била своеобразна. Феликс Станиславович, ревностен католик, бил тих човек и не натрапвал своите възгледи на децата. Семейните отношения в дома определяла майката Мария Дмитри-евна (по баща Кудрина). Тя била възпитана в православните традиции и вярата й се изразявала в добри дела, които вършела за слава Божия. Мария Дмитриевна редовно изпращала домашно масло за арестуваните в затвора, давала им възможност да работят, например като им изпращала пружини за легло за поправяне. Когато започнала Първата световна война, в дома им постоянно се варяло мляко, което се раздавало на ранените войници. Но живото религиозно чувство на Мария Дмитриевна било жестоко наранено от един неприятен случай. Правейки панихида за своята починала дъщеря, тя донесла в храма чиния варено жито и след панихидата случайно станала свидетел на поделянето на нейния принос. След това тя никога не пристъпила прага на църквата.
"Не съм получил религиозно възпитание и ако може да се говори за наследствена религиозност, то вероятно съм я наследил от моя много благочестив баща" - пише в мемоарите си, вече на преклонна възраст, Архиепископ Лука. Върху формирането на неговата вяра несъмнено повлияла близостта на такъв уникален център на Православието като Ки-ево-Печерската Лавра. Църковният живот, който кипял тук, върволицата от богомолци, идващи да се поклонят на киевските светини - всичко това давало изобилен повод за размисъл на юношата. За това, че неговият духовен свят бил основан на светото Православие като на твърд камък, го-
^Тук и нататък в квадратни скоби е дадена препратка към източниците. Първата цифра посочва номера на източника според библиографията, а втората - номера на страницата.
ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ
вори следният факт. Известно време Войно-Ясенецки се увличал от идеите на толстоизма. На 30 октомври 1897 г. той дори написал писмо на Лев Николаевич Толстой с молба да повлияе на неговата сурова майка, която се противяла на стремежа му да стане толстоист. Валентин искал разрешение от графа (Лев Толстой) да дойде в Ясна поляна и да живее под негово наблюдение [27, 47]. Но, за щастие, в ръцете на юношата попаднала книжката на писателя "В какво се състои моята вяра?". Той внимателно я изучил и разбрал, че толстоизмът не е нищо друго, освен подигравка с Православието, а Толстой - еретик, намиращ се безкрайно далеч от истината.
Истинско разбиране за християнската вяра Валентин Войно-Ясенецки получил, след като усърдно прочел Новия Завет, подарен му от директора на гимназията при получаване на свидетелството за зрелост. Много места в тази свята книга оставили трайно впечатление у юношата [2 ,13].
От детските години у Валентин се забелязвала дарба да рисува. Паралелно с гимназията той завършил Киевското художествено училище. За сложните размишления и колебания в избора на жизнен път сам Светителят Лука пише: "Влечението ми към живописта беше толкова силно, че след завършване на гимназията реших да постъпя в Петербургската художествена академия. Но по време на приемния изпит сериозно се замислих дали избирам правилния жизнен път. Кратките колебания завършиха с това, че признах, че нямам право да се занимавам с това, което ми харесва, а съм длъжен да се заема с това, което е полезно за страдащите хора. От Академията изпратих телеграма на майка си, че желая да постъпя в Медицинския факултет, но всички свободни места вече бяха заети и ми предложиха да постъпя във Факултета по естествени науки, с цел после да се прехвърля в Медицинския. Аз се отказах от това, тъй като никак не обичах естествените науки и проявявах подчертан интерес към хуманитарните, особено към богословието, философията, историята. Затова предпочетох да постъпя в Юридическия факултет и една година с интерес изучавах история, философия, право, политическа икономия и римско право" [2, ю].
Любовта към живописта го довела в частната школа на професор Книр в Мюнхен. След като учил там известно време, той се върнал в Киев. "Можех да постъпя в Медицинския факултет - пише Владиката в своите мемоари, - но отново ме обзеха размисли от народнически характер и, изпълнен с юношески плам, реших, че трябва колкото се може по-скоро да се заема с полезна за простия народ работа. Минаваха ми мисли да стана фелдшер или селски учител, и с такова разположение отидох при директора на народните училища на Киевски учебен окръг с молба да ме устрои в някое училище. Директорът се оказа умен и проницателен човек; той високо оцени моите народнически стремежи, но много енергично ме отклоняваше от това, което бях замислил, и ме убеди да постъпя в Медицинския факултет. Това съответстваше на моя стремеж да бъда полезен на селяните, които бяха толкова зле осигурени с медицинска помощ, но ми пречеше чувството на почти отвращение от естествените науки. Все пак успях да преодолея това отвращение и постъпих в Медицинския факултет на Киевския университет" [2,13-14].
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Университетът. Начална дейност
И така, през 1898 година Валентин Войно-Ясенецки станал студент на Киевския университет, носещ името на свети княз Владимир. Скоро го избрали за секретар на курса, което било израз на особено доверие от страна на колегите. Веднъж в групата се случил инцидент - в разгара на спор един студент ударил друг по бузата. Войно-Ясенецки се застъпил за оскърбения състудент. Винаги чувствителен към чуждото страдание и болка, той заставал на страната на слабия, протестирайки срещу насилието и несправедливостта.
В университета юношата се учел добре и неочаквано за самия себе си се увлякъл от анатомията. Това, което плашело и отблъсквало от медицината мнозина, го привлякло по-силно от всичко. "Умението да рисувам фино и моята любов към формата преминаха в любов към анатомията... От неуспял художник аз станах илюстратор в анатомията и хирургията" [2, 14]. Завършвайки университета през есента на 1903 г., той заявил, че иска цял живот да бъде селски участъков лекар. "Изучавах медицина с една-единствена цел: цял живот да бъда селски лекар, да помагам на бедните хора" - пише той по-късно в своите мемоари.
Но избухнала Руско-японската война. Войно-Ясенецки заминал на 30 март 1904 г. за Далечния изток в състава на медицинския отряд на Червения кръст. Отрядът се разположил в Чита и тук започнала практиката на доктора-хирург. Главният лекар поръчал на младия дипломант да завежда хирургичното отделение и не сбъркал: операциите, провеждани от Валентин Феликсович, били сложни и преминавали безупречно, нямало неуспехи. Той веднага започнал да прави операции на костите, сухожилията и черепа, проявявал се неговият задълбочен интерес към топографската анатомия. Отново тук, в Чита, се случило още едно важно събитие в живота на Войно-Ясенецки: женитбата му с Анна Василиевна Ланска, дъщеря на управител на имение в Украйна. Анна пристигнала в Чита със същия отряд на Червения кръст като милосърдна сестра. В болницата я наричали "святата сестра". Двама лекари искали ръката й, но тя отказала, защото била дала обет за безбрачие. Решавайки да се омъжи за Войно-Ясенецки, тя нарушила този обет. През нощта, преди венчавка-та в църквата, построена от декабристите, тя се молела пред иконата на Спасителя. Изведнъж й се сторило, че Христос отвърнал Своя лик и образът Му изчезнал от иконостаса. Както се вижда, това било напомняне за нейния обет и за нарушаването му Господ я наказал тежко с непоносима, болезнена ревност [2,16-17].
Скоро след сватбата младите преминали в неголемия околийски град Ардатов в Симбирска губерния, където на Валентин Феликсович поверили да завежда болницата. Работата била много и младият хирург по-
УНИВЕРСИТЕТЪТ. НАЧАЛНА ДЕЙНОСТ
чувствал, че изнемогва; семейството се преместило в село Верхни Любаж, Фатежка околия на Курска губерния. Но славата на забележителния хирург вече се била разпространила толкова далеч, че пред прага на неголямата селска болница се редели посетители не само от близките места, но дори и от съседната губерния. Валентин Феликсович добре запомнил трогателния случай с един млад бедняк, слепец, на когото възвърнал зрението в резултат на забележително проведена операция. Прогледналият събрал слепците от всички околни места и те се наредили на дълга върволица пред болницата, очаквайки медицинска помощ.
Съпругата Анна Василиевна В. Ф. Войно-Ясенецки - студент в Киевския уни-
верситет
Градската управа прехвърлила Войно-Ясенецки в околийския градец Фатеж. Но скоро му се наложило да си тръгне и оттук, тъй като веднъж отказал да прекрати приема на болните, чакащи пред вратите на кабинета му, за да се яви веднага на призива на полицейския началник. Разбира се, председателят на управата постигнал уволнението на независимия доктор. Но въпреки това през целия му живот за него всички пациенти били равни и дори най-високото положение в обществото не давало някакви преимущества при лечението. Той еднакво доброжелателно и внимателно преглеждал и лекувал и простия човек от глухото сибирско село, и видния чиновник. Докторът се отнасял неизменно строго само към войнстващите безбожници, чиито болести смятал за Божие наказание за техните грехове на противене на вярата.
От Фатеж Войно-Ясенецки отишъл в Москва, за да работи над своята дисертация. В селските болници на хирурга се налагало да се сблъсква с проблемите на обезболяването при операциите. Имало тежки случаи на усложнения след прилагането на обща упойка и младият лекар започнал
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
да търси нови пътища в анестезията. Книгата на немския хирург Хенрих Браун "Местната анестезия, нейното научно обосноваване и практически приложения" му послужила като източник на вдъхновение и подтик за собствени разработки. "Прочетох я жадно и от нея за пръв път научих за регионарната анестезия, чиито немного методи съвсем наскоро бяха публикувани... У мен се появи жив интерес към локалната анестезия, поставих си задача да се заема с разработването на нови нейни методи" [2,18].
И така, отивайки в Москва при Петър Иванович Дяконов, голям учен и основател на списанието "Хирургия", Войно-Ясенецки изразил желание да работи в неговата клиника, за да събира материал по темата "Ре-гионарна анестезия". Като получил разрешение, Валентин Феликсович се трудел напрегнато и плодотворно - няколко месеца той подготвял трупове в Института по топографска анатомия, усъвършенствайки методите и техниката на регионарната анестезия. За изучаването на вариантите на обезболяване на троичния нерв се наложило да изследва триста трупа. Ето какво пише в писмо до семейството: "Не искам да си тръгна от Москва, преди да взема от нея всичко, което ми е необходимо: знания и умения за научна работа. Както обикновено, нямам мяра в работата и вече съм много преуморен. А ми предстои много работа: за дисертацията трябва да науча френски език и да прочета около петстотин труда на френски и немски. Освен това ще се наложи много да работя над докто-рантските изпити" [26, 62].
През 1915 г. в Петроград излязла книгата на Войно-Ясенецки "Реги-онарна анестезия", блестящо илюстрирана от самия автор, в която той обобщил и резултатите от изследванията, и своя богат опит като хирург. "Няма да сгреша, ако назова регионарната анестезия съвършен метод на местната анестезия. Предишните неумели и примитивни методи на про-слойно напояване с обезболяващ разтвор на всичко, което трябва да се реже, са сменени от новата, изящна и привлекателна методика на местна анестезия, в основата на която е залегнала дълбоко рационалната идея да се прекъсне проводимостта на нервите, по които се предава болкова-та чувствителност от областта, подлежаща на операция" [26, 36]. За този труд Варшавският университет присъдил на Валентин Феликсович Войно-Ясенецки премия на името на Хойнацки. Тази награда получавали авторите на най-добрите съчинения, прокарващи нови пътища в медицината. За съжаление авторът не получил парите (900 златни рубли), защото не успял да представи във Варшава определения брой екземпляри от книгата: малкият тираж бил разграбен мигновено.
През 1916 г. В. Ф. Войно-Ясенецки защитил своята монография "Ре-гионарна анестезия" като дисертация и получил степента "доктор по медицина". Професор Мартинов охарактеризирал тази работа така: "Ние сме свикнали с това, че докторските дисертации обикновено се пишат по зададена тема, с цел получаване на по-високо служебно положение, и тяхната научна стойност не е висока. Но когато четях Вашата книга, останах с впечатление като от пеене на птица, която не може да не пее, и я оцених високо" [2, 21-22]. Научната работа в Москва така силно завладяла Валентин Феликсович, че той не забелязал как постепенно се оказал в клещите на безпаричието. За да издържа семейството си, се върнал
1917 ГОДИНА. ПЪРВИ ИЗПИТАНИЯ
към практическата хирургия и в началото се трудел в село Романовка, Саратовска губерния, а после в Переславъл Залески. Тук той бил един от първите в Русия, които правели най-сложни операции не само на жлъчните пътища, бъбреците, стомаха, дванадесетопръстника, но дори и на сърцето и мозъка. Прекрасно владеейки техниката на очните операции, той връщал зрението на много слепи. И въпреки че за селския лекар неделните и празничните дни били особено натоварени, той все по-често започнал да посещава местната църква, където дори имал свое място. Тук, в Переславъл, В. Ф. Ясенецки намислил да изложи опита от своята работа в книга, която решил да озаглави "Очерци по гнойна хирургия". Бил съставен план, написано предисловие и внезапно му се явила някаква "крайно странна, натрапчива мисъл: когато тази книга бъде написана, на нея ще стои името на епископ" [2, 24].
1917 г. Първи изпитания
1917 г. била преломна не само за страната, но и лично за Валентин Феликсович. "В началото на 1917 г. - спомня си Светителят в своите мемоари - у нас дойде по-голямата сестра на жена ми, която съвсем наскоро беше погребала малката си дъщеря, умряла от скоротечна туберкулоза. За голяма беда, тя донесе вълненото одеяло, с което се завивала болната й дъщеря. Казах на жена си Анна, че с одеялото сестра й ни е довела смъртта. Така и стана: сестрата на Анна прекара при нас само две седмици и скоро след заминаването й забелязах у Анна явни признаци на туберкулоза на белите дробове" [2, 24]. През март 1917 г. семейството се преместило в Ташкент, където на Валентин Феликсович предложили длъжността главен лекар на градската болница. Като се настанил със семейството в просторна къща, специално построена за главния лекар, той изцяло се потопил в работа. Организирал хирургично отделение в болницата. Имало много болни.
Водела се гражданската война. В болницата докарвали тежко болни и ранени и неведнъж вдигали главния лекар от постелята за операция. Той никога, както свидетелстват колегите му, не негодувал, никога не отказвал да помогне. Но в дома на доктора се настанила беда. Жена му бавно угасвала. Тежката болест отнемала и последните й сили. Окончателно я сломила вестта за арестуването на мъжа й. По клеветнически донос на някой си Андрей, работник в моргата, В. Ф. Войно-Ясенецки бил арестуван. Истинската причина за това била следната: Валентин Феликсович неведнъж предупреждавал своя небрежен подчинен, че ще го изгони от работа за кражба, пиянство и безделие. Но в града веднага започнали арести на противниците на новия режим и Андрей решил да си разчисти сметките със своя началник, като пуснал в ход явна клевета.
Войно-Ясенецки и неговият колега, млад хирург, били отведени в железопътните работилници, където "извънредна тройка" извършвала бърз съд. За разглеждането на всяко дело "съдиите" отделяли не повече от три
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
минути, присъдата обикновено била една и съща - разстрел. Отвеждали осъдените през друга врата и веднага ги разстрелвали. Двамата лекари престояли пред вратата на това съдилище повече от половин денонощие. Можем да си представим ужаса на младия хирург Ротенберг, който постоянно питал учителя си: "Защо не ни викат? Какво може да значи това?", на което Валентин Феликсович невъзмутимо отговарял: "Когато дойде време, ще ни извикат, стойте спокойно". Късно вечерта в тази "зала на смъртта" се появил виден партиец, който познавал главния лекар лично. Той се удивил, като видял знаменития хирург тук, разпитал какво е станало и скоро връчил на двамата лекари пропуск да излязат, давайки им допълнителна охрана. Като се върнал в отделението, докторът се разпоредил да подготвят болните за операциите, които били планирани и едва не се провалили поради неочаквания арест. Хирургът застанал до операционната маса и започнал операцията, като че нищо не се било случило.
По Божия милост докторът избегнал сигурна смърт, но този случай подкосил Анна Василиевна и до самата си смърт тя не станала от постелята. "Тя гореше в треска, съвсем изгуби съня си и много се мъчеше - пише за тези дни Светителят Лука. - Последните тринадесет нощи седях до смъртния й одър, а през деня работех в болницата... Настъпи последната страшна нощ. За да облекча страданията на умиращата, аз й направих инжекция с морфин и тя видимо се успокои. След двадесет минути чух: "Направи ми пак". След половин час пак се повтори същото и през следващите два-три часа аз й сложих много инжекции с морфин, далеч превишавайки допустимата доза. Но не забелязах отравящо действие. Аня бързо се повдигна и седна, и доста силно каза: "Извикай децата". Децата дойдоха, тя прекръсти всички, но не ги целуна, вероятно страхувайки се да не ги зарази. Като се прости с децата, отново легна, лежеше спокойно със затворени очи и дишането й ставаше все по-рядко и по-рядко... Настъпи и последната въздишка... Аня почина на тридесет и осем години. Две нощи четох сам Псалтира над ковчега, стоейки в пълна самота в нозете на покойната. В три часа на втората нощ четях И2-и псалом, началото на който се пее при посрещане на архиерея в храма... Последните думи на псалома ме поразиха и потресоха, защото с пълна яснота и несъмненост ги възприех като думи на Самия Бог, отправени към мен: "неплодната настанява вкъщи като майка, радваща се за децата". Господ Бог е знаел какъв тежък и трънлив път ме очаква и веднага след смъртта на майката на моите деца Той Сам се погрижи за тях и облекчи тежкото ми положение. Ето защо приех без ни най-малко съмнение думите, които ме потресоха, като Божие указание за моята операционна сестра София Сергеевна Белецка, за която знаех само това, че неотдавна е погребала мъжа си и е била неплодна, тоест бездетна, и цялото ми познанство с нея се ограничаваше само с делови разговори, отнасящи се до операциите. И въпреки това приех без съмнение думите: "неплодната настанява вкъщи като майка, радваща се за децата" като Божия заповед да възложа на нея грижата и възпитанието на своите деца. Едва дочаках седем часа сутринта и отидох при София Сергеевна, която живееше в хирургичното отделение. Почуках на вратата. Тя отвори и с изумление отстъпи назад, виждайки в толкова ранен час своя суров началник. „Прощавайте, София
„ДОКТОРЕ, ВИЕ ТРЯБВА ДА СТАНЕТЕ СВЕЩЕНИК!"
Сергеевна - казах, - аз много малко Ви познавам, дори не зная вярвате ли в Бога, но дойдох при Вас с Божията заповед да Ви въведа в своя дом като майка, радваща се за децата." Тя с дълбоко вълнение изслуша какво се е случило с мен през нощта и каза, че й е било много болно да гледа отдалеч как се мъчи жена ми и страшно й се искало да ни помогне, но не се решавала да предложи своята помощ. Тя с радост се съгласи да изпълни Божията заповед за нея" [2, 26-28]. Така по Божия воля София Сергеевна станала майка на четирите деца на Валентин Феликсович, избрал след кончината на жена си пътя на служение на Църквата.
„Докторе, Вие трябва да станете свещеник!"
Някои съвременници, познаващи Валентин Феликсович, казвали, че тежката загуба на горещо обичаната жена сломила твърдия характер на професора и той се отдал на мистика и религия. Но в описания по-горе случай, когато Валентин Феликсович ясно видял Божията десница, която го направлявала и укрепявала в такава скръб - това било резултат от твърдата, несъмнена вяра, сравнима с Авраамовата, когато човек прави крачка в неизвестността, твърдо уповавайки се на Божественото обещание: "ще забрави ли жена кърмачето си, не ще пожали ли сина на утробата си? Но ако би и забравила тя, Аз няма да те забравя"(Ис. 49:15)-
Ташкентските енориаши свидетелствали, че професор Войно-Ясенецки редовно посещавал възкресните и празничните богослужения, бил активен мирянин. Много често присъствал на богословските събрания на вярващите, организирани от настоятеля на църквата при гарата, протойерей Михаил Андреев, и лично изнасял беседи на теми от Свещеното Писание. Веднъж, в края на 1920 г., Валентин Феликсович присъствал на епархийско събрание, на което произнесъл реч за състоянието на делата в Ташкентска епархия. Това изказване направило силно впечатление на слушателите. След събранието управляващият архиерей - Инокентий (Пустински), епископ Ташкентски и Туркестански - отвел професора настрана и, във възторг от дълбочината и искреността на неговата вяра, казал: "Докторе, Вие трябва да станете свещеник!" Светителят Лука си спомня за това в своите мемоари: "Никога не бях мислил за свещенство, но приех думите на Преосвещения Инокентий като призив от Бога, изречен чрез устата на архиерея, и без да размислям нито минута, казах: "Добре, Владико! Ще стана свещеник, ако това е угодно на Бога!" [2, 30]. Ето, дълбоко вярвайки, че Божият Промисъл се проявява чрез обстоятелствата, докторът по медицина Войно-Ясенецки със смирение преклонил главата си под игото на свещенството. Въпросът за ръкоположението бил решен толкова бързо, че дори не успели да му ушият подрасник. "Още същата неделя при четенето на Часовете аз, придружаван от двама дякони и облечен в чужд подрасник, излязох при служещия архиерей и той ме посвети за четец, певец и иподякон, а по време на Литургията - и в сан дякон. Това необичайно посвещение за дякон на вече получилия висо-
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
В. Ф. Войно-Ясенецки. Средата - краят на 1910 година
16
ка оценка професор предизвика огромна сензация в Ташкент и при мен дойде голяма група студенти от Медицинския факултет начело с един професор. Разбира се, те не можаха да приемат моята постъпка, тъй като сами бяха далече от религията. Какво биха разбрали те, ако им бях казал, че при вида на карнавалите, поругаващи се над нашия Господ Иисус Христос, моето сърце дълбоко викаше: "Не мога да мълча!" Почувствах, че е мой дълг да защитавам с проповед нашия оскърбяван Спасител и да възхвалявам Неговото безмерно милосърдие към човешкия род. Една седмица след ръкополагането ми за дякон, на празника Сретение Господне през 1921 г., бях ръкоположен за свещеник от епископ Инокентий... Наложи ми се да съчетавам моето свещенство с четенето на лекции в Медицинския факултет... Преосвещеният Инокентий, който сам рядко проповядваше, ме назначи за четвърти свещеник в катедралния храм и ми повери изцяло делото на проповедта. При това той ми каза думите на апостол Павел: „вашето дело не е да кръщавате, а да благовествувате" [2, 30-31].
Можем да си представим какво е било отношението към религията в онова страшно и тревожно време. Мътната вълна на войнстващото безбо-
„ДОКТОРЕ, ВИЕ ТРЯБВА ДА СТАНЕТЕ СВЕЩЕНИК!
Епископ Ташкентски и Туркестански Инокентий (Пустински: вляво), свещеник Валентин Войно-Ясенецки (вдясно)
жие заливала страната. Множество архиереи, свещеници и миряни засвидетелствали със своята кръв вярата си в Христа. Адската машина на репресиите смилала съдбите на по-голямата и по-добрата част от православния народ - на този народ, който някога се наричал Святая Рус. Вече били пострадали светителите Владимир и Вениамин, много свещеници и миряни били изпратени на заточение и в лагери, но вождовете на болшевизма продължавали да гонят Божията Църква и да разпъват Христа. И ето, в това страшно време, когато някои свещенослужители снемали от себе си сана, професор Войно-Ясенецки, покорявайки се на Божия призив, приема ръкоположение. Две години Войно-Ясенецки бил свещеник и преуспял не само в пастирската, но и в обществено-научната дейност, като станал един от инициаторите на откриването на университет в Ташкент.
На първия научен конгрес на лекарите в Туркестан (23-28 октомври 1922 г.) той изнесъл четири големи доклада, в които споделял с колегите своя изключително богат опит като хирург. Бидейки свещеник, той останал професор по медицина и четял лекции по топографска анатомия и оперативна хирургия в расо и с кръст на гърдите. Оставайки главен хи-
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
рург на Ташкентската градска болница, в неделните дни служел в катедралния храм, а след вечернята водел дълги беседи на богословски теми. Като пастир отец Валентин не можел спокойно да гледа активната от-стъпническа дейност на бившия мисионер от Курска епархия, разстригания (с отнето расо или запретен от свещеническо служение) протойерей Ломакин. Този нещастен човек, предал Христа, в своята жигосана съвест продължавал да се противи на Бога, оглавявайки антирелигиозната пропаганда в цяла Средна Азия. В продължение на две години отец Валентин водел публични диспути в присъствието на огромно множество народ. Като правило, тези диспути завършвали с посрамването на отстъпника и вярващите не му давали път, питайки го: "Кажи ни кога лъжеше: тогава ли, когато беше поп, или сега?" Скоро след това той започнал да се страхува от отец Валентин и молел онези, които устройвали диспутите, да го избавят от "този философ" [26, 118]. Върху нещастния хулител на Светия Дух страшно се изпълнили думите на псалмопевеца Давид: "смъртта на грешниците е люта". Той се разболял от рак на правото черво и при операцията се оказало, че туморът вече е преминал в пикочния мехур. Операционната рана в областта на таза скоро се превърнала в клоака, пълна с гной, урина и червеи. "Божият враг изпаднал в крайно озлобление от своите страдания и дори партийните медицински сестри (...) не можели да понасят неговата злоба и проклятия и отказвали да се грижат за него" [2, 32-33].
Начало на архиерейското служение и първи арест
Пастирската съвест на отец Валентин не можела да остане равнодушна към безобразията, извършвани от разбойническата организация, наричаща себе си "Жива Църква". "Живоцърковниците", ползвайки се от подкрепата на Е. А. Тучков, ръководещ работник от ОГПУ (Обединено държавно политическо управление) и завеждащ църковните дела, постепенно завладявали храмовете, въвеждайки в богослужението и в целия ред на църковния живот неприемливи нововъведения. Отец Валентин, възпитал у своите пасоми твърдост по въпросите на вярата, категорично им забранявал да ходят в храмовете, завзети от "живистите".
Дълг на християнина е да не се съблазнява и да не се поддава на ересите и разколите, които неизбежно възникват в Църквата, тъй като дяволът отвека клевети Божието създание. Онези енориаши, които биха дръзнали да се молят с отстъпниците, отец Валентин заплашвал с отлъчване от изповед и причастие. Но "живоцърковниците" настъпвали по всички фронтове. Народът бил в смущение. От Ташкент изчезнал управляващият епископ Инокентий. Всички очаквали със страх пристигането на
НАЧАЛО НА АРХИЕРЕЙСКОТО СЛУЖЕНИЕ
назначения в Ташкент обновленчески архиерей. И ето, в тази суматоха издига своя глас обичаният от всички пастир. Отец Валентин заедно с настоятеля на гаровата църква отец Михаил Андреев обединил всички, останали верни на патриарх Тихон, свещеници и църковни настоятели, свикал събор на духовенството и миряните, на който да бъдат обсъдени въпросите за въвеждане на ред в църковния живот в епархията, останала без архипастир. На този събор туркестанското духовенство, познавайки високия духовен живот на отец Валентин и неговата ревност в защита на Православието, го избрало на Ташкентската катедра. Така в тези извънредни условия Божият народ и духовенството, както в първите векове на християнството, поставили над себе си архиерей. "Пристигналият по това време да живее в Ташкент заточен Уфимски епископ Андрей (в света княз Ухтомски) тайно постригал Валентин Феликсович в монашество с името Лука. Първоначално той искал да му даде името на лечителя Пан-телеймон, но като узнал някои неща за неговия живот, решил, че повече му подхожда името на евангелист и апостол Лука, който според преданието бил художник (иконописец) и лекар" [18, 16]. Но тъй като апостолските правила изискват "епископ да поставят двама или трима епископи", а по това време в Ташкент нямало никого освен владика Андрей, било взето решение за хиротонията (ръкоположение в епископски сан) да изпратят отец Валентин в град Пенджикент, недалеч от Самарканд, където пребивавали в заточение двама архиереи - Даниил (Троицки), епископ Волховски, и Василий (Зумер), епископ Суздалски.
Самият светител Лука си спомня за това така: "Заминаването ми за Самарканд трябваше да бъде тайно, затова назначих четири операции за следващия ден, а вечерта сам заминах с влака за Самарканд, придружен от един йеромонах, от един дякон и от най-големия ми син, шестнадесетгодишния Михаил. Сутринта (на 30 май) пристигнахме в Самарканд, но се оказа почти невъзможно да намерим файтон, за да продължим пътя за Пенджикент: нито един не се съгласи да пътува, защото всички се страхуваха от нападение на бандити. Накрая се намери един, който се съгласи да ни закара...
Преосвещените Даниил и Василий ни посрещнаха с любов. Като прочетоха писмото на епископ Андрей Ухтомски, решиха незабавно да назначат Литургия за следващия ден за извършване на хиротонията и веднага да отслужат вечерня и утреня в малката църква на Светителя Николай Мирликийски Чудотворец, без камбанен звън и при затворени врата. С епископа живееше заточеният московски свещеник протойерей Свенцицки, известен църковен писател, който също присъства на моето посвещаване. По време на вечернята и Литургията четоха и пяха моите спътници и протойерей Свенцицки... На другата сутрин всички заедно отидохме в църквата. Затворихме вратата след себе си и не бихме камбана, а веднага започнахме службата и в началото на Литургията започна хиротонията. При извършването й хиротонисваният се навежда над престола, а архиереите държат разтворено Евангелие над главата му. В този важен момент от хиротонията, когато архиереите разтвориха Евангелието над главата ми и четяха извършителните думи на Тайнството, изпитах такова дълбоко вълнение, че затреперих с цялото си тяло, и
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
след това архиереите казваха, че никога не са виждали такова вълнение. От църквата преосвещените Даниил и Василий и протойерей Свенцицки се върнаха у дома малко преди мен и ме посрещнаха с архиерейското приветствие: "Владнку и свещеноначальника...". Аз станах архиерей на 31 май 1923 г. На другия ден се върнахме в Ташкент напълно благополучно. Когато съобщиха на патриарх Тихон, той, без да се замисли нито за миг, утвърди и призна моята хиротония за законна" [2, 36-38].
По онова време катедралният храм в Ташкент бил зает от обновлен-ците. Когато те узнали, че Владика Лука се готви да служи всенощно бде-ние и Литургия в храма, се разбягали от страх. Онази година неделният ден съвпадал с паметта на светите равноапостолни Константин и Елена. Владиката служел само с един свещеник, който бил останал верен на Патриарх Тихон. Службата преминала спокойно. Следващата неделя Светителят отслужил всенощно бдение, върнал се у дома и започнал да чете правилото за Свето Причастие. И изведнъж, в единадесет часа вечерта, някой почукал на вратата. На прага стояли хора в кожени куртки. Обискът завършил с арест.
Възлизайки на Голготата на архиерейското служение, Епископ Лука бил готов да поеме по многострадалния и скръбен път на изповедничест-вото и мъченичеството. По него вече вървели мнозина - архиереи, свещеници, дякони и миряни... Но зад гърба на Владиката било повереното му от Бога туркестанско паство, за което изпитвал сърдечна болка. Затова той бил подготвил завещание в случай на внезапен арест.
Уважението и любовта на народа към неговия Владика били толкова големи, че на другия ден след ареста, в неделя, в града и по храмовете се разпространявало препечатаното на машина негово "Завещание". В това неголямо, но силно по дух обръщение, архипастирът предпазвал вярващите от съблазните на отстъпничеството и разколите. За него сборището на живоцърковниците не било Църквата, а "див глиган", с всички присъщи на този звяр склонности.
"Завещавам ви твърдо и неотстъпно да изпълните това: непоколебимо да стоите на пътя, който съм ви посочил. Да се подчинявате на властта, ако започнат да отнемат храмовете ви и да ги предават на разпореждането на дивия глиган, издигнал се по Божие допущение на най-горното място на нашия съборен храм.
Да не се съблазнявате от външността на богослужението и да не смятате за такова поругаването над богослужението, извършвано от глигана. Ходете в храмовете, в които служат достойни свещеници, неподчинили се на глигана. А ако глиганът завладее всички храмове, приемете, че Бог ви е отлъчил от храмовете и ви е лишил от слушане на словото Божие.
Да нямате никакво общение с глигана и неговите слуги и да не се унижавате до спорене с тях. По никакъв начин да не въставате против властта, поставена ни от Бога заради нашите грехове, и да й се подчинявате с пълно смирение. Чрез дадената ми по приемственост от нашия Господ Иисус Христос апостолска власт заповядвам на всички чеда на Туркес-танската Църква строго и неотменно да пазят моето завещание. Отстъпващите от него и влизащи в общение с глигана заплашвам с гняв и осъждане от Бога" [26,137].
ЗАТВОР И ЗАТОЧЕНИК
И ето - последвал арест на Светителя, придружен с жестоко гонение по вестниците. Достатъчно било да се видят заглавията на централните вестници, за да се разбере с каква ненавист се нахвърлили силите на злото върху верния на патриарх Тихон туркестански архиерей.
Затвор и заточение
Сътрудниците на ГПУ (Държавно политическо управление) трескаво търсели причина, поради която да затворят зад решетките ненавистния им Владика. Те повдигнали обвинение, според което Епископ Лука бил заподозрян във "връзки с оренбургските контрареволюционни казаци и в шпионаж в полза на англичаните през турската граница". При това, той уж вършел всичко това едновременно. Всички обяснения на Епископ Лука, че физически не би могъл да бъде едновременно и на Урал, и на Кавказ, не били взети под внимание. Докато Светителят страдал в затворите на ГПУ, в града пристигнал обновленческият епископ Николай Коблов и всички църкви в града били завзети от разколниците. Но тези храмове стояли празни - народът помнел завещанието на епископ Лука. След края на следствието началникът на Ташкентското ГПУ изпратил Владиката в Москва като политически престъпник. През цялата нощ преди заминаването при него се стичали хора, за да се простят и да получат благословение и наставление. Скръбта на народа за любимия архипастир била толкова голяма, че вярващите лягали върху релсите, за да не позволят да бъде отведен техният владика. В Москва Епископ Лука живял една седмица в частна квартира, два пъти се срещал със Светей-шия Патриарх Тихон и веднъж служил Божествена Литургия с него. Све-тейшият Патриарх още веднъж потвърдил правото на Епископ Лука да се занимава с медицина. Скоро Владиката бил затворен в затвора Бутир-ка, където престоял около два месеца. Тук се появили първите признаци на сериозно сърдечно заболяване - миокардит, който впоследствие му причинявал страдания и бил причина за силно подуване на краката. Той успял да си достави Евангелие на немски език и можем да си представим какво утешение изпитвал, четейки Словото Божие.
След известно време го прехвърлили в Таганския затвор. Арестантите от този затвор получили чрез Червения кръст кожуси от Е. П. Пешкова, съпругата на Максим Горки. Веднъж, минавайки по коридора, Владиката видял, че в една килия стои полугол човек, във вода до глезените, и трепери от студ. Светителят Лука се съжалил над него и му дал своя кожух. Това направило поразително впечатление на закоравелия крадец-реци-дивист, който бил главатар на наказаните престъпници. И всеки път, когато Владиката минавал край техните килии, той много любезно поздравявал Епископа и го наричал "батюшка" [2, 42]. Накрая, през декември, сформирали етап и Светителят бил изпратен на заточение в Енисейск. Заедно с него бил заточен и ташкентският протойерей Михаил Андреев. По-късно към тях се присъединил още един арестант - протойерей Ила-
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
рион Голубятников. В самия разгар на зимата заточените пристигнали в Енисейск. Като се настанил в една къща на улица „Ручейна" заедно с придружаващите го свещеници, Владика Лука започнал тук да извършва богослужения. Не ходел в храмовете в Енисейск, защото местните свещеници били отстъпили в живоцърковния разкол. Но истински вярващите хора не се смущавали от простотата на обстановката и се събирали на молитва в самата квартира на Владиката. Тук, в просторната къща, се отслужвали всенощни бдения и Литургии. "В един от празничните дни - спомня си Владиката - влязох в гостната, за да започна Литургията, и на отсрещната врата изведнъж забелязах непознат старец-монах. Когато ме видя, той сякаш се вкамени на мястото си и дори не се поклони. Като дойде на себе си, в отговор на моя въпрос, каза, че народът в Красноярск не желае да има общение с неверните свещеници и решил да го изпрати в град Минусинск, на двадесет версти южно от Красноярск, където живеел православен епископ. Но монах Христофор не тръгнал към него, защото някаква сила го теглела към Енисейск, при мен.
"Защо така се вкамени, като ме видя?" - попитах го. "А как можех да не се вкаменя! - отговори той. - Преди десет години видях сън, който помня ясно като сега. Сънувах, че съм в Божия храм и един непознат за мен архиерей ме ръкополага за йеромонах. Сега, когато вие влязохте, видях същия този архиерей!" Монахът направи земен поклон пред мен и на Литургията го ръкоположих за йеромонах. Преди десет години, когато той ме беше видял насън, аз бях селски хирург в Переславъл-Залески и никога не бях помислял нито за свещенство, нито за архиерейство. А пред Бога по същото време вече съм бил епископ. Толкова неизповеди-ми са пътищата Господни" [2, 45-46].
Веднага след пристигането си в Енисейск Владиката отишъл в болницата при завеждащия и се представил: "Аз съм професор от Ташкентския университет, в света Войно-Ясенецки, монашеското ми име е Лука". Младият лекар дори не повярвал, че пред него стои такъв знаменит човек. Професорът поискал разрешение от него да оперира. Още след първите сложни и успешно извършени операции при хирурга-епископ започнал да се стича народ от околните села. Списъкът на болните, чакащи за операция, бил направен за три месеца напред. Такава популярност на заточения архиерей силно дразнела местното началство. Младите лекари, които катастрофално губели клиенти и доходи, също започнали да проявяват недоволство. Владиката безмълвно изобличавал тяхното корис-толюбие, правейки операции безплатно. В отговор на благодарността на излекуваните той казвал: "Бог ви е изцелил чрез моите ръце. Молете се на Него". Веднъж Владиката върнал зрението на цяло семейство слепци, страдащи от катаракта. Шестима души от седемте започнали да виждат.
Но като "награда" за безкористното служение на народа градското началство, подстрекавано от завиждащи лекари, арестувало и изпратило Епископа още по-далеч, на р. Ангара. Заедно с него пътували свещениците Иларион Голубятников и Михаил Андреев и две монахини, постри-гани от самия Владика Лука с имена Лукия и Валентина. Те изминали почти сто километра по леда от Ангара до Богучан, където след това ги разделили: свещениците изпратили в селото недалеч от Богучан, а Вла-
ЗАТВОР И ЗАТОЧЕНИЕ
диката още по-далеч - в едно село от осем къщи, наречено Хая. Тук, въпреки тежките условия на живот (къщичката, в която се настанил, била засипвана от сняг до покрива), Светителят бил бодър духом и пишел на своите деца да не се безпокоят за него, защото Господ отлично го е устроил в Хая, той бил радостен и спокоен и монахините се грижели за него с християнска любов.
През юни на Владиката било заповядано да се върне обратно в Енисейск. Пътят бил много тежък: яздене на кон, плаване с лодка по Ангара през опасни прагове и постоянно жужащ облак насекоми, които неимоверно досаждали на всички, намиращи се в тайгата. Утешение била отслужената вечерня на брега на Енисей под открито небе... След пристигането си в Енисейск Епископът бил затворен в единична килия. След известно време го освободили и Владиката веднага отслужил Божествена Литургия по архиерейския чин в храма на Преображение. В този храм, по молба на вярващите, Владика Лука извършил ръкоположение на свещеник. Селската енория, недалеч от Енисейск, получила пастир. Разбира се, властите изпратили "непокорния" Епископ Лука на ново заточение, този път в Туруханск. Това било неголямо северно градче, чиято връзка с останалия свят ставала по замръзналата Енисей и нейните притоци. Тук студовете стигали до минус четиридесет градуса и повече, а нощем под прозорците виели вълци.
Когато Светителят пристигнал в Туруханск и слязъл от шлепа, хората, които го посрещнали, паднали на колене, просейки благословение. "Веднага ме настаниха в квартирата на лекаря на болницата - спомня си Владиката - и ми предложиха да водя лекарската работа. Малко преди това лекарят на болницата си беше открил рак на долната устна и беше отишъл в Красноярск. В болницата беше останал фелдшерът и заедно с мен от Красноярск беше дошла една млада девойка, току-що завършила фелдшерското училище и вълнуваща се от перспективата да работи с професор. С тези двама помощници правех такива големи операции като резекция на горната челюст, големи коремни разрязвания, гинекологични и немалко очни операции" [26, 164]. Докторът-епископ се трудел самоотвержено, проявявайки на дело любов към страдащите хора. При него в операционната, както и в Ташкент, имало икона с горящо пред нея кандило. Преди операция той винаги казвал молитва, правел на тялото на болния кръст с йод, и едва след това пристъпвал към работа.
С пристигането на Архиерея се оживил и църковният живот в Туруханск. "В Туруханск беше закрит мъжкият манастир - спомня си Епископ Лука, - в който всички богослужения се извършваха от един стар свещеник. Той се подчиняваше на красноярския живоцърковен архиерей и аз трябваше да възвърна него и пялото туруханско паство на пътя на верността към древното Православие. Лесно успях да постигна това с проповед за огромния грях на църковния разкол: свещеникът принесе покаяние пред народа и аз можех да присъствам на църковните служби и почти винаги проповядвах на тях" [2, 50]. Разбира се, такова оживление и оздравяване на духовния живот не би могло да се хареса на местното началство. Упълномощеният на ГПУ скоро повикал Владиката и му съобщил за забраната да благославя болните в болницата, да проповядва
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
в манастира и да пътува с покрити с килим шейни. Тогава Владиката предложил на самия него да окачи на вратите на болницата обява, забраняваща да се взема благословение от Епископа, също така да забрани на селяните да пращат в болницата за него шейни, постлани с килим. Упълномощеният не направил това, но затаил злоба към твърдия и безстрашен професор-епископ. И ето, след известно време чекистите (служители по сигурността) го повикали в ГПУ, на входа на който стояла шейна, впрегната с чифт коне. Началникът на ГПУ посрещнал заточения и с голяма злоба му съобщил, че за неподчинение на изискванията на изпълкома ще го заточат още по-далеч, на брега на Ледовития океан. В лютите студове, които се задържали през зимата на 1925-26-а година, такова пътешествие без топли дрехи било равно на смъртна присъда. Но по пътя по замръзналата Енисей Господ не оставил Своя избраник. По-късно Владиката сам разказвал: "Почти реално усещах, че с мен е Сам Господ Иисус Христос, Който ме поддържа и укрепява" [2, 52].
И ето, накрая стигнали до село Плахино, намиращо се на Енисей, между Игарка и Дудинка. Тук живеели пет семейства; те радушно приели Архиерея и обещали да се грижат за него. Това селце, намиращо се накрая на света и изгубено сред безкрайните снегове, станало негово убежище за цели два месеца. В къщичката, в която живеел Владика Лука, прозорците нямали стъкла, а вместо тях имало дебели ледени парчета и суровият, пронизващ вятър през процепите навявал купчини сняг вътре. Картината била потискаща и човек имало от какво да падне духом, но Светителят запазвал спокойствие, уравновесеност и търпение [2, 54]. Веднъж в тези бедни условия трябвало да кръсти младенец. Разбира се, нямал нито требник, нито облачение, нито свето миро. Но приемникът на апостолите намерил изход и от това положение. От кърпи направил подобие на епитрахил, а вместо миропомазване възложил ръце върху кръщавания с призоваване на Светия Дух, както правели апостолите в древността [2, 56].
Тежък и горчив бил изповедническият път на Владика Лука. И колкото повече врагът на човешкия род се опълчвал против Светителя, колкото по-страшни козни замислял, толкова по-голяма благодат се изпращала в помощ на страдалеца. Ние не знаем за вътрешните подвизи на пост и молитва, които носел Светителят, но „не може се укри град, който стои навръх планина" (Мат. 5:14). Ето какво разказва Арсений Кузмич Константинов - трудолюбив местен човек. Той пътувал из тундрата, приготвяйки кожи за Московската кожарска кантора. Веднъж случайно срещнал епископ Лука в неговата къщичка в Плахино и провел дълга беседа с него. И ето, в разговора Владиката казал на Константинов: "Господ Бог ми каза: след месец ще бъда в Туруханск". Изглежда, че другият не му повярвал, тогава Светителят поклатил глава и казал: "Виждам, виждам, че Вие не вярвате. Моите думи Ви се струват невероятни, но ще стане точно така" [26,185].
Скоро същият началник на ГПУ, който пратил Владиката накрая на света, сега изпратил шейна, за да го върне в Туруханск. Работата била в това, че в Туруханск бил починал един селянин. За спасяването му била необходима сложна операция, която не могли да направят без профе-
ЗАТВОР И ЗАТОЧЕНИЕ
сора. И селяните решили да разрушат селсъвета и ГПУ. Изплашени от народното вълнение, властите веднага изпратили за Владиката. Като се върнал, той отново започнал да работи в болницата, да лекува хората и да ходи на служба в манастира с шейни, постлани с килим [26,185].
Второто пребиваване в Туруханск продължило осем месеца: от началото на април до ноември. В средата на лятото Господ утешил Своя светител с обещание за скорошно връщане от туруханското заточение. Владика Лука с нетърпение очаквал този ден, но седмиците минавали една след друга, а всичко оставало както преди. "Аз изпаднах в униние -спомня си Светителят - и веднъж в олтара на зимната църква, която се свързваше с лятната посредством врата, се молех със сълзи пред напрес-толната икона на Господ Иисус Христос. В тази молитва очевидно имаше и ропот против Господ Иисус за дългото неизпълняване на обещанието за освобождение. И изведнъж видях, че изобразеният на иконата Иисус Христос рязко отвърна пречистия Си лик от мен. Изпаднах в ужас и отчаяние, и повече не смеех да погледна към иконата.
Излязох от олтара като пребито псе и отидох в лятната църква, където видях на клироса книгата Апостол. Машинално я отворих и започнах да чета първото, което попадна пред очите ми. За голямо мое съжаление, не запомних текста, който прочетох, но този текст оказа чудесно въздействие върху мен. Той изобличаваше моето неразумие и дързостта да роптая против Бога, и същевременно потвърждаваше обещанието за нетърпеливо очакваното от мен освобождение.
Върнах се в олтара на зимната църква и гледайки към напрестолната икона, с радост видях, че Господ Иисус Христос отново гледа към мен със светъл и благодатен взор. Нима това не е чудо?
Наближаваше краят на моето туруханско заточение. От селищата по долното течение на Енисей един след друг пристигаха параходи, които връщаха от заточение много от моите другари, получили същия срок като мен. Нашият срок изтече. И тези последни параходи трябваше да ни откарат в Красноярск. Ден след ден, един по един и на групи пристигаха параходи. А мен не ме повикаха в ГПУ, за да получа документите си.
Една вечер, в края на август, пристигна и последният параход, и сутринта трябваше да замине. Не ме повикаха и аз се вълнувах, без да знам, че има нареждане да ме задържат още една година. Сутринта на 20-ти август както обикновено четях утренята, а параходът изпускаше пара. Първото протяжно изсвирване на парахода...
Чета 4-а катизма от Псалтира... Последните думи от 31_ви псалом ме поразиха като гръм... С цялото си същество ги приех като глас от Бога, отправен към мен. „Ще те вразумя - казва Бог, - ще ти насоча пътя, по който да вървиш; ще те ръководя, Моето око е над тебе. Не бивайте като кон, като неразумна мъска, чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват" (ст. 8, 9). И изведнъж в моята смутена душа настъпи покой... Параходът изсвири трети път и бавно отплава... Гледах след него с тиха, радостна усмивка, докато не се скри от погледа ми...
Върви, върви - ти не си ми нужен... Господ ми е приготвил друг път, не път в мръсен шлеп, а светъл, архиерейски път!
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
След три месеца, а не след година, Господ заповяда да ме пуснат, като ми изпрати малка варикозна язва на пищялите, със силно възпаление около нея. Трябваше да ме пуснат в Красноярск. Енисей беше замръзнала с огромни ледени блокове, разхвърляни по реката. По нея можеше да се пътува с шейни едва в средата на януари... По Енисей возеха само на шейни с кучета, но за мен селяните бяха направили покрита шейна. Настъпи дългоочакваният ден на отпътуването... Трябваше да мина край манастирската църква, на изхода от Туруханск, в която много бях проповядвал и понякога - служил. Пред църквата ме посрещна свещеникът с кръст в ръка и голямо множество народ. Той ми разказа за едно необикновено събитие. След края на Литургията в деня на моето заминаване той заедно с епитропа угасил всички свещи в църквата, но когато влязъл в нея, за да ме изпрати, внезапно се запалила една свещ на свещника, погоряла малко и угаснала.
Така ме изпрати моята любима църква, в която на скрито място стояха мощите на свети мъченик Василий Мангазейски.
Тежкият път по Енисей беше онзи светъл архиерейски път, за който при заминаването на последния параход ми беше предсказал Сам Бог с думите от 31-ви псалом: "Ще те вразумя - казва Бог, - ще ти насоча пътя, по който да вървиш; ще те ръководя, Моето око е над тебе." Ще гледам как ще тръгнеш по този път, а ти не се стреми към парахода като кон или муле, нямащо разум, който трябва да се управлява с юзда и оглавник.
Моят път по Енисей наистина беше архиерейски път, защото на всички спирки, на които имаше действащи църкви, ме посрещаха с камбанен звън и аз отслужвах молебен и проповядвах. От най-древни времена по тези места не бяха виждали архиерей" [2, 58-61].
Богатият духовен свят на Светителя-изповедник се разкрива в писмата, които Епископ Лука пишел на своите деца. Трима синове и една дъщеря - за тях страдало бащиното сърце. От първото сибирско заточение той пише на най-големия си син Михаил: "Неспокоен съм за теб. В тази ти възраст, когато на теб ти е нужно повече от всичко моето постоянно възпитателно влияние, ти отдавна си изтръгнат от мен и си предоставен почти единствено на себе си. Никога досега развращаващото влияние на средата не е било така страшно, както сега, никога досега слабите младежки души не са били подхвърляни на такива съблазни. А за съжаление, аз трябва да ти кажа, че от всичките ми деца считам теб за най-слабо обичащия доброто, за най-много способен да се поддадеш на развращаващите съблазни. Не зная, може би това, което преживях и което преживявам сега, е оставило в теб дълбоко впечатление и ти е внушило благоговение към правдата. Дай Боже да е така. Но в едно от писмата на баба ти прочетох много мъчителни за мен думи: „Впрочем Миша е слабо чувствителен". Та това ми е така известно, така ме е измъчвало винаги. Разбираш ли ти ужаса на тази кратка фраза? Та това означава, че правдата не пронизва сърцето ти, че то не охладнява, когато слуша нравствено страшното, не се възпламенява от свето негодувание против злото, не пламенее от възторг, когато слуша за прекрасното, възвишеното, доброто. Нима не си ти, както преди, целият погълнат от егоизма? Твърде много тщеславие има в писмата ти, а тщеславието е така сродно на егоизма. Няма в теб
ВРЪЩАНЕ ОТ ПЪРВОТО ЗАТОЧЕНИЕ
дълбока сериозност, която неизменно се ражда в неегоистичния човек, този, който не е погълнат от себе си, а който дълбоко чувства чуждите страдания, тежестта и безпросветния ужас на човешкия живот... Нито за минута не забравяй, че ти си син на епископ, светител-изповедник Христов, и знай, че това ти налага страшна отговорност пред Бога."
Но Светителят не забравял думите на Христа: "който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене" (Мат. 10:37). Точно така и казал на младшия си син: "Служителят на Бога не може да се спира пред нищо в своята висока служба, дори и пред това да остави децата си" [26,195].
Връщане от първото заточение
Заточението завършило през януари 1926 г. и по пътя от Красноярск за Ташкент Епископ Лука се отбил да посети своите престарели родители и по-големия си брат Владимир. Не останал при тях дълго - той бързал да отиде при децата си. Като се върнал в Ташкент, видял, че благодарение на самоотвержените старания на София Сергеевна Белецка, която заменила майка им, с децата всичко било наред.
След завръщането си Владиката се поселил на ул. Учителска в неголяма къща с две стаи и антре, близо до Сергиевската църква. В университета го лишили от преподавателско място като неблагонадежден. В църковния живот също се случили неприятности - между Владиката и неговия бивш духовен наставник протойерей Михаил Андреев възникнали разногласия. От 1926 г. протойерей Михаил Андреев станал най-злият враг на Епископ Лука. Светителят го запретил от свещенослужение и протойерей Михаил започнал да пише жалби и доноси против него до патриаршеския викарий митрополит Сергии. Той водил тази борба две години и накрая успял да постигне уволнението на Владиката от катедрата.
Очевидно на Светителя не било леко да претърпява такива козни от своя събрат, преминал заедно с него през заточение и гонения. Господ наказал протойерей Андреев с ново заточение. Като се върнал измъчен, изтерзан и с разбито здраве, той се обърнал към Епископ Лука за лекарска помощ и Владиката не му отказал. Митрополит Сергии искал да премести Епископ Лука в Рилск, след това в Елец и накрая в Ижевск. Както изглежда, съответните укази идвали от Москва. Живеещият тогава в Ташкент митрополит Арсений (Стадницки) го посъветвал да не пътува никъде, а да подаде молба за освобождаване на покой. Молбата била подписана и от 1927 г. професорът-епископ, лишен и от двете катедри -църковната и университетската, живеел в Ташкент като частно лице. В неделите и празниците той служел в църквата, а у дома приемал болни, чийто брой достигал до четиристотин на месец. Освен това около Владиката постоянно имало млади хора, които му помагали и се учели от него,
ВТОРИ АРЕСТ И ЗАТОЧЕНИЕ
а той ги изпращал из града да търсят къде има бедни хора, отдавна боледуващи и нуждаещи се от медицинска помощ. Намирали тези нещастни и Светителят им помагал с каквото може. Но облаците над главата му постепенно се сгъстявали.
Местните власти отдавна гледали накриво ненавистния им Светител. Макар той да бил без работа, хората го почитали и уважавали, и се обръщали към него като към лекар и пастир. Авторитетът на репресирания архиерей дразнел чиновниците и те търсели случай отново да го затворят зад решетките. Такъв случай скоро се намерил.
Втори арест и заточение
В Ташкент се разнесла вестта за смъртта на известния в града про-фесор-физиолог Иван Петрович Михайловски. Той дошъл в града през 1920 г. с жена си и трите си деца, спасявайки се от глада, който върлувал в Украйна. Като се устроил в Ташкентския университет, професор Михайловски започнал да работи в Медицинския факултет, в Катедрата по физиология.
Отначало животът му протичал мирно и, както изглеждало, нищо не вещаело беда. Всичко рухнало през 1924 г., когато синът на семейство Михайловски - Игор, умрял от скарлатина.
Допуснал в сърцето си съмнение в Божия промисъл, маловерие и хул-ни помисли, професорът не могъл да понесе тази скръб и тежка загуба, и си изгубил ума. След смъртта на сина си той се нахвърлил с брадва на иконите, изригвайки богохулства и ругатни. Буйството бързо преминало, но тихата лудост останала, както забелязвали хората около него. Дотогава спокоен и добър, той станал рязък, груб, раздразнителен, започнал да бие жена си и децата си. Отказал да погребе починалия Игор, мумифицирал тялото му, като съобщил на всички, че посредством извършваните от него опити по кръвопреливане ще върне сина си към живот. Душевноболният човек купувал на мъртвия си син дрехи, обувки, бонбони и сладкиши.
Трябва да кажем, че опитите, които Михайловски правел в своята катедра, представлявали известен интерес, но не били нещо оригинално или фундаментално в науката. Болният професор, манипулирайки с плазмата, се опитвал да придаде на кръвта някакви особени свойства, включително и възможност да възкресява мъртви. След това внезапно, неочаквано за всички, оставил жена си и двете си деца без никакви средства за съществуване и се оженил за двадесет и три годишната студентка Екатерина Гайдебурова. Сам, бидейки вече на петдесет и две години, той не намерил щастие в този брак. След една особено драматична сцена професор Михайловски се застрелял. Младата вдовица Гайдебурова-Ми-хайловска се обърнала към Владика Лука с молба да потвърди с документ умопомрачеността на покойния, тъй като според църковните канони свещеник няма право да погребва самоубиец. Такива хора е възможно да се
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
30
опяват само в случай, че посегналият на живота си е бил душевноболен. Светителят Лука написал кратка справка, в която удостоверил, че професор Михайловски е завършил живота си със самоубийство в състояние на несъмнено душевно заболяване, от което страдал повече от две години.
Тази бележка станала формален повод за арестуването на Владиката. Малко преди това, по подозрение в убийството на своя мъж, била арестувана и самата Гайдебурова-Михайловска.
В атмосферата на антирелигиозна истерия, раздухвана от властите на страниците на вестниците и списанията, делото на Михайловски придобило особена окраска. Следователят Кочетков, след като получил указание от Москва от самия член на Централната контролна комисия на ВКП (б) (Всесъюзна комунистическа партия (болшевики) Аарон Солец, се опитал да придаде политически оттенък на делото. Смисълът на обвиненията, статиите и фейлетоните се свеждал до това, че ето - видният съветски учен професор Михайловски провеждал потресаващи опити по преливане на кръв, в резултат на които човек можел да придобие безсмъртие. Това "подривало основите" на религията и "църковните мрако-беси" убили професора. Епископ Лука бил дал "лъжлива справка за самоубийство", за да поведе следствието по невярна следа. Такава плоска аргументация в онези времена нямала нужда от доказателства. И ето, на 6 май 1930 г. арестували Владиката и го задържали под стража.
Започнало ново ходене по мъките. Пребиваването в препълнена с хора задушна килия подействало на сърцето му. Сърдечната недостатъчност се усилвала. Освен това в продължение на повече от два месеца не му давали възможност да се изкъпе в баня. Дъщеря му Елена ходатайствала пред началството на затвора за смекчаване на условията на задържане. Нейната молба била подкрепена от професорите М. Слоним и Рогоз, които свидетелствали за кардиосклероза, склероза на аортата и декомпенсация на сърцето на под следствения. Те писали, че болният има нужда от пълен покой и продължително лечение. Но чекистите имали свои "процедури". На всички тези молби имало едно решение: "да се откаже", "да се остави без последствия". И Светителят Лука цяла година страдал невинно в затвора, носейки подвига на изповедничество за Христа. Едва на 15 май 1931 г. последвала присъда. Извадка от протокола на Специалното съвещание при Колегията на ОГПУ: "Нареждаме: Войно-Ясенецки, Валентин Феликсович, да бъде изселен чрез ПП ОГПУ (пълномощен представител на ОГПУ) в Северния край за срок от три години, считано от 6. V. 1930 г. Да бъде изпратен по етапен ред". Впрочем делото "Михайловски" било преразгледано в Москва от упълномощения от Колегията на ОГПУ. Преразглеждането довело до заключението, че И. П. Михайлович действително е завършил живота си със самоубийство.
Епископ Лука смятал второто заточение за леко. Живеел в Архан-гелск, където му позволили да се занимава с хирургическа дейност. Дали му квартира при една възрастна жена, Вера Михайловна Валнева. Малка стаичка с прозорче, маса, стол, железен креват, икона в ъгъла. Владиката се молел килийно, през останалото време се занимавал с болните. Веднъж при него дошла на преглед една жена с голям фурункул на рамото. На пръв поглед нямало нищо особено, но докторът бил заинтригуван от
ВРЪЩАНЕ ОТ ВТОРОТО ЗАТОЧЕНИЕ. ИЗКУШЕНИЯ
черната маз, която използвала болната. Оказало се, че тази маз я правела хазяйката, която му била дала стаята. Отначало той се възмутил, като си помислил, че живее под един покрив със знахарка. Но после научният интерес надделял. Докторът започнал да разпитва хазяйката как приготвя своите мазила. Тя не скрила нищо и му показала целия процес на приготвяне. Владиката наблюдавал с интерес: обеззаразена пръст от градината, мед, прясна сметана, някакви треви. Така лекували в Архангелск дедите и прадедите на Вера Михайловна. Но това, което повече от всичко поразило професора, било неизменният резултат: раните много бързо се затваряли, болката утихвала, събраната гной се разсейвала. След като наблюдавал не един случай на благотворно действие на мазта, докторът станал горещ привърженик на този метод. Тогава още не съществували антибиотици и много болни страдали от гнойни процеси. За да изучи по-дълбоко този метод, той получил разрешение от управата на града Вера Михайловна да работи в болницата. Но и тук се намерили завистници сред колегите, които започнали да се възмущават от това, че Войно-Ясенецки "е привлякъл в медицинското учреждение една неграмотна знахарка". Началството забранило работата с мехлемите.
През архангелското заточение Епископът-професор разработил нов метод за лечение на гнойни рани. Той бил повикан в Ленинград и лично Киров го уговарял да снеме своя сан, като обещал веднага да му предостави Института. Но Владиката не се съгласил дори книгата му да бъде отпечатана без посочване на неговия сан [28, 287].
Връщане от второто заточение. Изкушения
Срокът на заточението изтекъл през май 1933 г., но Владиката бил задържан до ноември. Пристигнал в Москва едва в края на ноември и веднага се явил в канцеларията на заместника на митрополит Сергии. Владиката си спомня за това така: "Неговият секретар ме попита дали не искам да заема една от свободните архиерейски катедри. Чувствайки се оставен от Бога и лишен от разум, аз удвоих своя тежък грях на непо-слушание към Христовата заповед: „паси Моите овци" - със страшния отговор "не"..." [2, 76].
Това бил тежък период в живота на Епископа-хирург. Голямото изкушение терзаело душата му няколко години. Дотогава в този несъмнено велик човек мирно съжителствали двата начина на служение на ближния: духовното и телесното лечение. И яркият пример на евангелист Лука, апостол и лекар, и благословението на патриарха-изповедник Ти-хон, както и на митрополит Сергии, били потвърждение на това. Но на измъчилия се от тъга по истинска работа в заточението професор му се искало да основе Институт по гнойна хирургия, искало му се да предаде
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
огромния лекарски опит, натрупан през годините на толкова тежък труд. А времето минавало, здравето отслабвало, вече бил на петдесет и шест...
Министерството на здравеопазването отказало съдействие на Епис-копа-професор, който току-що се завърнал от заточение. И той се оказал на кръстопът. Непреодолимото влечение към хирургията, отказът на министерството, невъзможността да пътува за Ташкент (тъй като катедрата била заета) - всичко това го тласкало към необмислени постъпки. "На обяда при митрополит Сергии един от архиереите ме посъветва да пътувам за Крим. Без никаква разумна цел аз последвах неговия съвет и тръгнах за Теодосия... Хранех се в една мръсна кръчма, нощувах в „Дома на селянина" и накрая взех ново необмислено решение - да се върна в Ар-хангелск. Там два месеца отново приемах болни в амбулаторията". Последвало кратко виждане със семейството в Ташкент. Местното началство не му давало работа; скоро му се отдало да се устрои в една неголяма болница в Андижан. Тук той не само извършвал операции, но и четял курс по хирургия за специалисти. Но, оставяйки архиерейското служение, се измъчвал от мисълта, че е прогневил Бога. Заболял от рядка тропическа болест, придружена с отлепване на ретината на окото, която приел като Божие наказание. Наложило му се да пътува за Москва, за да си направи операция на окото. При това трябвало да се оперира два пъти, тъй като първата операция била неуспешна. "След операцията лежах със завързани очи - пише той в своите мемоари - и късно вечерта изведнъж отново ме обзе страстно желание да продължа работата по гнойна хирургия. Обмислях как отново да напиша за това на Наркома (народен комисар) по здравеопазването и с тези мисли заспах. Спасявайки ме, Господ Бог ми изпрати необикновен пророчески сън, който помня със съвършена яснота и сега, след толкова години. Присъни ми се, че бях в малка празна църква, в която беше ярко осветен само олтарът. В църквата, недалеч от олтара, в стената, се намираше раката на някой преподобен, покрита с тежък дървен капак. В олтара на Престола беше поставена широка дъска, а на нея лежеше гол човешки труп. Отстрани на Престола и зад него стояха студенти и лекари и пушеха цигари. Аз им четях лекции по анатомия на трупа. Изведнъж се разтреперих от шумно тракане, обрърнах се и видях, че капакът от раката на преподобния беше паднал, той беше седнал в нея и обръщайки се към мен, ме гледаше с ням укор. Събудих се ужасен... За мен е необяснимо как и този страшен сън не ме вразуми" [2, 78]. "В писмо, а и устно чрез монахиня София Муравьова, се обърнах към схиархи-епископ Антоний (Абашидзе) с молба да изкаже своето мнение по повод угризенията на съвестта, които имах поради оставянето на църковното служение и връщането към хирургията. Той ми отговори успокоително в писмо на името на свещеник Сергии Александров" [26,146].
"В своите покайни молитви усърдно молех Бога за прошка за това двегодишно продължаване на работата по хирургия, но веднъж моята молитва беше прекъсната от глас, идещ от неземния свят: "Не се кай за това!" И аз разбрах, че моите "Очерци по гнойна хирургия" са били угодни на Бога, защото в огромна степен увеличиха силата и значението на моето изповядване на Христовото име в разгара на антирелигиозната пропаганда" [2, 79].
ТРЕТИ АРЕСТ И ЗАТОЧЕНИЕ
И ето, през есента на 1934 г., след десетгодишна подготовка, излязла на бял свят монографията "Очерци по гнойна хирургия". Колегите високо оценили този сериозен научен труд, който неведнъж им помагал във всекидневната хирургическа практика. В. А. Поляков, хирург от Централния институт по травматология и ортопедия, дава следния отзив за "Очерците": "Може би няма друга книга, която да е била написана с такова литературно майсторство, с такова познаване на хирургическото дело, с такава любов към страдащия човек" [25,130].
Годините 1935-Зб-а били тихи и мирни за Светителя Лука. Той се установил в Ташкент, където му предоставили главната операционна в Института по бърза помощ и той ръководел третия, най-голям корпус на този институт. Децата също радвали баща си. Най-големият - Михаил, бил учен-лекар в Таджикистан, в Сталинабад, Алексей учел и работел в Ленинград при известния физиолог Орбели. Валентин завършвал Медицинския в Ташкент. Тук живеела и дъщерята със семейството и мъжа си, юрисконсулт на Наркомпрос (народен комисар на просветата). При Владиката имало и неголям "манастир" - монахините Лукия (Верхотурова) и Валентина (Черкашина), които дошли след него от енисейското заточение, и монах Мелетий (Рукосуев), петдесетгодишен, бивш килийник на красноярския епископ Амфилохий (Скворцов), който работел като вратар и живеел при Владиката. Всички те били духовно обгрижвани от Светителя.
Трети арест и заточение
Но ето, настъпил особено тежък период за Църквата, когато нарком на НКВД станал Ежов през 1937-а - година на масови арести на духовенството и на всички заподозрени във враждебно отношение към съветската власт.
На 24 юли 1937 г. чекистите дошли в малката къщичка на първата пресечка на ул. „Воровски", направили обиск и арестували Светителя. На другия ден следователят Кирилов вече провеждал разпит. В архива на УКГБ (Управителен комитет за държавна сигурност) на Узбекска ССР се е запазило следственото дело на Епископ Лука. На една от страниците му има снимки. Беловлас шестдесетгодишен старец с широка, гъста брада, сниман в профил и анфас. На другата - същият старец с късо по-стригана коса, без брада и мустаци, с отпечатък от страдания на лицето. Заедно с Епископ Лука по това дело били арестувани Борис (Шипулин), архиепископ Ташкентски и Средноазиатски, архимандрит Валентин (Ляхоцки), няколко свещеници от гробищната църква в Ташкент, сред които били протойерей Михаил Андреев и протодяконът на гробищната църква Иван Середа. Всички те били обвинени в създаването на "кон-трареволюционна църковно-монашеска организация", поставяща си за цел активната борба със съветската власт, свалянето на съществуващия
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
строй и връщането към капитализма. Но най-страшно било обвинението в шпионаж в полза на чуждото разузнаване [28, 29]. Към това не се стеснявали да добавят и обвинението към Владиката в убийство на болни на операционната маса. Старши лейтенант Лацис наричал заслужилия професор "хирург-вредител". За човека, който цял живот спасявал хората от болести и смърт, това било особено оскърбително. Освен това по всякакъв начин били потъпквани неговите законни права: следователите възпрепятствали обръщането му към висшите представители на властта, в протоколите не внасяли заявления, оправдаващи подследствения.
Протестирайки против насилственото откъсване от свещенослужение-то, от хирургията и важната научна работа, против лишаването от семейство, свобода и чест, Епископ Лука обявил гладна стачка и не се признал за виновен. По време на разпитите претърпял карцер, побои, издевателства. Чекистите имали такъв прийом, който се наричал "конвейр". Непрестанните разпити, придружени от изтезания и побои, довеждали подследствения до умопомрачение. Обикновено в такова състояние се подписвал необходимият на следствието документ, а обвиняемият завинаги изчезвал в лабиринтите на ГУЛАГ (Главно управление на наказателните лагери към НКВД). Владика Лука два пъти изпитал върху себе си нечовешката жестокост на това "изобретение": "Този страшен конвейр продължаваше непрестанно, ден и нощ. Разпитващите чекисти се сменяха един с друг, а на разпитвания не даваха да спи нито денем, нито нощем. Аз отново започнах гладна стачка и гладувах много дни. Въпреки това ме заставяха да стоя в ъгъла, но аз бързо падах от изтощение.
При мен започнаха ярко изразени зрителни и тактилни халюцинации. Ту ми се струваше, че из стаята тичат жълти пилета и аз ги хващам, ту виждах себе си, че стоя на края на огромна падина, в която се намираше град, ярко осветен от електрически фенери. Ясно чувствах, че под ризата на гърба ми пълзи змия. От мен постоянно изискваха признания в шпионаж, но в отговор аз само ги молех да посочат в полза на коя държава съм шпионирал. Те, разбира се, не можеха да отговорят на това. Разпитът на конвейра продължи тринадесет денонощия и неведнъж ме водеха под водопроводния кран, под който ме обливаха със студена вода" [2, 8о].
След един такъв конвейр, продължил от 23 ноември до 5 декември 1937 г-> обезсилен от побоите и издевателствата, и не разбирайки какво прави, го заставили да подпише протокола на разпита. Особено внимание заслужава подписът. Той е поставен от слабата, трепереща ръка на измъчен човек. В този протокол пишело, че Войно-Ясенецки уж влизал в състава на нелегална контрареволюционна организация, която искала да свали съветската власт и да установи капиталистически строй.
Разпитът бил прекратен. Сърцето му не издържало, с големи отоци на краката бил настанен в затворническата болница. Когато през юли 1938 г. подновили разпитите, Владика Лука написал заявление, което трябва да приведем в пълен вид, тъй като то свидетелства за огромното мъжество и дръзновение на Светителя. "В първия протокол на разпита по волята на следователя съм наречен поляк. В действителност през целия си живот съм се смятал за руснак. Тъй като споменаването на моя дворянски произход придава неблагоприятна окраска на моята личност, трябва да поясня,
ТРЕТИ АРЕСТ И ЗАТОЧЕНИЕ
че моят баща, дворянин в младостта си, е живял в къща без комин в едно беларуско село и носел цървули. Получил звание на помощник-аптекар, той имал своя аптека само две години, а след това до старини бил служител в транспортната сфера. Не е имал никаква собственост, както и аз.
В делото отсъстват моите заявления до Нарком за трите гладни стачки. Причина за първата, започната веднага след ареста, беше крайното възмущение от неочаквания арест по време на напрегната научна работа, изключително важна за военнополевата хирургия, и моето дълбоко съзнание за непричас-тност към каквито и да било престъпления. На шестия ден от тази гладна стачка, когато поради старост вече бях в тежко състояние, ме разпитваше следователят Кирилов.
Втората гладна стачка, започната на първия ден от "конвейра", беше предизвикана от това, че върху мен внезапно започна да се излива поток от ужасни ругатни и оскърбления. Аз предпочитах да умра от глад, отколкото да живея с незаслуженото клеймо на шпионин, враг на народа, убиец на своите болни при операции. Тази гладна стачка, както и първата, продължи седем дни и следствието, под формата на "конвейр" при седене на стол, продължаваше ден и нощ без сън. На седмата нощ следователят Кирилов състави протокол за моето отношение към революцията и съветската власт. Дълго отказвах да подпиша този протокол с дата 23 ноември 1937 г., въпреки тежкото ми състояние от гладуването и лишаването от сън, но следователят Кирилов ме излъга с обещание да продължи протокола на следващия ден и в него да изложи моите истински отговори... Моля да се вземе под внимание следващото изложение на моето политическо "credo"...
Да се призная за контрареволюционер мога само в онази степен, в каквато това следва от факта на евангелската проповед, а активен контрареволюционер и участник в глупавата попска контрареволюция никога не съм бил и за мен е крайно оскърбителна ролята на бълха вър
Фотография от следственото дело
1L
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
ху тялото на колоса - съветската власт, приписвана ми от следствието и лъжливите показания на моите клеветници. През всичките двадесет години на съветската власт съм бил изцяло погълнат от научната работа по хирургия и чистото служение на Църквата и много далеч от всяка ан-тисъветска агитация. За мен е абсолютно неприемливо само отношението на съветската власт към религията и Църквата, но и тук съм далеч от активна враждебност.
Пълното разминаване между подписания от мен протокол от 5 декември 1937 г. и пълното отричане на моята вина при разпита през януари 1938 г., протоколът от който липсва в делото, и между протокола от разпита на 23 февруари 1939 г. се обяснява с мъчението на "конвейра", т. е. на разпита без сън. При седене на стол в продължение на три седмици аз бях доведен до състояние на изключително тежка психическа депресия, до загуба на ориентация във времето и пространството, до халюцинации, до парализа на задните шийни мускули и огромни отоци на краката. Мъчението беше толкова непоносимо, че аз неуспешно се опитвах да се избавя от него (без намерение за самоубийство) чрез прерязване на голяма артерия. В края на "конвейра", стигайки до отчаяние, аз предложих на следователя Кирилов да напиша признание, в което всичко да бъде пълна лъжа. На моя въпрос търси ли НКВД истината или й е нужна лъжа, следователят Кирилов отговори: "Е, какво - пишете, може би нещо ще ни потрябва". Точно същия отговор чух и от началника на 2-о отделение Лацис, когото следователят Кирилов повика вместо Нарком, и от когото исках да получа одобрение на думите на Кирилов. Предупредих, че никакви по-нататъшни показания за състава и дейността на неизвестната на мен организация, разбира се, не бих могъл да дам. Въпреки това на другата сутрин Кирилов и Лацис поискаха тези показания и съставиха акт за моя отказ от по-нататъшни показания. Незабавно започнах трета гладна стачка с цел да получа възможност в заявление за нея да съобщя на Нарком за случилото се. Гладната стачка продължи седем дни и моето заявление за нея го няма в делото.
Професор Войно-Ясенецки, 29 март 1939 г."
Съвсем неочаквано следствието документално е запечатало още една несъмнена добродетел на Светителя. Бидейки сам, въпреки своите напрегнати трудове, на границата на нищетата, когато семейството му често нямало и най-необходимото, Владиката редовно оказвал помощ на заточените архиереи и свещеници, изпращайки им пари. Той изпращал парични преводи на епископ Евгений (Кобранов), с когото се запознал през 1926 или 1927 г. в Ташкент. Редовно изпращал по 50 рубли на месец на епископ Иоасаф (Жевахов), с когото се срещнал по време на заточението в Архангелск. На протойерей Боголюбов, познат от архангелското заточение, до самата му смърт ежемесечно изпращал по 30 рубли. Няколко пъти помагал на двама заточени епископи - Макарий (Кармазин) и Пор-фирий (Гулевич). На заточения свещеник Мартин Римша, живеещ близо до Красноярск, Владиката оказвал редовна материална помощ. През 1936 г. заедно с монахиня София изпратил пари на схиархиепископ Анто-ний (Абашидзе), който се подвизавал в затвора в Киев. Владика Лука бил дълбоко убеден в това, че църковната опозиция на митрополит Кирил
ТРЕТО ЗАТОЧЕНИЕ. ВОЙНАТА
(Смирнов) и разколът, предизвикан от митрополит Йосиф (Петрових), са пагубни и за тях, и за съблазненото паство, и не одобрявал тяхното противопоставяне на митрополит Сергии, заместник на патриаршеския викарий. Но милосърдието на Светителя го накарало да окаже материална помощ на тези двама митрополити, когато те попаднали в заточение.
Особено тежко изпитание за Епископ Лука било предателството от близки на него хора. Протойерей Михаил Андреев, под чието ръководство професор Войно-Ясенецки, тъй да се каже, се въцърковявал, когато посещавал богословските събрания в гаровата църква в Ташкент, който последвал Епископ Лука в далечното сибирско заточение, не издържайки изтезанията в затвора, лъжесвидетелствал против Владиката. Архиепископ Борис (Шипулин), който бил управляващ Ташкентски архиерей и който, разбира се, знаел за огромния авторитет и кристалната честност на Епископа-хирург, въпреки това лъжесвидетелствал против него. И архимандрит Валентин (Ляхоцки), който неведнъж бил получавал материална помощ от Владиката, се подписал под обвинението, че Епископ Лука е чуждестранен агент и държавен престъпник. Протодяконът на гробищната църква Иван Середа също обливал с кал Светителя. Но Владиката останал твърд при всички разпити, никого не клеветил, никого не одумвал. Той вярвал, че показанията против него са изтръгнати насила, въпреки че същият протодякон Иван Середа е бил таен сътрудник на ГПУ, а за архиепископ Борис (Шипулин) Владика Лука знаел, че по време на предишните арести той със своите лъжливи показания е погубил немалко невинни хора. Но съд не последвал и Специалният съвет осъдил Епископ Лука на заточение за пет години в Красноярския край. А подписалите лъжливите обвинения архиепископ Борис, протодякон Иван Середа, протойерей Михаил Андреев и епископ Евгений (Кобранов) били осъдени на разстрел, а архимандрит Валентин - на десет години лагер.
Трето заточение. Войната
Последвало трето заточение. Този път в районния център Голяма Мур-та на сто и десет километра от Красноярск. През март 1940 г. заточеният Войно-Ясенецки, епископ, хирург със световно име, живеел и работел в районната болница, както казват, само за храна и бельо. Тук, в малката болница, той оперирал много и продължавал да работи над "Очерци по гнойна хирургия".
Когато започнала Великата отечествена война, епископ Лука не останал настрана, не таял обида. Той отишъл при ръководството на районния център и предложил своя опит, знания и майсторство за лечението на войните на Съветската армия. По това време в Красноярск се организирала огромна военна болница. От фронта вече пристигали ешалони с ранени.
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
През октомври 1941 г. Епископ Лука бил назначен за консултант на всички военни болници в Красноярския край и главен хирург на евакуираната болница. Той изцяло се потопил в много трудната и напрегната хирургическа работа. Най-тежките операции, усложнени с обширни нагноявания, се налагало да бъдат направени от прославения хирург. Ранените офицери и войници много обичали своя доктор. Когато професорът правел сутрешната визитация, те радостно го приветствали. Някои от тях, безуспешно оперирани в други болници по повод на раняване на големите стави, неизменно го поздравявали с високо вдигнатите си оцелели крака.
Пристигналият в болницата от инспекторската проверка професор Приоров отбелязал, че в нито една болница не е видял такива блестящи резултати от лечението на инфектирани рани на ставите. Това било официалното признание за беззаветния труд на Преосвещения Лука за благото на ближния. Освен това неговата дейност била отбелязана с грамота и благодарност от Военния съвет на Сибирски военен окръг [27, 48].
Срокът на заточението изтекъл в средата на 1942 г. и същата есен Епископ Лука бил възведен в сан архиепископ от патриаршеския замест-ник-митрополит Сергии и назначен на Красноярската катедра. И така, по Божия воля и с благословение на свещеноначалието, Владиката се върнал към архиерейското служение. Но, оглавявайки Красноярската катедра, той, както и преди, продължавал да работи като хирург, връщайки в строя защитниците на Отечеството.
Служение на Красноярската катедра
38
Състоянието на епархията било ужасно. Когато Владика Лука пристигнал на заточение в Красноярск през 1940 г., началникът на районното НКВД му заявил: "В целия Сибир не сме оставили нито една църква". Това почти отговаряло на действителността, тъй като по това време в Новосибирск не била закрита единствено гробищната църква. В началото на март 1943 г. благодарение на усърдното ходатайство на Светителя, била открита малка гробищна църква в село Николаевка, предградие на Красноярск. Тази църква била на около шест-седем километра от града и пътят през есента и зимата бил труден и опасен, защото в Николаевка имало много грабители. Затова на вечерня идвали малко богомолци и за една година Владиката служил вечерня само два пъти на големите празници, на вечерните служби през Страстната седмица, а преди обикновените възкресни служби прочитал вечернята у дома, в болницата, при шума, идващ от концертната зала, която се намирала недалеч от дома на Светителя. Едва по-късно за него започнали да изпращат кон, впрегнат в голяма селска шейна, а почти цяла година ходел до църквата пеша и така се преуморявал, че в понеделник дори не можел да работи в болницата. Служението си в Красноярск Владиката започнал с единствения в града
СЛУЖЕНИЕ НА КРАСНОЯРСКАТА КАТЕДРА
свещеник - протойерей Захаров. Той се оказал нерадив пастир и скоро се наложило да го запрети от свещенослужение и да представи доклад в Синода за лишаването му от сан. Три месеца след откриването на църквата Бог изпратил втори свещеник, Николай Попов, смирен и добър пастир, а два-три месеца преди заминаването си от Красноярск Владика Лука назначил за настоятел на църквата Петър Ушаков, с чиято помощ успял да обнови състава на църковния съвет, на когото станал и председател. При постоянния натиск на властите върху Църквата, когато упълномощените по въпросите на религията и НКВД поставяли начело на църковните съвети свои агенти, това било смела постъпка от страна на управляващия архиерей. Но Владиката оставал верен на своето призвание и с всички сили се стараел да въведе ред в епархията. Запретеният протойерей Захаров заедно със своите съучастници, които разхищавали църковните средства, усилено се борел за откриването на Покровския храм, намиращ се в центъра на града. Получавайки тази църква, те се надявали да поканят тук обновленчески архиерей. Владиката успял да прекрати тяхната раз-колническа дейност.
Заседание на Светия Синод. От ляво надясно: Светейшият патриарх Алексий I (Симански), митрополит Николай (Ярушевич), Архиепископ Лука (Войно-Ясенецки)
От много села, районни центрове и градове постъпвали молби за откриване на църкви. Владиката ги насочвал към съответните органи, но оттук получавали един и същ отговор: "Молбите са изпратени в Москва и когато получите отговор, ще ви бъде съобщено". Това е известен бюрократичен похват, позволяващ благополучно да се потули всяко дело. И действително - епархията не получавала отговор на исканията. Нещо повече, в някои градове и районни центрове представителите на общините, ходатайстващи за откриването на църкви, били строго заплашвани.
Така целият Източен Сибир, от Красноярск до Тихи океан, не давал никакви признаци на църковен живот. Според наблюденията на архи-
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
пастира и отзивите на сибирските свещеници, народът в Сибир, особено Източен, бил слабо религиозен. Към края на 1943 г. в цялата епархия действала една-единствена малка църква в Николаевка. И Архиепископ Лука разбирал, че ако не се открият храмове на различни места в Крас-ноярския край, това може да доведе до пълното духовно подивяване на народа. Въпреки всичко стремежът към Бога бил съхранен, особено сред дошлите украинци, които рязко се отличавали от коренните сибиряци със своята религиозност. Но духовният глад в тяхната среда ги довел до това, че богослужението и Тайнствата се извършвали от миряни, дори от жени. Освен това из епархията бродели много самозванци, представящи се за свещеници, а и просто мошеници, спекулиращи с религиозното чувство на народа. Толкова тежко било положението в Красноярска епархия, а и само в нея ли?...
На 8 септември 1943 г. в Москва се състоял Поместен събор, на който патриаршеският викарий митрополит Сергии бил избран за Патриарх. Сред участниците в тържествата бил и Архиепископ Лука. Той бил четвърти в списъка от общо деветнадесет йерарси. На същия Събор избрали Красноярския архиерей за постоянен член на Светия Синод. Впрочем още преди свикването на Събора между Владика Лука и патриаршеския викарий се завързала обширна преписка по основни въпроси на съвременния живот. Някои от писмата на митрополит Сергии биха могли да бъдат наречени малки богословски трактати [5,17].
Като човек на дълга, Владика Лука не търпял разпуснатостта и нехайството. Той можел да изгони от операционната хирург, изпуснал скал-пела на пода, и също така строго постъпвал и с недостойните пастири. Митрополит Сергии в своите писма смекчава суровата строгост на Владиката, увещавайки го да проявява повече снизхождение към съгреша-ващите членове на Църквата. Архиепископ Лука се позовава на точни и конкретни канонични правила, но се съгласява с митрополит Сергии, че "правилната линия на поведение по отношение на отлъчването трябва да се търси някъде по средата" [и]. Владика Лука бил проникнат от дълбока почит към изтъкнатия архипастир. По време на предсмъртната болест на патриарх Сергии той неведнъж изпращал телеграми до ул. "Чисти переу-лок", загрижен за неговото здраве.
През 1943 г-> в самия разгар на войната, към многобройните хирургични операции, които провеждал професорът-архиерей, спасявайки ранените войници, се прибавило и задължението да участва в работата на Синода. Владиката чувствал, че физически не успява да се справи с увеличилото се натоварване. Той написал молба до патриарх Сергии, в която изложил проблема. Заседанията на Синода се провеждали ежемесечно, а пътуването от Красноярск до Москва, като се има предвид военното време, продължавало три седмици. А в болниците го чакали ранените. Владиката смирено молел неговото участие в заседанията на Синода да се прехвърли в по-късен, по възможност летен период. Патриарх Сергии, вземайки под внимание изключителната заетост на Владиката, го освободил от присъствие на заседанията [12].
Усилената работа на Архиепископ Лука в красноярските болници давала блестящи научни резултати. В края на 1943 г. било публикува-
СЛУЖЕНИЕ НА ТАМБОВСКАТА КАТЕДРА
но второто издание на "Очерци по гнойна хирургия", преработено и значително допълнено, а през 1944 г. излязла книгата "Късни резекции на инфектираните огнестрелни рани на ставите". За тези два труда му била присъдена Сталинска премия I степен. От получените двеста хиляди рубли от премията Владиката дал сто и тридесет хиляди в помощ на децата, пострадали във войната. Книгите получили прекрасни отзиви от колегите. В частност академик И. А. Касирски писал, че тези трудове ще се препрочитат и след петдесет години.
Славата на Архиепископа-хирург растяла, за него вече пишели в САЩ, специален кореспондент на ТАСС (Телеграфна агенция на Съветския съюз) пристигнал, за да направи снимки и да вземе интервю. По молба на професор С. С. Юдин един скулптор му изработил бюст. Двама местни художници рисували портрет на Владиката.
В 1944 г., след победоносното настъпление на руските войски, евакуираните болници били преместени в Тамбов. Владика Лука бил назначен за хирург-консултант. Очаквало го широко поле за дейност във военните лазарети и в областната болница. Младите лекари, работещи под ръководството на опитния професор, получавали немалко ценни съвети и наставления. През февруари 1944 г. Войно-Ясенецки разгърнал научно-практическа работа, резултатите от която били изложени в монографията "Лечение на хронични емпиеми на плеврата вследствие на огнестрелни рани". Наситеността и обширността на хирургичната работа били колосални. Шестдесет и седем годишният Владика работел по осем-девет часа на денонощие и ежедневно правел по четири-пет операции! Всичко това се отразявало на и без това разклатеното му в заточенията и затворите здраве. В писмата до Н. П. Пузин, негов познат от красноярското заточение, който впоследствие станал пазител на музея на Л. Н. Толстой в Ясна поляна, той с тъга съобщава за огромното натоварване, крайната си умора и неврозите.
Служение на Тамбовската катедра
През същата 1944 г. Владиката получил указ за назначаването му на Тамбовската катедра. По данни на Тамбовския областен изпълком на 1 септември 1942 г. в областта имало сто четиридесет и седем незакрити църкви, но действащи били само църквите в Тамбов и Мичуринск. Голяма част от църквите се използвали като помощни и складови помещения. Светителят Лука продължил своето архипастирско служение в Покров-ската църква в гр. Тамбов. На 26 февруари 1944 г. в този храм Владиката произнесъл своята първа проповед: "Петнадесет години моите уста бяха вързани и затворени, но сега те отново се отварят, за да ви благовестят Божиите слова. Вие сте зажаднели за словото Божие. Нашите храмове са разрушени и превърнати в пепелища, въглени и развалини. Вие сте щастливи, че имате този, макар и малък, но все пак храм. Той е мръсен, зацапан, тъмен, но затова пък в нашите сърца гори Христовата светли-
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
на. Нека дойдат тук живописци, художници. Нека изписват икони, ние имаме нужда от вашия труд за възстановяване на унищоженото и вярата ще заблести с нов пламък". Владиката написал в своите писма следното: "тежката ми невроза изчезна, след като се върнах към църковното служение" [27, 49].
В Покровския храм в Тамбов за пръв път прозвучали думи на покаяние от свещенослужителите, присъединили се към обновленческия разкол. Чинът на покаяние за тези, които "в своето малодушие са се побояли от страданията за Христа и са избрали пътя на лукавството и неправдата", съставен от самия Архиепископ-изповедник, бил достатъчно строг, но необходим за очистване на съвестта на съгрешилия [21].
От първите дни на управлението на епархията Владиката съдействал за откриването на големия Спасо-Преображенски съборен храм в Тамбов, който да побере всички вярващи, но местните власти всякак пречели на това. За пръв път след революцията тамбовски архипастир излагал пред Светия Синод план за възраждане на духовния живот в епархията: религиозно просвещаване на интелигенцията и запознаването u с духовния свят, църковно възпитание на децата, откриване на неделни училища за възрастни. След като получил забрана за свикване на общоепархийско събрание на духовенството и миряните, той се обърнал към вярващите с призив: "Нека всички, силни и слаби, бедни и богати, учени и прости, се заемем с великото и трудно дело по възстановяването на Тамбовската Църква и нейния живот" [21]. И действително, общонародният духовен подем довел до това, че към 1 януари 1946 г. били открити двадесет и четири енории.
Огромно впечатление на енориашите правели проповедите на Светителя. Идвали да ги слушат и вярващи, и невярващи, включително и представители на интелигенцията. Записвали ги направо в храма, а след това ги препечатвали на машина. Едва изминали малко повече от два месеца от назначаването му на Тамбовската катедра, а отзвукът от самоотвержената архипастирска дейност на Светителя Лука достигнал и до Москва. Упълномощеният по въпросите на религията Г. Г. Карпов правел забележки на патриарх Сергии за това, че "тамбовският Владика е окачил икона в хирургичната болница в своя кабинет; преди провеждането на операции прави молитви; на съвещание на лекарите в евакуираната болница присъства на катедрата в архиерейско облачение; в дните на Пасха 1944 г. правел опити за извършване на богослужение в нефункционира-щи храмове; отправял клеветнически нападки спрямо обновленческото духовенство"[20, 76].
Светителят Лука, стоейки на висотата на своето архиерейско достойнство, никога не угодничел пред властите и това дразнело светските началници от всички рангове. Но въпреки това те не можели да не забележат неговия огромен принос към медицинската наука и практическата хирургия. В Тамбов той бил награден с медал "За доблестен труд през Великата отечествена война 1941-1945 г.".
След смъртта на патриарх Сергии, преди избора на нов патриарх, в Москва се състояло Предсъборно съвещание. На това съвещание Владика Лука се изказал с предложение да се върнат към традициите на Помест-
СЛУЖЕНИЕ НА ТАМБОВСКАТА КАТЕДРА
ния събор от 1917-1918 г. и да изберат патриарх с гласуване от няколко предложени кандидатури. Но по независещи от него причини архиепископ Лука не присъствал на самия Събор, на който избирали патриарх.
През февруари 1945 г. патриарх Алексий I наградил Владика Лука с правото да носи брилянтен кръст на булото си.
Жителите на Тамбов след повече от четиридесет години си спомнят с благодарност трудовете на Светителя-хирург. Втората градска болница била наречена на негово име. Към същата болница бил създаден музей на Архиепископ Лука и през 1994 г- му е поставен паметник.
През 1945-1947 г. Владика Лука работел над съчинението "Дух, душа, тяло". Според замисъла на автора тази книга имала за цел религиозното просвещение на отпадналите от вярата. Със своите сериозни богословски размишления по проблемите на християнската антропология Светителят Лука противостоял на официалния оглушителен крясък за непримиримото противоречие между науката и религията. Разглеждайки трисъс-тавността на човешкото същество и взаимоотношенията между дух, душа и тяло, авторът утвърждавал православното разбиране на човешката природа в противовес на атеистичното. В съответствие с Библията и учението на Светите отци той говорел за сърцето като орган на Богопознанието. В книгата има много позовавания на Свещеното Писание. Върху него, като
На Здрава ОСНОВа, Владиката гра- Светителят Лука
дял своите доказателства. Той смятал своя труд за апологетически - по пътя на привличането на най-новите научни данни и открития Владиката потвърждавал истинността на вероучителните догмати. В качеството си на задълбочен и солиден учен и същевременно дълбоко вярващ човек, заемащ висока степен в църковната йерархия, с тази книга той показал, че нищо не пречи на хармоничното съвместно съществуване на вярата и науката. За съжаление, по силата на обективни причини, всички трудове, които авторът искал да ползва при написването на книгата си, били недостъпни. В писмо до професора на Московската духовна академия протойерей А. Ветелев той признава, че когато пишел своя труд "Дух, душа, тяло", му се наложило да чете съвсем малко и цялото съчинение било плод само на собствените му размишления. Според отзива на митрополит Мануил (Лемешевски) в неговия трактат се срещат спорни изказвания, непотвърдени от авторитета на Църквата [22,160].
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Наказателната машина на държавните репресии преследвала Владика Лука в продължение на единадесет години в най-добрият период от живота за творческа активност и обобщаване на духовния и научния опит, лишавайки го от възможността за спокойно академично изучаване на светоотеческото наследие. Относно спорните моменти в труда на Архиепископ Лука трябва да кажем, че Светата Църква винаги ясно е посочвала, че някои съждения на Светите отци, изказани в техните писания, са тяхно частно богословско мнение и нямат догматическо значение. Такива са например някои изказвания на светителя Григорий Нисийс-ки, на блажения Августин, на преподобни Исаак Сирин. Същото виждаме и в трактата на Светителя Лука "Дух, душа, тяло". А и сам Владиката прави уговорка, подчертавайки че "ние не сме в състояние напълно ясно да разберем тайните на Божието домостроителство и само Свещеното Писание и подвигът на вярата помагат да се повдигне тази тайнствена завеса" [23, 48].
Служение на Кримската катедра
Светителят приел указа на патриарха за прехвърлянето му на Кримската катедра като Божия воля. По време на Великата отечествена война в Крим се водели особено тежки боеве. Като пристигнал в Симферо-пол през май 1946 г., Владиката с пълна сила почувствал тежестта на разрухата от първите следвоенни години. Архиепископът се настанил на втория етаж на една двуетажна къща на улица „Хоспитална". Тук била разположена и неговата канцелария. От страната на главната пресечна улица - „Пролетарска" - била построена домашна църква в чест на Бла-говещение на Пресвета Богородица. Наблизо се намирали Петропавлов-ският и катедралният храм "Света Троица".
Владиката ревностно пристъпил към своето служение на новото място. Многото работа по привеждането на епархийските дела в ред легнала на плещите на седемдесетгодишния старец. Църквите били разрушени, народът - в нищета, не достигали свещеници, властите използвали всяка възможност, за да закрият един или друг храм. Но въпреки преклонната си възраст и болестите, които го надвивали, Архиепископ Лука употребявал много сили и енергия, за да приведе епархийските дела в ред.
Както изглежда, местното началство едва ли се зарадвало на пристигането на прославения Архиепископ-хирург. Той не угодничел и не се огъвал пред властимащите, което станало ясно още със стъпването на Владиката на кримска земя. След пристигането си в Симферопол той не се явил лично при упълномощения по делата на Руската Православна Църква Я. Жданов, а изпратил секретар, за да съобщи за неговото встъпване на катедрата. Естествено това вбесило упълномощения и той изискал Архиереят да се яви лично. Владиката пристигнал и между тях се състоял тежък разговор; Архипастирът твърдо настоявал да го наричат
СЛУЖЕНИЕ НА КРИМСКАТА КАТЕДРА
не по малко и бащино име, а както е прието: "Владико" или "Ваше Преосвещенство".
Архиепископ Лука назначавал, уволнявал и премествал духовници, без да съгласува това с упълномощения. А когато последният започнал да оказва натиск върху Архиерея и да пречи на неговата дейност, Владиката написал жалба в Москва по повод на това, че кримският упълномощен охотно закрива и неохотно открива църкви. Владиката уволнил църковния настоятел в предградието „Советское". Последният, ползвайки се от подкрепата на властта, продължил да върши безобразия в църквата. Архиепископ Лука се обърнал към местните съветски органи с молба да го отстранят, но упълномощеният му изпратил писмо, в което "разяснявал за ненамесата на съветските органи в църковните дела". Както се вижда от доклада на Я. Жданов в Москва, Архиереят лишавал от сан дори за най-малки нарушения на каноническите правила, уволнявал от длъжност, премествал от една енория в друга, без да се съобразява с никакви желания или оправдания на свещениците. А онези пастири, които невинно били пострадали за Христа в заточение и затвор, приближавал към себе си, назначавал ги в по-добри енории [16].
Упълномощените Я. Жданов, а след него и А. Ярански характеризират Владиката като самолюбие и високомерен. Но целият живот на Светителя показва, че не може да бъде самолюбив човек, отдал всичките си сили за благото на служение на ближния. Служение до толкова пълно забравяне за себе си, че стигало до саможертва. Не можел да бъде високомерен такъв хирург, за когото всеки човек бил страдащо Божие създание, нуждаещо се от неговата помощ. И съветските чиновници не разбирали, че не тщеславието ръководело постъпките на Архиерея, когато той изисквал съответното отношение към себе си, а съзнанието за изключителността на благодатното служение, възложено му като на приемник на светите апостоли. Запазено е писмо на Владиката до протопрезвитер Николай Колчицки, в което ясно проличава смирението на Светителя. "Да си призная, аз съм смутен от Вашето крайно високо мнение и мисля, че Вие силно преувеличавате, поставяйки ме едва ли не сред първите йерарси на Руската Църква. Аз малко се познавам с когото и да било от тях, но съм напълно уверен, че сред тях има много по-силни от мен във вярата, благочестието, Православието и любовта, притежаващи високи нравствени достойнства, които на мен ми липсват" [ю].
Запазила се е неголяма част от указите и посланията, с които Владиката се обръщал към своето паство. През 1948 г., отчитайки крайно тежкото състояние на селските енории в епархията, Светителят се обърнал с доклад към Патриарха. В него той съобщавал, че храмовете в неделните и празничните дни били празни, народът бил отвикнал от богослужението. Криво-ляво се пазела обредната страна на вярата, народът бил забравил за венчанието и за опяването на починалите, имало много некръстени деца. По мнението на Архиепископ Лука причината за отчуждаването на народа от Църквата била, че вярващите били лишени от възможността да посещават богослуженията, защото местните селски власти ги принуждавали да работят в колхоза в неделните и празничните дни, устройвали "неделници" или правели ветеринарен преглед на животните. Владиката
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
молел Светейшия Патриарх да ходатайства пред правителството да предостави на вярващите правото свободно да посещават църквата в празничните дни. Получил от Светейшия Патриарх Алексий I благословение да решава този проблем на място, Владика Лука възложил на благочин-ните да съберат конкретни данни кои от местните власти умишлено пречели на вярващите да посещават църквата под различни предлози, за да постави след това въпроса пред упълномощения [6, 69].
Светителят Лука по време на служба
Светителят също внимателно следял за църковното благочиние: "Наближава Великият пост, затова моля отците-благочинни да напомнят на всички свещенослужители от своя район за задължителното прилагане в дните на поста на правилата на св. Йоан Постник при изповед и да проследят за спазването на тези правила" [6,101]. "Някои свещеници кръщават подрастващи, юноши, девойки и възрастни без никакво оглашение, при пълно отсъствие дори на елементарни знания за християнското учение от страна на кръщаваните. Вменявам в задължение на свещениците да научат желаещите да приемат тайнството Кръщение на Символа на вярата и обяснението му, на Десетте заповеди и Заповедите на блажен-ствата и на най-важните молитви. Без такова оглашение да не се кръща-
СЛУЖЕНИЕ НА КРИМСКАТА КАТЕДРА
ват хора, достигнали съзнателна възраст. За възприемници и възприем-нички при кръщението в никакъв случай да не се приемат невярващи и такива, които имат некръстени деца" [6, юо].
"Голяма скръб ми е и непрестанна мъка на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа"(Рим. 9:2-3), отколкото да виждам как някои от вас със своето користолюбие отлъчват от Христа, от вярата в Него и любовта към Него слабите по вяра овци от Христовото стадо. Не е ли свещенослужението изобщо, и особено в наше време, тежък подвиг на служение на народа, изнемогващ и измъчващ се от глад и жажда за словото Господне (Ам. 8:11)? А много ли свещенослужители си поставят за цел такъв подвиг? Не гледат ли на служението на Бога като на средство за препитание, като на занаятчийско изпълнение на треби? Народът много вярно разпознава такива. Какво да правя с такъв свещеник? Ще се опитам да го засрамя, да докосна най-добрите струни на сърцето му, ще го преместя в друга енория със строго предупреждение; а ако и там не се поправи, ще го уволня и ще почакам дали Господ няма да изпрати на негово място добър пастир.
Тежки изпитания и страдания е понесла нашата Църква по времето на Великата революция, и, разбира се, не без вина. Отдавна, много отдавна се е натрупал народният гняв против свещениците...
И ние с отчаяние виждаме, че много, твърде много от тях дори революцията не е научила на нищо. Както и преди, дори много по-зле от преди, те показват своето нечисто лице на наемници, а не на пастири; както и преди, хората, отблъснати от тях, отиват в секти за своя погибел" [6].
Архиепископ Лука, който сам ревностно извършвал богослуженията, изисквал същото и от духовенството. Той внушавал на свещениците, че те нямат право да съкращават богослужението, свиквал събрания на благочинните, за да обсъдят положението в енориите и да решат важни църковни проблеми. Владиката смятал за съвършено недопустимо кръщението чрез обливане. Той забранил да служи за половин година на настоятеля на Илиинския храм в град Саки заради кръщаване с обливане, както и за съкращаване на чинопоследованието на Тайнството, за съхраняване на запасни дарове в своята квартира, намираща се на две крачки от църквата, и за упорито носене на цивилно облекло [6, 27].
Владиката бил строг към нерадивите свещенослужители. Неведнъж той строго ги питал: "Какъв отговор ще дам на Бога за вас?" Но на нуждаещите се винаги се притичвал на помощ, независимо от тяхното не-достойнство. В Кримска епархия имало един извънщатен иерей Григо-рий Алейников, който по време на своята бурна младост десет години се намирал в обновленчеството, след това, през 1942 г., бил ръкоположен в Православната Църква, но на новото място на служение се държал много лошо. За известно време бил под запрещение за пиянство. Но когато на стари години се оказал съвсем сам (нямал деца, а жена му била убита през 1942 г.) и без средства за съществуване, Светителят Лука се смилил над неговата бедност и ходатайствал пред Светейшия Патриарх за определяне на пенсия [8].
Със специално послание Светителят увещавал свещениците и дяконите да не забравят за задължението да учат народа. Сам Владиката бил
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
забележителен проповедник: събрани са около единадесет тома с негови проповеди. Той бил избран за почетен член на Московската духовна академия. Светейшият Патриарх Алексий I през февруари 1959 г. имал намерение на поредното заседание на Светия Синод да внесе предложение - на Архиепископ Лука да бъде присъдена степента "доктор по богословие" [20, 51].
Енориашите от катедралния храм слушали проповедите на Владиката не само в неделите и на празниците, но и в делничните дни, след Литургията. Неговото слово имало особена сила и действеност, защото пред енориаршите стоял не кабинетен учен, преразказващ прочетеното в богословските книги, а украсен с бели коси старец-архипастир с богат житейски и духовен опит. прекарал единадесет години но затвори и заточения и имащ не само канонично, но и морално право да учи народа и да го призовава към подвизи в името на Христа. Удивително било, че над Светителя Лука с точност се изпълнили Господните думи: "ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят"(Иоан. 12:20).
Преди две хиляди години в нозете на Христа седели хора, които с чиста душа и открито сърце слушали Неговите думи, но сред тях имало и такива, които, дишайки злоба, внимателно се вслушвали в словата на проповедта, за да уловят Христа в нещо и да Го обвинят. Така и сред слушателите на Архиепископ Лука имало такива, които "по служебен дълг" внимателно фиксирали всеки "неблагонадежден" момент от неговата проповед. В секретното писмо на секретаря на Кримския обком на ВКП(б) Н. Соловьов от 28 октомври 1948 г. се чува отглас от антихристи-янска злоба отпреди две хиляди години. Ето набор от типични фрази от неговия речник, за всяка една от които човек можел завинаги да изчезне в затворите на НКВД (Народен комисариат на вътрешните работи - бел. ред.): "Цялата "религиозна" дейност на Лука има ярко изразен антисъ-ветски характер (...). След пристигането си в Крим Лука развива енергична религиозна дейност (...).
В своите проповеди Лука открито и системно проповядва съчувствие към царското самодържавие и ненавист към съветския строй и неговите ръководители (...). По силата на особеното положение на Крим като гранична линия ние смятаме за необходимо чрез съответните органи да отстраним Лука от Крим" [17, 4]. Но гонителят не знаел, че само след две години, на 27 ноември 1950 г., на закрито заседание на Върховния съд на СССР, самият той ще произнася своите последни думи, преди да му бъде прочетена смъртната присъда...
Вследствие на този донос Съветът по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР поискал от Московската Патриаршия да забрани на Архиепископ Лука да произнася проповеди. Състояла се беседа на Владиката със Светейшия Патриарх Алексий I. Архиепископът обещал постепенно да отмени своите проповеди в делничните дни, а в неделните и празничните дни да се ограничи с тълкуване на Свещеното Писание. Но Г. Г. Карпов продължил гонението против Светителя и в писмо до Сталин изисквал "в благоприятен момент, при наличие на удобен повод, да подложи (Владиката) на изолация" [17, 4].
СЛУЖЕНИЕ НА КРИМСКАТА КАТЕДРА
По онова време проповедите на Архипастира били много смели. Той открито и без страх изказвал своите мисли по актуални въпроси: "Сега у нас Църквата е отделена от държавата. Това, че държавата не се намесва в делата на Църквата, е добре, но в близкото минало Църквата е била в ръцете на правителството и царя, а царят е бил религиозен, строял църкви, докато сега няма такова правителство. Нашето правителство е атеистично, невярващо. Сега са останали едва шепа вярващи руски хора и търпят беззаконието на други (...). Вие ще кажете, че правителството е причинило вреда на вас, християните. Е, да, причинило е. Но спомнете си древните времена, когато кръвта на християните се е леела като река за нашата вяра, и нека чрез това да се укрепява християнската вяра в нас. Всичко това е от Бога". Утешавайки страдащия от безбожниците вярващ народ, Владиката в своята проповед от 9 ноември 1947 г. предсказал облекчаване на скърбите в бъдещето, но не скоро: "Ако ме попитате кога ще се прекратят тези лишения и животът ще стане добър, ще ви кажа, че изминалите тридесет години са един нищожен срок. Ще минат още десетки години, преди нашият живот да стане съвсем нормален" [17, 4].
Каква твърда вяра и какво огромно мъжество е трябвало да има човек, каква несъмнена надежда на Божията помощ, за да говори на хората истината в заобикалящия ги поток на лъжа, безверие и цинизъм!
В своето послание от юни 1955 г. Владиката призовал свещенослужителите от епархията постоянно да проповядват словото Божие: "Ако свещеникът постави за основно дело на своя живот насищането на ума и сърцето си с Христовото учение, то от препълнено сърце ще заговорят устата. И не е задължително проповедта да бъде витиевата. Дух Свети, живеещ в сърцето на свещеника като в Свой храм, Сам проповядва чрез неговите смирени уста" [6].
В следвоенното време, когато Църквата изпитвала остър недостиг на свещенослужители, се появили много хора, които се представяли за свещеници. Понякога това били свещеници, запретени от служение от законната архиерейска власт, а друг път най-обикновени измамници. Владика Лука дал разпореждане да му съобщават за такива подозрителни лица. Той разпратил по енориите синодици (поменници с имена за споменаване), в които били записани имената на всички починали свещеници, служили в Кримска епархия. Тази благочестива традиция и досега е запазена в Свето-Троицкия катедрален храм в град Белогорск. На 16 ноември 1959 г. бил подписан Указ N° 66. Подписът "Архиепископ Лука" е поставен нечетливо, от ръката на напълно сляп човек. Но редовете на Указа са изпълнени с мъжество и твърдост на духа: "За присвояване на архиерейски права - уволнение на свещеника; за провеждане на събрание без участието на църковния настоятел, за затваряне и заключване на Свято-Николаевския съборен храм в град Белогорск и задържането на ключовете от него от бившия църковен настоятел Марк Софрониевич Вишневски и от Андрей Аркадиевич Галашкин запрещавам от причастие със Светите Христови Тайни всеки от тях за пет години и завинаги ги лишавам от правото да бъдат избирани в църковния съвет (...). Настоящият мой Указ трябва да бъде прочетен от амвона в три поредни празнични дни след края на Литургията..." [6, 36]. Това било в края на 50-те години,
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
когато църковните настоятели, с подкрепата на властите и упълномощените, започвали да ръководят всички дела на енорията, смятайки се за малки царе и истински господари в църквата, всякак игнорирайки разпорежданията на предстоятеля и свещениците. Тази тенденция щяла да бъде официално утвърдена в Устава от 1961 г., но самият процес на рушене на енорийския живот започнал много по-рано.
Високопреосвещеният Владика бил суров към непокорните овци от своето стадо. Но, виждайки разкаянието на съгрешилите, намалявал отлъчването от Причастие. Не минал и месец, и Светителят милостиво приел искреното разкаяние на падналите пред нозете му грешници и намалил епитимията. Светителят Лука се отнасял с голямо внимание към нуждите на клириците от епархията. Така на събранието на благочинни-те той повдигнал въпроса за достойното заплащане на труда на дяконите, четците и диригентите. Редовно разпращал анкети по енориите, в които молел членовете на клира да посочат какво жилище имат, колко плащат за него и трябва ли да се постави въпросът за подобряване на жилищните условия. Интересувал се и от това, дали някой от свещенослужителите не е бил ощетен от страна на финансовите органи при облагането на доходите с данъци.
Трябва да отбележим, че взаимоотношенията с властите, особено с упълномощените по църковните дела, били много тежки за Владиката. Те по различни пътища се опитвали да закрият колкото е възможно повече църкви. Били пускани в ход всевъзможни измислени причини. Ту откривали малка пукнатина в храма, която на хартия нараствала до неимоверни размери, ту се повдигала клевета против свещеника, за да го изгонят от енорията, а храма да закрият. В такива случаи Светителят по всякакъв начин защитавал свещениците.
В средата на 50-те години Никита Хрушчов обявил поредния поход против Църквата, последвала нова вълна на антирелигиозна пропаганда.
След излизането на бял свят на печално известното Постановление на ЦК на КПСС (Централен комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз) и изказването на Хрушчов Светителят Лука се обърнал с проповед към обърканото и наплашено паство. „Не бой се, малко стадо" - така се нарича неговата проповед, произнесена на празника Покров на Пресвета Богородица през 1954 г. „Навсякъде, въпреки успеха на атеистичната пропаганда, се е запазило малкото Христово стадо, което е живо и днес. Знайте и вярвайте, че малкото Христово стадо е непобедимо, не могат да му направят нищо, то не се бои от нищо, защото знае и винаги пази великите Христови слова: "ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18). Така че, ако дори портите на ада няма да надделеят Неговата Църква, то от какво да се смущаваме, за какво да се безпокоим, за какво да скърбим?! Няма защо, няма защо! Малкото Христово стадо е неуязвимо за каквато и да било пропаганда" [6,125].
След пристигането си в Симферопол през 1946 г. Владиката разчитал на това, че и тук медицината ще има нужда от неговите знания и опит в хирургията. Но минал месец и половина, преди да бъде получено разрешение за медицинска дейност. От 1946 г. професор Войно-Ясенецки
СЛУЖЕНИЕ НА КРИМСКАТА КАТЕДРА
бил консултант в болницата в Симферопол, помагал на инвалидите от Великата отечествена война. До края на 1947 г. той като хирург и професор четял доклади и лекции пред лекари, оперирал болни и ранени [16]. Упълномощеният Я. Жданов определил медицинската дейност на Архиепископ Лука като активна.
Владиката стриктно посещавал събранията на Хирургическото общество, където идвали граждански и военни лекари, внимателно слушал техните доклади и изказвания, задължително внасял необходимите поправки.
Веднъж на заседание, по свидетелство на лекарката Г. Ф. Пятидверна, един военен хирург задал въпрос на Владиката: "Как Вие, такъв специалист, хирург, можете да вярвате в Този, Когото никой никога не е виждал, в Бога?"
Професорът отговорил: "Вие вярвате ли в любовта?" - "Да". - "Вярвате ли в разума?" - "Да". - "А Вие виждали ли сте ума?" - "Не" -"Ето, така и аз не съм виждал Бога, но вярвам, че Той съществува" [7].
Били публикувани резултатите от неговите последни медицински изследвания. Но самият вид на професора, четящ лекции, неизменно облечен в расо и с панагия, толкова дразнел
Светителят Лука. Краят на 40-те и начало- медИЦИТе, Че ведНЪЖ В Алушта НеГОВИ-то на 50-те години г „ г> „
ят доклад бил провален. Ръководенето на работата на хирургическите амбулатории и четенето на лекции по гнойна хирургия също било отменено. Препоръчали му да чете доклади и лекции на медицински теми не в архиерейско, а в светско облекло. Светителят Лука категорично отказал. Професор П. П. Царенко, който навремето бил слушал лекциите на В. Ф. Войно-Ясенецки в Ташкентския университет и се опитвал да изгони "попа" от аудиторията, поправил своя неуспех с това, че отново станал инициатор на гоненията срещу Владиката, но вече в Симферопол. По негово настояване ръководството на Кримския медицински институт не дало възможност на знаменития професор да преподава [26, 457].
Запазило се е писмото, в което Владика Лука отговаря на въпроси на студенти от медицинския институт, изложени от професор П. Царенко:
"Многоуважаеми Петър Петрович!
В отговор на недоумението на Вашите студенти по повод моето архиерейско служение следва да им се каже, че е много странно да отричат онова, което не знаят и не разбират, и да съдят за религията само по антирелигиозната пропаганда. Защото, разбира се, сред тях едва ли
4420
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
ще се намери някой, който да е чел Свещеното Писание. Нашият велик физиолог Павлов, академик Владимир Петрович Филатов, каноникът (т. е. свещеник) Коперник, преобразил цялата астрономия, Луи Пастьор са умеели да съчетават научната дейност с дълбока вяра в Бога.
Още от детство съм бил дълбоко религиозен и моята вяра не само не е намалявала, както мислят те, поради приближаването на дълбоката старост (скоро ще навърша 82 години), а все повече се увеличава.
За 38-те години на своето свещенство и архиерейско служение съм произнесъл около 1250 проповеди, 750 от които са записани и съставят 12 големи тома машинописни страници. Съветът на Московската духовна академия ги нарича "изключително явление в съвременния църков-но-богословски живот" и "съкровищница за изясняването на Свещеното Писание", и аз съм избран за почетен член на Академията. Както виждате, това е много далече от примитивните съждения на Вашата студентска младеж. Своите "Очерци по гнойна хирургия" написах, бидейки вече епископ.
С почит, Архиепископ Лука. 1959 г-"
Светителят-хирург продължавал своята медицинска практика в дома си. На вратите на неговия кабинет висяла табела, на която пишело, че собственикът на тази квартира, професор но медицина, има безплатен прием ежедневно, освен в празничните и предпразничните дни. Много болни се стичали при професора-епископ и той на никого не отказвал своята помощ. Изцелените и досега си спомнят с благодарност за своя доктор.
Веднъж при него дошла една слаба, изтощена жена с превързано гърло, Александра Василиевна Борисова. През 1948 г. нейният мъж, офицер, бил изпратен да служи в Далечния изток. Там тя се простудила, силно я заболяло гърлото. Във военната болница, въпреки активното лечение, състоянието на болната не се подобрило. Болестта прогресирала: висока температура, страшни болки в гърлото. Не можела да преглъща, в продължение на много време пиела само вода.
Лекарският консилиум съобщил, че вече не може да помогне с нищо и предложил на болната да се върне в родината си - в Крим. Можем да си представим отчаянието на младата жена, майка на две деца.
Родителите й, вярващи хора, я отвели при Владика Лука. Той приел болната доброжелателно, прегледал гърлото й и казал, че ако не се била обърнала към него, изходът е щял да бъде плачевен. Владиката се помолил, прекръстил болната и казал: "Сега ти ще бъдеш здрава. Свали превръзките от гърлото, яж по малко от всичко, повече кисела и солена храна. А преди и след ядене изплаквай гърлото с разтвор - на една чаена чаша вода, една чаена лъжичка сол и две-три капки йод". Болната излязла от Светителя, чувствайки бодрост и лекота в тялото, и на втория ден забравила, че я е боляло гърлото. След месец тя отишла при мъжа си в Далечния изток и там всички били удивени от бързото й оздравяване. Сама Александра Василиевна смята, че с нея е станало чудо - Светителят Лука я изцелил [7].
В семейството на един подполковник, участник във Великата отечествена война, през 1947 г. се случило нещастие. Докато играел, четириго-
СЛУЖЕНИЕ НА КРИМСКАТА КАТЕДРА
дишният му син си счупил ръката в китката. Лекарите поставили гипс, но след свалянето му се оказало, че костите са зарастнали неправилно. Лекарите се готвели отново да счупят ръката, за да изправят изкривяването. Изплашените родители се обърнали към Архиепископ Лука.
Той внимателно прегледал ръката на момчето и казал: "Не трябва да се чупи. Момчето расте и костите му растат, всичко ще се разсее и кости-ците ще се изравнят, а Господ ще помогне". Така и станало. Родителите искали да дадат възнаграждение на доктора, но той отказал и казал да пожертват каквото могат за Църквата и за бедните, и им дал адреси на нуждаещи се семейства [7, свидетелство на Ю. Н. Орлова].
Трябва да кажем, че за Светителя-хирург Лука нямало "медицински случай", а жив, страдащ човек, и той винаги свързвал физическото оздравяване с обръщането към Бога, винаги учел болните да просят изцеление от Бога. Веднъж Владиката видял мъж, който държал на ръце кърмаче. В очите на бащата имало толкова мъка и безизходица, че Светителят го заговорил. Оказало се, че в семейството на младия обещаващ актьор Юрий Демидов се е случила беда. На празника Благовещение неговата жена Анастасия, след като накърмила петмесечната им дъщеря, я сложила да спи, а сама се заела с домакинските дела. Забелязала паяжина на тавана и веднага решила да я помете, забравяйки, че родителите й в детството са я учили особено да почита празника Благовещение. Тя застанала близо до казана с пране за изваряване. Казанът се наклонил и Анастасия, изгубила равновесие, попаднала с двата крака в кипящата вода. Веднага я откарали в болница. Тя се оказала най-тежко болната в отделението.
Положението се усложнявало и от това, че била кърмеща майка. Юрий току-що се връщал от болницата, където три пъти на ден носел малкото момиченце да го кърмят. Владиката внимателно изслушал разказа и казал: "Бил съм на визитация и помня тази болна. Е, Господ е милостив, молете се. А аз, с Божия помощ, ще помогна с каквото мога". И, като погледнал към Юрий, още веднъж настойчиво повторил: "Молете се!"
На другия ден в болницата се състоял консилиум. Всички хирурзи, а те били четирима, решили да ампутират двата крака, тъй като положението било много сложно. Но професор Войно-Ясенецки настоявал за лечение. Колегите се удивили:
- Да се лекува?! Професоре, но положението е безнадеждно, настъпва разпад на тъканта, вие видяхте! Всеки момент може да започне заразяване!
- Ще я лекуваме! С гной. Със собствената й гной.
Лекарите със съмнение поклатили глава, но никой не се решил да спори с автора на "Очерци по гнойна хирургия".
... Всяка пролет изцелената Анастасия идвала в Симферопол, да се поклони на гроба в храма на Всички светии, където бил погребан човекът, спасил живота й, утвърдил вярата й в Бога и в Неговото безкрайно търпение и милосърдие [7, свидетелство на Ю. Н. Орлова].
На една жена, жителка на село Зуй, се разболяла тригодишната й дъщеря. Детето го боляло окото. Майката се обърнала към местната детска лекарка, тя лекувала момиченцето около месец, но подобрение нямало. След почти половингодишно лечение в болницата станало ясно, че на
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
окото на детето расте перде. Отчаяна, жената се обърнала за помощ към Архиепископ Лука. Той внимателно прегледал болното момиченце, написал препоръчително писмо до знаменития очен хирург в болницата за инвалиди от войната в Симферопол. Владиката го молел да направи операция на детето, подробно описал болестта, направил рисунка на окото, дал препоръки по подготовката за операция, дори посочил какъв режим на хранене трябва да спазва преди и след операцията. Нещо повече: чрез своя подчинена Владиката предал в болницата всичко необходимо за момиченцето. Когато след операцията майката отново го довела при Светителя, той прегледал окото и казал: "Слава Богу, всичко е добре. Молете се и аз ще се помоля и Господ ще ни помогне" [7, свидетелство на Л. Г. Третякова].
Мария Германовна Тринихина разказвала, че през 1956 г. при дъщеря й започнало преплитане на червата. Лекарите определили положението й като безнадеждно. Тогава тя се обърнала към Владика Лука. Той прегледал девойката, запознал се с историята на болестта и казал, че може да я спаси. Дал насоки за операция, но лекарите не се решили да я оперират. Тогава Владиката лично дошъл в болницата и подробно проконсултирал лекарите. Операцията преминала успешно [7].
Семьон Трофимович Каменски бил безнадеждно болен и помолил Архиепископ Лука да присъства на неговата операция. Светителят Лука попитал:
- Ти вярваш ли в Бога?
- Вярвам, Владико, но не ходя на църква - бил отговорът.
- Моли се, благославям те и те освобождавам от операция. Петнадесет години няма да имаш никаква болест.
Така и станало, по думите на Светителя [7, свидетелство на А. Д. Бе-лая].
При майката на Анна Михайловна Кудряшова след всяко приемане на храна започвали силни болки, толкова силни, че тя викала и трябвало дълго да лежи, докато болките утихнат. След внимателно изследване лекарите казали, че е необходима операция. Тогава те се обърнали към Владиката. Той прегледал болната, помолил се, дал лекарство и болестта преминала, без да остави и следа [7].
Зоя К. Орлова свидетелства за прозорливостта на Светителя Лука. Нейната майка, Акилина Теодуловна Держакова, през 1959-1960 г. помагала в печенето на просфори при катедралния храм. Светителят много ценял безкористността на просфорницата Акилина (тя не вземала заплата за своя труд) и той предсказал бъдещето й и това на нейните деца и внуци. Казал, че децата на Акилина ще преживяват от своята работа. Така и станало. Зоя Кузминична, бидейки в пенсия, тринадесет години се трудила на същата работа. Казал също, че преди своя край децата ще познаят Бога. Авторът на това съобщение свидетелства за своята вяра в Бога. Зоя Кузминична още не била омъжена, а Светителят Лука казал, че тя ще бъде равна с мъжа си и че ще им се роди син, който ще бъде по-добър от баща си. Синът имал висше образование, а бащата - незавършено средно. След това Владиката казал на Акилина да остави работата си като просфорница и да се грижи за внука си, защото едва-едва ще успее да го
СЛУЖЕНИЕ НА КРИМСКАТА КАТЕДРА
вдигне. И действително, през 1966 г. се родило момче, което било много болно, в първата година от живота си боледувало от възпаление на белите дробове и имало нужда от особени грижи. Бабата успяла да се грижи за него само до четиригодишна възраст и починала. И последното, което казал Архиепископ Лука, било, че зетят на Акилина ще умре неочаквано, а дъщеря й преди смъртта си ще забогатее. Предсказанието се сбъднало. Мъжът на Зоя Кузминична внезапно починал. Седял, разговарял, след това изведнъж се навел и умрял. Предсказанието се изпълнило и по отношение на парите [51].
Светителят Лука
Клирикът от Кримска епархия протойерей Леонид Дунаев си спомня: "В Московска област живеела една жена, която била сериозно болна. Синът й, голям началник, поканил най-добрите лекари, доставил много скъпоструващи лекарства, но болната не получила облекчение. В отчаяние тя се обърнала с писмо към Архиепископ Лука. Владиката й отговорил, като я посъветвал усърдно да се помоли на Бога, да възложи цялата си надежда на Него и да прекрати приема на всякакви лекарства. След известно време оздравялата жена пристигнала в Симферопол лично да благодари на Светителя за оздравяването" [7].
Веднъж при Владиката дошла една жена със своя дванадесетгодишен син. На шията му имало огромен тумор, който висял до гърдите. Лекарите настоявали за операция, но Светителят, като го прегледал, се усмихнал и казал: "Никакви операции. След три дни елате при мен". След три дни
55
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
благодарната майка довела при Архиерея за благословение напълно оздравелия си син [у, свидетелство на прот. Леонид Дунаев].
След всяко богослужение енориаши от катедралния храм изпращали Владиката до самия му дом. Неговата искрена любов към хората предизвиквала взаимна любов. При вратите на своя дом той отново благославял всички. Божията благодат почивала върху Светителя и на хората не им се искало да си тръгнат от него.
Владика Лука щедро оказвал медицинска помощ на всички, които се нуждаели. Свещенослужителите от Кримска епархия били най-близо до сърцето на Владиката, като негови съпастири и съмолитвеници. Веднъж той ги събрал и казал: "Ако вие или членовете на семействата ви неочаквано се разболеете, най-напред се обръщайте към мен". В края на 40-те години заболяла жената на свещеник Леонид Дунаев, матушка Капито-лина. Отец Леонид казал за това на Владиката, а той отговорил: "Да не сте посмели да й давате лекарство". На другия ден той пак попитал за здравето на матушката и пак повторил забраната да й се дава лекарство. На третия ден след Литургията отец Леонид поканил Владиката да посети матушката. Тя лежала, прикована към леглото от болестта, и дори не можела да приема храна. Светителят влязъл в дома им.
- Къде е болната? Отвели го в стаята й.
- Вашият отец Леонид е непослушен. Аз му казах да не Ви дава лекарства.
- Не, Владико, той не ми е давал лекарства.
- Тогава - ето ви лекарство: в името на Отца и Сина и Светия Дух!
С тези думи той широко прекръстил болната. Владиката си тръгнал, а матушката станала от постелята и започнала да приема храна. Здравето й започнало да се подобрява [7].
Друг случай станал с Надежда Ивановна, жената на свещеник Йоан Милославов, който бил секретар на епархията. Когато Владика Лука дошъл за вечерното богослужение, отец Йоан му съобщил, че матушката е получила пристъп. Лекарите, които дошли за бърза помощ, не открили нищо сериозно. Децата на отец Йоан, които имали висше медицинско образование, също не видели нищо опасно. Като изслушал секретаря, Владиката изведнъж много се развълнувал. Спешно поискал да му намерят кола. Матушката посрещнала Владиката в голямо смущение:
- Благодаря Ви, Владико, но напразно сте си направили труд: пристъпът премина и аз се чувствам добре.
След като я прегледал внимателно, Светителят повикал отец Йоан. Разговорът бил кратък: ако през следващите два часа на жена му не бъде-ла направена операция, тя щяла да умре. Спешно откарали матушка Надежда в болницата, събрали консилиум от лекари, но те казали, че операция не е необходима. Минал един час. Матушката вече сама започнала да моли да й направят операция, тъй като несъмнено вярвала на думите на Светителя. Накрая лекарите все пак решили да я оперират, и когато отворили коремната кухина, открили огромен абсцес, който всеки момент бил готов да се спука. Лекарите били поразени от точната диагностика на Архиепископ Лука. Матушка Надежда била спасена.
СЛУЖЕНИЕ НА КРИМСКАТА КАТЕДРА
Настоятелят на Джанкойския храм, протойерей Борис Либацки, получил пристъп. Лекарите от "Бърза помощ" казали, че е необходима операция. Помнейки заповедта на Владиката, отец Борис му съобщил за своето здраве. Той казал, че ако се съгласи на тази операция, после ще трябва да направят още две и изходът от тях може да не бъде добър. Предсказал, че ще има още два пристъпа. Уповавайки се на Божията воля, отец Борис понесъл тези пристъпи и останал жив [7, свидетелства на прот. Леонид Дунаев].
Симферополските военни медици помолили професора да прочете курс от лекции по гнойна хирургия и да консултира тяхната болница. Неведнъж на консултанта се наложило да вземе в ръка и скалпела. Един пациент, секретарят на Керченския горком на партията, бил докаран в Симферопол с гноен процес в тазовите кости. Случаят бил тежък, почти безнадежден. И тогава главният хирург помолил професор Войно-Ясенецки да оперира. Всички лекари в болницата дошли да гледат тази сложна операция. Още преди първия разрез той посочил всички точки, в които очаквал да срещне нагноявания. Операцията преминала блестящо и медиците от болницата получили забележителен урок по лекарско майсторство [26, 426].
Галина Фьодоровна Пятидверска свидетелства за Владиката като за изтъкнат диагностик: "При нас, в болницата, постъпи за доизлекуване болен с оплаквания от болки в дясното бедро и невъзможност да се придвижва. В боевете бил получил контузии, но не бил ранен. При прегледа на болния всички водещи специалисти в болницата не открили никаква патология, нито на снимките, нито в анализите. Трябвало да го изпишат, а той не можел да ходи. Нашият завеждащ хирург, рязък и решителен човек, казал: "Той симулира, изписвайте го!" Много ми беше жал за него и помолих професор Войно-Ясенецки да погледне този юноша. Владиката го прегледа много внимателно, дълго го гледаше в очите. Подадоха му снимките и анализите, но той не ги взе: "Няма нужда от нищо, изведете болния".
Когато извели юношата, професорът казал: "Болният има рак на простатната жлеза с метастази в бедрото". Това прозвучало като гръм от ясно небе. "Не вярвате ли? Дайте го в операционната". В операционната, след успокоителен разговор с пациента, под местна упойка по външната повърхност на бедрото бил направен разрез и от него изпаднал конгломе-ратен тумор с размери 5 на 6 см, наподобяващ червен хайвер, който изпратили за спешна хистология.
След тридесет минути в операционната, където били лекарите начело с професора, се втурнала лекарката-хистолог и казала: "Вие сте ми изпратили метастаза от раков тумор на простатната жлеза". Владика Лука казал: „Ако може, повикайте майката на болния". След две седмици юношата починал" [7].
Разбира се, Владиката искал да принася полза на своите съотечественици, лекувайки болестите им. Но времето неумолимо вървяло, здравето му започнало да се влошава, зрението на единственото му здраво око намалявало. Знаменитият одески очен лекар Филатов му открил помътняване на лещата на окото, но до пълна слепота трябвало да минат още от
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
три до десет години. Зрението бавно угасвало и към 1956 г. Владиката напълно ослепял [22,159]-
Но слепотата не му пречела активно да върши добри дела. Сърцето на Божия светител било преизпълнено с любов и състрадание към ближните. Нямайки възможност да окаже медицинска помощ на Галина Фили-на, която имала саркома на главния мозък, той казал на майката: "Ще се моля за нея". Енориашите разказват, че Владиката служел Божествена Литургия в делничен ден, усърдно се молел и стоейки на колене, произнасял специални моления за болното момиче Галина.
И Господ чул неговите молитви. Девойката оздравяла, продължила учението си, впоследствие завършила медицински институт, защитила кандидатска дисертация и работила в Москва в Института по серуми и ваксини на името на Менделеев [7, свидетелство на В. М. Тимошек].
Анна Дмитриевна Стадник притежавала прекрасен глас и Владиката благословил да се учи в курсовете за църковни певци и се радвал на успехите й. Веднъж тя попаднала в автомобилна катастрофа и лекарите, за да спасят живота й, вкарали огромно количество противогангренозен и противотетаничен серум. Започнала токсикоза, температурата се повишила. При визитацията професорът й обърнал внимание, отменил всички лекарства и тя постепенно започнала да оздравява. Като я изписали от болницата, Анна Дмитриевна дошла при Владиката.
- Е, Аня, разкажи как те лекуваха?
- Владико свети, аз оздравях по Вашите молитви, защото лекарите се отказаха да ме лекуват.
- Ден и нощ молех Бога за твоето оздравяване. Но запомни, запомни, в такива случаи оздравяването е рядко [7].
Правейки равносметка на своето двойно служение - медицинско и архиерейско, той пише в писмо: "Това, което пишете за лечението на болните, разбира се, е вярно. Но вие не знаете колко високо ме ценят като духовен лекар. Мнозина говорят и пишат, че аз съм ги оживил духовно, възродил съм ги за нов живот и с най-трогателни думи изливат своята благодарност и любов. Те пишат, че колкото и висока да е моята медицинска дейност, архиерейската е несравнимо по-важна. Самият аз също мисля така" [31, 8].
Вече беше отбелязано, че Архиепископ Лука смятал делото на проповедта за свой свещен дълг и свято го изпълнявал. Дълго време Светителят сътрудничел в "Списание на Московската Патриаршия", където се печатали негови статии. Но особено влияние върху енориашите оказвали неговите проповеди - живи, изпълнени с дух и сила. Веднъж Владиката, говорейки за покаянието, разкрил страшното, мерзко състояние на душата на неразкаяния грешник. Думите на Архипастира разтърсили до дъно душата на един енориаш, човек на средна възраст, който слушал Владиката и горчиво плачел в ъгъла на църквата. Принасяйки покаяние на Бога със сълзи и "дух съкрушен", този грешник се примирил с Христа и се присъединил към Църквата.
Жената на един генерал от любопитство се отбила в молитвен дом на сектанти. Мъжът й, тайно съчувстващ на Църквата, а може би и вярващ, й изказал своето недоволство и я посъветвал по-добре да ходи в православ-
КОНЧИНАТА НА СВЕТИТЕЛЯ. ПОСМЪРТНА ПОМОЩ НА СТРАДАЩИТЕ
ния катедрален храм, където служел Владиката - учен със световно име. Тя го послушала и на следващата неделя отишла в църквата. Като че случайно този ден Светителят произнасял проповед за сектантите, разкривал техните заблуди, изобличавал ги и забранявал на верните да имат общение с тях. Тази жена взела решение повече да не ходи при сектантите и помолила да предадат благодарност на Владика Лука за вразумле-нието. Когато му казали за това, той се прекръстил и казал: "Благодаря на Бога, че моята проповед е принесла плод" [7, свидетелства на прот. Леонид Дунаев].
Архиепископ Лука проповядвал не само с думи, но и с начина, по който извършвал богослуженията и се молел. С него служел отец Ила-рион Голубятников, който навремето споделял с него всички теготи на сибирското заточение. Много често с него служел и архимандрит Тихон (Богославец), духовник на епархията, прозорлив старец, който впоследствие бил погребан до любимия Владика. Тези богоносни свещенослужители неведнъж били виждани със сълзи да извършват Божествената Литургия. В службата има такъв момент, когато по време на пеенето на Символа на вярата архиереят се навежда над престола, съслужителите държат над главата му воздуха (голямо четириъгълно парче плат), а най-старшият свещеник чете Символа на вярата. Когато след края на пеенето Архиепископ Лука вдигал глава, антиминсът (малък правоъгълен плат с вшита частичка св. мощи, върху който се извършва св. Приношение) бил оросен от сълзите на Светителя.
Той извършвал службата, без да бърза, съсредоточено и внимателно. По време на Евхаристийния канон особено проникновено произнасял думите: "Вземете, яжте, това е Моето тяло, което за вас (при това Владиката се обръщал и посочвал с ръка народа) се преломява за опрощаване на греховете". Сам Светителят много често присъствал на богослуженията и призовавал към това и клириците от своята епархия [6, 69].
Кончината на Светителя. Посмъртна помощ на страдащите
Животът на Архиепископ Лука клонял към своя залез. Своята последна Литургия отслужил на Рождество Христово, последната си проповед произнесъл на Прощална неделя. Неговата секретарка, Евгения Павлов-на Лейкфелд, пише за последните дни на Светителя: "Той не роптаеше, не се оплакваше. Не даваше разпореждания. Отиде си от нас сутринта, в седем без четвърт. За кратко подиша напрегнато, после въздъхна два пъти и още веднъж - едва забележимо - и това беше всичко..." [26, 483].
Светителят Лука се преставил на и юни 1961 г. В същия ден Църквата празнувала паметта на Всички светии, просияли в руската земя.
"Панихидите следвали една след друга, къщата се напълнила с народ до краен предел, хората изпълнили целия двор, надолу имало огромна
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
върволица. Първата нощ тялото на Владиката лежало у дома, втората -в Благовещенската църква в епархията, третата - в катедралния храм. През цялото време се четяло Евангелие, прекъсвано от отслужваните панихиди, свещениците се сменяли, а хората все вървели и вървели в безкрайна редица, за да се поклонят на Владиката... Имало хора, пристигнали от различни места - Мелитопол, Геническ, Скадовск, Херсон. Потокът намалявал едва в четири през нощта, после отново се увеличавал: хората се сменяли едни с други, леели се тихи сълзи за това, че вече го няма молитвеникът, че "нашият Светия си е отишъл" [26, 484].
За погребението на Владика Лука пристигнал Тамбовският архиепископ Михаил (Чуб). Множество хора дошли да изпратят своя архиерей в неговия последен път. Пътят бил постлан с рози чак до гробището. Бавно, крачка по крачка, процесията вървяла по улиците на града. "Святьш Боже, Святьш Крепкий, Святьш Безсмертньш, помилуй нас" - звучало над ковчега на Архиерея. Три километра - от храма до гробището, хората носели на ръце своя Владика в продължение на три часа [26, 487]-
Така погребали великия Божи угодник Лука. И както приживе той всякак помагал на болните, без да отказва на никого, така и след смъртта му всеки, който идвал на гроба на Светителя и с вяра и любов просел помощ от него, получавал изцеление.
Жителката на Тбилиси Лия Василиевна Гончарова претърпяла онкологична операция. След известно време, както изглеждало, предстояла още една. Краката на нещастната жена силно се подули и парели, почти не можела да ходи. Тогава пред очите й неочаквано попаднала статия на академик И. А. Касирски със спомени за Архиепископ Лука. Дошла й мисълта, че никой, освен Владика Лука, не може да й помогне. Като дошла в Симферопол и се помолила на гроба на Архиепископа, Лия Василиевна веднага почувствала облекчение в краката и вътрешно душевно успокоение. Туморът изчезнал и сега тя има възможност да стои на служба и много да ходи [7].
Непълнолетният син на Елена Пиколаевна Битюкова изчезнал безследно. Съкрушената от скръб майка започнала издирване и усърдно се молела на гроба на Владика Лука. И ето, преди Неделя Връбница изчезналият син се явил и обяснил, че някаква неведома сила го накарала да си спомни за майка си и да се върне вкъщи [7, свидетелство на Л. В. Гончарова].
През 1992 г. тежко заболяла от възпаление на белите дробове Галина Леонидовна Шиндина. Тя помолила да се отслужи панихида на гроба на Владика Лука и да й донесат пръст и вода от гроба му. Жената горещо се молела и пиела от тази вода. По благодатната помощ на Светителя много бързо се възстановила, така че лекуващата я лекарка била крайно удивена от скорошното оздравяване [7].
Мария Митрофановна Передерий получила помощ от Архиепископа-хирург - и докато бил жив, и след смъртта му. Още докато бил жив Владика Лука, на Мария Митрофановна започнала да й гноясва и да я боли устната. Към когото и да се обрърнела, нито един лекар не можел да й помогне. Тогава тя се обърнала към Владиката и той я излекувал. През 1989 г. заболял нейният мъж Григорий. Тя отишла на гроба на Светителя
КОНЧИНАТА НА СВЕТИТЕЛЯ. ПОСМЪРТНА ПОМОЩ НА СТРАДАЩИТЕ
и със сълзи го молела за оздравяването на мъжа си. Върнала се у дома и се удивила, че мъжът й е станал от леглото, започнал да ходи из стаята и впоследствие се чувствал добре [7].
Лариса Яцкова свидетелства за това, че от лятото на 1993 до пролетта на 1994 г. силно я боляло лявото око. Болката се разпространила и по ця-
Храм „Вси Светии", в двора на който е бил погребан Светителят Лука
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
лата лява част на главата. Особено се усилвала привечер. Измъчвана от тежки болки, тя дошла на гроба на Светителя и получила изцеление [7].
На един енориаш, който ходел на мястото на упокоение на Архипасти-ра и с вяра целувал мраморния кръст, издигащ се над гроба, Светителят дарил изцеление от сърдечна болест. През 1992 г. лекарите му поставили диагноза "недостатъчност на митралната клапа", тоест порок на сърцето, но по Божия милост и с помощта на Владика Лука болестта отстъпила.
Има свидетелство (на Е. Киселева) за това, че Светителят Лука, сам претърпял затвори и заточения, оказвал помощ на тези, които ги заплашвало несправедливо наказание.
Лариса Алексеевна Чередниченко, жителка на Киев, описва чудото на своето изцеление така: "В деня на паметта на свети свещеномъченик Владимир, митрополит Киевски, по време на изнасянето на светите му мощи, при вратите на Трапезния храм, народът така ме притискаше, че гръдният ми кош не издържа, аз чух изпращяване и усетих остра болка в лявото подребрие, но тръгнах след литията (църковно шествие). След два-три дни болката се усили още повече. Не можех нито да лежа, нито да седя, още по-малко да правя нещо. Не потърсих лекарска помощ. По това време при мен дойде една позната и помоли да я придружа до По-чаев, където не била ходила. През целия път с лявата ръка се държах за болното място.
В Почаев на моята позната много й се искаше нейната четиринадесетгодишна дъщеря обезателно да влезе в пещеричката на преподобни Иов. Самата тя не можела да отиде, а момичето се страхувало само. Тогава моята позната, обръщайки се към мен, каза: "Заради послушанието, иди и помогни на Ана". Аз изтръпнах, но "заради послушанието", без да размислям нито за миг, легнах на болните си гърди върху светите камъни и с помощта на добри хора се спуснах в пещеричката.
Когато започнах да се катеря нагоре, беше страшничко да легна на лявата си страна, и аз в най-тясното място с цялата тежест на тялото си легнах на дясната страна и пак се чу познатото ми изпращяване и се появи болка отдясно. Като прекарахме два или три дни в Почаев, ние се върнахме в Киев. По пътя моята приятелка каза, че нейният брат, който я придружаваше, може да ни вземе със себе си в Симферопол. Разбирах, че няма да ми се удаде друг случай и, без да обръщам внимание на нищо, се съгласих да пътувам. Още повече че много ми се искаше да постоя на гроба на Владика Лука. На другия ден, след връщането от Почаев, ние вече пътувахме към Симферопол. Във влака пътувах полулегнала, опирайки се на едно сгънато одеяло.
Запалихме свещи на гроба на Владиката, поклонихме се и аз разказах на приятелката ми каквото знаех за подвизите на Светителя, поръчахме панихида за него, ходихме на възкресната служба в катедралния храм и тръгнахме към гарата пеша. Влязохме в нашето купе и се готвехме да обядваме. Трябваше да сваля чантата си от втория рафт и, без да се замислям, вдигнах дясната си ръка напълно свободно и замрях от удивление - не усещах никаква болка! Тогава вдигнах лявата - същото, никаква болка! Чудото на изцелението стана толкова явно, че не можех да не повярвам в него!" [7].
РЕШЕНИЕ ЗА КАНОНИЗАЦИЯТА НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Решение за канонизацията на Светителя Лука. Намиране на светите му мощи
Чудесата на изцеление от душевни и телесни недъзи, които изобилно се извършвали на гроба на Светителя Лука, и всенародната почит на приснопаметния кримски Архиепископ накарало свещеноначалието на Православната Църква внимателно да изучи неговия живот и трудове.
С решение на Синода на Украинската Православна Църква от 22 ноември 1995 г- Лука, архиепископ Симферополски и Кримски, бил причислен към лика на местночтимите светии. На управляващия архиерей Лазар (Швец), архиепископ Симферополски и Кримски, било дадено разрешение от Светия Синод да извади от гроба честните останки на Светителя Лука.
В нощта на 17 срещу 18 март 1996 г., през Кръстопоклонната седмица, в храма на Всички Светии в Симферопол се събрали членовете на епархийската Комисия по канонизацията на светиите, настоятелите на кримските манастири и духовенството. Високопреосвещеният владика Лазар отслужил молебен и помолил приснопаметния Владика за помощ при намирането на неговите мощи. Около два часа през нощта отворили гроба и започнали да изваждат пръстта. Свещениците непрестанно служели панихиди и пеели стихирите на Кръста. Било много студено, пронизващ вятър люлеел старите гробищни дървета. Но когато владика Лазар слязъл в гроба и със собствените си ръце извадил мощите на Светителя, вятърът начаса утихнал и се възцарила благоговейна тишина. Духовенството и миряните със запалени свещи, стоейки на колене, умилено пеели панихидното "Святьш Боже". Свещениците внесли мощите в храма на Всички Светии. А край стените на храма една бесновата със страшен глас викала: "Не ме мъчи, Светителю, отпусни ме!..."
През първите три дни на Кръстопоклонната седмица владика Лазар извършвал Литургии на Преждеосвещените Дарове и в сряда, на 20 март, се състояло тържественото пренасяне на честните останки на Светителя в катедралния Свето-Троицки храм. Събрало се цялото духовенство на Кримска епархия, както и свещенослужители от други области на Украйна. Процесията съпровождали офицери и матроси от Черноморския флот, студенти от Кримския медицински институт, жители на града, множество гости. След ковчега заедно със свещениците вървели и онези, които са имали щастието да бъдат свидетели на неговия светител-ски подвиг. За тържеството дошли и родственици на Архиепископ Лука.
РЕШЕНИЕ ЗА КАНОНИЗАЦИЯТА НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Литийното шествие минавало по централната улица на града. Първото спиране било направено на Пазарния площад, където с особена тържественост отслужили панихида и Високопреосвещеният Владика Лазар се обърнал към присъстващите със слово, в което подчертал: "За пръв път на Кримска земя се случва събитие от такава изключителна важност. Ярката личност на Архиепископ Лука (Войно-Ясенецки) днес е като спасителен за нас фар, към който всеки от нас трябва да насочва своя поглед, по който трябва да се ориентират обществените сили, търсещи възраждането на нашия народ".
След това към събралия се народ се обърнал професорът от Кримския медицински институт, Кирил Дмитриевич Тоскин, който говорил за Светителя Лука като за велик хирург и учен, чиито научни трудове и днес не са изгубили своята актуалност.
Самата природа била съпричастна с духовната радост, преизпълва-ща сърцата на вярващите. След студените и мрачни дни изгряло слънце, облаците се разпръснали. Така след всички лишения и гонения, които претърпял Владиката, се открила правдата на Божията слава, която ни се явява в светиите. Така Христовата светлина сияе и просвещава всеки, макар и не всички и не винаги да виждат това поради житейската суета и лошото време в душите си.
Цветята, запалените свещи се изпълвали с благоуханието, излизащо от мощите на Светията. Над раката плувал златният облак на молитвените песнопения и покривал процесията, каквато не помнели и старите жители на кримската земя. Дошлите да съпътстват светите мощи на Светителя били приблизително тридесет-четиридесет хиляди. Трогателна гледка! В града царяла атмосфера на духовен празник, която подчинявала невярващите, привличала маловерните. Светителят се завръщал в своя катедрален храм, където бил служил и проповядвал петнадесет години. Неслучайно пренасянето на мощите се състояло в деня на паметта на седемте херсонски свещеномъченици. Прославените светии приемали в сонма на кримските светии Светителя-изповедник Лука.
Мощите на Светителя Лука били положени в Свето-Троицкия катедрален храм в Симферопол за поклонение на вярващите.
Животът на Владиката всецяло бил посветен на служение на Бога и ближния. Църковната история познава твърде малко примери на такъв двоен подвиг - свети великомъченик и целител Пантелеймон, светите безсребърници и чудотворци Козма и Дамян... Но Светителят Лука живял и се подвизавал на нашата земя в наше време. И именно затова сега, когато е очевидно духовното оскъдняване на обществото, когато в очите на мнозина е обезценено най-съкровеното - вярата, надеждата и любовта, ние с особено внимание се вглеждаме в житието на новопрославения светител. Как е живял той? Как се е борел с неверието, предразсъдъците, лицемерието? Как е побеждавал греха? Как е протестирал против насилието и жестокостта? По какъв начин Божията благодат го е водела по трънливия път на житейския подвиг и накрая го е въвела през тесните врата в Царството на Отца на светлината?
По думите на апостол Павел, винаги да помним нашите наставници и, гледайки края на техния живот, да подражаваме на вярата им (Евр. 13:7)-
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Прославлението на Светителя Лука
На 24-25 май 1996 г. в Симферополска и Кримска епархия станало действително историческо събитие: състояло се тържественото просла-вление на Кримския светител Лука (Войно-Ясенецки).
На 24 май Високопреосвещеният Лазар, архиепископ Симферополски и Кримски, Високопреосвещеният Василий, архиепископ Кировоградски и Александрийски, Високопреосвещеният Иларион, архиепископ Хер-сонски и Таврически, Преосвещеният Николай, епископ Ивано-Фран-ковски и Коломийски и Преосвещеният Антоний, епископ Хмелницки и Шепетовски, посрещнали Блаженейшия Владимир, митрополит Киевски и на цяла Украйна. За посрещането на скъпия гост пристигнали и председателят на Върховния Съвет на Автономна Република Крим Е. В. Супрунюк, председателят на Симферополския градски съвет В. Ф. Ермак, духовенство и миряни.
Тържественото посрещане на Първосветителя, Блаженейшия Владимир, митрополит Киевски и на цяла Украйна, се състояло в 17 часа в катедралния Свето-Троицки храм. Започнало всенощното бдение. Храмът бил пълен с богомолци, на тържеството пристигнали свещенослужители
Посрещане на Блажения Владимир, Киевски митрополит и на цяла Украйна, на гарата
ПРОСЛАВЛЕНИЕТО НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
и от други епархии на Украйна. Всенощното бдение оглавил Блаженей-шият Владимир.
В събота в 9:30 се състояло посрещането и обличането на Първосвети-теля в богослужебните одежди. Празничната Божествена Света Литургия отслужили: Блаженейшият Владимир, митрополит Киевски и на цяла Украйна, Високопреосвещеният Никодим, митрополит Харковски и Бо-годуховски, Високопреосвещеният Лазар, архиепископ Симферополски и Кримски, Високопреосвещеният Василий, архиепископ Кировоградски
Свето-Троицки катедрален храм, където понастоящем се покоят мощите на Светителя Лука ^ ^_
-67
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
и Александрийски, Високопреосвещеният Иларион, архиепископ Хер-сонски и Таврически, Преосвещеният Николай, епископ Ивано-Фран-ковски и Коломийски, Преосвещеният Антоний, епископ Хмелницки и Шепетовски, Преосвещеният Питирим, епископ Николаевски и Воз-несенски. Възгласа "Благословено Царство..." произнесъл архимандрит Павел, наместник на Киево-Печерската лавра. В средата на храма лежали мощите на Светителя Лука, украсени със свежи цветя. Катедралният храм не можел да побере молещите се и много хора стояли до църковната ограда. За тях имало транслация на богослужението чрез тонколони, разположени извън храма.
68
Гробът на Светителя Лука в двора на храм ,.Вси Светии"
ПРОСЛАВЛЕНИЕТО НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
След Малкия вход била отслужена кратка лития пред мощите на Светията. После от църковния амвон митрополит Никодим и архиепископ Лазар прочели томоса (официално изказване или становище на висш църковен йерарх) и краткото житие на Светителя.
Хорът на катедралния храм под ръководството на Михаил Григори-евич Коротченко за пръв път изпял тропара на Светителя Лука, а свещенослужителите изнесли иконата на Светията. Архиереите и всички присъстващи в храма изпели величание на Светителя Лука. Още по-голяма тържественост на богослужението придавало пеенето на хора "Таврически благовест" под ръководството па Владимир Михайлович Николенко.
Раката с мощите на Светителя Лука в Свето-Троицкия катедрален храм в гр. Симферопол
ЖИТИК НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
След четенето на Евангелието Блаженейшият Владимир се обърнал към молещите се с проповед, в която говорел за пътищата на постигане на святост в този свят. Чрез примера на днес прославения Светител Лука митрополит Владимир показал многоразличните пътища, водещи до висотата на духовното съвършенство, до светостта.
След отпуста на Литургията се състояло литийно шествие около храма с мощите на новопрославения Светител Лука. Завършвайки шествието пред входа на храма, свещенослужителите осенили молещите се с мощите на Светителя във всички посоки на света. През това време хорът пеел "Господи, помилуй". както на празника Въздвижение на Кръста Господен.
В края на молебена Блаженейшият Владимир произнесъл молитва към Светителя Лука, в която молел новопрославения светия: "Подай на всички нас твоето архипастирско и свято благословение, та, осенявани от тебе, да се избавим от козните на лукавия и да избегнем всякакви вражди и разногласия, ереси и разколи". После протодяконите провъзгласили уставното многолетствие. След края на службата Блаженейшият Владимир се обърнал със слово на благодарност към управляващия архиерей:
"Високопреосвещени Владико Лазар, архиепископ Симферополски и Кримски!
Сърдечно Ви благодарим за това, че днес дадохте възможност на всички нас - високопреосвещените и преосвещените архиереи, почетното духовенство, братята и сестрите - заедно да се помолим, заедно да се обърнем към Бога Той да умири света, да съедини светите Божии Църкви и да запази нашата Украйна и нашата Украинска Православна Църква. Днес всички ние се насладихме на духовен пир и станахме участници в небесното тържество. От днешния ден на небосвода засия още една звезда, прославяща Бога и просвещаваща нас, земнородните, за да вършим повече добри дела и да градим своя живот върху евангелските основи на добродетелността и честността, извървявайки своя земен път за слава Божия и за свое спасение.
Сърдечно благодаря на всички за светите молитви, които днес възнесохме към Бога и Неговата Пречиста Майка, прославяйки новоявения угодник - Светителя Лука, архиепископ Симферополски и Кримски. Поздравявам ви с това най-велико тържество. Това наистина е тържество, което свидетелства, че Църквата живее, Църквата действа, Църквата изпълнява своята свята мисия, раздавайки благодатните дарове на Светия Дух. Църквата причислява към лика на светиите подвижниците на вярата и благочестието, изповедниците и мъчениците. Тя днес прослави нов свят угодник, който отсега ще бъде наш молитвеник и покровител. Желая нашата кримска земя да процъфтява по неговите свети молитви. Да се усилва нашата Света Украинска Православна Църква, да се укрепява единството, което, за съжаление, днес липсва между православните в Украйна. Нека Милосърдният Господ по молитвите на Светителя Лука да изпрати на всеки от нас всичко потребно за земния, временен живот и за живота в бъдещия век. Амин".
В словото-отговор Владика Лазар казал: "Ваше Блаженство, Ваши Високопреосвещенства, Ваши Преосвещенства, скъпи отци, братя и сестри!
ДКНЯТ НА ПАМЕТТА НА ИЗПОВЕДНИК ЛУКА
Наистина, днешният ден ще остане завинаги и в историята, и в нашите сърца. Ние прославихме великия Божи угодник, Светителя Архиепископ Лука. Той действително светеше с ярка светлина на целия свят, изпълнявайки думите на Свещеното Писание, изпълнявайки послушание към Църквата. Светлината на Христовата истина сияе и в неговите трудове, и в неговото житие. И където и да е бил Светителят - на светителската катедра или в заточение, той винаги прославял Божието име. Днес кримската земя, от момента на основаването на Таврическата катедра, за пръв път прославя велик светител и Божи угодник.
Ваше Блаженство! Всички пие, Вашите деца, Вашите енориаши от Кримска епархия, сърдечно Ви благодарим за това, че Вие, оставили всяка грижа, днес дойдохте да оглавите това велико тържество. Аз ще моля и моето паство, и всички мои свещенослужители - те, намирайки се край мощите на Светителя Лука, винаги да споменават Вашето име, да се молят за Вас - Господ да Ви дари дълги и благи години и на нашата земя да се възцари мир и благоволение. Моля Ви да приемете за спомен иконата на Светителя, за да не забравяте в своите молитви симферополското и кримското паство. Ис полла ети, деспота!1
Скъпи Владици, моля и вас да приемете за молитвен спомен иконата на Светителя и също прося вашите свети молитви".
Излизайки от храма, Блаженейшият Владимир, митрополит Киевски и на цяла Украйна, преподал на молещите се своето първосветителско благословение.
Денят на паметта на Изповедник Лука
Съгласно постановлението на Свещения Синод на Украинската Православна Църква към Московската Патриаршия, годишната памет на Светителя Лука следва да се празнува в деня на неговата блажена кончи-на, 11 юни (по нов стил).
Първото й честване се състояло през 1996 г. Празничните тържества започнали на ю юни, когато в Свето-Троицкия катедрален храм за всенощното бдение пристигнал управляващият архиерей Високопреосвещеният Лазар. В притвора на храма го посрещнал с кръст в ръце настоятелят на катедралния храм и сонм духовници от Кримска епархия. За празника дошли и гости от други епархии, в частност, духовенство и миряни от Никополското благочиние на Днепропетровска епархия.
На утренята след Великата ектения духовенството начело с владика Лазар излязло при раката с мощите на Светителя Лука и бил прочетен акатист на Светията.
В деня на празника, п юни, в катедралния храм била отслужена ранна Литургия и след нея - молебен с водосвет. След посрещането и обличането на архипастира започнала късната Божествена Литургия. Имало много вярващи, които с благоговение и любов целували мощите на Светителя
1
На многая лета, Владико! (гр.)
71
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Лука. След причастния стих протодяконът на катедралния храм Василий Марущак произнесъл проповед, в която отбелязал основните моменти от житието на Светителя, изложил евангелското учение за светостта и показал как Владика Лука е въплътил идеала на светостта в своя живот.
След края на Литургията Високопреосвещеният Владика Лазар оглавил литийно шествие около катедралния храм. Духовенството носело мощите на Светителя Лука и на всяка страна на храма издигали раката с мощите и осенявали народа. През това време хорът пеел: "Господи, помилуй".
След това внесли мощите в храма и процесията тръгнала по улица „Курчатов" към дома, в който от 1946 г. живял и се подвизавал кримският архипастир Лука. Благодарение на грижите на Високопреосвещения Лазар тази сграда се възстановява и ремонтира. Нещо повече, тук е предвидено построяването на храм-параклис в чест на Архиепископ Лука. В миналото на това място е имало домашна църква, където се е молел Владика Лука, но по-късно тя е била разрушена.
На тържествения ден, и юни, били положени основите на храма-па-раклис. Владика Лазар и главният архитект В. Г. Кравченко поставили в основите капсулата с грамота за вечни времена. На грамотата било написано: "Тази грамота е поставена в основите на храма-параклис в чест на Светителя и изповедник Лука, архиепископ Кримски, в деня на неговата блажена кончина и памет, 29-ти май по Юлианския календар, в лето 1996-0 след Рождество Христово, по благословение и лично от ръката на Високопреосвещения Лазар, архиепископ Симферополски и Кримски. Проектът на храма е изпълнен и поднесен в дар от творчески колектив под ръководството на главния архитект на богоспасяемия град Симферопол, Владимир Григориевич Кравченко. Божието благословение и молитвите на Светителя Лука да бъдат над това свято място. Амин".
След края на чинопоследованието Високопреосвещеният Лазар, архиепископ Симферополски и Кримски, се обърнал със слово към събралите се вярващи и благодарил на всички за съвместната молитва. Владика Лазар изказал особена благодарност на В. Г. Кравченко за това, че той подкрепил идеята за възстановяването на храма. Сътрудниците от Градското управление по архитектура безплатно изпълнили проекта за неговото възстановяване.
Протодяконите възгласили многолетствие на владика Лазар и на всички, желаещи да се трудят с него по възстановяването на храма-параклис.
72
БИБЛИОГРАФИЯ
Библиография
ТРУДОВЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
1. Архиепископ Лука (Войно-Ясенецки). "Дух, душа [и] тяло". Сиктив-кар, 1993; Симферопол, 1995; М., 1997.
2. Архиепископ Лука (Войно-Ясенецки). "Аз обикнах страданието..." Автобиография. М., 19951 .
3. Архиепископ Лука (професор В. Ф. Войно-Ясенецки). "Моят живот в Христа. Мемоари." [Автобиография]. СПб., 1996.
4. Лука, архиепископ Красноярски. "Кървавият мрак на фашизма". Проповед. - Списание на Московската Патриаршия. 1943, № 4.
5. Лука, архиепископ Тамбовски. "В памет на Светейшия Патриарх Сергии". - Списание на Московската Патриаршия. 1944, № 8.
ДОКУМЕНТИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ Архивни материали
6. Архив на Белогорското благочиние при Свято-Николаевския храм. Преписка с Епархийското управление. Архиерейски укази. 1948-1959.
7. Архив на Кримска епархия. Материали на Комисията по канонизацията на Светителя Лука (Войно-Ясенецки), архиепископ Симферополски и Кримски.
8. Архив на Кримска епархия. Доклад на архиепископ Лука № 38 от 11 ноември 1950 г.
9. Архив на Московската Патриаршия. Лично дело на архиепископ Лука.
ю. Архив на Московската Патриаршия. Лично дело на архиепископ Лука. Писмо на протопрезвитер Николай Колчицки от 14 юни 1942 г.
11. Архив на Московската Патриаршия. Лично дело на архиепископ Лука. Писмо на митрополит Сергии от 9 ноември 1942 г.
12. Архив на Московската Патриаршия. Лично дело на архиепископ Лука. Молба до Светия Синод от Красноярския архиепископ Лука от 15 октомври 1943 г.
13. Архив на Московската Патриаршия. Лично дело на архиепископ Лука. Отчет за състоянието на Красноярска епархия за 1943 г.
14. ГАРФ (Държавен архив на Руската федерация - бел. ред.), ф. 6691, оп. 2, д. 225, л. 7-И.
15. ГАРФ, ф. 6691, on. 1, д. 4, л. 24-26.
16. Кримски държавен архив, ф. 721, с/р-2647, on. 1, д. 4.
1
В текста са дадени препратки към това издание, но цитатите са посочени според машинописния екземпляр, представляващ малко по-различен авторски вариант, с което се обясняват някои разминавания (Бел. ред.)
ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
74
17. Востришев М. Донос от Крим. - Православна Москва. 1995» № 29 (53).
18. Грекова Т. Двете служения на доктор Войно-Ясенецки. - Наука и религия. 1986, № 8.
19. Касирски И. А. Спомени за професор В. Ф. Войно-Ясенецки. - Наука и живот. 1989, № 5.
20. Кръстният път на патриарх Сергии: документи, писма, свидетелства на съвременници (за 50-годишнината от деня на кончината). - Отечествени архиви. 1994, № 2.
21. Кученкова В. Войно-Ясенецки. Тамбов, 1944. - Нов тамбовски вестник. 05. 05.1995.
22. Митрополит Мануил (Лемешевски). Руски православни епископи, 1893-1965. Библиографски речник. Т. 1-6. Erlangen, 1979-1989.
23. Никитин Н. Непреклонният страстоносец. - Слово. 1990, № 5.
24. Писма и диалози от времето на "хрушчовското размразяване" (Десет години от живота на патриарх Алексий. 1955-1964 г-)- _ Отечествени архиви. 1994, № 2.
25. Поляков В. А. Валентин Феликсович Войно-Ясенецки (за 8о-го-дишнината от неговото рождение). - Хирургия. 1957, № 8.
26. Поповски М. Живот и житие на Войно-Ясенецки, архиепископ и хирург. Париж 1979.
27. Пузин Н. П. Няколко писма на В. Ф. Войно-Ясенецки (до Л. Н. Тол-стой и Н. П. Пузин). - Слово. 1991> № 3.
28. Солженицин А. И. Архипелагът ГУЛАГ. Т. 2. М., 1989.
29. Федосеев С. М. Ленинградско дело, 1949-1950. - Строго секретно. 1996, № 2.
30. Шаповалова А. Лука, архиепископ Симферополски и Кримски. -Списание на Московската Патриаршия. 1946, № 5.
31. Шаповалова А. 25 години архиерейско служение на Високопреосвещения Лука, архиепископ Кримски и Симферополски. - Списание на Московската Патриаршия. 1948, № 6.
32. Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон. Т. 12.
ТРУДОВЕТЕ
НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
РОЖДЕСТВЕНСКИ ПОСЛАНИЯ
Рождественски послания
Рождественско послание на Архиепископ Лука до повереното му от Бога Кримско паство
"Христос се ражда, славете Го. Христос идва от небесата, посрещнете Го. Христос е на земята, възнесете се. Пейте на Господа, цяла земьо, и Го възпейте с веселие, люде, защото се прослави".
Превеликият и Пресвят Небесен Гост слиза от небесата и се въплъщава от Дух Свети и Дева Мария.
Славете Го, славете Го с цялото си сърце, посрещнете Го с велика радост и трепет, бързайте, бързайте за тази среща.
Но как да Го посрещнете?
О, как бих искал вие да Го посрещнете "не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина" (l Кор. 5:8), както иска от нас свети апостол Павел.
Праведните трябва да посрещнат Христа не със стария квас на порок и нечистота, не в зловонни дрипи, опетнени от сквернотата на греха, лъжата и лукавството, а в светли одежди.
Но всички ли Го посрещат така? Всички ли са в светло празнично облекло, всички ли се възнасят духом с велики пориви на любов към слезлия на земята Син Божий? Цялата земя ли Го възпява с велико веселие?
За наша голяма скръб - не, защото само малкото Христово стадо посреща с велика радост своя Спасител, а онези, които не са в овчата кошара, макар и да празнуват Рождество Христово, правят това съвсем не както подобава - не с безквасни хлябове от чистота и истина, а със стар квас от чревоугодие и обилно пиене на вино.
За тях великите празници са само повод за устройване на общи обеди, на които те забравят думите на апостол Павел: „не се опивайте с вино, от което произлиза разпътство" (слав.: в което има блуд - Еф. 5:18).
Още великият наш светител Тихон Задонски е полагал много труд, за да изкорени този позорен за християните обичай, но на нас, архипасти-рите, и досега ни се налага да продължаваме неговото дело.
И така, умолявам ви, братя и сестри, тази година да посрещнете слезлия от небесата и приел човешка плът от Дух Свети и Дева Мария наш Господ Иисус Христос не със стар квас от порок и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина.
Ако Го посрещнем така, то заедно със сонма небесни ангели ще се удостоим да пеем тяхната свята Рождественска песен: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение"! (Лук. 2:14).
1954 г.
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Рождественско послание до Кримска епархия
Приветствам ви и ви поздравявам, поверено ми от Бога и обично кримско паство, с непостижимо великия празник Рождество Христово.
Не със свои думи ще възхваля пред вас Рождеството на нашия Господ Иисус Христос по плът, а само ще добавя малко към чудния първи ирмос на Рождественския канон, който често сте слушали през целия четириде-сетдневен Рождественски пост.
"Христос се ражда - славете Го; Христос иде от небесата - посрещнете Го". (Славянската дума "срящите" значи "посрещнете, бързайте да посрещнете".)
Всички Небесни Сили гръмко прославят раждащия се в човешки образ Спасител на света. С гръмки църковни песни да прославим и всички ние Неговото слизане от небесата и мислено да побързаме да Го посрещнем.
"Христос е на земята - възнесете се".
Тук е Той, Божественият Младенец, в яслите на Витлеемската пещера. С дълбока радост и ликуване всички да се възнесем духом и мислено на небесата.
"Пейте на Господа, цяла земьо, възпейте Го с веселие, люде, защото се прослави".
Вярваме, че и цялото земно творение по непостижим за нас начин чувства великата радост на Рождество Христово и с пълно веселие му подражаваме.
Заедно с пастирите и влъхвите да се поклоним на Младенеца, лежащ в ясли, и да Му принесем цялото си сърце, изпълнено с вяра и благоговение.
Да вземем в ръцете си нашите сърца и с трепет и любов да ги възнесем към Него, за да ни прослави и Той в безкрайния и вечен живот. Амин. 1956 г.
Рождественско послание до Кримска епархия
"Виждам тайнство, странно и преславно: пещерата е небе, Девата -херувимски престол, яслите - вместилище, в което лежи невместимият Христос Бог, Когото възпяваме и величаем".
В днешния велик ден Светата Църква спомня дълбоко тайнственото и непостижимо събитие, пред което всички други събития в световната история са съвсем нищожни, - Рождеството на Предвечния Син Божий в човешка плът от Пресветата и Преблагословена Дева Мария заради спасението на погиващия в грехове човешки род.
Пещерата, в която се извършило това дълбоко Тайнство, наистина станала Небе, защото в нея се явил Бог. Малките ясли, от които се хранели животните, вместили Невместимия от цялата вселена Бог.
У пророк Исаия, у псалмопевеца Давид, в книгите Царства четем, че Бог седи на Херувими като на Свой престол, а сега виждаме Предвечния Син Божий, почиващ в лоното и на ръцете на Своята Пречиста, Присно-
РОЖДЕСТВЕНСКИ ПОСЛАНИЯ
девствена земна Майка, Която сега наистина се нарича Хе-рувимски Престол.
Да паднем ничком пред Витлеемската пещера, в която е благоволил да се яви на света в най-смирена обстановка Небесният Цар в образа на Богочовек. За нас е непостижимо безмерното смирение и презрение към всяка светска слава на днес родилия се Господ Иисус Христос. Но да си спомним Божиите думи, изречени чрез пророк Исаия: "Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища... Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пътища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми - по-високо от вашите мисли" (Ис. 55;8-9)-
Не ПО нашему, а ПО Свое- Светителят Лука произнася проповед
му е отбелязал нашият Господ и Бог Иисус Христос величието на Своето Рождество във Витлеемската пещера.
Чудесно, както само Бог може, Той е възвестил за Своето земно раждане на близки и далечни, на мъдри и прости, на учени и неучени. Простите били близки до Него, по-късно Той от тяхната среда избрал Своите апостоли. Те принадлежали към избрания от Него народ, те вярвали в истинния Бог, разбирали езика на Свещеното Писание. И при тях в дълбокия нощен час Той изпратил Своя ангел, който им казал: "Не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли" (Лук. 2:10-12).
И внезапно небето се разтворило пред очите на пастирите и пред тях се явил цял сонм ангели, които потвърдили чутото благовестие с удивително небесно пение: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение."
За вас, малкото Христово стадо, състоящо се най-вече от прости, неучени хора, е радостно да чуете, че първите, на които се явил ангелът, били простите пастири, които бодърствали при своите стада.
Те първи видели небесна светлина, чули дивна песен. Тази небесна песен не чули спящите дълбок сън жители на Витлеем и не видели небесната светлина.
Запомнете това, никога не забравяйте, че не е достатъчно да бъдете само обикновени трудещи се, трезвени хора, но трябва винаги да бодър-ствате над своето сърце и душа, да ги пазите в чистота и да имате за глав-
ТРУДОВИТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Рождественско послание до целия църковен свят и до всички християни от Кримска област
Скъпи мои, единни с мен по ум и сърце, поздравявам ви с великия празник Рождество Христово, за който Виновникът за него, Самият Господ наш Иисус Христос, е казал така: "Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината" (Йоан. 12:46).
За тази истинска светлина, спасяваща света от тъмнината, Неговият любим ученик Йоан Богослов в първа глава на своето велико Евангелие казва така: "в Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе" (Йоан. 1:4-5).
Тези думи може да разбере само този, за когото е достъпно познанието не само на земната светлина и правда, но и на висшата, всесъвършена и абсолютна Божествена правда.
А в какво виждаме тази висша, всесъвършена правда? В това отделни хора и цели народи да не враждуват помежду си, да не се превъзнасят с гордост, а да се обичат едни други като деца на Единия Небесен Отец.
Ето тази най-висша небесна светлина изгря днес.
Ето на тази висша правда ни научи въплътилият се днес Син Божий.
Да отворим широко сърцата си пред тази Божествена правда, но да служим и на земната правда с всичко, с което можем.
Да отдадем по-добрата част от кръвта на нашите сърца на Него, приелия човешка плът и слязъл в грешния свят заради вечното спасение на вярващите в Него. Да си поставим за най-висша цел на своя живот изпълнението на Неговите Божествени заповеди.
В това велико дело нека винаги да пребъдва с вас, скъпи мои, всесилната помощ на Светата и Единосъщна Троица.
1958 г.
на цел на своя живот спазването на пресветите заповеди на нашия Господ Иисус Христос.
Небесата ще се отворят само за онези блажени, чиито сърца винаги са обърнати към родилия се днес във Витлеемската пещера наш Спасител. И завинаги ще ги озари Незалязващата Светлина на Царството Небесно.
Това желая на всички вас, дадено ми от Бога паство, и непрестанно се моля за вас.
1957 г.
ПАСХАЛНИ ПОСЛАНИЯ
Пасхални послания
До всички свещеници и дякони на Кримска епархия
Поздравявам ви, скъпи мои съслужители, с Празника на празниците и Тържеството на тържествата.
От разстояние ви прегръщам и целувам с приветствието: Христос Вос-кресе!
Светлината, просияла от отворения Христов гроб, да озари сърцата ви и да ви напомни, че сърцето на свещеника е особено сърце, което трябва да пламти с вяра във Възкръсналия Господ Иисус Христос и любов към Него и към неговото паство.
Сърцето на свещеника трябва да гори и да свети с евангелската светлина и да пламти от любов към Христовия Кръст, чието проповядване е най-важната ни задача.
Свещеникът трябва да отнася към себе си великите думи на св. ап. Павел: "чрез кръста на Господа нашего Иисуса Христа за мене светът е раз-пнат, и аз за света" (Гал. 6:14).
Чрез Христовия Кръст ние трябва да се разпънем за света и всички грижи трябва да заменим с една-единствена цел- проповедта на Христовото Евангелие.
Възкръсналият наш Спасител, призовал ни да Му служим, да всели в сърцата ви ревност за Неговата слава.
Наистина възкръсна Христос и ни дари вечен и истинен живот. 31 март 1953 г.
Пасхално приветствие към симферополското и кримското духовенство и паство
Христос Воскресе!
Приемете, братя мои, това най-радостно и свято приветствие и задочно мое целование във Великия ден на Христовото Възкресение. Ако не знаехме и нямахме в устата си това драгоценно приветствие, ако Христос не беше възкръснал, то и нашата вяра би била празна, по думите на апостол Павел, и нашата надежда за тържеството на вечната Божия правда би се разрушила.
Ако Христос не беше възкръснал, както вярваме ние, както не е възкръснал за невярващите в Него, то би се разрушила вярата ни в безсмъртието на душата, в праведното въздаяние за тежките грехове на едни, за великите добродетели и праведността на други и за жестоките страдания на Христовите мъченици.
Ако Христос не беше възкръснал, то Неговите врагове биха могли да кажат, че не Той е победил смъртта, а сатаната със своята злоба е победил Неговата Божествена любов.
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Тогава за нас би помръкнала светлината на Христовата проповед и би ни обзела вечна, непрогледна тъмнина.
Тогава Христовите врагове биха имали правото да кажат своите злобни думи: "християнството се провали".
Но Христос възкръсна и Божествената светлина, просияла от Неговия отворен гроб, разпръсна непрогледната тъмнина, озари целия християнски свят и ние с радост и любов възкликваме едни към други:
Христос Воскресе! Воистину Воскресе!
И твърдо вярваме, че и всички ние ще възкръснем за вечен живот. Амин.
Пасха, 1954 г.
На всички свещеници и дякони и верни чеда на Кримската Църква възвестявам велика радост!
Христос Воскресе!
Наистина, наистина възкръсна Христос и с ярък пламък се разгоря в сърцата на Неговите Апостоли вярата им, подхвърлила се на кратковременно изпитание при вида на Голготския Кръст.
В миналото светата вяра горяла в сърцата на почти целия руски народ, а сега, за голяма радост на врага на нашето спасение, дявола, голяма част от руския народ е отстъпила от християнската вяра.
Както изглежда, се приближава онова страшно време, за което Господ Иисус Христос е казал: "Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?" (Лук. 18:8).
Но крепка и непреодолима дори и за адовите порти е светата вяра на истински и дълбоко верните на Христа хора, на Неговото малко стадо, както Той ги е нарекъл още по времето на Своя земен живот.
И колкото и да се умножава и да тържествува неверието, всяка година на Великия ден на Възкресение Христово великата вест: "Христос Воскресе!" - ще се възприема с нова сила в сърцата дори и на слабите християни.
И пастирите на Христовото стадо непрестанно ще вдъхновяват тази радост и вяра в сърцата на хората.
Приемете, мои близки и скъпи на сърцето ми братя и сестри, тази радостна вест и от мен, вашия архипастир, и задочна целувка от моите уста. С нас е Христос, с нас е великата и вечна радост от Неговото пресветло Възкресение.
Пасха, 1955 г.
Пасхално приветствие до Кримска епархия
Христос Воскресе, Воистину Воскресе Христос!
С този най-драгоценен и най-свят от всички човешки приветствия поздрав се обръщам към вас, поверено ми от Бога паство. Искам по-внимателно да вникнете в първата песен на Пасхалния канон.
ПРОТИВОСЕКТАНТСКИ ПРОПОВЕДИ
"Ден на Възкресение е, да се просветим, люде: Пасха е, Господня Пасха! От смъртта към живота и от земята на небето ни преведе Христос Бог, за да пеем победна песен".
Цялото човечество седяло в тъмнина и смъртна сянка преди слизането на земята и въплъщението на Сина Божий, преди Неговото светозарно учение, преди спасението на света чрез Неговата кръстна смърт и възкресение от мъртвите, когато ослепителна Божия светлина просияла от Неговия гроб и просветила сърцата на милиони хора.
Тогава Той открил на всички повярвали в Него пътя от земята към небето, от смъртта към живота, пътя, по който оттогава до днес вървят огромно множество озарени от Божествена светлина хора и пеят победна песен.
Да се възлюбим, братя мои, едни други, да отворим сърцата си за Божествената светлина на висшата Правда и да очакваме с велико упование и дръзновение многожелания за праведните ден на всеобщото Възкресение и раждането на вечната Божия правда в горните обители на незаляз-ващата Светлина.
Сие буди, буди ("да се сбъдне, да стане")! Защото възкръсна Христос, Начатъкът на всеобщото възкресение. Амин.
Пасха, 1957 г-
Противосектантски проповеди
Слово в деня на Въведение на Пресвета Богородица в храма
С голяма любов ви се покланяме, свети и праведни Йоаким и Анна, и на всяко богослужение поменаваме вашите свети имена.
Но на днешния преславен ден, когато сте довели в Йерусалимския храм дадената ви на старини от Бога малка тригодишна Дъщеря, вие сте ни особено скъпи.
Вие сте Я водили за ръка, но когато стигнала до стълбището на храма, Тя се отскубнала от ръцете ви и бързо изтичала нагоре по стъпалата. Горе Я посрещнал първосвещеник Захария, взел Я за ръка и Я повел в храма.
Само по себе си това вече било необикновено, тъй като място за молещия се народ бил заграденият с ограда двор, в който се извършвали жертвоприношенията.
Първата част на храма, светилището, в което се намирал неугасими-ят седмосвещник, кадилният жертвеник и масата за хлябовете на предложението, била предназначена само за извършващите богослужението свещеници, и никой от народа не влизал в нея. А първосвещеник Захария въвел малкото момиче Мария не само в светилището, но и още по-навът-ре - в най-святата част от храма - в Светая Светих, отделена от светили-
ПРОТИВОСЕКТАНТСКИ ПРОПОВЕДИ
гдето с тежка завеса, където единствен той, първосвещеникът, можел да влиза с жертвена кръв, и при това само веднъж в годината.
И ето, случило се нещо чудно и необикновено, което удивило и ангелите Божии, защото вчера на всенощното бдение вие слушахте пеенето на девета песен от канона:
"Ангелите, като видяха влизането на Пречистата, се удивиха, как Дева влезе в Светая Светих".
Немислимо изглеждало не само на хората, но и на ангелите как жена, дори и най-младата, е могла да влезе в Светая Светих. А първосвещеник Захария, разбира се, по внушение на Светия Дух, не само въвел малката Мария там, където се намирала най-великата светиня на израилския народ - ковчегът на Завета, но Й разрешил всеки ден да идва на молитва при самия ковчег.
Но това, което тогава било непостижимо за хората и дори за ангелите, сега е разбираемо за нас. В ковчега на Ветхия Завет се пазели получените от Мойсей скрижали, на които Божията ръка написала заповедите; пазел се покаралият Ааронов жезъл и златната чаша с манната, с която се хранел израилският народ в пустинята по пътя от египетския плен.
Това, разбира се, е голяма светиня, но малката Девица, молеща се при ковчега, била още по-голяма светиня: Тя трябвало да стане Тази, която предизобразявала къпината, обхваната от Божествения огън и неизгаря-ща, която великият пророк Мойсей видял в Мадиамската земя. Тя била живият Ковчег, в който се вселило Второто Лице на Света Троица, нашият Господ и Бог Иисус Христос, възприел от Нея човешка плът за спасението на света чрез Неговата Кръв.
Да се преклоним пред този жив Божи Кивот и да Я възлюбим с цялото си сърце, защото Тя била началото на нашето спасение.
Минали дванадесет години; изтекъл срокът на пребиваването на девиците в Иерусалимския храм и младата Мария била сгодена за праведния Йосиф и се поселила в неговия дом в Назарет.
И ето - ново велико чудо. Пред нея застанал великият Архангел Гав-риил и Тя чула от него необикновен поздрав: "Радвай се, Благодатна! Господ е с Тебе, благословена си Ти между жените."
Мария е наречена благодатна, благословена между жените.
Да Я почитаме и ние с цялото си сърце като изпълнена с благодат, като благословена от Бога между всички жени.
Със скръб и сълзи на съжаление да помислим за сектантите, лутера-ните и всички протестанти, за които Пресветата Дева Мария е само обикновена благочестива жена, от Чието молитвено застъпничество те нямат никаква нужда.
Да няма сред вас, православни, никой, който да Я смята само за обикновена благочестива жена, който да не помни това, че във великия ден на Благовещението Тя била обхваната от Божествения пламък на Светия Дух и в Нея се вселил огънят на Божеството - Второто Лице на Света Троица, благоволил да стане Богочовек и чрез Нейната свята утроба да приеме човешко естество.
Изминали още три месеца и Тя, водена от Дух Свети, набързо отишла в планинската страна, в град Иудин, влязла в дома на Захарий и поздра-
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
вила Елисавета, която вече шест месеца носела в утробата си великия Предтеча и Кръстител. И изведнъж този велик младенец проиграл в утробата й, Елисавета възкликнала с висок глас и казала:
„И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми" (Лук. 1:43-44).
Нарекли Мария Божия Майка, а не просто благочестива жена, както протестантите и сектантите. И знаете ли с каква необикновена песен отговорила Мария на приветствието на Елисавета:
„Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове" (Лук. 1:46-48).
Чувате ли вие, които дръзко презирате превеликата светост на Богородица, Нейното пророчество за това, че ще Я облажават всички родове?
Да Я почитаме с цялото си сърце - Майката на целия християнски род и наша Застъпница пред Бога, да Я почитаме и непрестанно да пеем:
"По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово, наистина Богородица, ние Те величаем".
А вие, вие горди сектанти, защо не Я облажавате?
За сектантите
„Моля ви, братя, пазете се от ония, които произвеждат разцепления и съблазни против учението, което сте научили, и странете от тях" (Рим. 16:17).
„Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл" (1 Кор. 1:10).
Умолява ви свети апостол Павел, умолява, - което значи, че това, за което говори, е изключително важно. Ако не изпълните това, горко ви.
За кого са тези думи?
За тези, за които и друг апостол говори, че ще дойдат лъжеучители, ще дойдат тези, които раздират Христовата дреха. Кои са те?
Това са древните еретици, както и всички онези, които се отделят от Едната Света, Съборна и Апостолска Църква - това са всички сектанти. Думата "сектант" значи именно "отделил се".
Те са се отделили от Христовата Църква, от тази Църква, за която слушате и сами пеете в Символа на вярата: "Вярвам в Една Света, Съборна и Апостолска Църква".
Те не вярват в Едната Църква, не вярват в Апостолската, Съборна Църква, не вярват в Светата Църква.
Нима това не е страшно?
Нима не е страшно самоволно да се изхвърлят думи от Символа на вярата, който е бил съставен от Светите отци на Първия вселенски събор и частично допълнен от Отците на Втория - нима не е страшно да се измени каквото и да било в него?!
ПРОТИВОСЕКТАНТСКИ ПРОПОВЕДИ
Нали Светите отци на вселенските събори са произнесли анатема над всички, които дръзнат да отнемат или добавят нещо в този свят Символ на Православната вяра.
А сектантите не се боят да отнемат, сектантите не се боят да зачеркват част от Символа на вярата и да попаднат под анатема. Какво значи това, защо те са така дръзки, така своеволни?
Как да отговорим на този въпрос?
Първо трябва да кажа откъде е тръгнало сектантството.
Вие трябва да знаете, че в древната Църква, Църквата от времето на апостолите и първите християни, нямало секти, имало еретици, които учели не така, както учи Светата Църква. Те поставяли своето учение на мястото на учението на Църквата.
Всички тези еретици били посрамени, отхвърлени и предадени на анатема от светите събори, и оттогава, в продължение на много векове, в Светата Църква нямало никакво разделение.
Първото много тежко разделение - между Източната и Западната, Гръцката и Римската Църква - станало през 1054 г.
Сега не мога да говоря много за неговите причини, защото за това би трябвало да се говори много и дълго. Ще говоря повече по-нататък, а сега ще кажа само, че в основата на това разделение, колкото и да е тежко да кажем, са били властолюбието на римските папи и грешките на кон-стантинополските патриарси; преди всичко властолюбието на папите, желаещи да първенствуват и главенствуват в Църквата, стремящи се да управляват цялата Църква така, както монарсите управляват държавата.
За това - достатъчно.
През 1520 г., следователно вече доста отдавна, се явил нов разкол в Светата Църква.
Монахът от Римската църква Мартин Лутер въстанал против папските злоупотреби. Той бил първият разколник, първият, който раздрал Христовата дреха1.
Той учел, че трябва да се ръководим само от Свещеното Писание и изцяло отхвърлил ценността и значението на Свещеното Предание. Той отхвърлил почитането на Пресвета Богородица, иконите и мощите. Отхвърлил цяла поредица от Тайнства, като запазил само две - Кръщение и Причастие.
Но Тайнството Причастие в неговото разбиране било изгубило всяко значение на Тайнство, защото всички лутерани, протестанти и сектанти не признават това, което ние изповядваме: те не признават, че в Тайнството Евхаристия хлябът, благославян от свещеника с призоваването на Светия Дух, се претворява в истинско Тяло Христово, а виното - в истинска Негова Кръв.
Ние, причастявайки се, дълбоко вярваме, че се причастяваме с истинските Тяло и Кръв Христови, а протестантите и сектантите не вярват в това, за тях Тайнството Евхаристия е само изпълнение на завета, даден от Христа на Тайната вечеря: "това правете за Мой спомен" (Лук. 22:19).
Те преломяват хляба, но, вкусвайки го, не вкусват Тяло Христово.
Трябва да кажа нещо повече за това, което било следствие от дейността на този първи разколник в Църквата Мартин Лутер.
Тук думата "разколник" е употребена със същото значение, с каквото и "еретик", какъвто несъмнено бил Лутер. Понякога наричат разкол отпадането на общества от вярващи от Църквата по причини от не-догматичен характер.
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Той разрешил на всички миряни да тълкуват Свещеното Писание както им дойде наум.
Предоставил на всеки да разбира Свещеното Писание както намери за добре.
И какво последвало от това?
Следствие от това било бързото раздробяване на Лутеранската църква и на всички протестантски църкви на огромно множество секти.
Всеки тълкувал Свещеното Писание посвоему, тълкувал и Христовите думи и думите на апостолите така, както му изглеждало правилно. И оттогава, още от времето на възникването на лутеранството досега, се извършва непрестанно раздробяване на протестантските църкви на огромно множество секти.
Само в Америка съществуват повече от двеста секти.
Това е първото нещастие, което последвало от разрешението на Лутер всеки да разбира Свещеното Писание посвоему.
Друго печално последствие от свободното тълкуване на Библията било това, че учените немски богослови подложили на безпощадна критика цялото Свещено Писание и в своето отрицание някои от тях стигнали до отричане на най-важните основи на християнството и дори на самата Божественост на Господа Иисуса Христа.
В Германия имало един дълбок философ Хегел, чиято философия в своето време, през XIX век, направила огромно впечатление на всички образовани хора.
И ето, под влияние на тази философия попаднал значителен брой лу-терански богослови.
В основата на своето богословие те поставили не Евангелието, не Посланията, не апостолските Деяния, а философията на Хегел и това довело дотам, че постепенно започнали все повече и повече да се отдалечават от истинските основи на християнството.
Но не всички протестанти тръгнали по този път. По-разумните от тях разбрали, че това е гибел, че то ще доведе до безбожие. Те се ужасили, че Църквата се разпада на огромно множество секти. Разбрали, че в раздробяването е тяхната погибел, и с всички сили се стремяли към съединяване с Църквата - или с Римокатолическата, или с Православната.
И вече съществува бездна между тези благоразумни християни-про-тестанти и тръгналите по пътя на Хегеловата философия крайни либерали в богословието.
Бог да им изпрати Своята помощ, но аз мисля, че вече е късно, защото лутеранската и протестантската църква са се раздробили на огромно количество секти.
Защо ви говоря за това?
За да знаете, че голяма част и от нашите секти водят своето начало от протестанството; нашите сектанти - баптисти, адвентисти, евангелисти и много други - са чисто протестантски секти. За вас е важно да знаете това, защото, ако вашето сърце е руско сърце, ако вашата вяра е древна - православна, нима вие с леко сърце бихте пожелали да я замените с немска вяра?
Самите сектанти не знаят и не разбират това.
ПРОТИВОСЕКТАНТСКИ ПРОПОВЕДИ
Бях чувал за разговор между един православен и един баптист, дърводелец. Православният го попитал: "А вашата секта отдавна ли съществува?" - "От времето на кръщението на Светата Рус от княз Владимир" -отговорил другият.
Той бил такъв невежа, че смятал сектата, появила се в Русия едва през 1864 г. и приела по-късно името на баптизма, за древна Църква.
Знайте, че руското сектантство се е появило в Одеска губерния с проповедта на лутерански пастори и първите, уловени в техните сектантски мрежи, били прости селяни: Михаил Ратушни и Иван Рябошапка.
Именно те станали първите проповедници на протестантизма.
Те не били учили нищо, не знаели нищо и повярвали на всичко, което им говорели лутеранските пастори.
И сега баптистите не знаят, че те по същество са протестанти. Ако сравните учението за вярата на баптистите, изложено в една малка брошурка, с лутеранството, ще видите, че това е почти лутеранска вяра.
Но самите баптисти биха се обидили, ако ги наречем лутерани, защото те не разбират това.
За наше най-голямо съжаление много от православните се отклоняват в сектите на баптистите и евангелистите. А защо се отклоняват?
Преди всичко поради своето невежество и гордост. Защото кажете, моля, можем ли да отговаряме така, както отговорил един селянин от Старо-Кримски район, когато го попитали защо е преминал в сектата на баптистите: "Аз намирам, че тяхната вяра е по-справедлива".
Той послушал баптистите и веднага решил, че тяхната вяра е по-справедлива: решил, че вярата, утвърдена от седемте вселенски събора, е несправедлива; веднага повярвал, че почитането на иконите е идолопо-клонство.
Той с леко сърце веднага отхвърлил учението на Православната Църква. Не се уплашил от онези страшни думи, с които днес започнах своето слово, не послушал молбата на апостол Павел, с която той предпазва всички християни от отклоняване в секти.
За него не бил авторитет дори и апостол Павел. Учението на баптистите му се сторило по-справедливо от нашето православно учение и той зачеркнал своята стара вяра и преминал в сектата на баптистите.
Какво ръководи хората, отиващи в секти?
Самите те говорят за това така: "Ние сме излезли от Православната Църква, защото в нея има много пияници, крадци и дори убийци, и не искаме да бъдем с нечистите. Църквата трябва да бъде свята, в нея не бива да има никакви големи грешници".
Какво, какво ще им кажем в отговор?
Да, вие отчасти сте прави. Да, наистина, за наш срам, в нашата Църква има немалко грешници: има и пияници, и крадци, и прелюбодейци.
Но нима Църквата ги учи на това? Нима Църквата е виновна, че те по своя воля са станали крадци и прелюбодейци? Църквата не ги е учила на това. Тя не е виновна.
В Църквата има огромно множество чисти хора, които са много далеч от кражбата и блудството. А дори и да има недостойни, това не е ли резултат от собственото им разположение, от непослушанието им към Църква-
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
та? Сектантите казват: "Защо не ги гоните, не ги изключвате от Църквата, защо не следвате съвета на апостол Павел да излезете от средата им?"
Да прочетем истинските думи на апостол Павел и да видим дали те наистина се отнасят за грешните членове на Църквата, от която трябва да излезем.
Ето какво е написал ап. Павел: „не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния? Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: "ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ". "Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема" (2 Кор. 6:14-17).
Ето от тези думи на апостол Павел сектантите правят извода, че трябва да излезем от Църквата, защото тя е нечиста.
Но нима за нас, нима за православните, нима за християните говори апостол Павел в този текст?
Той говори за езичниците, за нечистите идолопоклонници и казва, че християните не бива да имат общение с тях.
И така, значи сектантите ни наричат идолопоклонници?
Може ли да има по-голяма неправда и клевета против нас?
Нима ние мълчаливо търпим в Църквата хората с тежки грехове?
Прочетете църковните Канони и ще видите, че Съборите и най-великите светии, като Василий Велики, са наказвали грубите грешници с най-сурови наказания.
Св. Василий Велики определил убийците да се отлъчват от причастие със Светите Тайни за двадесет години, а прелюбодейците - за осемнадесет.
За много години им се забранявало дори да влизат в храма и те трябвало да стоят до църковните врати, просейки от влизащите прошка и молитви за себе си.
В наше време тези твърде сурови наказания са смекчени, но и ние отлъчваме и запрещаваме от Причастие грешниците. И аз в своята епархия предписвам на свещениците да не дават разрешение на изповед на провинилите се в тежки грехове.
Защо сектантите ни клеветят, че ние уж сме равнодушни към това, че има много грешници в Църквата?
Ако внимателно прочетем Посланието на апостол Павел до Коринтя-ните, ще узнаем, че в Коринтската Църква е имало немалко грешници: имало и постоянни големи тъжби, отнемащи имуществото на ближните, имало и крадци, имало дори невярващи в Христовото Възкресение.
И какво, отлъчвал ли ги апостол Павел?
Не, той отлъчил само един: за кръвосмешение, отлъчил човек, който имал неморална връзка с жената на своя баща.
Не е вярно твърдението на сектантите, че в Православната Църква има много обременени с най-груби грехове: бандитите и пияниците, развратниците и крадците сами се отлъчват от Църквата и не принадлежат към нея.
ПРОТИВОСЕКТАНТСКИ ПРОПОВЕДИ
Излизащите с такива обвинения сектанти с нищо не се отличават от онези Христови врагове, които обвинили светите апостоли в това, че ядат и пият с митари и грешници. Те нарекли и Самия Спасител приятел на митари и блудници. Нека наричат приятели на грешници и нас: ние съжаляваме грешниците и се стремим да ги насочим в пътя на покаянието.
Ние не постъпваме така, както постъпват сектантите в своята гордост и мнима святост, като осъждат грешниците и заявяват, че не желаят да имат общение с тях.
А ето, апостол Павел в началото на своето Послание нарича всички коринтски християни светии, толкова меко било неговото сърце, толкова далече бил от осъждането.
Защо ги нарича така, след като между тях имало грешници? Защото вие трябва да знаете, че в Новия Завет думата "светии", често прилагана към християните, не е равносилна на "безгрешни". Светии наричали всички очистени от духовната сквернота в банята на Светото Кръщение, всички, които са станали близки на Бога, защото са последвали Христа. Както и да грешали те, както и да падали, ги наричали светии, защото те се стремели към святост.
А баптистите и евангелистите смятат за праведни само себе си. Тяхна ярка особеност е да се смятат за изкупени, спасени, свети.
Имах възможност три месеца инкогнито да посещавам едно баптист-ко събрание, с цел да опозная сектантите от непосредствено наблюдение, защото това ми беше необходимо като епископ.
Слушах много техни проповеди, но не чух нито една проповед за смирение и покаяние.
Баптистите най-често говореха за Христовото Възкресение, чрез което са осветени. Те отхвърлят тайнството на покаянието, те нямат за какво да се каят, защото вече са свети, вече са изкупени, вече са чисти и не могат да грешат. Това не е ли духовна гордост?
Апостол Иаков казва за християните и даже за самия себе си: "ние всинца много грешим" (Иак. 3:2).
А апостол Йоан Богослов говори така: "ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас. Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и словото Му не е в нас" (l Йоан. 1:8-10).
Ето, така говорят светите апостоли, а сектантите в своята духовна гордост се смятат за спасени и чисти.
Добре, нека те вървят по своя път: ние нямаме власт да поправяме всички.
Само едно мога да направя: да предпазя вас, православните християни, от отклоняване в секти. И за да запечатам в сърцата ви колко тежък, колко страшен грях, каква погибел е отиването в секти и разкол, ще ви прочета словата на великите светии.
Свещеномъченик Киприан: "На хората, които не пазят съюза и тясното общение с Църквата, дори и да се предадат на смърт за изповядване на Христовото име, грехът няма да се умие и със собствената им кръв; неизличимата и тежка вина на разделението не се очиства дори и с кръв".
Свещеномъченик Игнатий Богоносец: "Не се лъжете, братя; който последва произвеждащия разкол, такъв няма да наследи Царството Божие".
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
За единството на Христовата Църква (Против сектантите)
Ние, православните, вярваме в Една Църква, а всички сектанти не вярват в нея, те са зачеркнали и отхвърлили този член от Символа на вярата: "Вярвам в Една Света, Съборна и Апостолска Църква".
На какво се основава нашата вяра в Една Църква?
Разбира се, на Свещеното Писание, защото св. апостол Павел казва в Посланието до Ефесяни, че Бог е поставил Господ Иисус Христос за Гла-
А св. Ириней, много древен епископ, казва така: "Всеки, който се отделя от Църквата, е чужд на нея, той не й е нужен, той е неин враг. На когото Църквата не е майка, на него Бог не може да бъде Отец".
Тези думи не са ли страшни? Запомнете ги, запомнете ги.
Трябваше още много да ви говоря за сектантите и тяхното учение: аз още не съм започнал да говоря как се отнасят те към Църквата, колко превратно съдят за нея; не съм ви разказал защо Христовата Църква се нарича Една Света, Съборна и Апостолска.
Ако Бог даде, ще продължа своята беседа за сектантите в друг ден, а днес ще добавя само малко: ще кажа, че в основата на отклоняването в секти много често стои невежеството на тези, които се отклоняват.
Ще поясня с пример.
В и-а глава на Евангелие от Лука се разказва как един фарисей поканил Господ Иисус Христос на обяд и бил удивен, че Господ не си умил ръцете преди обяда.
А на славянски това място се чете: "Христос не се кръсти преди обяда" (Лук. 11:38).
И ето, невежите сектанти ни посочват, че и Сам Христос не се кръстил преди обяда.
Какво да отговорим на това? О, бедните, бедните вие!
Нали сте съвсем невежи, не знаете нито славянски, нито гръцки език, не знаете, че на гръцки думата "баптизо" означава "кръщавам", както ние кръщаваме децата, потапяйки ги във вода и призовавайки името на Света Троица. Но те не знаят, че гръцката дума има и друго значение - уми-ване.
Затова в руския текст четем, че фарисеят бил удивен от това, че Христос не си умил ръцете преди обяда.
Помислете, можел ли Той да осенява Себе Си с кръстното знамение преди Своето разпятие на Кръста, който едва след това станал символ на нашето спасение? Можели ли са тогава и апостолите да се прекръстят?
Да се кръстим, да се осеняваме с кръстното знамение сме започнали тогава, когато Христос на Кръста ни е изкупил от клетвата на закона.
А невежите сектанти, позовавайки се на тази славянска дума, отхвърлят най-голямата наша защита, защитата от всички козни на дявола.
А вие, християни, винаги пазете знамението на Кръста Господен като най-велика светиня!
ПРОТИВОСЕКТАНТСКИ ПРОПОВЕДИ
ва на Църквата, която е Негово тяло. Помислете, една глава може ли да има много тела, дори безброй много? Ако всички секти се наричат църкви, то колко църкви има?
Бях ви казал, че само в Америка има повече от двеста църкви.
А Господ е говорил за Една Църква, Господ е казал на апостол Петър: "ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18).
Той не е казал "ще съградя Църквите Си", а: "ще съградя Църквата Си" - една-единствена Църква.
Господ Иисус Христос ни е говорил за Една Лоза, от корените на Която се храни Неговата Църква, и тази Гроздова Лоза е Сам Той.
Той ни е говорил за една овча кошара.
Какво, да не вярваме ли на Христовите думи?
Да не вярваме ли в това, че една е овчата кошара, Една е Лозата -Христос?
А говорейки за Гроздовата Лоза, Господ е казал страшни за сектантите думи. Казал е, че на Нея ще има изсъхнали клони, които ще се отчупят от тази Истинска Гроздова Лоза, че ще ги съберат, ще ги хвърлят в огън и те ще изгорят.
Не е ли страшно да бъдеш изсъхнала и отчупила се клонка, не е ли страшно да бъдеш изсъхнал и откъснал се лист от Гроздовата Лоза, който вятърът отнася в праха и калта?
Това наистина е страшно! А сектантите не ги е страх.
Всяка секта нарича себе си църква, а сектите са изключително много. Какво, разделил ли се е Христос, станал ли е глава на много отделни секти?
Не, разбира се; Едната Глава има едно тяло - Светата, Съборна и Апостолска Църква.
Това трябва да помним всички ние и всички онези, които могат да бъдат съблазнени от сектантски учения.
Сектантите казват: "Господ е казал: дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях" (Мат. 18:20).
Те казват, че можем да се спасим във всяка вяра, във всяка църква. О, колко лъжа и заблуда има в тези думи!
Мисля, че и самите сектанти няма да кажат, че можем да се спасим и в мюсюлманската, и в иудейската църква. Говорейки така, те имат предвид своите секти. Те казват, че можем да се спасим във всяка вяра, а колкото секти има, толкова и вери, и тези техни вери са несъгласни една с друга. Това несъгласие достига до такава степен, че в Англия и Америка има секти, които отричат всички тайнства, дори тайнството на кръщението.
Такава е сектата на квакерите, или "приятелите", както се наричат самите те. От цялото Евангелие квакерите запазват само нравственото учение на Господ Иисус Христос: те вършат много добри дела. Но и сред мюсюлманите има много добродетелни хора.
Нашата християнска вяра се отличава от всички други вери именно с това, че в основата й стоят Тайнствата, установени от Самия Иисус Христос. Не Той ли е казал на Никодим: "истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие" (Йоан. 3:5).
ТРУДОВИТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
А на Своите апостоли е казал същото с други думи: "който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден" (Марк. 16:16).
И така - отхвърлящият тайнството Кръщение не е християнин.
Не е ли казал Господ, че който не се причастява с Неговите Тяло и Кръв, който не вкусва Божия хляб, който слиза от небесата, той няма място в Царството Божие? (Йоан. 6:50-51).
А квакерите отхвърлят тайнството Причастие.
Има секти, които отричат дори троичността на Бога.
Помислете, могат ли да се спасят подобните на тях сектанти, църква Христова ли са те, тяло на Иисуса Христа ли са, Господ ли оглавява тяхната секта? О, не, не.
В своето отричане на Църквата сектантите се позовават на думите на Свещеното Писание, които сега ще ви прочета: "истина (...) ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен; защото, дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях (Мат. 18:19-20).
Те казват: "Защо трябва да ходим в Църквата, защо са ни вашите храмове, защо са ни вашите свещеници и епископи? Господ не е ли казал, че където са събрани двама или трима в Негово име, и Той е посред тях?"
Имат ли право да говорят така?
Вникнете в тези думи и вижте към кого са насочени те. Тези думи са били предшествани от други Христови думи, отправени непосредствено към Неговите апостоли: "истина... ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен".
Това се отнасяло за апостолите. Ако двама от вас, Моите апостоли, Моите братя, Моите приятели, се съгласят да просят нещо от Небесния Отец, то ще им бъде дадено.
Нима можем да мислим, че молитвата на двама или трима нечестиви и грешни хора, събрали се в името на Иисуса, ще има същата сила, каквато има молитвата на двама или трима апостоли - Христови приятели? Не, разбира се. Става дума за истинските чеда на Христовата Църква.
А какво значат думите: „дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях" (Мат. 18:20)?
Нима тези думи значат, че няма нужда да ходим в храма, нима чрез тях се отрича Христовата Църква?
О, съвсем не, разбира се, че не.
За кого говори тук Господ?
Тези думи са били отправени пак към апостолите. Но в тяхно лице Той е говорил на всички, които следват светите апостоли, които принадлежат към Светата, Съборна и Апостолска Църква. Говорил за това, че ако двама или трима християни се съберат в някой дом в Негово име, за да четат Свещеното Писание и да се поучават в словото Божие, то и Той ще бъде сред тях.
Ще кажа още нещо, мога да разширя тълкуванието и разбирането на тези Христови думи. Ще кажа, че ако някой от нас, християните, беседва с невярващи за Христа, за извършеното от Него спасение на човешкия
ПРОТИВОСЕКТАНТСКИ ПРОПОВЕДИ
род, то Христос ще бъде ли посред вас? Това не значи ли, че вие сами ще бъдете Христова Църква? Не, разбира се.
Нелепо е да тълкуваме така тези Христови думи.
С тях Христос просто е искал да каже, че където говорят за Него, където вършат дела в Негово име, там е и Той.
Ще кажа още нещо: зная, че и сред мюсюлманите, и сред евреите има много благочестиви и добри хора. Мюсюлманите имат свои, почитани от тях светии, имат и разкази за тези светии.
Какво, ще кажем ли, че Христос е напълно безразличен към тях, че Христос няма нищо общо с тях?
Не, няма да кажем; не можем да кажем така, защото знаем думите на св. Петър, на които се позовават и самите баптисти. От десета глава на Деяния апостолски знаем такива думи, казани от апостол Петър: „Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице; но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е" (Деян. 10:34-35).
Къде е казал тези думи апостол Петър?
В дома на римския стотник Корнилий, езичникът, чиито молитви Бог чул и си спомнил многото извършени от него милостини. Веднъж по време на молитва той видял ангел, който казал: "твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога. И сега, прати човеци в Попия и повикай Симона, наречен Петър: той е на гости у някой си усмар (кожар) Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом" (Деян. 10:4-6).
И при него дошъл Петър и проповядвал Христовото Евангелие, кръстил го с целия му дом и казал тези току-що прочетени от мен думи. А сектантите се позовават на тази глава, като казват, че Църквата съвсем не е необходима, че можем да се спасим и извън нея, както се спасил стотникът Корнилий.
Но нима в това няма дълбоко недомислие? Нима не е ясно, че на стотника Корнилий, чието благочестие и добри дела били приятни на Бога, не достигало много: не му достигало кръщение, не му достигало просвещение със Свещеното Писание, не му достигало познание за Господ Иисус Христос, не му достигало причисляване към Светата, Съборна и Апостолска Църква?
И ако не бил дошъл Петър, неговите молитви, неговият пост, неговите добри дела не биха били достатъчни, за да го спасят.
Виждате ли как сектантите изкривяват Свещеното Писание?
Ще ви прочета и страшните Христови думи: „мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! Не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме? И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие" (Мат. 7:22-23).
На Страшния съд ще застанат и сектантите, поругавали се над Христовата Църква, ще застанат и ще Му кажат: "не в Твое ли име се събирахме и преломявахме хляб; не вършехме ли добри дела, не проповядвахме ли Твоето Евангелие?"
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Но Господ ще им каже: "Не ви познавам, защото вие раздрахте Моята дреха, извършвайки тежкия грях на църковния разкол".
В предишната беседа ви говорих колко страшен е този грях, как са го оценявали Светите отци, как са говорели, че грехът на църковния разкол и отстъплението от Църквата е толкова голям, че не може да бъде умит дори и с мъченическа кръв.
Няма ли да е страшно да застанат на Христовия Съд? Това е тяхна работа; а наше дело е да вярваме в Светата Апостолска Църква.
За нас не е малко да знаем, че ние сме листа, пръчки от Гроздовата Лоза, Която е Сам нашият Господ Иисус Христос.
Ние ще помним за едната овча кошара, ще помним за едното тяло, чиято Глава е Сам Христос.
В Своята велика първосвещеническа молитва Господ Иисус Христос се молел така: "Отче Светии! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние" (Йоан. 17:11).
Христос просел от Своя Отец всички християни да бъдат едно, както Toii е едно със Своя Отец.
Сектантите не искат и да чуят за това, те раздират Христовата дреха, Едната Църква не им е необходима, за тях не е страшно, че техните секти са безброй.
Те не се замислят над това, че сами постъпват като тръстика, люляна от вятъра, защото ние знаем, че сектантите, особено баптистите, често преминават от една секта в друга.
Баптистите преминават от секта в секта, като има такива, които кръщават децата си, и такива, които не кръщават децата си.
Знаем, че и самите баптисти са се разделили. А където има разделение, там не е Христос, защото разделението е от дявола.
Всяка секта смята за истинно и правилно само своето учение, всяка критикува и отхвърля учението на другите.
Нима истината не е една? Нима е възможно истината да се е разделила на стотици отделни малки истини?
Гордостта, самопревъзнасянето, самонадеяността карат сектантите да отстъпват от Светата Църква.
Те дори не могат да се обединят помежду си, защото как да се обединят баптистите с адвентистите, с петдесетниците, с йеховистите или със съботяните?
Те не могат да се обединят, но все си остават разделени.
Ние знаем, че истината е една, че Христос не се е разделил, че не могат да съществуват хиляди отделни църкви, че Господ е основал Една Света, Съборна и Апостолска Църква.
Ето, разказах и разясних защо ние, православните, изповядваме единството на Църквата, и ще продължа да говоря за това защо Църквата се нарича не само Една, но и Света, и Апостолска.
Трябва още много да се говори за това, което е твърде важно: нито една секта няма свои законни епископи и свещеници; те имат единствено самозвани презвитери.
Но за това трябва много да се говори и аз не мога да ви откъсвам от всички задължения и грижи.
ПРОТИВОСЕКТАНТСКИ ПРОПОВЕДИ
Да вразуми всички вас Господ, Който се моли всички ние да бъдем едно, както Той е едно със Своя Небесен Отец. Амин.
Слово в Неделя Православна. За ересите
В първата неделя на Великия пост Светата Църква празнува Тържеството на Православието и трябва да ви разясня какво значи това.
Вие трябва да знаете в какво се състои основната, най-важна същност на нашата Православна вяра.
Тя се състои преди всичко в това, че ние вярваме с цялото си сърце в Господ Иисус Христос като наш Спасител, избавил ни от властта на дявола и от първородния грях.
Тази вяра е различна, коренно различна от всички други вери: само нашата християнска вяра по същество представлява вяра в изкуплението на човешкия род чрез кръстната смърт на нашия Господ и Бог Иисус Христос.
За да разберем и правилно да знаем как Господ Иисус Христос, истинният Син Божий, е могъл да изкупи човешкия род, трябва дълбоко, с цялото си сърце да вярваме, че Той е бил истински и съвършен Богочо-век, че в Него се съвместявали в единство и пълнотата на Божеството, и пълнотата на човешката природа - съвместявали са се неразделно.
Само при условие, че вярваме така, ние ще бъдем истински християни.
Защо е така? Защото да изкупи със Своята Кръв първородния грях, който тегнел над човешкия род, да изкупи всички нас, погиващите под властта на дявола, е било възможно само за Богочовека. И това изкупление е извършено чрез Кръста Христов.
Ако нашият Господ Иисус Христос не съвместяваше в Себе Си пълнотата на Божеството с истинската човешка природа, Той не би могъл да пострада за нас на Кръста, не би могъл със Своята Плът и Кръв да ни направи причастници на вечния живот.
Защото ако Той не притежаваше съвършено човешко естество, ако преди всичко и повече от всичко не беше съвършен Бог, то не би могъл и да страда на Кръста, защото Бог е безстрастен.
А ако Той беше преди всичко човек, човек, с когото само се е съединила благодатта на Светия Дух, то Неговата кръстна смърт не би имала по-голяма ценност в Божиите очи, отколкото смъртта на светите Христови мъченици.
И така, същността на Православието е в това - да вярваме с цялото си сърце в Богочовечеството на Господ Иисус Христос, в това, че Той е бил наистина Бог и наистина човек.
Сатаната, врагът на човешкия род, знаел това и положил всички усилия, за да разруши у хората вярата в Господа Иисуса Христа като Бого-човек.
За да постигне тази окаяна цел, той надигнал една след друга тежки ереси.
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
98
Първа била ереста на Арий, презвитер от Александрийската Църква, който учел, че Господ Иисус Христос е бил сътворен във времето и при това от нищото; че е имало време, когато Той не е съществувал, че не е бил единосъщен на Отца, а бил само първото Божие творение и чрез Него е сътворена цялата вселена.
Така Арий отхвърлил Божествеността на Господ Иисус Христос.
Много години тази ерес смущавала Източната Църква, много страдания претърпели отхвърлящите тази ерес.
На Първия вселенски събор през 325 г. в Никея ереста на Арий била отхвърлена и бил установен Символът на вярата, в който се утвърждавала Божествеността на Господ Иисус Христос.
След ереста на Арий сатаната повдигнал друга ерес - тази на Македо-ний, отхвърлящ Божествеността на Светия Дух и с това разрушаващ вярата в Светата Троица. Неговата ерес била осъдена на Втория вселенски събор.
А след това сатаната повдигнал ереста на Константинополския патриарх Несторий, който, подобно на Арий, отричал Божественото вечно раждане на Господ Иисус Христос от Бог Отец. Той учел, че се е родил не Син Божий, а човек, в когото обитавал Бог. Учел Пресвета Богородица да се нарича не Богородица, а Христородица.
И тази вредна ерес, увлякла мнозина, била разобличена на Третия вселенски събор; Несторий бил осъден и предаден на анатема.
Но сатаната не скръстил ръце: той измислил нова, тънка ерес - ереста на монофизитството, която била приемлива за мнозина. Чрез устата на еретиците Евтихий и Диоскор учел, че в Господа Иисуса Христа не е имало действителна Богочовешка природа, а че Божествената природа изцяло преобладавала над човешката.
И тази ерес отричала вярата в Богочовечеството на Господ Иисус Христос. Тя също паднала и тогава сатаната повдигнал още по-изтънчена ерес, монотелитската. Тя се състояла в това, че отричала цялата човешка воля у Господа Иисуса Христа. Еретиците учели, че у Него имало една воля, не две воли - Божествена и човешка, - а само една, Божествена.
И тази ерес напълно обезсилвала и обезценявала кръстната смърт на нашия Господ Иисус Христос.
Сатаната проявявал безкрайна изобретателност: и след падането на монотелитската ерес изобретил нова и последна ерес - иконоборческата.
Византийският император Лъв Исаврянин повдигнал жестоко гонение против поклонението на светите икони. Той обявил почитането им за ерес и идолопоклонство и приравнявал почитащите светите икони с идолопоклонниците.
Гонението, повдигнато от него, било жестоко. От всички църкви и дори от домовете и царските дворци, по заповед на император Лъв изхвърляли всички икони, унищожавали ги и ги подхвърляли на издевателства. Било заповядано стенната живопис на храмовете и дворците, в която се изобразявали сцени от Свещената История, да се унищожи, да се замаже с вар.
А върху варта било наредено да се изрисува нещо нелепо - цветя, плодове, пейзажи, тоест нещо, което нямало никакво отношение към Църк-
ПРОТИВОСЕКТАНТСКИ ПРОПОВЕДИ
вата, към светата вяра. Тази ерес предизвикала силна съпротива най-напред от страна на монасите, а после против нея въстанали и повечето миряни.
Съпротивляващите се срещу иконоборческата ерес претърпели жестоки гонения от император Лъв Исаврянин, претърпели мъчения и наказания, които по своята жестокост можело да се сравнят с гоненията против християните на римските императори Диоклетиан, Деций, Ликиний.
На монасите - силни, пламенни защитници на иконопочитанието -отрязвали ушите и носовете, избождали им очите, хвърляли ги в тъмница; на онези, които се занимавали с иконопис, дълбоко изгаряли пръстите на ръцете и дори чупели китките на ръцете.
Особена сила придобило иконоборчеството при сина и приемника на Лъв - Константин Копроним. По време на неговото царуване през 754 г. бил свикан еретически събор, който трябвало по заповед на императора да обоснове отмяната на иконопочитанието.
Този събор незаконно си присвоил името "Седми вселенски", на което нямал никакво право, защото на него не присъствал нито един от източните патриарси, дори нямало техни представители, а бил само Констан-тинополският патриарх-иконоборец. В този събор не взела участие и Западната Църква.
Този събор, който нямал никакво право да се нарича Вселенски - Седми вселенски, издал редица постановления в оправдание на иконоборството.
Но Божията сила пазела истинското Православие. След Копроним при Лъв IV значително отслабнало гонението против почитателите на иконите, което продължило до регентството на императрица Ирина, която през 787 г. свикала нов Събор - истинският Седми вселенски събор, който отхвърлил всички постановления на разбойническия иконоборчески събор и възстановил иконопочитанието. Но Църквата окончателно се избавила от гоненията срещу иконопочитанието на императорите-иконоборци едва тогава, когато императрица Теодора управлявала империята като регент на своя син Михаил, който бил малолетен. Тя обявила окончателното прекратяване на гоненията против почитателите на иконите и установила великия празник Тържество на Православието.
За да си представите колко сложна и опасна била иконоборческата ерес, трябва да разберете, че забранявайки да се изобразява на икони Господ Иисус Христос, иконоборците отричали именно това, което и всички други еретици - Неговото Богочовечество.
Те обяснявали своето осъждане на иконопочитанието с това, че Бог е неизобразим, следователно, не трябва да има никакви изображения и икони.
Но неизобразимо е чистото Божество, а Божеството, свързано с човешката природа, е изобразимо.
А Господ Иисус бил наистина Бог и наистина човек - истински Бого-човек, и на иконите се изобразява не Божеството отделно, нито човекът отделно, а истинският Богочовек.
Да се утвърждава безусловната неизобразимост на всичко Божествено, както правели иконоборците - това значи да се отхвърля нераздел-
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Слово в четвъртата Неделя на Великия пост. За Причастието
Намираме се във Великия пост. Голяма част от вас постят, а моят дълг е да спомогна за това - великото дело на покаянието и причастието със Светите Тайни да бъде за вас не формално, а напълно съзнателно.
За покаянието ви говорих във Втората неделя на Великия пост, а сега, в Четвъртата неделя, със страх и трепет ще ви говоря за великото тайнство на причастието с Тялото и Кръвта Христови.
В молитвата преди Причастие вие изповядвате: "... Вярвам, че това е самото пречисто Твое Тяло, и това е самата честна Твоя Кръв".
Бог да ви благослови за това добро изповядване, за това, че вие като деца, без да разсъждавате, вярвате във великата тайна на Евхаристията.
Само тези, които са се смирили като деца и без всякакво разсъждение приемат Христовите думи като най-велика и безусловна истина, получават вечен живот от причастяването със Светите Тайни.
А онези, външните, излезлите от оградата на Църквата, които вярват само в материалното и отричат всичко духовно, са напълно неспособни да вярват в това, че във вид на хляб и вино се причастяват с Тялото и Кръвта Христови.
За тях апостол Павел е казал: „душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно" (l Кор. 2:14).
ното съединение на Божеството с човечеството, защото последното, без съмнение, е изобразимо.
Да се осъжда иконопочитанието и да се нарича идолопоклонство -значи да се отрича действителността на Богочовека, в Когото телесно обитава цялата пълнота на Божеството.
На иконата се изобразява не Божеството, а Богочовечеството.
Ние отдаваме почит не на иконите, а на Този, Който е изобразен на тях: не на иконата, а на Самия Господ Иисус Христос, на Предвечния Син Божий.
На икони изобразяваме и светите ангели, както било заповядано от Бога на Мойсей да ги изобрази в скинията във вид на златни фигури, осе-няващи ковчега на Завета.
Грубо и дръзко постъпват нашите сектанти, обвинявайки ни в идолопоклонство.
Нека те знаят, нека винаги помнят, че Седмият вселенски събор е утвърдил иконопочитанието и осъдил всички, които наричат иконите идоли.
А сектантите хулят светите икони, наричайки ги идоли; трудно им е да разберат това, за което говоря сега.
А вие, малко Христово стадо, не се осланяйте на своя разум, не разсъждавайте сами дръзко и невярно за това, за което е разсъдил Седмият вселенски събор.
Бъдете послушни чеда на Църквата и с радостно сърце празнувайте днешния празник на Православието.
ПРОТИВОСЕКТАНТСКИ ПРОПОВЕДИ
А тайната на Тялото и Кръвта Христови е най-великата тайна на християнската вяра.
За тази тайна Сам нашият Господ Иисус Христос в Капернаумската синагога е говорил така: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света... Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене... Който яде тоя хляб, ще живее вовеки" (Йоан. 6:51, 53, 56-58).
Тези Христови думи са толкова необикновени, че дори много от Неговите ученици, които ги слушали, казвали: „тежки (слав.: страшни) са тия думи! кой може да ги слуша?" (Йоан. 6:6о).
И оттогава престанали да ходят с Него.
Нима и ние ще си отидем от нашия Спасител?!
Нима ще се стремим към съвършено разбиране на великата Христова тайна?!
О, не! Ще се смирим като деца и ще смеем да повдигнем само края на завесата над тази тайна.
Ако успеем да направим това, то нашата дълбока вяра в пресъщест-вяването на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови ще бъде оправдана.
Тайнството на Евхаристията е установил Сам Господ Иисус Христос на Тайната вечеря. Той взел хляба, благословил, възнесъл благодарствена молитва към Своя Отец, преломил и раздал на Своите апостоли с думите: „вземете, яжте: това е Моето Тяло, което за вас се преломява за опрощаване на греховете".
Така благословил и чашата с вино и подавайки на апостолите, казал: „пийте от нея всички: това е Моята Кръв на Новия Завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" (вж.: Мат. 26:26-28; Марк. 14:22-24; Лук. 22:19-20).
Той, Истинният Син Божий, нарича Себе Си "жив хляб" и "хляб на живота".
На кой живот? Разбира се, не на телесния, защото за него е нужен само пшеничен хляб, а на друг живот - висш, духовен, вечен.
Хлябът, необходим за този живот, е Неговата Плът и Кръв.
На Тайната вечеря Той предложил на Своите ученици да ядат и пият не Своите истински Богочовешки Плът и Кръв, а им подал осветените хляб и вино и казал, че това са Неговите Тяло и Кръв. И тези дълбоко тайнствени Негови думи ние приемаме, както и всички Христови думи, за безусловна истина.
Той е нарекъл Себе Си "хляб на живота, слязъл от небето", и хляба, преломен от Него на вечерята - Негово истинско Тяло, а виното, предложено на учениците - Негова истинска Кръв.
И ако ние, причастявайки се, бихме искали в пресъществените хляб и вино да видим плът и да усетим вкуса на кръв, това би било грях на неверие към Христовите думи, които винаги са безусловно истинни. Това би било грях, не само на неверие, но и на неразумие, защото ние не по-
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
знаваме истинската същност на Богочовешкото тяло, което несъмнено притежавало непостижими за нас свойства, неведнъж проявяващи се при Неговите явявания на апостолите след Възкресението на Христа от мъртвите.
Опитвайки се да проникнем в тайната на пресъществяването, трябва да помним, че тялото на Господа Иисуса Христа и приживе е било не само наистина човешко, но и духовно.
Христос възнесъл молитва към Отца и благословил хляба и виното, и те станали Негови Тяло и Кръв.
Свещеникът, извършващ Литургия, след много и дълбоки молитви благославя хляба с думите: "И направи този хляб драгоценно Тяло на Твоя Христос", а благославяйки виното: "Атова, което е в тази Чаша, драгоценна Кръв на Твоя Христос".
И след това благославя едновременно хляба и виното, призовавайки над тях силата и действието на Светия Дух с думите: "Като ги претвориш чрез Светия Твой Дух. Амин".
И Дух Свети пресъществява хляба и виното в Тяло и Кръв Христови, както ги е пресъществил Сам нашият Господ Иисус Христос на Тайната вечеря.
И всеки, изпълнен с вяра и благочестие, свещеник произнася тези думи с трепет и вълнение, защото вярва, че в този момент на Светите Дарове слиза Дух Свети и със Своята Божествена сила ги пресъществява в истински Тяло и Кръв Христови.
В житието на великия преподобен наш отец Сергии Радонежки четем, че веднъж неговият най-близък ученик Симон видял как през това време, когато светията произнасял тези велики слова, по целия Престол и около самия преподобен Сергии се носел някакъв необикновен огън.
Той бързо се движел над Престола и, като заобиколил Преподобния от всички страни, този свят огън се събрал в едно и влязъл в Чашата със Светата Кръв.
Нима това не е вразумително? Да не бъде това - някой от вас да се усъмни в истинността на пресъществяването на хляба и виното!
Ако с цялото си сърце вярваме, че в тайнството на Евхаристията хлябът и виното наистина се пресъществяват в Тяло и Кръв Христови, над нас ще се сбъднат драгоценните Христови слова: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него".
С Неговите Тяло и Кръв в нас се вселява Христос и става едно с нас, и ние пребъдваме в Него. Защото най-малките частици, молекулите на Неговите Тяло и Кръв, се съединяват с нашата кръв и се пренасят в сърцето ни, давайки ни вечен живот.
След като преподал на вечерята Своите Тяло и Кръв на апостолите, Господ Иисус им заповядал: „това правете за Мой спомен".
На тях и само на тях, Своите избраници, Той е дал власт да извършват Евхаристията така, както я извършил Сам Той. А апостолите са предали тази власт, както и властта да проповядват Евангелието и да извършват всички Тайнства, на своите приемници, епископите и презвитерите.
Всички многобройни движения и секти в протестантството, към които принадлежат и нашите баптисти, евангелисти, адвентисти, не вярват
ПРОТИВОСЕКТАНТСКИ ПРОПОВЕДИ
в истинното пресъществяване на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови и смятат своето така наречено "преломяване на хляба" само за обред, извършван като изпълнение на Христовите думи: „това правете за Мой спомен".
А и при тях тайнството на Евхаристията не е възможно, тъй като сред тях няма законни извършители на тайнството - епископи и презвитери, получаващи благодатта на Светия Дух в тайнството Свещенство; те отхвърлят това тайнство.
Ето, както ви казах, се осмелих със страх и трепет да повдигна пред вас само края на завесата над великото тайнство на Евхаристията.
За мен ще бъде голяма радост, ако думите ми са ви внушили дълбоко благоговение пред това велико тайнство и вяра в неговата истинност.
Ще завърша своята реч с думите на апостол Павел: „който яде тоя хляб или пие чашата Господня недостойно, виновен ще бъде спрямо тялото и кръвта Господня. Но нека човек да изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне" (l Кор. 11:27-29).
Запомнете особено последните думи на Апостола: „който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане".
Със страх внимавайте и в думите на свещеника, които той произнася след благославянето на хляба и виното с призоваването на Светия Дух: "Светинята е за светите!"
Защото тези думи означават, че великата светиня на Тялото и Кръвта Христови е предназначена само за светите, получили в твърде важното тайнство на дълбоката изповед разрешаване и опрощение на своите грехове. И с покорност приемете забраната на духовника да се причастявате със Светите Тайни до времето на вашето по-дълбоко разкаяние, ако той сметне това за необходимо поради тежестта на вашите грехове, защото нашият Господ Иисус Христос е дал на Своите апостоли, а чрез тях и на епископите и презвитерите власт не само да развързват греховете на хората, но и да ги свързват. Амин.
Послание до духовенството на Симферополска и Кримска епархия
Обръщам ви внимание, братя и съслужители мои, на изключително важните събития, ставащи в днешно време в Христовата Църква.
Ние всеки ден се молим за съединение на църквите, които векове наред остават разединени. Дългата продължителност на тази голяма скръб в Църквата у мнозина е създала навик и равнодушие към това гибелно разединение - и не само равнодушие, но и нещо много по-лошо.
Преди не много десетилетия и римокатолиците, и лутераните се отнасяха с открито пренебрежение към Православната Църква. За тях Православният Изток е бил царство на дълбок мрак и езически суеверия. Православната Църква според тяхното мнение дори не заслужавала да се нарича християнска.
Но, слава Богу, в последно време това дълбоко греховно отношение на католиците и протестантите към нас, православните, рязко се измени
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
към по-добро. В най-новата литература, очевидно вдъхновявана от Ватикана, Православната Църква получи съвсем нова, заслужена оценка, и вместо враждебния глас на монасите-асимилатори гръмко се носи добрият и любвеобилен глас на белгийския орден на бенедиктинците в тяхното списание "Irenikon".
Това, разбира се, е много важно, но още по-важно е онова, което става в Руската Църква.
Важните политически събития, и преди всичко мъдростта на Светей-шия наш Патриарх Алексий, поставиха началото по мое мнение на нова и изключително важна епоха в историята на Църквата.
На Божията река се пропука ледът на равнодушието, взаимното неразбиране и непознаване между Руската Църква и Лутеранската, Англи-канската и други западни църкви и църковни общини. Започна размяна на делегации между Православната Църква и всички тези църкви.
В Западна Германия нашата църковна делегация, оглавявана от Кру-тицкия и Коломенски митрополит Николай, в Англия делегацията на Руската Църква, начело с Минския митрополит Питирим, в Канада нашата делегация, ръководена от Северноамериканския и Алеутски архиепископ Борис, влязоха в тясно общуване с главните деятели на тези църкви и това общуване между делегациите имаше много важни резултати: инославните църкви с удивление видяха и узнаха за Православната Църква, за която преди не бяха и помисляли. А нашите делегации видяха в тях дълбоко благочестие и любов към нашия Господ Иисус Христос.
По покана на Светейшия Патриарх Алексий при нас пристигнаха и продължават да пристигат многобройни и големи делегации на западните църкви, особено на Евангелската - и получават възможност всестранно да се запознаят с Руската Православна Църква.
Десети и единадесети брой на "Списание на Московската Патриаршия" (за 1959 г-) съдържат много писма на ръководители и членове на тези делегации. Техните впечатления били толкова ярки и неочаквани, че много от тях бързали да напишат за тях още в самолета при завръщането в родината си.
Доктор Стенли Еванс пише, че при неговото посещение на главните центрове на религиозния живот в Русия той получил толкова много важни и неочаквани впечатления, че не би могъл да ги изложи в статия за списание, а трябва да напише цяла книга.
Много от ръководителите и членовете на тези протестантски делегации оставиха ярки записки за своите мисли и впечатления, получени по време на пребиваването им в Москва и Ленинград, в Киев и Одеса.
Ето извадки от тези записки, свидетелстващи за дълбочината на предишното отчуждение между Германската евангелска църква и Руската Православна.
"Ние дойдохме в свят, който ни е напълно чужд..."
"Потресени сме от пълнотата на впечатленията от нашето посещение..."
"Дълбоко сме развълнувани от отворените обятия и сърдечния при-
ПРОТИВОСЕКТАНТСКИ ПРОПОВЕДИ
Нашето православно богослужение, неговата красота и стройност, особено всенародното пеене, направиха поразително впечатление на делегатите на евангелските общини.
Всичко това предизвика у гостите възгласи на неподправено възхищение и благоговейна радост, на духовна признателност.
Голямо значение имат думите на доктор Стенли Еванс, оглавяващ английската делегация, поканена от Светейшия Патриарх Алексий: "Всеки, който взема и който продължава да взема участие в укрепването на връзките между светата Православна Църква на Русия и Англиканската църква, е направил и ще направи решителна крачка по пътя на обединяването на християнството по целия свят".
Сърцата на нашите западни гости бяха дълбоко развълнувани от сърдечността и добротата на нашите вярващи, които им разказваха за преодоляването на тежките несгоди на последната война.
Те няма да забравят и обаятелната личност на Светейшия Патриарх Алексий, неговите думи, произнесени на прощалния обяд със западно-германските делегати: "Радвам се, че ние се намерихме едни други като братя. Ще продължим да се посещаваме взаимно и да разширяваме нашето общуване, което се роди сега. Ние стоим на обща основа".
Предстоятелят на Рейнската евангелска църква доктор Хелд каза за резултатите от пристигането на делегацията в Русия следните вълнуващи думи: "Тези резултати са толкова големи, значими и благотворни, че сега всички ние гледаме на поканата на Патриарха да дойдем в Съветския съюз като на указание от Самия Господ Бог".
Наистина се стопи ледът, сковал сърцата на разединените християни, и греховният лед, сковал Божията река, не само се пропука, но и вече се раздвижи. Нека той отплава в океана на вечността без никакви препятствия и задръжки. Началото на единението между нашата Православна Църква и западните протестантски църкви смятаме едва ли не за най-важна от многото заслуги на нашия Светейши Патриарх пред Бога.
Много статии и книги бяха написани за съединението на църквите, особено на Православната и Римокатолическата. Но ледът на Божията река оставаше твърд, и едва сега Господ настави Светейшия Патриарх Алексий да намери златния ключ за отварянето на здраво заключените врати. Този ключ е много прост: необходимо е само "единство в главното и същественото, свобода във второстепенното, и любов в общото..."
Ако така високо ценим взаимната любов между християните, то, разбира се, не бива да забравяме, че нашият Бог не е само жива, всесъвършена Любов, но и Слънце на Правдата. Трябва да изпълняваме Христовата заповед: „първом търсете царството на Бога и Неговата правда" (Мат. 6:33).
Трябва свято да пазим древната догматическа истина, установена от светите апостоли и седемте вселенски събора, и всички тайнства.
Но ние не виждаме това не само в Евангелската църква и в множеството лутерански секти, но и в Римокатолическата църква, установила нови, напълно неприемливи за нас догмати за главенството на папата дори над вселенските събори и за неговата непогрешимост. От началото на IX до средата на XI век папския престол са заемали крайно недостойни хора,
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
които католическият църковен историк Бароний заклеймява с такива позорни имена, които не бих могъл да повторя.
Имало е време, когато папския престол са заемали момчета на шестнадесет и дори на дванадесет години. Имало и един съвършено невярващ папа Лъв X Медичи, който наричал светото Евангелие "доходна басня за Христа".
Разбира се, абсолютно е невъзможно да смятаме такива папи за непогрешими в делата на вярата, за глави на Вселенската Църква, да вярваме, че волята им стои по-високо дори от волята на вселенските събори.
На Събора от 1870 г., на който папа Пий IX прокарал догмата за непогрешимостта на папата, той срещнал остър протест от страна на множество католически епископи. Въпреки всичко този догмат бил приет по настояване на папата, а Православната Църква, разбира се, в никакъв случай няма да го приеме.
А за това колко се е отдалечило съвременното лутеранство по посока на рационализма, един крупен лутерански богослов казва следното: "Двете основни школи на съвременния протестантизъм - положителната и философско-критическата - стоят една срещу друга като два противоположни полюса. В своето разбиране за същността на религията и богословието те диаметрално се разминават, и разделящата ги пропаст с всяка година става все по-голяма и дълбока, така че между тях не е възможна никаква близост".
На своите икуменически събори многобройните протестантски общини и досега не могат да намерят общ език помежду си, защото сред тях има и заклети еретици, отричащи троичността на Бога и всички Тайнства.
С такива, разбира се, не е възможно да се обединим дори в любовта.
Ще пазим в неприкосновена чистота нашето Православие и своята вярност към него и със своята християнска любов ще привличаме техните умове и сърца към великата истина на Православието. Бог да ни помогне в това! Амин.
Укази
106
До всички отци благочинни — духовни надзорници, чрез тях и до всички свещеници на Кримска епархия
Моите текущи разпореждания не се изпълняват. Даже в някои градски църкви, както се убедих лично, и досега се четат, а не се пеят стихири-те на "Господи воззвах", на стиховните и хвалитните. Това значително намалява стойността и благолепието на богослужението. Затова свещениците, които не държат на пеенето на стихирите, нека укоряват себе си, ако в храма има малко богомолци. Не бива да се оправдаваме, че хорът не иска да пее стихирите. Как така не иска? Нима свещеникът не трябва да държи хористите в послушание? От опита ми в катедралния храм, в
УКАЗИ
който преди мен стихирите се четяха, зная колко лесно е да накараме хористите да ги пеят. Не бива да се спираме и пред разтурянето на хора, ако не се подчинява на настоятеля.
Вменявам в задължение на отците благочинни в своите отчети да ми съобщават за всички църкви, в които стихирите не се пеят.
Въведеното като система от мен свикване на свещениците за проверка на правилността на тяхното служение веднага показа, че някои от тях изобщо не знаят обикновената делнична служба, а само възкресната. Това означава, че те никога не служат в делнични дни и дори в събота. А нали последното е задължително за всички, защото в събота се поменават починалите. Изпълнява ли своя дълг свещеникът, който не се моли за починалите? Това е огромно нехайство и голям грях пред Бога и пред хората.
Нашият нещастен народ е отвикнал ежедневно да пребивава в църквата, както е било в старо време. Свещениците също са забравили своя дълг да бъдат постоянни молитвеници за народа. Никой не извършва паметта на светиите, на които са установени служби за всеки ден. Много селски свещеници направо ми казват, че цяла седмица, от неделя до неделя, нямат какво да правят!
Как така нямат какво да правят? Не е ли тяхно задължение да се молят на всички светии, не е ли техен дълг да бъдат молитвени застъпници за народа пред Бога? Какво пречи на свещеника всеки ден да прочита за себе си поне вечернята в църква, при едно горящо кандило на престола, или дори в дома си?
Ако нерадивите пастири постъпваха така, то, разбира се, щяха добре да знаят делничната служба. И биха получили голяма полза за своята дремеща от скука душа. Биха се преобразили в Божиите очи и в очите на народа. Биха заслужили уважението и любовта на своето паство и биха престанали да се оплакват, че църквите им са празни дори в празнични дни. Благочестието и дълбоката вяра на пастирите се предават и на паството. А хладната душа на пастира как ще разпали с Божествен огън душите на поверените му от Бога хора, погиващи в забравяне на Бога? Свещеникът не трябва ли да бъде духовен водач на своето паство, а не само извършител на треби?!
У нас има немалко църкви, които стоят затворени от неделя до неделя.
А нима те не трябва да се отварят всяка сутрин при звъна на една камбана, призоваваща верните поне за няколко минути да се отбият в храма на път за работа или по житейски дела? Ако вярващият народ знае, че храмът е отворен всяка сутрин, че дори при невъзможност ежедневно да се отслужва Божествена Литургия, в него се четат часовете и се отслужват изобразителните, то Божията сила ще укрепи благочестието, ще привлече в храма все повече и повече хора, когато виждат, че свещеникът всеки ден се моли за тях.
Моля и умолявам всички свещеници в църкви с един щат да изпълняват това. Никак не е трудно в пълно уединение, без четец, да се изчетат часовете или изобразителните при светлината на поне няколко кандила, а вечер - да се прочете вечернята. И голямо ще бъде Божието благословение над такъв пастир, който помни, че е поставен да бъде молитвеник за народа. Амин, буди, буди!
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Нека се възпламени ревността в сърцата на всички мои съпастири и да разпали ревността в сърцата на пасомите им. 16 февруари 1948 г.
До всички отци благочинни на Кримска епархия
До мен достигна сведение, че някои свещеници продължават да определят такса, и то висока, за тайнствата и требите.
Моля отците благочинни строго да следят за проявите на користолю-бие от страна на свещениците, което нерядко става повод за преминаване на православните в секти, и да им съобщят, че уличените в изискване на строго определено заплащане за требите ще получават от мен запрещение да служат.
11 март 1948 г.
До всички мои съпастири и съслужители от Кримска епархия
По Божия милост смиреният Лука, архиепископ Симферополски и Кримски.
„Голяма скръб и непрестанна мъка ми е на сърце; молил бих се сам аз да бъда отлъчен от Христа" (Рим. 9:2-3), отколкото да виждам как някои от вас със своето користолюбие отлъчват от Христа, от вярата в Него и любовта към Него, слабите по вяра овци от Христовото стадо.
Една пламенно вярваща девойка с чисто сърце убедила свои отдалечили се от Църквата познати да кръстят децата си.
Свещеникът, извършил Тайнството в дома на кръщаваните, получил по 30 рубли за всеки от кръстените и изразил недоволство от малкото заплащане. Родителите съжалили, че са кръстили децата си.
О, какъв тежък грях е извършил този наемник, а не пастир, чиято фамилия не искам да спомена, защото това е непоносимо тежко! Та той е отблъснал от Църквата хора, готови да се обърнат към нея! „Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат" (Мат. 18:7). Седем пъти по-горко на свещеник, чрез когото съблазън дохожда!
„Горко на пастирите, които погубват и разпъждат овците на Моето паство!", казва Господ. Затова тъй казва Господ, Бог Израилев, към пастирите, които пасат моя народ: вие разпръснахте Моите овци, прокудихте ги и не се грижите за тях; ето, Аз ще ви накажа за злите ви деяния, казва Господ. И ще събера остатъка от Моето стадо из всички земи, където бях ги изгонил, и ще ги върна в кошарите им, - и ще се плодят и размножават. И ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат, и те вече не ще се боят и плашат и не ще се губят, казва Господ" (Пер. 23:1-4).
Според това Божие слово трябва да постъпваме и ние, архипастирите.
Съвсем наскоро уволних от длъжност свещеник, определящ високи такси за тайнства и треби. Той и преди беше уволнен за една година, и
УКАЗИ
Благословен е Бог, изпращащ ни в замяна на такива свещеници, които пасат сами себе си, а не овците от своето паство - добри пастири, които ръкополагаме с благодарение към Него.
„Ония, които са между вас презвитери, моля аз, съпрезвитер техен и свидетел на Христовите страдания и съучастник в славата, която има да се открие: пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото..." (i Петр. 5:1-3).
И аз, подобно на апостол Петьр, ви умолявам, мои съпастири, бойте се от Бога, бойте се от Господните думи, изречени чрез пророк Иезекиил: ..Жив съм Аз! казва Господ Бог; задето Моите овци бяха оставени да бъдат разграбвани и, нямайки пастир, станаха плячка на всички полски зверове, и задето Моите пастири не търсиха овците Ми, понеже те пасоха сами себе си, а Моите овци не пасоха - затова, о, пастири, изслушайте словото Господне. Тъй казва Господ Бог: ето, Аз съм против пастирите, и ще изискам овците Си от ръцете им и не ще им дам вече да пасат овците, и пастирите няма вече да пасат сами себе си, и ще изтръгна Моите овци из техните челюсти, и те не ще бъдат тяхна храна" (Иез. 34:8-10).
Не е ли свещенослужението изобщо, и особено в наше време, тежък подвиг на служение на народа, изнемогващ и измъчващ се от глад и жажда за словото Господне (Ам. 8:11)?
А много свещенослужители ли си поставят за цел такъв подвиг? Не гледат ли на служението на Бога като на средство за препитание, като на занаятчийско извършване на треби?
Народът много вярно разпознава такива.
В една от кримските енории вярващите ме молеха и уверяваха, че е по-добре да причисля техния молитвен дом към най-близката църква, отколкото да им оставя свещеника, за съжаление, неотдавна ръкоположен от мен, защото той само иска и иска добра храна и отопление, каквито нямат и самите селяни, а духовна храна не им дава. А незнайно защо трябва да хранят и неговата млада, здрава дъщеря, която не желае да работи?
Какво да правим с такъв свещеник?
Ще се опитам да го засрамя, да докосна най-чувствителните струни на сърцето му, ще го преместя в друга енория със строго предупреждение; а ако и там не се поправи, ще го уволня от длъжност и ще почакам дали Господ няма да изпрати добър пастир на негово място.
Тежки изпитания и страдания е понесла нашата Църква по време на Великата революция, и, разбира се, не без вина.
Отдавна, отдавна се е натрупвал народният гняв против користолю-бивите, пияни и развратни свещеници, които, за наш срам, никак не са били малко.
И ние с отчаяние виждаме, че много, много от тях дори и революцията не е научила на нищо. Както и преди, и дори по-лошо от преди, те показват противното лице на наемници, които не са пастири, и, както и преди, заради тях хората отиват в секти за своя погибел. Ще им напомня страшните думи на пророк Исаия: „де да ви бият още вас, които все още
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
упорствувате? Цяла глава е в рани, и цяло сърце е изнемогнало. От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей" (Ис. 1:5-6).
Умолявам ви, мои съпастири, да помните думите на ап. Павел: „корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки" (l Тим. 6:ю).
Помнете още, че когато пастирът е добър, народът, макар и беден, няма да го остави в нужда. А користолюбивият е омразен на всички.
Да няма такива сред нас. за да се успокои моето огорчено сърце!
30 март 1948 г.
До отец настоятеля на Николаевския храм в град Белогорск Йоан Кудрявцев
Моля веднага да ми съобщите в какво състояние са свещените съсъди при Вас: от какъв метал са направени, каква е вътрешността на Чашата и повърхността на Дискоса, съвсем гладко ли са калайдисани или посребрени, Потирът не е ли преправен от свещник, на Чашата и на Дискоса има ли изображение на кръст?
Не причастявате ли с чаена лъжичка?
Освен това, съобщете ми дали няма някакви повредени части в анти-минса и зашитите места?
Не извършвате ли Литургия без прислужващ в олтара, което е строго забранено?
Отговора изпратете лично на мен.
Тези данни трябва да съобщите и на църквите, причислени към Вашата енория.
23 юни 1948 г.
До пастирите на кримското стадо Христово
Смиреният Лука, по Божия милост архиепископ Симферополски и Кримски.
Божието благословение и моята любов да бъдат с всички вас!
Още веднъж искам да разтревожа вашата съвест. Много неща, с Божия помощ, вече са поправени в нашата епархия, и много от вас, моите съпастири и съслужители, радват сърцето ми със своето дълбоко благочестие и усърдие и с искрените грижи за своето паство, въпреки голямата ви бедност.
Но великото дело на проповядването на словото Божие в нашата епархия е далеч от това, което трябва да бъде.
Нашият Господ Иисус Христос, оставяйки нашата земя, е заповядал на Своите апостоли: "идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден" (Марк. 16:15-16).
УКАЗИ
Преди всичко проповядвайте, а след това кръщавайте. Но недейте само да кръщавате, без да проповядвате. Не ограничавайте задачите на своето служение само с извършването на требите и богослуженията. Имало е светии, които точно са изпълнявали Христовия завет и проповядвали Евангелието на всички твари.
А вие, мои съпастири, проповядвате ли дори на Божиите люде, изнемогващи от най-страшен глад, не от глад и жажда за хляб и вода, а от глад за словото Божие (Ам. 8:п)?
Нашият народ почти тридесет години не е слушал словото Божие и жадува за него; а пастирите, твърде много пастири, и сега, когато проповедта на Евангелието е свободна, мълчат и смятат себе си за напълно изправни, ако извършват удовлетворително богослуженията и требите, не пиянстват и не пушат (дори безсрамно, пред хората).
Когато говоря с вас за това, най-често чувам в отговор: "Ние нямаме помагала за проповед". Не е ли срамно да отговаряте така? Нима проповядването се състои в повтаряне на чужди проповеди? Нима не сте слушали от свети апостол Павел: "и словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила" (i Кор. 2:4)?
Тогава какво? Значи у вас няма нито дух, нито сила, ако не искате да проповядвате, нямайки сборници с чужди проповеди, нямате свои мисли за Бога, а търсите чужди?
Та това е истинско testimonium pauperitas - свидетелство за духовна бедност.
Великият проповедник Инокентий, архиепископ Херсонски, в една от своите проповеди е казал, че задачата на проповедника е много лека, защото Свещеното Писание дава неизчерпаемо множество теми за проповеди. О, колко вярно е това! За какво са ви сборниците с чужди проповеди, ако самата Библия е неизчерпаемо ръководство за проповеди?
Но за наш срам трябва да ви посоча сектантите, които непрестанно проповядват само по Библията, и усърдно, ежедневно я четат. А аз съм виждал много свещеници, които нито веднъж не са прочели цялата Библия. Това не е ли позор?
Свещеник, който не познава и дори няма Библията, с нищо не е по-добър от войник, който няма оръжие.
Преподобни Серафим Саровски винаги носел Новия Завет в торбата на гърба си и за една седмица го прочитал целия, след което започвал отначало.
Но някои казват: "Ние нямаме Библия и отникъде не можем да си я доставим".
А защо, обхождайки епархията, у някои свещеници съм виждал достатъчно големи богословски библиотеки, придобити в наше време, а у други - много белетристика и нито една духовна книга? За тях важат пословиците "който търси, намира" и "камъкът си тежи на мястото".
Да се посрамят любителите на белетристиката.
По време на Наполеоновите войни в глухото френско селце Арс, близо до Лион, живеел един простичък свещеник Жан-Мари Вианней. Той бил син на селянин, с голям труд завършил семинарията и смятал себе си за
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
много лош и необразован свещеник. Но имал удивителен дух и сила, и неговата слава се разпространила по цяла Франция.
В Арс отвсякъде се стичало множество народ. Веднъж дошъл един известен в цяла Франция проповедник. Стоейки в ъгъла, той слушал тихата, едва доловима проповед на свещеника Вианней, която почти без думи влизала в сърцата на хората. И като изслушал тази проста проповед, казал: "Всички мои знаменити проповеди не струват нищо в сравнение с проповедта на това селско кюре".
Така Жан-Мари Вианней оправдал думите на апостол Павел: „и словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила" (i Кор. 2:4).
Да си поставим и ние за задача на своя живот да придобием Христовия дух и Неговата сила.
Затова трябва да следваме всички Негови заповеди, усърдно и непрестанно да се молим и да постим, и с цялата си душа да залягаме над четенето на Библията.
Тогава нашите уста ще се отворят и спасителната проповед, живата вода на словото Божие, непрестанно ще се излива от устата ни.
Благодатта на Светия Дух да ви помага в това свято дело!
2 юли 1948 г.
N. В. Също така усърдно моля всички мои съпастири често да прочитат "Учително известие".
До всички свещеници от Симферополска и Кримска епархия
Горчиво скърбя за това, че нерадивите свещеници скоро съвсем ще отучат народа от извършването на великото тайнство на кръщението. След запрещаването от свещенослужение на свещеника Николай Мищук заради кръщаване с поръсване или поливане с вода на главата на облечен кръщаван аз възложих на всички благочинни да проверят как кръщават подчинените им свещеници и получих отговор, че всички кръщават с трикратно потапяне. Но за мое голямо огорчение случайно узнах за двама свещеници, че те кръщават с поливане или поръсване, а един дори решил да извърши тайнството на миропомазването над облечен болен. Един от тези свещеници вече е уволнен от длъжност, а другият ще бъде запретен.
Узнах още, че в Крим навсякъде е прието да се изповядват хора, като се покриват с епитрахила. Това не бива да се прави, защото да се покрива с епитрахила е установено само при произнасянето на разрешителната молитва.
На всенощното бдение повечето свещеници отварят Царските двери при пеенето на "Нине отпущаеши...". Това е съвсем неправилно. Дверите трябва да се отварят при завършването на молитвата "Отче наш" преди пеенето на "Богородице Дево, радуйся". Съвсем не бива да се причастяват насила малки деца, които буйно се съпротивляват.
28 юни 1950 г.
УКАЗИ
До всички свещеници от Симферополска и Кримска епархия
Моля ви, всечестни отци, да споменавате на отпуста на Литургията, вечернята и утренята светите мъченици Ин, Рим и Пин, защото трябва да ги смятаме за кримски светии. Това са много древни мъченици (а не мъченички, както мнозина неправилно смятат), както изглежда, готи, а може би тавро-скити, живели някъде между Алушта и Балаклава. Те са приели мъченическа кончина за Христа някъде по устието на Дунава.
Седем години по-късно мъчениците се явили насън на епископа и заповядали да пренесат техните мощи в селото Аликс (сегашната Алушта) и там да ги погребат. Мястото, на което почиват мощите на мъчениците, е неизвестно.
30 октомври 1950 г.
До свещениците от Симферополска и Кримска епархия
Бъдете твърди в ревността си за Божията правда, за Каноните и постановленията на Църквата.
До мое знание достигна, че възприемници (кръстници) при кръщаването на младенци често стават хора, които не знаят никакви молитви и дори не умеят да се прекръстват; жени, имащи некръстени деца, и хора, незнаещи дори дали са били кръстени.
Кръщаването на младенци в Православната Църква се извършва по вярата на техните родители и възприемници, чието задължение е да обучават децата на Божия Закон, молитви и благочестие. Това, разбира се, не могат да направят възприемници, които сами не знаят и най-простите молитви, не умеят да се кръстят и по време на тайнството кръщение се смеят на произнасяните от свещениците молитви-заклинания над сатаната.
Така ролята на възприемниците при кръщението става напълно формална.
Строго забранявам кръщаването на младенци с такива възприемници.
Възприемници могат да бъдат само истински християни, знаещи Божия Закон и молитвите.
Ако се окаже невъзможно да се намерят такива възприемници, кръщението на младенците трябва да се отложи дотогава, докато това стане възможно, или дори може да се наложи да се върнем в апостолските и древнохристиянските времена, когато хората са се кръщавали само в съзнателна възраст и не са имали нужда от възприемници.
Напомням ви и за моето отдавнашно запрещение да се кръщава с обливане, а задължително с трикратно потапяне.
Свещениците, които не се подчиняват на това изискване, ще бъдат запретени от свещенослужение от мен за половин година.
6 юни 1952 г.
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
До всички свещеници от Симферополска и Кримска епархия
С голяма скръб узнах, че твърде много свещеници от Симферополска епархия и досега кръщават с обливане и поръсване, дори често - без да събличат кръщаваните.
Намери се дори един протойерей, сега вече уволнен, който се ограничаваше с това, че казваше на кръщаваните да потопят китките на ръцете си във водата. Други свещеници, вместо трикратно потапяне на цялото тяло във вода, изливат малко вода върху главата на облечения кръщаван.
В Римокатолическата църква кръщението се извършва не с потапяне, а с трикратно обливане, но, разбира се, не на облечен човек, и в нашето изобличително богословие ние ги осъждаме за това, а сами постъпваме несравнимо по-лошо.
Великото тайнство на кръщението много се унижава от свещениците, които постъпват така, дръзват да съкращават до крайност чинопоследо-ванието на кръщението и го извършват само с епитрахил, а не в пълно облачение.
С това те показват, че не вярват в спасителността на великото Тайнство и гледат на него като на празен обред.
Кръщават в студена вода и с това предизвикват справедливия протест на кръщаваните и техните родители.
Народът вече така е свикнал с кръщаването с поръсване на младенци и облечени едва ли не в шуби младежи и възрастни, че от вярващите и отнасящи се с благоговение към Тайнството свещеници изискват кръщение с поръсване, отказвайки се от кръщението с трикратно потапяне, и много свещеници удовлетворяват техните искания, докато, разбира се, трябва най-решително да настояват за потапяне и онези, които упорито отказват, да остават некръстени.
5 февруари 1953 г.
Увещание от Архиепископ Лука до всички свещеници от Симферополска епархия
Научих, че в някои църкви в епархията вторият свещеник, или дори самият настоятел, оглавява събирането на дискоса (даренията, които християните дават не за свещеника, а за храма) в свещеническо облачение.
Намирам това за много неподобаващо, защото събирането на дискоса е работа на църковното настоятелство, а не на свещениците.
За богомолците, разбира се, е съвсем ясна целта, с която свещеникът участва в събирането на дискоса, и мнозина го възприемат с осъждане -като желание да привлече повече пожертвования, и това е напълно ясно, ако на третия дискос е поставен надпис: "в полза на причта".
Не само моля да оставите този недобър обичай, но и направо забранявам участието на свещениците в събирането на дискоса.
12 март 1953 г.
УКАЗИ
До всички свещеници от Симферополска епархия
До мое знание достигна, че в епархията се е установил странният и нелеп обичай да се ходи по домовете на вярващите с великопостната молитва на петата и шестата седмица от поста.
Това е напълно недопустимо, защото по своето съдържание великопостната молитва е предназначена за самото начало на поста.
Тя подготвя вярващите за това, как трябва да се държат по време на поста и дава напътствие и благословение за трудния път на поста.
Това значение на молитвата напълно се изгубва, ако тя се чете в края на поста, и ходенето по домовете с тази молитва в очите на вярващите придобива характера само на събиране на подаяния.
Строго забранявам четенето на тази молитва на петата и шестата седмица и изисквам тя да се чете не по-късно от първата седмица.
25 март 1953 г.
До всички свещеници от Симферополска и Кримска епархия
1) Забранявам да не се извършва лития в празничните дни с просфори.
Както ми е известно, това се прави често, и го отдавам на нерадението на свещениците.
Свещеник, който пропуска лития заради липса на хлебчета за благословение, е длъжен за такова омаловажаване на празника да направи 12 земни поклона с покайна молитва.
2) По време на лития царските двери се отварят само при архийерей-ско богослужение, ако свещеник служи литията, тогава той и дяконът трябва да влизат и излизат от страничните врати.
3) Нееднократно узнавам, че някои свещеници по време на проскоми-дията връщат неупотребените или едва забележимо употребените просфори за повторна продажба.
Считам тази постъпка за позорна и предупреждавам, че виновните в повторна продажба на просфори ще бъдат наказвани със запрещение от богослужение.
Ако просфорите не стигат, то частиците трябва да се извадят от другите вече принесени просфори.
Считам също за напълно недопустим вече утвърдилия се обичай при кръщаването на много деца да се изисква закупуването от всеки възпри-емник по три свещи, от които само три се поставят на купела, а след това останалите се продават от свещеника за негова полза.
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Увещание на Архиепископ Лука до всички свещеници и дякони в Кримска епархия
Неведнъж чух, че много свещеници от епархията напълно недопустимо съкращават чинопоследованието на богослуженията, Тайнствата и обредите.
За мое дълбоко огорчение виждам, че този много греховен обичай се е вкоренил и нещата са стигнали дотам, че малкото особено благочестиви свещеници, извършващи службата по устава, се подхвърлят на обвинения от страна на някои дръзки членове на своето паство за това, че служели неправилно и въвеждали небивали нововъведения, защото нито един от предшествениците им не бил служил така.
В село Судак нещата стигнаха дотам, че някои селски хора, смятащи се за познавачи на църковния устав, изискват от мен да уволня примерния, изпълнителен свещеник отец Николай Мищук, а на самия него са изпратили най-гнусно анонимно писмо, в което го заплашват с убийство, ако сам не си отиде.
Така благочестивите свещеници са подлагани на гонения и търпят големи неприятности по вина на по-малко благочестивите, отегчаващи се от уставната служба.
Мисля, че ще съгреша пред Бога, ако не взема сериозни мерки да защитя уставната служба, и поради това с огорчено сърце предупреждавам, че за такива тежки провинения, като замяната на панихидата с лития и служенето на молебени по свой измислен чин, вместо по установените от Светейшия Патриарх в богослужебните указания за 1953 г. чинопо-следования на молебена и панихидата, ще запрещавам виновните от свещенослужение за два месеца, а за кръщаване с обливане - за половин година.
Призовавам, братя, вашата иерейска съвест и се моля Господ Бог да умножи ревността ви за Неговата слава.
4) Вече четирима свещеници съм наказал за кръщаване на младенци и възрастни чрез обливане. За четвърти път строго забранявам това грубо нарушение на тайнството Кръщение и предупреждавам, че виновните в него ще бъдат запрещавани от богослужение.
Кръщаването на възрастните трябва да става само в градските съборни храмове, а за младенците във всяка църква трябва да бъдат заведени малки дървени качета за потапяне.
5) Известно ми е, че много свещеници допускат значителни съкращения при извършването на молебени, панихиди, и особено на тайнството Кръщение.
Виновните в това ще бъдат премествани в по-неблагоприятни енории. 12 ноември 1953 г.
УКЛЗИ
Увещание със сълзи от Архиепископ Лука до всички свещеници от Симферополска и Кримска епархия
Наближава Рождественският пост, а след него и рождественските празници. Скоро ще започне и Великият пост, времето за говеене (постене) на повечето вярващи.
И ме налегна дълбока скръб и тъга за това, че сред вас, моите съслу-жители на Христа Бога, някои нещастни, за които се отнасят страшните думи на пророк Иеремия: "проклет, който върши нехайно делото на Господа" (Иер. 48:10), ще продължат вече обичайния за тях смъртен грях да превръщат тайнството Покаяние в празна формалност, с желание по-скоро да се освободят от скучното за тях дело.
Но имам ли право да наричам този грях смъртен?
Небрежното отношение към великото тайнство на изповедта не свидетелства ли безспорно за тяхното пренебрежение към думите на нашия Господ Иисус Христос, отправени към Неговите апостоли, а чрез тях и към нас, техните приемници: "приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат" (Йоан. 20:22-23).
Страшна власт над човешките души, почти равна на Божествената власт, ни е дал Христос Бог. Затова не сме ли задължени да се отнасяме с трепетно внимание и страх към тази изумителна власт, която ни е дадена? Не трябва ли всеки духовник истинно и точно да узнава греховете на каещия се? Защото как могат да бъдат развързани или свързани онези грехове, които са неизвестни на духовника? Как можем да се задоволяваме с празния брътвеж на изповядващия се: "Грешен съм, отче, грешен, във всичко съм грешен".
Божият съд няма да потвърди това празно отпускане на греховете, което дава нерадивият и смъртно съгрешаващ свещеник.
Да се убоим, братя мои, от такъв страшен Божи съд и проклятие, възвестено от пророк Иеремия, над вършещите небрежно делото на Господа и да не жалим труд и време за благоговейното извършване на тайнството Покаяние. Да помним, че заедно с лицемерците, които не са малко между говеещите, има и немалко такива, които отиват на изповед с трепет и дълбоко вълнение, очаквайки от духовника изцеление на своите душевни рани.
О, колко благодарни са те на свещеника, слушащ ги с дълбоко внимание, и с каква дълбока обида си отиват от хладния и равнодушен свеще-ник-занаятчия, един от които, както ми е известно, казал на една плачеща жена: "Върви си, върви си! Омръзнали са ми вашите грехове".
Нерадивите духовници да помнят, че и сред съзнателно и дълбоко вярващите хора има такива, които са чели страшните думи на пророк Иеремия: "проклет, който върши нехайно делото на Господа" (Иер. 48:10).
Да се убоим, братя мои, от смъртния грях на небрежността към великото тайнство Покаяние, за да заслужим великата награда на верните Божии служители.
24 ноември 1954 г.
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
До всички свещеници и дякони от Кримска епархия
У нас се създаде тревожно положение във връзка с все по-дълбоко вкореняващия се обичай на така нареченото "печатане" на умрелите.
Необходими са строги мерки за изкореняването на този обичай, защото "печатането" заплашва да замени целия чин на погребението. За обичая на "печатането" не е известно нищо в северните, средните и източните части на Русия, и там народът не знае и самата дума "запечатване".
Този обичай съществува само в Крим и в някои южни и западни области1.
Предвид на изложеното дотук, предписвам на всички свещеници и дякони:
1) Да забравят самите думи "печатане" и "запечатване" и никога да не ги употребяват в разговори с вярващите.
2) Многократно да прочетат във всички църкви на епархията настоящото мое послание и в беседи със своите енориаши да ги убеждават в нелепостта на това суеверие, като че "незапечатаните" покойници излизат от гробовете и бродят наоколо.
3) В никакъв случай да не правят "печатания" на гробовете, а винаги да извършват само пълния чин на погребението, както е изложен в треб-ника.
4) Предвид на това, че поради отдалечеността от църквата не е възможно да намерят средства за придвижване или поради отсъствието на свещеник, родствениците на починалия понякога са принудени да погребват своите покойници без опело. Смятам за напълно допустимо в такива случаи задочно да опяват покойника в църква или в дома, където е живял, но при задължителното условие за уверяване в това, че родствениците на умрелия действително не са имали възможност да донесат тялото му в църква за опяване или да поканят свещеника със същата цел на гроба му.
5) Тъй като при задочното опяване по необходимост се пропуска ли-тията преди полагането на ковчега в гроба и свещеникът не изсипва кръстообразно пръст на ковчега преди зариването на гроба, смятам за допустимо родствениците на умрелия да носят в църквата малко пръст от гроба, а свещеникът след завършване чина на погребението да осенява пръстта с напрестолния кръст, произнасяйки думите: "Господня е земята и онова, що я изпълва, вселената и всички живеещи в нея". Тази пръст родствениците на починалия да изсипват на гроба. Бог да ни помогне да изкореним суеверния обичай на "запечатване" на гробовете и да запазим в пълнота чина на погребение на починалите.
15 декември 1954 г.
В някои южни области думата "запечатване" се употребява като синоним на църковното опяване (както и в древноруския език) и не предполага каквито и да било особености на самия чин. Архиепископ Лука тук говори за "запечатването" като суеверен обичай, заменящ правилното църковно опяване.
УКАЗИ
Увещание на Архиепископ Лука до всички свещеници и дякони от Симферополска и Кримска епархия за правилното и достойно извършване на великото и пресвето тайнство Кръщение
За мое най-дълбоко огорчение узнавам, че досега, въпреки моите повторни указания, някои свещеници извършват тайнството Кръщение чрез обливане, а много други, поради леност и нерадение, допускат крайно неприемливи съкращения на чина на кръщението, изложен в требника.
Петдесето правило на светите апостоли заплашва с лишаване от сан епископ или презвитер, който не кръщава с трикратно потапяне.
От историята на Църквата знаем, че още по времето на апостолите кръщението се извършвало с трикратно потапяне в името на Отца и Сина и Светия Дух.
В Деяния апостолски четем, че за кръщаването на велможата на ети-опската царица апостол Филип слязъл заедно с него във водата, което, разбира се, било необходимо за потапянето на кръщавания във водата.
За кръщението с трикратно потапяне във вода като безусловно задължителен начин на кръщение много са писали Светите отци на Църквата: Кирил Иерусалимски, Василий Велики, Йоан Златоуст, Симеон Нови Богослов, Дионисий.
Православната Църква е допускала кръщение с обливане само в крайно изключителни случаи като например при тежка болест на кръщавания, когато потапянето е невъзможно, или над мъченици, затворени в тъмница, където е можело да има само много малко вода.
В западните и югозападните области на Русия насилствено въведената уния с Католическата църква е довела до това, че там се е вкоренило кръщението с обливане; а във всички останали области на Русия всички свещеници кръщават правилно с потапяне. Западното кръщение с обливане, за съжаление, е проникнало в Кримска област, и аз трябва за последен път да заявя, че смятам за завещан ми от Бога дълг да изкореня кръщението с обливане в моята епархия.
Според вярната пословица "всяко начало е трудно" някои свещеници, нямащи страх Божи и свикнали да кръщават с обливане, стигат дотам, че и обливането заменят с поливане с вода, или дори само с поръсване на главата на стоящия облечен кръщаван. Така нечестиво "кръстените", разбира се, трябва да се прекръщават, защото Тайнството не е извършено над тях.
Много свещеници проявяват леност и отсъствие на страх Божи и в това, че пропускат цялата изключително важна част от чина на кръщението, отнасяща се до освещаването на водата, и, без да я освещават и да извършват трикратно кръстното знамение във водата, без да освещават елея и да помазват водата с него, заменят всички тези свещенодействия с изливане на неголямо количество вода от водосветния молебен в купела. Постъпващите така сами свидетелстват за това, че нямат не само трепетно, но и никакво уважение към великото тайнство Кръщение.
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Виновни за това, макар и в по-малка степен, са и онези свещеници, които, за да си спестят труда по освещаване на водата, оставят много дни кръщелната вода до следващото кръщение.
Само в краен случай на неразположение или немощ е допустимо свещеникът да пази кръщелна вода, но не повече от един-два дни.
При сегашния упадък на религиозността и разпространяването на безбожието понякога се случва някои възприемници да идват в нетрезво състояние и да изискват кръщението да се извърши колкото е възможно по-бързо, или, макар и трезви, не знаят нито една молитва и дори не умеят да се осенят с кръстното знамение. Такива нечестивци, разбира се, не бива да се допускат до участие в Тайнството.
Много достоен за подражание е примерът на свещениците, при които на стената на храма им е написан Символът на вярата и най-важните молитви.
Тежко съгрешават свещениците, извършващи тайнството Кръщение само с епитрахил (свещеническа одежда около врата), а не в пълно, и при това бяло облачение, макар и без наръкавници (части от одеждите на духовниците, които се стягат с връв около китките). Наръкавниците може да бъдат бели, лесно изсъхващи след намокряне в купела.
Преди вече писах как трябва да постъпваме с водата след кръщението и с всяка друга осветена вода. Сега повтарям, че при всеки храм или в оградата трябва да има изкопан сух кладенец, покрит с капак. Излятата в него кръщелна вода бавно ще попива в земята. Дървените качета и бъчви за кръщаването на подрастващи и възрастни трябва да се пазят в пълна чистота и да не се употребяват за никакви други нужди. По тази причина кръщение по домовете може да се допусне само в много крайни случаи, защото там свещеникът е принуден да кръщава в какъвто се случи съд, който и след това ще се употребява за нечисти нужди, и водата ще се излива където попадне.
Още две думи за помазването с елей на междурамието. Тази малко известна дума се тълкува различно. Смятам за правилно под думата "меж-дурамие" да се разбира пространството на гърба между лопатките.
Над свещениците, които строго изпълняват всички дадени от мен указания, призовавам Божието благословение и благодатта на Светия Дух.
Една жена, на която никога не са били четени молитви в 40-ия ден след раждането, доведе четирите си деца до десетгодишна възраст, за да се прочете над нея молитвата, полагаща се в 40-ия ден и въцърковяване-то на децата, и беше много раздразнена от отказа на свещеника да изпълни желанието й. Подобни неща са се случвали и преди. Духовенството иска моите указания как да постъпва в такива случаи.
Разбира се, в този случай не следва да се четат молитви за родилка в 40-ия ден, но да отказва въцърковяването на децата няма основание. Над тях трябва да се прочетат установените молитви и да се извърши въцърковяването им по установения ред, с тази разлика, че въведеното в олтара момче само прави земни поклони пред престола, а момичето - на амвона пред Царските двери.
12 януари 1955 г.
УКАЗИ
До настоятелите на всички църкви и молитвени домове в Симферополска и Кримска епархия
Напоследък навсякъде се разпространяват писма от неизвестни автори, обикновено "с доплащане", в които се съдържа молба да се преписва и разпраща намиращата се в писмото много неграмотна от църковна гледна точка молитва.
Това начинание е много отдавна започнато и неясно от кого измислено.
Благословение от църковната власт никога не е получавано, а само-чинните замисли в Църквата, разбира се, са недопустими.
Затова ви моля неведнъж да разяснявате на вашите енориаши в проповедите си всичко гореказано и от мое име да им забранявате да преписват и изпращат такива молитви.
Послание от Архиепископ Лука до всички свещеници и дякони от Симферополска епархия
"От препълнено сърце говорят устата" (Мт.12,34).
За неимоверно трудната, за крайно важната, за една от най-важните задачи на нашето свещенослужение - проповедта на словото Божие, ви пиша, братя и съслужители мои.
Ние сме приемници на светите апостоли, а тяхната главна задача била проповядването на Христовото Евангелие.
В своето 58-0 правило те пишат:
„Епископ или презвитер, който не се грижи за причта и народа и не ги учи на благочестие, да бъде отлъчен. Ако остане в своето нерадение и леност, да бъде низвергнат."
А за наша скръб, сред вас има твърде много виновни в нарушаване на това апостолско правило.
Защо са виновни? Не само заради нерадението, което го има у много безгрижни пастири, считащи за главна своя задача извършването на требите, пастири, за които пише св. пр. Иезекиил, че те слабите не подкрепяли, болна овца не лекували, ранена не превързвали, прокудена не връщали и изгубена не дирели ... (Иез.34,4)
Знам, че има готов отговор от страна на обвиняваните от мен в безотговорност и нерадение. Знам, че мнозина ще кажат: виновен ли съм, че не съм получил от Бога дара на красноречието и не мога да съставям проповеди, а да се намерят сборници с напечатани проповеди сега е невъзможно?
Не хитрувай, нерадиви иерею, защото работата не е в сборниците с проповеди, а в твоето сърце.
Ако ти беше поставил за главна цел на живота си насищането на ума и сърцето си, дълбокото прилежание към Свещеното Писание, то в голямо изобилие от Христовото учение би се изпълнило сърцето ти. И от това свято изобилие на сърцето ти биха заговорили устата ти.
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Работата не е в красноречието, не е в ораторски съставената реч, а само в изобилието на сърцето.
Няма нужда да бъдеш красноречив вития, блестящ оратор, който увлича слушателите само с изяществото и изискаността на речта си.
Трябва да бъдем подобни на онези смирени и прости, немногознаещи добри свещеници, които със своята проста, задушевна, пълна с любов и благочестие проповед пленяват сърцата на обикновените хора и с цели шепи хвърлят в тях светите семена на смирението, любовта и кротостта, семената на най-светите и най-чистите заповеди Христови.
Тези проповеди не се усвояват по правилата на омилетиката, а се научават направо от Светия Дух, ако пастирът не само помни великите слова на апостол Павел: "Нима не знаете, че вие сте храм Божий и Духът Божий живее във вас?" (i Кор. ЗДб), но и с целия си благочестив живот достига това - Светият Дух да живее в неговото сърце, в Своя храм, и Сам да проповядва чрез смирените му уста.
Всички ние трябва да бъдем, по думите на същия велик апостол, Христово благоухание (2 Кор. 2:15); трябва Христовото благоухание и светлина да излизат от нас, служителите на Словото - и тогава няма да са ни необходими сборници с чужди проповеди; няма да има проповед, четена по книга на бледата светлина на нощната лампичка.
Тогава проповедта, на която ще ни научи Светият Дух, няма да бъде като "мед, що звънти, или кимвал, що звека" (1 Кор. 13:1), каквито са проповедите на блестящите оратори, неудостоили се да станат храмове на Светия Дух.
И така, трябва преди всичко и повече от всичко нашата проповед да се излива от препълнено сърце, всецяло възлюбило своя Спасител, нашия Господ Иисус Христос.
Устата трябва да говорят от препълнено сърце.
А ако свещеникът или епископът не проповядва, значи сърцето му не само не е преизпълнено с това свято изобилие, но е празно и пусто, и той няма за какво да говори и проповядва.
Няма за какво да проповядва? Как да няма за какво?!
Нали в Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет има толкова много теми за проповед, които лесно може да намери всеки, усърдно и непрестанно четящ Светата Библия.
А аз зная, че има и свещеници, които много слабо познават Свещеното Писание. Веднъж попитах един беловлас митрофорен протойерей колко пъти е прочел Библията и с изумление чух, че той нито веднъж не я е чел цялата, а само отделни части от нея.
Все пак не мога да не отчета, че има хора, които наистина не могат да говорят пред публика, които много се смущават от стоящата пред тях тълпа от слушатели, които изобщо не владеят словото. Какво да кажа за такива?
Ще им напомня, че на вътрешната страна на техния нагръден кръст са написани великите думи на апостол Павел: „бъди образец за верните в слово, поведение, любов, дух, вяра и чистота" (l Тим. 4:12).
Ако не ти е дадено да проповядваш със слово, то нима не си длъжен да бъдеш безгласен проповедник, да благоухаеш пред хората с целия си
УКАЗИ
живот, с цялата си личност, с Христовата любов, с духа на християнската любов и чистота и със своята дълбока вяра?
А ако в теб няма и това Христово благоухание, както няма дар слово, тогава в Божиите очи ти ще бъдеш не пастир, а наемник и ще дадеш тежък отговор на Страшния Христов съд. Помнете това, мои братя и съслу-жители.
Помнете за преподобни Серафим Саровски, който всяка седмица прочитал целия Нов Завет; помнете и за преподобната жена, която всяка година четири пъти прочитала цялата Света Библия.
Подражавайте им поне малко, и тогава от препълнените с Божието слово ваши сърца ще заговорят устата ви и Христовото благоухание ще излиза от вас. Амин.
Ще добавя една важна практическа забележка за това, че проповедите на някои свещеници са твърде дълги, продължават почти цял час и много страдат от неиздържаност на основната тема и натрупване на различни, несвързани помежду си мисли и поучения. Не бива да изморяваме слушателите с много продължителна проповед.
Великият богослов и проповедник Филарет, митрополит Московски, обикновено проповядвал около десет минути. Неговите печатни проповеди нерядко са доста дълги, но в устна проповед той умеел ярко и сбито да излага съдържанието на сериозната и голяма проповед.
И ние в своите проповеди трябва строго да се придържаме към основната мисъл на проповедта и да не бъдем подобни на катерица, която скача от дърво на дърво.
Не бива невъздържано, макар и благочестиво, да бъбрим на различни теми, несвързани помежду си. Проповедта трябва да бъде внимателно обмислена и предварително написана.
Трябва да бъдат намерени текстовете от Свещеното Писание и проповедта да бъде само тяхно разяснение и допълнение.
И още една забележка: повечето свещеници неизвестно защо проповядват само върху прочетеното на Литургията Евангелие, а върху апостолските четива, често много важни и изискващи разяснение, проповядват малцина, и то рядко.
Може и трябва да се проповядва не само върху евангелските четива за деня, но и върху всички глави и текстове от Свещеното Писание на Новия и Ветхия Завет.
Юни 1955 г.
Увещание на Архиепископ Лука до всички свещеници от Симферополска епархия
Пророк Иезекиил от името на Бога казва: „Кога кажа на беззаконни-ка: "бездруго ще умреш!", а ти го не вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив - тоя безза-конник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце. Но ако ти си вразумявал беззаконника, а той не се е отвърнал от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще спасиш душата си" (Иез. 3:18-19).
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Разбира се, искам да спася душата си от Божия гняв заради нераде-нието на пастири, които беззаконстват въпреки моето първо увещание, изпратено през 1949 г.
Свещеникът е длъжен непременно да служи Литургия всяка събота и на всички средни празници, отбелязани с кръстче (у нас - със звездичка) в църковния календар.
С голяма скръб чувам и узнавам, че твърде много свещеници не са отдали никакво значение на моето увещание и служат само на големите празници и възкресните дни. А някои от човекоугодие и користолюбие извършват полиелейна (празнична) служба в онези дни, когато има много именнички, въпреки че на техните покровителки по устав се полага обикновена служба.
Служенето в съботни дни е много важно за поменаване на починалите и без него, а и без службите на по-малките празници, е невъзможно изпълнението на четиридесетници (записване на имена за споменаване на св. Литургия за 40 последователни дена), макар и съкратени.
Свещениците, които не желаят да служат в тези дни, когато по устав се полагат полиелейни съботни служби, обикновено се оправдават с това, че тези служби изискват допълнителни разходи за свещи, олио и вино, и най-вече с това, че няма богомолци в църквата.
За техен укор ще им разкажа за френския свещеник Жан-Мари Вианней, живял по време на Наполеоновите войни в селцето Арс, недалеч от големия град Лион и по-късно причислен от Католическата църква към лика на светиите.
Църквата в това село дълго време била без свещеник, народът съвсем отвикнал от богослуженията и никой не ходел на църква. Жан Мари Вианней съвсем сам започнал ежедневно да извършва всички Божествени служби. В празната църква от време на време започнали да надничат любопитни, за да погледат свещеника чудак. Вдъхновеното служение на добрия пастир привличало все повече и повече молещи се и църквата скоро започнала да не ги побира. Славата на ревностния пастир достигнала до град Лион, а после се разпространила и по цяла Франция и към добрия пастир отвсякъде започнали да се стичат жадуващи да се изповядат при него и да послушат неговата простосърдечна, но подобна на Божествен пламък, излизаща от дълбините на сърцето, проповед. Веднъж, слушайки негова проповед, един знаменит парижки проповедник казал, че неговите собствени проповеди не са нищо в сравнение с нея.
Да се засрамят от моя разказ ленивите и нерадиви свещеници.
Да се засрамят и от това, че съм принуден повторно да се обърна към тях с увещание да се боят от Бога и добросъвестно да изпълняват своите пастирски задължения.
В своето първо послание аз изисквах дори повече - ежедневно отслужване в църквата, макар и при пълна самота, на вечернята на дневния светия. Срамно е, ако дори и свещеникът с нищо не почита паметта на дневните светии.
Тежък грях пред Бога е, ако той, макар и само със своето усърдие към молитвата и богослуженията, не поддържа в народа вярата, угасваща под
УКАЗИ
Зная имената на малкото усърдни свещеници, приели присърце моето първо послание. Зная и имената на особено нерадивите и няма да ги оставя без наказание.
До всички настоятели на църкви в Кримска епархия
Не за пръв път научавам, че жени, нямащи страх Божи, ходят по селата на Крим и събират пожертвования уж за ремонт на църкви, присвояват си щедро подаваните им пари и продукти и не дават тези пожертвования в църковните каси.
Предписвам ви два пъти да прочетете това предупреждение на народа от амвона.
6 август 1956 г.
Увещание на Архиепископ Лука до всички свещеници на Симферополска епархия
С дълбоко огорчение и скръб научавам, че някои свещеници при изповед изискват от каещите се всеки да носи голяма свещ, и след изповед дават всички получени свещи в църковната каса и получават пари за тях.
А на нерядко задаваните въпроси къде постъпват свещите, лъжат, като казват, че ги изгарят на Престола...
За такъв тежък грях, разбира се, сребролюбивият свещеник ще се лиши от благодатната помощ на Светия Дух и в цялото велико дело на свещенослужението.
Призовавам вашата съвест, мои братя и съслужители, и ви моля да се задоволявате с даваните за изповед пари, а не да изисквате донасянето на скъпи свещи.
Ако и да се намалят от това вашите доходи, то, разбира се, тази загуба щедро ще бъде възнаградена от благодатната Божия помощ, която ще получите за вашата чистота и безкористност.
Всеки ден се моля за всички вас и усърдно моля да подкрепяте моите молитви с вашето послушание към това мое скръбно възвание, написано с кръвта на моето сърце.
1 февруари 1957 г.
До Настоятеля на Николаевския храм на гр. Белогорск протойерей Василий Никитин
Според постъпилите до Епархийското управление сведения в град Белогорск пребивава някой си Михаил Иванович Костюченко. Вие познавате ли го? Той посещава ли църквата? Ако не го познавате лично, подробно разпитайте вярващите за него.
Постарайте се да се запознаете с него, да поговорите, дори и да го посетите у дома.
Според сведенията, които имаме, той нарича себе си православен, но хули Църквата и свещениците под предлог, че събира хората и им проповядва. Не извършва ли самочинно и треби?
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Всички получени сведения за Костюченко съобщете на Епархийското управление, колкото е възможно по-скоро. 26 февруари 1959 г.
До всички свещеници и настоятели на Кримска епархия
1. С Указ № 63 от 17 септември 1954 г. е запретен от свещенослужение за шест месеца настоятелят на Илиинската църква в село Саки, свещеник Йоан Осипов по следните мотиви:
1) За кръщаване на младенци и юноши с обливане, а не с трикратно потапяне, за крайно нечестиво съкращаване и изопачаване чина на великото тайнство, изразяващо се в пропускане на изключително важните молитви за освещаване на водата и замяна на освещаването на водата с изливането на неголямо количество в купела на вода от водосветния молебен.
2) За съхраняване на запасни Свети Дарове в своя дом, намиращ се на две крачки от църквата.
3) За упорито носене на светско облекло навсякъде, въпреки клетвеното обещание, дадено при посвещаването в свещенически сан, че винаги ще носи определеното за духовните лица облекло.
Със своите лоши дела свещеник Осипов е показал, че не смята за нищо разпорежданията на своя епископ и предупрежденията за запрещаване от свещенослужение за шест месеца, направено от мен в посланието до кримското духовенство от 18 май под № 317.
Запретеният за шест месеца няма право да носи кръст и да благославя хората.
Настоящият указ, предвид на наближаването на зимата, да влезе в сила от 1 април 1955 г.
2. С Указ под N° 45 от 12 юни 1954 г. е запретен от свещенослужение за една година настоятелят на Успенската Църква в град Стари Крим, свещеник Александър Вязов, за непоправимо пиянство.
Той е предупреден, че ако не спре да пие, ще бъде лишен от свещенически сан.
Указ № 66 от Управлението на Кримска епархия
За присвояване на архиерейски права - уволнение на свещеника, за провеждане на събрание без участието на настоятеля на църквата, заключване на Свято-Николаевския храм на гр. Белогорск и задържането на ключовете от бившия църковен настоятел Марк Софрониевич Вишнев-ски и Андрей Аркадиевич Галашкин - запрещавам от причастие със Светите Христови Тайни за пет години всеки от тях и завинаги ги лишавам от правото да бъдат избирани в църковния съвет.
Николай Иванович Олейников, Семьон Макарович Бердник, Марта Пимовна Менжилеевна и Прасковя Павловна Грекова запрещавам от причастие със Светите Христови Тайни за две години всеки и ги лиша-
УКАЗИ
вам от правото да бъдат избирани в състава на църковния съвет за две години.
Настоящият мой указ трябва да бъде огласен от амвона в три последователни празнични дни след Литургията и завинаги да се пази в архива на Свято-Николаевския храм на гр. Белогорск.
16 ноември 1959 г-
Указ № 72 от Управлението на Кримска епархия
Като частично изменение на моя указ от 16 ноември 1959 г. под № 66 за налагане на наказание на бившия църковен настоятел на Свято-Николаевския храм в гр. Белогорск Марк Софрониевич Вишневски и другите с него, във връзка с принесеното от тях разкаяние и признаване на извършените прегрешения, смятам за възможно да намаля наложеното им преди това наказание и да оставя в сила [следното]:
Марк Софрониевич Вишневски и Андрей Аркадиевич Галашкин зап-рещавам от причастие със Светите Христови Тайни за три години всеки от тях.
Николай Иванович Олейников, Семьон Макарович Бердник, Марта Пимовна Менжилеевна и Прасковя Павловна Грекова запрещавам от причастяване със Светите Христови Тайни за една година всеки.
ю декември 1959 г.
До всички свещеници от Кримска епархия
Известно ми е, че повечето наши свещеници, говорейки за тайнството Кръщение, неправилно казват "прекръстил", а за тайнството Венчание "превенчал".
Думата "да прекръстя" има двояко значение: първо, да осеня с кръстното знамение и, второ, отново да извърша кръщение над неправилно кръстен (например от еретици), затова думата "прекръстил" не бива да се употребява за тайнството Кръщение, а следва да се казва само "кръстил".
Същото е и по отношение на тайнството Венчание: не бива да се казва "превенчал", а само "венчал".
Точността на изразяване, когато става дума за велики тайнства, разбира се, има голямо значение, и свещениците, които грешат против него, следва да отвикнат от неправилните изрази "прекръстил" и "превенчал".
До всички настоятели на църквите в Кримска епархия
От постъпилите при мен отчети на отците благочинни става ясно, че в много църкви не само не се спазват правилата на Йоан Постник, но и на никого не се налагат никакви епитимии.
Това свидетелства за възмутителното формално отношение на свещениците към изключително важното тайнство Изповед.
127
ТРУДОВЕТЕ НА СВЕТИТЕЛЯ ЛУКА
Свещениците, които се отнасят така недопустимо към изповедта, ще смятам за най-лоши и ще ги премествам в най-неблагоприятни енории.
До всички настоятели на църквите в Кримска епархия
Регистрацията на браковете в ЗАГС (Отдел на жизненоважни записи) има само юридическо значение и ни най-малко не може да замени тайнството Венчание. При всеки случай на съжителство без увенчан брак свещеникът трябва да разпита съжителстващите и да изясни защо те пренебрегват Тайнството брак, и ако се окаже, че това е само лекомислено отношение към крайно важния църковен закон, то свещеникът трябва сериозно да разясни на съжителстващите без брак тежестта на техния грях и да ги отлъчи от причастие със Светите Тайни, докато се покаят за греха и се поправят.
Но ако съжителстващите без брак представят някакви много сериозни причини, които затрудняват църковното венчание, за делото може да ми бъде доложено за мое разглеждане и решение.
128
Съставителят и Издателите сърдечно благодарят на протойерей Николай Доненко и на професор С. Б. Филимонов за материалите от докладите на кримските упълномощени по делата на религията, взети от тяхната книга: "Секретно": Архиепископ Кримски Лука (Войно-Ясенецки), под надзора на партийно-съветските органи".
Симферопол, 2004
От 1946 до 1961 година, когато управляващ Кримска епархия бил архиепископ Лука, длъжността "упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР" в Кримска област последователно изпълнявали Я. И. Жданов (1946-1955 г.), А. С. Яранцев (1955-19572.), А. С. Гусков (от 1957 г.).
Подаваните от тях информационни отчети (кримските упълномощени наричали тези документи "доклади") в началото, от 1946 до 1953 г., били на всеки три месеца, от 1954 до 19572. - на половин година, а от 1958-а - всяка година.
Информационните отчети на първо време били адресирани само до председателя на Съвета по делата на РПЦ при СМ на СССР (Министерски съвет на СССР). Но постепенно кръгът от началстващи лица, на които били представяни отчетите, се разширявал: от 1949 г. отчетите били адресирани и до секретаря на Кримския областен комитет на Комунистическата партия, от края на 1952 г. - и до председателя на Кримския областен изпълнителен комитет, а от 1954 г., след предаването на Кримска област от състава на РСФСР (Руска съветска федеративна социалистическа република) в състава на У ССР (Украинска съветска социалистическа република) -и до упълномощения по делата на РПЦ (Руска Православна Църква) при СМ на СССР по Украинска ССР.
На вниманието на читателите предлагаме публикации на намиращите се във фонда Р-2647 при ДААРК (Държавен архив на Автономна република Крим) машинописни издания на тези отчети (извадки от тях) и някои други, съставени от кримските упълномощени, документи, съдържащи информация за архиепископ Лука. Всички публикувани документи носят печат "секретно" или "строго секретно". При запознаването си с тях читателите трябва да имат предвид тяхната тенденциозност: те се съставяли от партийно-съветски чиновници, които, в съответствие със заеманата в богоборческите времена длъжност, били задължени да бъдат (или поне да изглеждат) войнстващи безбожници, за които религията, както учела Комунистическата партия - е "опиум за народа". Това се е отразило и на правописа: думите Бог, Богородица, Рождество, Кръщение, Пасха, Троица и т. н. са написани с малка буква и дори в кавички... Наложи ни се да поправяме значително количество и други правописни и граматически грешки. Но езикът и стилът на документите, които са много характерни, са оставени без изменение.
Протойерей Николай Доненко, професор С. Б. Филимонов
СВЕТИТЕЛЯТ ПРЕЗ ПОЕЛЕДА НА АТЕИСТИТЕ
1946
СПРАВКА-ДОКЛАД НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪВЕТА ПО ДЕЛАТА НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ПРИ СЪВЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА СССР 25 ноември 1946 г.
Архиепископ Лука в беседа с мен постави въпроса за възможността за събиране на едно място на всички монахини от бившите женски манастири в Крим и като място за такова събиране посочи бившия женски манастир в Топли, в Старокримски район1, в който понастоящем се намира Кримската областна опитна станция.
Целта на такова мероприятие Лука обяснява със следното: в Крим има общо 230 монахини, разпръснати почти по всички градове и райони на Крим, които се издържат от църквите и молитвените домове и само пречат на дейността на църквите. Затова той смята за целесъобразно да ги събере всички на едно място (в общежитие), където биха се занимавали с ръкоделие и други работи и биха водили монашески живот, и ме моли да отправя запитване до Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР по поставения въпрос.
Въпреки че Лука в първата беседа не нарече предложеното от него мероприятие "откриване на манастир", в следващата ме попита:
"Какво, Вие още ли не сте получили отговор от Съвета относно откриването на манастир в Топли?"
От това следва, че целта на поставения от него въпрос е откриването на манастир. След получаването от Съвета на отговор № 3352 от 19.09.1946 г. на моето писмо по дадения въпрос с предложение да проуча възможността за устройване на бившите монахини на работа в Топли и на жителство в Областната опитна станция аз отпътувах за Топли и на място установих:
Горни Топли на Курски срещу Старокримски район (бившият женски манастир) се намира в планина и е заобиколен от гори. Понастоящем в него е настанена Кримската опитна плодово-ягодова областна станция и селкостопанската школа за овощари, състояща се от 150 души.
Всички бивши манастирски постройки и земите за овощни градини принадлежат на Областната опитна станция.
Част от сградите по време на немската окупация са били полуразрушени и приведени в състояние на негодност и понастоящем Опитната станция се възстановява. Свободни сгради няма, освен това бившите манастирски складове са приспособени за жилища - общежития на учащите от селскостопанското училище.
В беседа с директора на Областната опитна станция и с други работници се изясни, че никой от тях на никого не е давал обещания за отделяне на помещения за монахини, нещо повече, директорът заяви, че те чувстват недостиг от помещения за настаняване на работници и учащи.
Чопловският Свято-Параскевински женски манастир бил устроен през 1864 г, през 1928 г. бил закрит, а през 1992 г. - възстановен.
ДОКЛАДИ НА УПЪЛНОМОЩЕНИТЕ
Тъй като по-голямата част от монахините са на преклонна възраст, а основните работи в Областната опитна станция са селскостопански, въпросът за устройването им на работа в Топли също отпада и те не са необходими като работна сила тук.
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област Я. Жданов
1947
ИЗ ИНФОРМАЦИОННИЯ ДОКЛАД НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА 4-ТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 1946 г.
7 януари 1947 г.
[...] През отчетното тримесечие Архиепископ Лука ме посети веднъж на 16 октомври, на другия ден след завръщането ми от отпуск, по следните въпроси: за преместването и назначаването на свещеници и дякони, за призоваването от него на свещеници от други епархии, желаещи да дойдат в Крим, за откриването на женски манастир, за задържането на връчената му телеграма от Министерството на здравеопазването на СССР за командировка на Конгреса на хирурзите.
Относно назначаването и преместването на свещеници и дякони аз му отговорих, че от моя страна няма да има възражения при регистрирането както на преместваните, така и на повторно назначаваните свещеници, когато има негова заповед за това и тези хора ще бъдат регистрирани от органите на милицията според новото местожителство. Същото се отнася и за пристигащите при него свещеници от други епархии.
По въпроса за откриването на женски манастир в Топли аз му казах, че се готвя да замина за Топли, за да се запозная на място с поставения въпрос и ще му съобщя резултатите; и когато го посетих в дома му на 4 ноември, му предадох, че предвид липсата на свободни помещения в Топли, всяка възможност за откриване на манастир или устройване на монахини да живеят там отпада.
За задържането на връчената му телеграма за конгреса на хирурзите ще съобщя по-долу.
В отчетното тримесечие посетих архиепископ Лука 2 пъти. Първият път беше на 4 ноември, след завръщането ми от командировка в гр. Балаклав, където прекарах 16 дни. Предадоха ми, че Лука лежи болен. Позвъних му у дома по телефона и помолих да го попитат може ли да ме приеме и по кое време. Предадоха ми, че Архиепископът моли да ми съобщят, че мога да дойда по всяко време и че той ще се радва на моето идване.
В същия ден го посетих. Той действително лежеше болен и се оплакваше от болки в сърцето, очакваше идването на лекари за консилиум.
СВЕТИТЕЛЯТ ПРЕЗ ПОЕЛЕДА НА АТЕИСТИТЕ
Много се зарадва на моето посещение и ми благодари, че съм го посетил. Прекарах при него около час. Лука ми съобщи, че е провел съвещание на благочинните и какви въпроси са се разисквали на това съвещание1; после каза, че той е дал на настоятелите на градските църкви указание да извършат молебени в деня на празнуването на Великата октомврийска социалистическа революция на 7 ноември и че е дал на настоятелите конспекти с проповеди.
След това ми разказа за своята работа като хирург, за своя научен труд, за който са му присъдили званието "лауреат на Сталинска премия", разказа ми и за своите деца, че има трима сина2 и една дъщеря, че всички те са лекари, че най-големият син е професор, и къде работят.
В края на беседата Лука каза, че завършва голяма богословска статия, която ще се нарича "Дух, душа и тяло"3, и че това е такъв труд, какъвто няма в богословската наука, но се съмнява дали тя ще бъде напечатана, тъй като е голяма за списание, обемът й не е по-малък от юо печатни страници, а като отделна книга - едва ли, казва, ще разрешат, тъй като този негов труд ще се окаже сериозен материал против безбожниците.
За втори път посетих Лука на 2 декември 1946 г. по поръчение на председателя на Областния изпълком другаря Кривошеин в деня на връчването му на диплом, златна значка и удостоверение за лауреат на Сталинска премия.
Др. Кривошеин ми съобщи, че от Москва са получени следните документи: диплома, удостоверение и златна значка за връчване на лауреата на Сталинска премия професор Войно-Ясенецки, и ме помоли да попитам архиепископ Лука дали ще може днес, 2 декември, да дойде в Областния изпълком, за да му бъдат връчени тези документи.
Реших да не изпращам никого при него и да не звъня по телефона, а да отида лично, първо, за да го посетя като болен, тъй като още никъде не беше излизал след болестта, и едва след това да се уговорим кога ще може да дойде в Областния изпълком за получаване на документите.
Когато отидох при него, той вече не лежеше, а седеше, приветства ме, стана, благодари за посещението.
Поинтересувах се за неговото здраве - Лука каза, че се чувства задоволително. Тогава му съобщих, че от председателя на Областния изпълком др. Кривошеин са получени диплом, златна значка и удостоверение за връчването му като лауреат на Сталинска премия, и дали ще може днес, 2 декември, примерно в 2 часа, да дойде в Областния изпълком. На това той отговори:
"Най-после изпратиха". Каза, че е изпратил в Комитета по Сталинските премии няколко телеграми и че вече е започнал да се съмнява дали
1 Протокол от събранието на благочинните на Кримска епархия, състоял се в Симферопол на 24 октомври 1946 г, вж. ДААРК. Ф. Р-2647. On. 5. Д. 65. Л. 166.
^Синовете на архиепископ Лука станали известни учени: Михаил - анатом, доктор на медицинските науки, професор: Валентин - офталмолог, доктор на медицинските науки, професор; Алексей - доктор на биологическите науки, един от основателите на Института по еволюционна физиология и биохимия на името на И. М. Сеченов.
о
°Както е отбелязано в литературата, богословският труд на Светителя Лука "Дух, душа и тяло за пръв път бил издаден в Русия едва през 1992 г. и до края на XX в. претърпял повече от десет издания (вж.: Светител Лука (Войно-Ясенецки). Наука и религия. Дух. душа и тяло. - [Б. м.]: "Троицко Слово". 2001. - С. 6, 28).
ДОКЛАДИ НА УПЪЛНОМОЩЕНИТЕ
ще му бъдат връчени тези документи. Каза също, че някак си ще може да дойде в Областния изпълком, но с транспорт, пеша няма да може, а неговата кола още не е в движение. В отговор на това му съобщих, че към 2 часа ще му бъде осигурена кола.
Като се върнах в Областния изпълком, предадох на др. Кривошеин, че Лука ще може да дойде към 2 часа, само трябва да му бъде изпратена кола. Др. Кривошеин веднага даде разпореждане да се даде кола на Лука.
В 2 часа следобед на 2 декември, в присъствието на своите заместници и други членове на изпълкома и представители на вестник "Червеният Крим", той връчи диплом, златна значка и удостоверение на лауреата на Сталинска премия професор Войно-Ясенецки. При всичко това Архиепископ Лука беше в пълната си архиерейска униформа.
При връчването на диплома на лауреата на Сталинска премия Лука благодари на Съветското правителство, удостоило го с такава висока чест да бъде лауреат на Сталинска премия, и обеща според силите си да работи по линия на медицината, а тук заяви още, че ще може да прочете цикъл лекции за лекарите-хирурзи в Крим.
Съобщение за връчването на диплома на лауреата на Сталинска премия Войно-Ясенецки беше публикувано в областния вестник "Червеният Крим".
За призоваването на Лука на конгреса на хирурзите и др. въпроси.
По-горе споменах, че архиепископ Лука, когато ме посети на 16 октомври 1946 г., заедно с църковните въпроси постави пред мен и въпроса за призоваването му на конгреса на хирурзите, състоял се на 1 октомври 1946 г. Нещата стояха така:
По време на беседата Лука ми разказа, че на 1 октомври се е състоял XXV Всесъюзен конгрес на хирурзите и че той бил поканен на този конгрес още когато пътувал из Крим, от заместник-министъра на здравеопазването на СССР професор Приоров. Приблизително 1-2 седмици преди конгреса той получил лично писмо от професор Приоров, в което последният му съобщил да се готви да отиде на конгреса и че ще му бъде изпратена официална покана. Той се готвел до последния ден, дори били купени билети за самолета, и след това разказва, че Областният здраво-тдел (здравен отдел) получил телеграма за командироването му от Министерството на здравеопазването на 27 септември, а на него я връчили едва на 2 октомври. Затова той не могъл да отиде на конгреса, тъй като вече било късно, и ме помоли да поговоря с когото трябва и да изясня дали не е имало умишлено задържане при връчването на телеграмата му, и след заминаването ми изпрати телеграма със следното съдържание:
"Правителствена телеграма - мълния. Симферопол. Облздравотдел (Областен здравен отдел).
Командировайте професор Войно-Ясенецки за Конгреса на хирурзите в Москва на 1 октомври.
Заместник-министър на здравеопазването Приоров".
Телеграмата на Областния здравотдел била връчена на 27 септември, на лявата страна в горния ъгъл е нейната резолюция: "Др. Белокуренко. Изпратете телеграма до Войно-Ясенецки 28.09. Подпис (Басюл)".
СВЕТИТЕЛЯТ ПРЕЗ ПОЕЛЕДА НА АТЕИСТИТЕ
Към телеграмата е приложено писмо с печат и дата 28.09Л946 г., със следното съдържание:
"До професор Войно-Ясенецки, ул. Хоспитална, №1
Изпращам Ви телеграма.
Н-к на лечебния сектор Белокуренко".
И тази телеграма заедно с писмото била връчена на Войно-Ясенецки едва на 02.10.1946 г.
С тази телеграма се обърнах към председателя на Областния изпълком др. Кривошеин и му доложих, че архиепископ Лука е бил при мен и че той подозира, че връчването на телеграмата умишлено е задържано 5 дни след получаването й.
Др. Кривошеин повика завеждащия приемната и предложи на последния обезателно да провери защо телеграмата не е била връчена своевременно.
Проверката установи, че телеграмата на втория ден след получаването й, т. е. на 28.09.1946 г., е попаднала при н-ка (началника) на админи-стративно-стопанския сектор др. Басюл, последният я е предал със своето решение на н-ка на лечебния сектор Белокуренко, а Белокуренко - на своята секретарка Коваленко, а последната с писмото, подписано от Белокуренко на същия 28 септември, я е предала за връчване на професор Войно-Ясенецки, а куриерката се разболяла. Така телеграмата заедно с писмото е престояла на масата на секретарката Коваленко, докато оздравяла куриерката, т. е. до 2 октомври, която след оздравяването си я връчила на Войно-Ясенецки.
На др. Кривошеин е било дадено разпореждане да наложи наказание на виновните.
На 25 октомври 1946 г. от Областния отдел на здравеопазването в Крим последвала заповед под № 670 със следното съдържание:
"В резултат на разследването се разкри, че работниците от апарата на Областния здравотдел: н-кът на административно-стопанския сектор др. Басюл, секретарят на лечебния сектор Коваленко и н-кът на лечебния център Белокуренко, са допуснали канцеларско-бюрократично отношение при доставянето на правителствената телеграма на Войно-Ясенецки, поканен на Конгреса на хирурзите към 01.10.1946 г.
Телеграмата е получена от Областния здравотдел на 28.09.1946 г., а е доставена на 02.10.1946 г., благодарение на което професор Войно-Ясенецки не е могъл да отиде на конгреса.
Заповядвам: На секретаря на лечебния сектор др. Коваленко да бъде наложено мъмрене. На началника на административно-стопанския сектор др. Басюл и началника на лечебния сектор др. Белокуренко да бъде наложено строго мъмрене за слаб контрол.
Подпис на зам. завеждащ Областния здравотдел (Сисоев)".
Веднъж при среща с др. Сисоев казах на последния: "Нещо не се получи добре с връчването на телеграмата на Войно-Ясенецки".
Той ми отговори: "В това няма нищо лошо, ако професор Приоров е искал да го покани на конгреса, да му е изпратил покана лично, а не чрез Областния здравотдел". При следващ подобен случай смятам за необходимо да информирам Съвета.
ДОКЛАДИ НА УПЪЛНОМОЩЕНИТЕ
Лука се обърна към председателя на Областния изпълком др. Кривошеин с писмо със следното съдържание:
"Многоуважаеми Димитрий Александрович!
Моят добър познат, отличният музикант Николай Иванович Ливанов, за да отбележи получаването на лауреатски диплом от мен, покани трима свои другари от филхармонията и устрои прекрасен струнен квартет в моята квартира, който ми достави голямо удоволствие.
Последствие от този квартет беше уволнението на Ливанов от филхармонията, строго мъмрене на инспектора на филхармонията и сериозни неприятности в Комсомола за един от участниците в квартета - комсомолец.
Като вина беше изтъкнато общуването с Архиерея - но двама от участниците в квартета (комсомолец и евреин) искаха да почетат не Архиерея, а лауреата на Сталинска премия.
Какво - аз значи съм поставен в положението на чумав, общуването с когото се забранява? И нима комсомолецът и евреинът не могат да имат общение с Архиерея? Хората, устроили наказанието за квартета, не са ли такива, които бягат от отговорност?
Не се съмнявам, че Вашето мнение за това дело ще бъде друго.
С най-дълбока почит и уважение
13.12.1946 г. Архиепископ (Лука)".
Др. Кривошеин дал разпореждане на н-ка на Областния отдел по въпросите на изкуството др. Молоденков да провери причината за уволняването на Ливанов и да му съобщи.
На 16 декември др. Молоденков съобщава на др. Кривошеин: "Артистът от оркестъра на Кримската държавна филхармония Н. Ливанов е уволнен за направени от него отсъствия на 07.12.1946 г. и преди това.
Без да съгласува с ръководството на филхармонията въпроса за работа по съвместителство, Ливанов нарушил закона за съвместителството и без знание на филхармонията работил в църковна организация.
Нещо повече, имайки това съвместителство, Ливанов си тръгвал от работа, съобщавайки за това само на инспектора на оркестъра, който не разполага с административни права и когото Ливанов заблуждавал.
Смятам уволнението на Ливанов за правилно. Подпис (Молоденков)".
Към това писмо са приложени: копие от рапорта на директора на оркестъра пред директора на Кримската държавна филхармония от 09.12.1946; препис от заповедта в Кримската държавна филхармония от 10.12.1946 г. за уволнението на Ливанов и мъмренето на инспектора. Целият този материал на др. Кривошеин ми беше изпратен с резолюцията: "Моля Ви при удобен случай да кажете на Архиепископа".
По професия Ливанов е артист в симфонични оркестри и свири в тях от 1927 г. Характерното е, че архиепископ Лука няколко дни след уволняването на Ливанов от оркестъра го посветил за дякон, а след 8 дни - за свещеник и го назначил за втори свещеник в Николаевската църква в гр. Бахчисарай, където настоятел е 82-годишен старец.
В беседата с мен по време на регистрирането му като свещеник Ливанов каза, че са го уволнили, тъй като той, имайки хубав глас, някога
СВЕТИТЕЛЯТ ПРЕЗ ПОЕЛЕДА НА АТЕИСТИТЕ
пеел в архиерейския хор и му се е налагало да пее само защото заплатата, която получавал от оркестъра, не му достигала за препитание, а когато го уволнили от оркестъра, не му оставало да прави нищо друго, освен да отиде на църковна служба. [...]
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област Я. Жданов
ДОКЛАДНА ЗАПИСКА НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ПО ДЕЛАТА НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ПРИ СЪВЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА СССР Г. Г. КАРПОВ
26 април 1947 г.
В своите информационни доклади, а след това и когато бях в Москва, както в беседа с Вас, така и на заседание на Съвета, аз информирах, че архиепископ Лука чете лекции и изнася доклади по въпросите на медицината в своята архиерейска одежда.
След пристигането ми от Москва на 24 април с. г. научих, че от Областния комитет на партията е дадено указание да не се допуска архиепископ Лука да чете доклади и лекции по въпросите на медицината в духовна одежда.
В същия ден, 24.04.1947 г., когато бях при секретаря на Областния комитет по пропагандата др. Чурсин, последният се интересуваше какво е мнението на Съвета и лично Вашето за това, че Лука изнася доклади по медицина в духовна одежда. След това др. Чурсин каза, че Обкомът (Областен комитет) на партията смята такова явление за недопустимо, въпреки че той е лауреат на Сталинска премия, и е дал указание да не се допуска Лука да чете лекции и доклади в своята духовна одежда (в расо) и, ако последният желае да ги изнася, да прави това в светско облекло.
След това др. Чурсин изказа пожелание, ако имам повод, в беседа с Лука да поговоря с него на тази тема и да го посъветвам да изнася доклади по въпросите на медицината в светско облекло.
На това отговорих, че не ми е много удобно да водя беседа с Лука на тази тема и казах, че за своя сметка ще поискам мнението на Съвета.
Лука все още не е говорил с мен на тази тема и, както изглежда, още не знае за това.
Съобщавайки за изложеното, моля за Вашите указания.
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област Я. Жданов
138
ДОКЛАДИ НА УПЪЛНОМОЩЕНИТЕ
ИЗ ИНФОРМАЦИОННИЯ ДОКЛАД НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА 2-ТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 1947 г.
4 юли 1947 г.
[...] През отчетното тримесечие архиепископ Лука ме посети 2 пъти, на 30 април и на 9 юни 1947 г., и двата пъти по своя лична инициатива, без покана.
Първия път, на 30 април, при своето посещение Лука ми благодари за изпратената му поздравителна телеграма във връзка с неговата 70-го-дишнина.
След това каза, че е получил поздравителна телеграма от др. Карпов, от което е много доволен, и каза: "Откъде би могъл Григорий Григори-евич да знае за моя юбилей, навярно Вие, Яков Иванович, сте му съобщили за това".
После Лука разказа, че бидейки в гр. Керч, подробно се е запознал със състоянието на Иоано-Предтеченската църква и че това здание е едно от най-древните християнски паметници, което е известно на Комитета по делата на архитектурата. От страна на последния не се вземат никакви мерки за неговото охраняване и опазване, и за да се съхрани той като древен християнски паметник, Лука смята за целесъобразно да го предаде за ползване на вярващите за богослужебни цели, за което той писал по дадения въпрос в Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР и в Комитета по делата на архитектурата, но не получил никакъв отговор на своите писма.
На което аз му отговорих, че неговото заявление е получено от Съвета и е в процес на разглеждане. Резултатите от последното ще му бъдат съобщени. Тогава Лука каза следното:
"Научих, че тук, в Крим, в Ливадия, е на почивка Вячеслав Михайло-вич Молотов1 и бих искал да поговоря с него във връзка с предаването на Иоано-Предтеченската църква в гр. Керч на вярващите - не може ли да поговоря с когото трябва, за да може др. Молотов да ме приеме".
Той посочи пример от миналото, че преди революцията идващите в Ливадия царе задължително приемали местния управляващ архиерей, но веднага се оправда, че това сравнение е неуместно, но той много би искал да бъде приет от др. Молотов.
На това му отговорих:
"Да, разбира се, сравнението, което правите, не е съвсем уместно. Преди църквата не е била отделена от държавата и всъщност царят е бил глава на църквата, затова е възможно той да е приемал и местния архиерей".
След това казах, че не зная нищо за пребиваването на др. Молотов тук, в Крим, освен това него го няма тук. А и да беше тук, той би дошъл да си почине след голямата и трудна държавна работа, затова има ли смисъл да го безпокоим само за да го молим да предаде Иоано-Предтеченската църква за ползване на вярващите.
В заключение той разказа за своята медицинска дейност, че на 24 април с. г., в навечерието на своето заминаване за гр. Керч, е изнесъл голям доклад, продължил час и половина, по въпросите на хирургията за во-
1 Молотов (псевдоним; истинска фамилия Скрябин) Вячеслав Михайлович (1890-1986), държавен и политически деец на СССР, през 1941-1957 г. - 1-ви заместник-председател на CHK (Съвета на Министрите) на CCCR едновременно през 1939-1949 г. - нарком (министър) на външните работи на СССР.
СВЕТИТЕЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА АТЕИСТИТЕ
енни лекари в Дома на офицерите, на който присъствали до 150 лекари; общо бил изнесъл 5 големи (час и половина-двучасови) доклада; тия дни пристъпва към четене на цял цикъл лекции по гнойна хирургия за лекари в гр. Симферопол; вече официално е консултант в болницата за инвалиди от Отечествената война, където не само консултира, но и извършва операции.
По отношение на Иоано-Предтеченската църква, се получи писмо от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР № 21 от 14.06. 1947 г. - "За невъзможността църквата "Св. Йоан Предтеча" в гр. Керч да бъде предадена на общината на вярващите".
При срещата си с Лука на 19 юни по време на съвместното ни пътуване до гр. Алушта (за което ще говоря по-късно) му съобщих, че Съветът на учените-архитекти не смята за възможно предаването на посочената църква за ползване от общината на вярващите.
На това Лука ми отговори: "Разбира се, и аз нямах никаква надежда, че ще я получим за вярващите".
Втория път Лука ме посети на 9 юни с. г., за да му разреша да организира подготовката на църковни четци и певци, обяснявайки това със следното - повече от половината църкви и молитвени домове нямат певци, а голяма част от четците и певците там са бивши монахини, и то такива, които постепенно ще излизат от състава на певците, а без певци, според каноничните правила, свещениците сами не могат да извършват богослужения. Той предлага подготовката на певци да става по следния начин: при катедралния храм има една жена-четец, която добре знае църковния устав. Ето, тя ще организира групи от две-три жени, желаещи да станат певци, ще ги учи да четат и пеят на църковнославянски, ще изучават църковния устав, а практиката си ще преминават на клироса.
На това не му дадох окончателен отговор, казах, че ще му отговоря след два-три дни. После се свързах по телефона с др. Карпов, съобщих му за молбата на Лука и др. Карпов веднага ми отговори:
"Не пречете на Лука да подготвя певци", след което съобщих на Лука по телефона, че от моя страна няма никакви възражения срещу подготовката на певци.
Когато Лука беше при мен на 9 юни с. г., аз му казах, че при мен е постъпила молба на вярващи от село Почтовое в Бахчисарайски район за откриването на молитвен дом и че последните за тази цел са купили къща, и го попитах подкрепя ли това ходатайство. Лука отговори, че трябва първо да разгледа тази сграда и след това ще каже дали ще подкрепи молбата, или не, и ме покани да пътувам с него за село Почтовое.
За резултатите от пътуването до село Почтовое съм съобщил по-горе1. Имаше и още едно съвместно пътуване с Лука до гр. Алушта при следните обстоятелства: На 13 юни с. г. при мен постъпи жалба от настоятеля на Теодоро-Стратилатовската църква в гр. Алушта, протойерей Клягин, за това, че Алуштинският Градски съвет е издал постановление за поставяне на водопроводен кран за общо ползване на стената на храма при северните двери. По това време на прием при мен беше секретарят на Архиепископа, протойерей Милославов, и аз казах, че ще се наложи да отпътувам на място и да проверя как стоят нещата там.
Два листа по-горе упълномощеният пише: "На 10 юни с. г отидох на място в село Почтовое. за да проверя състоянието на помещението, дойде и Архиепископът. Но предвид на това. че под един покрив с това помещение има жилищни квартири, в които живеят външни лица. засега Лука не даде съгласието си за откриване на молитвен дом в него.
Въз основа на това още не съм разгледал ходатайството на вярващите за откриването на дадения молитвен дом" (ДААРК. Ф.Р-2647. Оп. 1. Д. 6. Л. 47).
ДОКЛАДИ НА УПЪЛНОМОЩЕНИТЕ
На 18 юни с. г. протойерей Милославов ми позвъни по телефона и съобщи, че архиепископ Лука е дошъл със самолет от Москва и утре, 19 юни, се готви да пътува за Алушта по жалба на Клягин (за това му е казал Милославов) и той ме кани да пътувам заедно с него в колата му. Аз се съгласих и на другия ден Лука дойде да ме вземе.
Резултатите от проверката на жалбата на Клягин ще съобщя по-долу1, а сега смятам за необходимо да информирам Съвета за беседата, която проведохме с Лука в колата, пътувайки към Алушта.
Отначало той разказа за полета до Москва (нататък и обратно беше летял със самолет), как е бил посрещнат на гарата, после в хотел "Москва", в института за професори (не запомних точно в кой), летял за Москва, както казва, специално при специалисти във връзка със заболяване на очите.
После разказа как бил приет в Патриаршията и от самия Патриарх2, че бил на приема при члена на Съвета др. Уткин, а с др. Карпов разговарял в Патриаршията, и за всички тези срещи, приеми и беседи се изказа много добре. От цялата тази беседа се чувстваше как той иска да подчертае, че ето - в Москва се съобразяват с него като с учен от сериозна величина, не само като с архиерей, но и като с учен.
Тук веднага ме попита: "Вие нищо ли не знаете за провежданата против мен обструкция от страна на професорите от медицинския институт?". Казах, че не зная нищо. Тогава Лука разказа следното.
Когато в Областния изпълком му връчвали знаците на лауреат на Сталинска премия, по време на беседата председателят на Областния изпълком др. Кривошеин го помолил да помогне на местните лекари и да прочете поредица от лекции по гнойна хирургия (въпреки че той тук послъга, тъй като в този момент и аз присъствах и др. Кривошеин не го попита, а той сам предложи това), за да предаде своите знания на лекарите, а след това го посетил завеждащият Областния здравотдел доктор Стефановски и те се договорили за неговите доклади и лекции.
Организацията на това дело доктор Стефановски уж поверил на иро-фесора-хирург от медицинския институт Потапов, а той бил комунист и секретар на партийната организация на медицинския институт. Такова поръчение, по думите на Лука, не му било по душа, и заедно с жена си, също лекар-хирург, започнали да настройват против Лука цялата профе-сура. Ако в началото са го канели да чете лекции и доклади, то в последно време започвали да му създават пречки и той привежда следния пример за това.
Когато за последен път чел лекция, на 29 май с. г., за симферопол-ските лекари от зта поликлиника, през почивката, която била направена по време на неговата лекция, професорите от Медицинския институт демонстративно напуснали залата.
След това той трябвало да прочете още един цикъл лекции, но тогава почувствал, че продължение няма да има. Освен това му съобщили (не каза кой), че на другия ден след лекцията в 3-та поликлиника са звънели от Областния комитет на партията и питали действително ли е чел лек-
1 По-долу упълномощеният съобщава: "В резултат на проверката на заявлението беше установено, че не е било издадено никакво постановление на изпълкома и на работещия шлосер беше поръчано да провери как е възможно да се прокара вода от водопровода, който е в църквата, до жилищния дом, намиращ се в църковната ограда. На църковния съвет беше препоръчано да не възразява срещу изнасянето на водопроводния кран от църквата към жилищния дом. намиращ се на 7-10 м от църквата, същото беше казано и от Лука, който беше удивен от това. че вътре в църквата има водопроводен кран" (ДААРК. Ф. Р-2647 On. 1.Д. 6. Л. 64).
2Става дума за Алексий I (Сергии Владимирович Симански) (1877-1970), Патриарх Московски и на Цяла Русия от 1945 г.
СВЕТИТЕЛЯТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА АТЕИСТИТЕ
ции, бил ли е в расо и носил ли е кръст на гърдите си. После, като че след този случай, някои лекари питали професор Потапов ще има ли продължение на лекциите на професор Войно-Ясенецки и професор Потапов уж отговорил: "Няма да има, а дори и да има, ще бъде едва тогава, когато той свали расото и не носи кръст". И Лука веднага каза:
"Какво им е притрябвало моето расо, не е ли все едно как съм облечен и какво нося на себе си, аз не чета на лекарите лекции по богословски науки, а само по въпросите на хирургията", и казва, че всичко се свежда до следното:
"Аз съм започнал да се ползвам с авторитет не само сред населението, но и сред медицинския персонал. Преди всичко чрез своето лично обаяние, каквото не на всеки е дадено, освен това аз чета лекции, доклади, давам съвети и правя операции напълно безвъзмездно", и дава следния пример:
Toii научил, че някои граждани евреи искат да се обърнат към него за съвет като към професор-хирург, но не се решават, смятайки за неудобно евреин да се обърне към православен архиерей. Тогава той написал писмо до местния равин, в което казал, че приема всички, които се нуждаят от неговия съвет или помощ, независимо от тяхната националност или вероизповедание, и не взема никакво заплащане за това. След това към него започнали да се обръщат и евреи, и всичко това не е по сърце на професорите. Освен това, когато той идвал някъде по покана да чете лекция или да изнася доклад, народът, намиращ се в залата, го приветствал със ставане. Разбира се, налагало се да стават и професорите, а това засягало тяхното самолюбие и именно по тази причина те започнали да коментират, че той трябва да свали расото, че знанията му са остарели и т. н.
От всичко това Лука прави за себе си извода, че с него се повтаря същото, което е било и по-рано (както той го нарича - предчувствие), преди неговите заточения и арести, и казва, че след всичко това той не може да остане в Крим и трябва да си замине, че повече няма да изнася никакви доклади и лекции, дори и да го молят, че за всичко това е писал на Патриарха, въпреки че не поставя пред него въпроса за преместването му от Крим в друга епархия, но, казва - Патриархът би трябвало да се досети. [...]
На 31 март с. г. архиепископ Лука се обръща с жалба към Градския финансов отдел в гр. Симферопол за неправилното му облагане с данъци за 1947 г., и при мен се намира копие с такова съдържание: [...]
По-долу в своята жалба Лука пише:
"Аз не се занимавам с частна практика, а управлявам Кримска епархия и за изпълнението на тези задължения получавам определен месечен доход, който миналата година възлизаше на 3000 рубли, а от началото на 1947 г., по силата на усложненото финансово състояние на епархията, този доход е намален до 2000 рубли, нямам и не бива да имам никакви други източници на доходи.
Освен това, като професор-хирург, се занимавам с медицинска дейност, но за тази дейност през 1946 г. не съм получил никакви парични компенсации. При мен приемът на болни е безплатен, при същите усло-
ДОКЛАДИ НА УПЪЛНОМОЩЕНИТЕ
Райфо (Районният финансов отдел) при облагането с данъци за 1947 г. постъпи към мен като към частник-занаятчия, в чиито доходи са възможни всякакви изменения, но аз получавам само твърда месечна заплата, която от 1 януари 1947 г. възлиза на 2000 рубли, следователно, изчислявайки ми авансовите плащания според месечен доход от 3000 рубли, Райфо съзнателно накърнява моите финансови интереси, предварително решавайки въпроса за плащането на данък върху доходите ми".
По-долу в жалбата той пише:
"По-точно казано, аз нямам какво да декларирам, тъй като, освен твърдия доход на месечната заплата, не се ползвам от никакви други доходи, подлежащи на облагане с данък.
Действително, аз имам лични спестявания, но те са получени благодарение на тридесетгодишната научна работа, и Райфо няма никакви права върху тези спестявания". [...]
По-нататък Лука добавя следното:
"Такова ненормално облагане на моите доходи с данъци смятам за крайно обидно, тъй като, ръководен от алтруистични съображения, от получената от мен за научни трудове Сталинска премия на стойност 200 ооо рубли аз съм пожертвал 130 ооо рубли в полза на сираците на войниците от Отечествената война".
Като получих копие от тази жалба на Лука, аз позвъних на завеждащия градския Финансов отдел и го помолих спешно да провери жалбата по същество и да ми съобщи резултатите. В същия ден от Градския финансов отдел бяха изискани за проверка всички материали по облагането на Лука от Райфо с данък общ доход - решението на Райфо беше преразгледано и отменено. [...]
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област Я. Жданов
1948
ИЗ ИНФОРМАЦИОННИЯ ДОКЛАД НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА 2-ТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 1948 г.
1 юли 1948 г.
[...] l) Архиепископ Лука ме посети на 22 април с. г., след като беше приет от председателя на Областния изпълком др. Кривошеин в общия му приемен ден, в приемната за жалби.
По време на пребиваването на Лука при др. Кривошеин от последния бях поканен и аз, за да дам някои разяснения. Лука помоли др. Кривошеин да бъдат оставени сградите, заети за молитвени домове: в Симферопол - един бивш клуб от Владимирския молитвен дом, а в село Азовское, Азовски район - бившето помещение на районната кантора за връзки. За изземването им от енорийските общини въпросът е поставен: в Сим-
светителят през поеледа на атеистите
феропол - от населението, а в село Азовское - чрез решение на съда. На Лука беше обяснено, че тези сгради се изземват от общините на законно основание и на последните се предоставя правото да си потърсят други помещения в условия на аренда.
В края на беседата Лука каза на др. Кривошеин, че тъй като тук, на място, не може да се направи нищо, той ще пише на Патриарха - последният да влезе в Правителството с ходатайство за изменение на закона.
След това Лука се отби при мен и също започна да говори за тези сгради и аз още веднъж му обясних, че не може да се направи нищо, тъй като поставянето на въпроса за тяхното изземване от енорийските общини е напълно законно и основателно и на последните се дава право да си потърсят други помещения за молитвени цели.
После Лука ми заяви, че в едно от населените места на Бахчисарайски район живее йеромонах Иполит (Верютин), бивш йосифянин1, който не признава нито него като архиепископ, нито Патриарха, ходи по селата и извършва различни треби; помоли ме да взема мерки, с които да му забраня да извършва треби.
След три-четири дни йеромонах Иполит Верютин беше повикан от мен. Старец на 8о години, живеещ в семейството на един колхозник (те-кезесар) в Бахчисарайски район. През периода на немската окупация е бил свещеник в село Базарчик - сега село Почтовое в Бахчисарайски район.
Верютин отрече да е извършвал каквито и да е треби. Аз все пак го предупредих: тъй като не притежава съответните регистрационни документи, той не може да извършва никакви треби и обреди. След това не са постъпили никакви съобщения за извършването на треби от него.
Няколко дни след беседата на архиепископ Лука с председателя на Областния изпълком др. Кривошеин към мен се обърна неговият секретар протойерей Милославов с молба да дам справка кои молитвени домове са застрашени от закриване, като например бивши клубове, училища и т. н.
На моя въпрос за какво е необходима тази справка, Милославов отговори: "Владиката има намерение да пише за това на Патриарха и в Съвета". На това дадох на Милославов следното обяснение: "В кои сгради има молитвени домове, вие знаете, затова от моя страна не е необходима никаква справка за това".
Втората среща с Лука в отчетното тримесечие беше на 30 май с. г. в деня на неговия юбилей - 25 години служение в архиерейски сан. Сим-ферополското духовенство и самият Лука започнаха подготовката за честването на този празник около седмица-две преди това.
На тези тържества очаквахме пристигането на няколко епископи -Курския, Ростовския, Одеския и Днепропетровския, но никой от тях не дойде, а за тяхното пристигане беше съобщено от Лука и духовенството по цялата Кримска епархия.
На 28 май с. г. Лука чрез своя секретар протойерей Милославов ми изпрати писмо с покана: "Почетете с присъствието си в неделя, 30 май, богослужението в Катедралния храм и обяда след него по повод на 25-го-дишния юбилей на неговото архиерейско служение", за което дадох своето съгласие. На 29 май вечерта му изпратих поздравителна телеграма.
1Йосифяни - последователи на Ленинградския митрополит Йосиф (Петрових), разстрелян през 1937 г. който бил в опозиция на заместника на патриаршеския викарий Сергии (Страгородски)
доклади на упълномощените
На 30 май с. г. в п ч. сутринта, когато дойдох в храма, службата вече вървеше и последният беше препълнен.
Както изглежда, ме очакваха, тъй като при влизането в храма бях посрещнат от един от членовете на църковния съвет и поканен да мина напред. По време на тази тържествена служба в храма и около него имаше до 1500 души, в началото служеха 12 свещеници, а към края се събраха 28.
По време на службата, около 1 часа през деня, Лука, като узна, че съм в храма, изпрати при мен един свещеник - диригента Афанасиев, с молба след края на службата да отида заедно с него с колата му на обяда, устройван в чест на неговия юбилей, и аз дадох съгласието си.
Службата продължи до 3 часа през деня. По време на службата Лука произнесе проповед на тема "Наука и религия"1, в която доказва, че науката и религията могат да съществуват заедно, че науката не отрича религията и обратното.
В проповедта той спомена имената на велики учени, за които каза, че са били дълбоко религиозни хора, вярващи в Бога и духовния свят, като: древногръцкия философ Платон, Коперник, Пастьор, великия учен на нашето време физиолога Павлов и други, че в днешно време познава много учени-академици и професори - дълбоко религиозни, вярващи в Бога и духовния свят. По-нататък каза, че те (материалистите), невярващи в Бога, познават само материалния свят и природа, не знаят и не искат да знаят, че освен материалния свят има и духовен, който само вярващите в Бога познават, че сърцето не е само основен орган на кръвообращението в човешкия организъм, но и орган, познаващ духовния свят, и т. н. в този дух. Цялата негова проповед беше наситена с идеалистическа философия, насочена против материалистите, непознаващи Бога и духовния свят.
След края на службата, след поздравленията към Лука и след подаръците за него от духовенството, църковнослужителите и миряните, духовенството отиде на обяд в дома на една от енориашките. На обяда присъстваха близо бо души. След излизането от храма бях поканен да се кача заедно с Лука в неговата кола. Отбихме се в дома му, където той се преоблече, след което отидохме на обяда.
Гостите бяха подредени на масата според предварително съставен списък. На централното място на масата поставиха Лука, вдясно от него - мен, вляво - архимандрит Тихон, след това митрофорните протойереи, протойереите, свещениците, дяконите, певците, църковните настоятели и т. н. Преди да пристъпим към хранене, духовенството изпя молитва и след като Лука благослови трапезата, пристъпихме към обяда. Започна вдигане на тостове с провъзгласяване на многолетствие за Лука от духовенството. Аз също казах няколко думи с пожелание за здраве на юбиляря и дълги години живот.
Лука отговори на моя тост, като към представител на държавата, почел със своето присъствие неговото скромно тържество.
Свещеник Ливанов говори няколко пъти ту от името на вярващите от неговия край, гр. Красноярск (където някога Лука е бил на заточение), ту от името на младото духовенство, ръкоположено от Лука, както и от името на неговите ученици.
10бширното богословско, религиозно-философско. апологетическо съчинение на Светителя Лука "Наука и религия" за пръв път било издадено като отделна книга през 2001 г.
светителят през погледа на атеистите
Милославов произнесе реч от името на цялото кримско духовенство.
В своето слово протойерей Голубятников каза, че познава "Владиката" от 25 години, някога е страдал заедно с него и че по онова време "Владиката" е бил твърд, силен духом, добър наставник и голям учен.
В отговор на Голубятников, Лука обърна внимание, че тогава, според забележката на един архиерей, е бил смятан за сибирския Златоуст.
В своето слово протойерей Крашановски помоли Лука да даде своето съгласие да се отпечатат всички негови проповеди, по примера на митрополит Николай, тъй като те биха оказали голяма помощ на духовенството и вярващите в делото на разпространяването на "словото Божие" и т. н.
На това Лука отговори, че това не зависи от него, че той отдавна би ги отпечатал и много е мислел за това, но не дават съгласие за тяхното отпечатване.
Когато свещениците започнаха да говорят, че "проповедите на митрополит Николай са отпечатани, защо Вашите да не бъдат", на това Лука им отговори: "Защото в моите проповеди се проповядва идеализъм, иде-алистическа философия и затова не искат, за да не се четат и разпространяват моите проповеди".
Той веднага ми каза, че е написал голям богословски труд "Дух, душа и тяло", и в Патриаршията са били съгласни да го отпечатат, но др. Кар-пов не дал съгласие за това, и така този труд не видял бял свят1.
По-нататък подчерта, че в неговите проповеди няма нищо контраре-волюционно, но тъй като те са наситени с идеализъм, изглежда поради това не дават съгласие за отпечатването им. В края на обяда по негово разпореждане протойерей Милославов прочете поздравителни телеграми от Патриарх Алексий, от митрополит Николай, от грузинския Патриарх Калистрат, от Одеския архиепископ Фотий и от още 3-4 архиепископи, след това от професор Филатов и от мен.
Получаването на малко телеграми от епископите Лука обясни с това, че много от тях не знаят точната дата на неговата хиротония, тъй като в публикуваната от него автобиография в списание "Московска Патриаршия" е казано, че хиротонията се е състояла през май 1923 г., но не е уточнено на коя дата. За това липсват сведения и в други документи2.
И непосредствено след това разказа, че неговата хиротония за епископ се е извършила тайно, в едно неголямо градче в Средна Азия, на 8о км от Самарканд, в малка църква от двама епископи при затворени врати, че на хиротонията, освен епископите, присъствали двама свещеници, един дякон, най-възрастният му син и никой друг. На въпроса защо хиротонията е била тайна, Лука отговори: "Тогава не можеше иначе".
Обядът продължи около два часа и завърши в 6 часа вечерта. [...]
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област Я. Жданов
1Вж. бел. 4.
Хиротонията се състояла на 31 май 1923 г. Подробно за това вж. в Светителят Лука Кримски (Войно-Ясенецки). "Аз обикнах страданието...": Автобиография. - М.. 2004. - C. 50-54.
доклади на упълномощените
ДОКЛАДНА ЗАПИСКА НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА БЕСЕДАТА С АРХИЕПИСКОП ЛУКА 18 октомври 1948 г.
На 12 октомври с. г., след като получих от Съвета препис от протокол № 33 от заседанието на Съвета от 25 септември с. г. по въпроса за освобождаването на църковната сграда на територията на Кримската областна плодово-ягодова опитна станция в селището Мичурино и сливането на енорията на тази църква с енорията на църквата в село Грушевка, Старокримски район, аз позвъних на архиепископ Лука по телефона и след приветствието го помолих да дойде при мен, като му казах, че имам редица въпроси, които трябва да разреша лично с него.
Лука заяви, че не може да дойде при мен, тъй като е много зает, очаква идването на професора, след което ще се готви за празника Покров, ще съставя проповеди, ще приема доклади от настоятелите на църквите и делегации и едва ли ще успее да дойде при мен, а дори и да може, това ще стане не по-рано от седмица.
След като го изслушах, дословно казах следното:
"Все пак Ви моля, Валентин Феликсович, да дойдете при мен", той отговори: "Добре", с което телефонният ни разговор с него завърши, но в същия ден той не дойде.
На 15 октомври с. г. сутринта ми позвъни неговият секретар свещеник Милославов и попита ще си бъда ли вкъщи, тъй като "Владиката" се готви да дойде при мен. Отговорих, че ще го чакам.
След известно време Лука и Милославов дойдоха при мен в кабинета. Следва да се отбележи, че преди Лука, идвайки при мен, оставяше своя секретар Милославов в първия кабинет при моя секретар.
А в този случай, за разлика от предишните посещения, той се отби при мен в кабинета заедно със своя секретар Милославов.
След взаимно приветствие и ръкостискане ги поканих да седнат.
В началото, след като поговорих с него по маловажни въпроси - как е преминал църковният празник Покров, много народ ли е имало в По-кровската църква в гр. Симферопол, където е служил самият архиепископ Лука - съобщих на Лука, че има решение на Съвета по делата на Руската Православна Църква за сливане на енорията при църквата в селището Мичурино с енорията при църквата в село Грушевка в Старокримски район и освобождаване на църковната сграда, тъй като тя се намира на територията на научноизследователското учреждение, което се явява забранена зона, и му казах:
"Моля Ви, Валентин Феликсович, по своя линия да дадете указание за сливането на енориите, за освобождаване на църковната сграда в селището Мичурино и предаването на църковното имущество на последната в Грушевската църква".
На това Лука ми заяви с възмущение:
"И откога там е станало забранена зона, защо досега не я е имало; какво, започвате да закривате църкви - е, закривайте, аз няма да закривам нищо и няма да давам никакви нареждания за това". Веднага след това
светителят през погледа на атеистите
поиска да му дам копие от решението на Съвета и официално да му напиша за това.
Отговорих му, че територията на селището Мичурино е била и е забранена зона, тъй като там се намира научноизследователско учреждение.
"А по отношение на това да Ви дам копие от решението на Съвета и официално да Ви съобщя за неговото решение съвсем не е необходимо, а и на Вас не е нужно, нима не Ви е достатъчно, че аз Ви съобщавам за това, като официално лице и представител на държавата?"
Лука отговори: "Да, не ми е достатъчно, тези документи са ми необходими с цел да се оправдая пред Патриарха и най-вече пред вярващия народ, че църквите закривам не лично аз, а Съветът и неговият упълномощен".
На моята забележка, че "църкви не са се закривали и не се закриват, а църквата в селището Мичурино се намира в особено положение, което и Ви обясних" Лука заяви: "Как не са се закривали, а Владимировската църква в Симферопол не беше ли закрита?"
Отговорих му, че и Владимировската църква не е била закрита, а на енорийската община е било предложено да освободи помещението, като бивш клуб, и вместо това й е било предложено да си намери друго помещение.
Лука с възмущение заяви:
"Енорийската община на Владимировската църква е намерила три къщи, които да купи, имало е уговорка за цената и пр., и собствениците на къщите с радост са били готови да ги продадат, но след това, когато им донесли парите, те със смущение заявили, че са премислили дали да ги продават и няма да го направят. Това положение се повтори три пъти. Няма друго обяснение, освен че са ги извикали някъде и са им забранили да продават къщите на църквата".
На моята забележка, че не зная и не ми е известно нищо за това, Лука отговори: "Аз не се съмнявам, че всичко това се върши независимо от Вас и съм твърдо убеден, че така е станало, но нямам потвърждаващи факти, а ако имах такива, бих съобщил за тях на Патриарха".
След това той заяви: "Всичко това зависи от упълномощения, има добри и лоши упълномощени; където упълномощеният се отнася добронамерено към църквата и вярващите, там не се закриват църкви, а се откриват нови".
На всичко това му отговорих, че няма нито добри, нито лоши упълномощени, но задачата на всички тях е една - да следят да не се нарушават съветските закони по отношение на църквата както от представителите на съветските органи, така и от представителите на църквата, и да се води живот според указанията на Съвета.
По-нататък Лука каза: "Аз не искам между вярващите да се водят разговори за моя предшественик епископ Иоасаф, който е закривал много църкви". И в заключение категорично заяви, че няма да дава никакви нареждания по отношение на църквата в селището Мичурино.
След това Лука разказа за липсата на дисциплина и разпуснатостта сред духовенството, че той предприема строги мерки спрямо някои от тях
доклади на упълномощените
После посочи случая със свещеник Кудрявцев, когото той назначил за настоятел на Евпаторийския храм на мястото на Ливанов, и когато Кудрявцев пристигнал в Евпатория, поддръжниците и поклонниците на Ливанов не само не го допуснали да извърши служба, но дори не го пуснали в храма и последният трябвало да отпътува от Евпатория.
Лука нарече това църковен бунт сред вярващите и каза: "Преди в такива случаи за потушаването на църковен бунт е било възможно да се обърнем за помощ към полицията, а сега в подобни случаи няма към кого да се обърнем; поддръжниците на Ливанов заявили на Кудрявцев, че ако дойде и архиепископът, те и него няма да пуснат в храма, докато той не им върне Ливанов", и добави: "При такива условия ми е много трудно да управлявам епархията, а помощ никой не ми оказва".
В края на беседата, преди заминаването, неочаквано за мен архиепископ Лука, в присъствието на своя секретар свещеник Милославов, ми заяви следното:
"Ако Вие, Яков Иванович, разговаряте с мен с началнически тон, аз изобщо няма да разговарям с Вас, както и няма да се явявам при Вас. Аз съм много по-възрастен от Вас, намирам се в архиепископски сан от 25 години, голям учен съм, лауреат на Сталинска премия, ползвам се с голямо и заслужено уважение не само като учен, но и като архиерей, а в научните среди се явявам първи не само в Съветския съюз, но и зад граница. Няма да изтърпя който и да било да разговаря с мен с началнически тон и ще изисквам уважение към себе си".
Бях крайно удивен от това неочаквано заявление на Лука и го попитах в какво се е състоял моят началнически тон и кога е било това. Лука отговори, че това е било по време на последния разговор по телефона на 12 октомври. Оказва се, че не му е харесало моето последно изречение, когато, след неговите обяснения, че е зает и не може да дойде при мен, аз казах:
"Все пак, Валентин Феликсович, аз Ви моля да дойдете при мен".
В това изречение той видя началнически тон, въпреки че то беше казано от мен вежливо, но твърдо, когато от неговите обяснения разбрах, че самият той не желае да дойде при мен.
След това му отговорих:
"Вас, като голям учен, Ви уважават, уважавам Ви и аз, и в беседите ми с Вас не е имало и няма никакъв началнически тон". Освен това му обърнах внимание: "Вие сте не само учен и лауреат на Сталинска премия, но и архиепископ, управляващ епархия, и затова като управляващ епархия е необходимо да ме посещавате и да разрешавате въпросите, свързани с мен като упълномощен. Ако имам нужда, и аз ще Ви звъня и ще Ви моля да идвате при мен".
Лука отговори: "За в бъдеще всички възникващи въпроси ще решавам с Вас чрез моя секретар", посочвайки Милославов, който присъстваше на разговора. На това му отговорих: "Не винаги и не всички въпроси ще можем да решаваме чрез Вашия секретар, понякога ще се наложи да ги решаваме и лично с Вас".
Лука не отговори нищо на това, взе си довиждане и си тръгна.
Съобщавайки за гореизложената беседа с архиепископ Лука, моля за Вашите указания как да постъпим с прилагането на решението на Съвета
светителят през погледа на атеистите
По свидетелство на съвременници, в дома на архиепископ Лука постоянно живеели роднини..
от 25 септември, протокол № 33, за сливане на енориите, вследствие на това, че архиепископ Лука категорично отказва да даде каквито и да било указания по този въпрос.
За неговото заявление, което направи пред мен, че няма да ме посещава уж поради моя "груб" разговор с него, смятам за необходимо да кажа следното: Лука на всички, навсякъде и винаги изтъква своите заслуги както пред граждански лица, така и пред църковници, че е голям учен със световно име, лауреат на Сталинска премия, и като архиерей - един от първите сред тях, ползващ се с авторитет не само в църковния свят, но и сред учените зад граница.
Говорейки ми за всичко това в присъствието на своя секретар Милославов, Лука, както изглежда, искаше да покаже себе си и своето уж предимство пред мен и видимо искаше да покаже на своя секретар как той следва да разговаря с мен.
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област Я. Жданов
1949
ХАРАКТЕРИСТИКА НА АРХИЕПИСКОП СИМФЕРОПОЛСКИ
И КРИМСКИ ЛУКА, СЪСТАВЕНА ОТ УПЪЛНОМОЩЕНИЯ 8 март 1949 г.
Архиепископ Лука (Войно-Ясенецки) е роден през април 1877 г. в град Керч, в семейството на помощник-аптекар.
През 1896 г. завършва Киевската гимназия, а през 1903 г. - Медицинския факултет на Киевския университет. 13 години е бил селски лекар.
От 1917 г. - главен лекар и хирург в Ташкентската градска болница.
От 1916 г. - доктор по медицина.
От 1920 г. - професор по топографска анатомия и оперативна хирургия в Ташкентския университет.
От 1921 г. е в свещенически сан. От 1923 г. - епископ Ташкентски, по-късно - архиепископ Красноярски и Тамбовски.
През 1945 г. е награден с медал "За доблестен труд [през Великата отечествена война 1941-1945 г.]". През 1946 г. получава Сталинска премия първа степен за научна работа по хирургия.
Три пъти е бил подлаган на заточения, където е прекарал и години.
Има з сина и 1 дъщеря, всичките - лекари. Най-големият му син е професор в Лвовския университет, средният - физиолог в клиниката на името на Павлов в Ленинград. Най-малкият - асистент на професор Фи-латов в Одеса. Дъщеря му е работила в Наманганския областен здравотдел на Узбекска СССР. При него живеят две "племенници""! със своите деца. След пристигането си в Симферопол през 1946 г. архиепископът се
доклади на упълномощените
опита да ме подчини на своето влияние, например, след като дойде, не се яви лично, а изпрати управляващия делата на епархията със съобщение за неговото пристигане и встъпване в управлението на епархията. В отговор на това му беше предадено да се яви лично.
А когато се яви сам, настояваше на това да го наричам с архиерейското звание "Владико" или "Ваше преосвещенство" и т. и.
Но това негово желание беше отхвърлено от мен. В началото той не само не желаеше да съгласува с мен, но дори и предварително да ме информира за провежданите от него мероприятия както по призоваването на духовенство от други епархии, така и по назначаването, уволняването и преместването на духовенство.
Едва след като отказах регистрацията на някои свещеници, призовани от него от други епархии, Лука започна предварително да ме информира за провежданите от него мероприятия, но не лично, а чрез своя секретар, което прави и досега.
След своето пристигане и до края на 1947 г. е извършвал активна дейност по въпросите на медицината. Като хирург и професор е четял доклади и лекции на лекари, бил е консултант в болницата за военноинвалиди от Отечествената война, правел е операции на болни и ранени, приемал е болни, давал е съвети и т. н. Но тъй като е изнасял доклади и лекции по въпроси на медицината в своите архиерейски одежди, което не е съвсем нормално, му беше препоръчано да чете доклади и лекции на медицински теми не в архиерейско, а в светско облекло. Лука категорично отказваше да прави това.
Тогава престанаха да го канят да чете доклади и лекции.
След това Лука премина изключително към проповедническа дейност, започна ежедневно да чете проповеди, понякога и по две проповеди на ден, в катедралния храм и в други църкви на гр. Симферопол, освен това за четенето на проповеди започна да пътува и по енорийските църкви в областта. Чете проповеди не само на евангелски теми, по тълкуването на т. нар. Свещено Писание, но и на различни други, дори и философски теми като "За науката и религията", "За източниците на съвременното безбожие", "За суетността на човешката слава" и т. н. , и т.н. Дори и проповедите на евангелски теми свързва със съвременността като: укоряване на младежта, че последната е станала разпусната и безбожна, че ходи по кина и театри, а не посещава църквата, не се моли на Бога и т. н.
След указа на Синода от 25 август 1948 г. и решението на Синода от 16 ноември 1948 г. неговите проповеди придобиха повече църковен характер, но той пак продължава да ги чете ежедневно.
По характер е самолюбив, високомерен, самохвален, пред всички и навсякъде подчертава, че е голям авторитет не само сред духовенството, но и сред медицинския свят, че е известен не само в Съветския Съюз, но и зад граница, и тази известност му е създадена от Съветското правителство.
От негова страна е имало опити да използва не само мен, като упълномощен от Съвета, но и местните съветски органи за установяване на дисциплина в църковните общини като: изключване от църквата на уволнения от него църковен настоятел Терно и др., поради което му е било
светителят през погледа на атеистите
разяснявано за невмешателството на съветските органи в църковните дела.
В неговите изказвания понякога се прокрадва недоброжелателност по отношение на съветската власт, с наблягане на това, че е прекарал и години в заточение уж без никаква вина; че цялото духовенство, намиращо се на местата за лишаване от свобода и заточение, е страдало невинно, а оттук и това, че приближава към себе си и предоставя по-добри енории на такива свещеници, както той казва, "пострадали за вярата".
Сред значителна част както от духовенството, така и от вярващите Лука не се ползва с авторитет поради това, че забранява на свещениците да носят светско облекло и да подстригват брадите си.
Много от тях го наричат "деспот", казват, че е добър хирург, но лош архиепископ, тъй като за най-малкото нарушение на така наречените канонични правила жестоко се разправя със свещениците: лишава от сан, уволнява от длъжност, премества от една енория в друга и т. н., без да се съобразява с никакви техни желания и оправдания.
Така за времето, откакто той пребивава в Кримска епархия - от май 1946 г. , съставът на духовенството се е променил примерно 8о 96. През всички тези години числеността на свещенослужителите е била до 6о души, за времето на неговото управление са сменени 42-ма души, от които само 8 са напуснали, без това да е свързано с него. Останалите или са уволнени от него, или сами са напуснали, или са се преместили другаде, не желаейки да служат под негово ръководство.
За същото време от него са приети или посветени в свещенически сан 44 души, някои свещеници по 2-3 пъти са били уволнявани и приемани от него. Освен това много свещеници и бивши свещеници, лишени от сан от него, говорят за Лука следното: "Бидейки взискателен към другите, той не е взискателен към себе си, нарушава монашеските обичаи, повел е борба със свещениците-старци, покрити с бели коси, изобличавайки ги в прелюбодеяние (Дубинин, Нефедов, Алейников, Бесталанни), след като сам има при себе си жена "племенница", която му служи, и то не една, а две, и няколко монахини - както те казват: "Лука има цял харем".
Когато из епархията и неговото обкръжение беше пуснат слух, че Патриархът го мести в Казанска епархия, мнозина от духовенството и вярващите изразиха своето удовлетворение. След като прекратиха разговорите и неговото преместване не се състоя, изказаха недоволство.
За неговото отношение към мен, като упълномощен от Съвета и като представител на държавата, можем да цитираме неговите думи от годишните доклади до Патриарха; така в доклада за 1947 г. Лука пише: "Работата с местния упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква е толкова затруднена, че аз бях принуден лично да се оплаквам от него на председателя на Областния изпълком и три пъти да изпращам жалби в Съвета..." и по-нататък: "... Най-важните условия, затрудняващи развитието на църковния живот, е невъзможно да бъдат отстранени с местни средства, особено при нашия упълномощен от Съвета, който просто ги игнорира..."
В годишния отчет до Патриарха за 1948 г. той пише следното: "Кримският упълномощен проявява твърде малко доброжелателност по от-
доклади на упълномощените
ношение на църквата. Охотно закрива църкви и неохотно съдейства за откриването на нови. В Балаклава народът усилено ходатайства за откриването на храм, зает за клуб, но упълномощеният поставя интересите на клуба по-високо от интересите на християните и не дава ход на тяхното ходатайство. Три пъти се наложи да се оплаквам в Съвета по делата на Православната Църква от действията на упълномощения, въпреки това всякак се стремим да запазим прилични отношения..." Ето примерно всичко това, което бихме могли да допълним към тази характеристика на архиепископ Лука, която давам в информационните отчети и в специални докладни записки.
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област Я. Жданов
ИЗ ИНФОРМАЦИОННИЯ ДОКЛАД НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА 1-ТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 1949 г.
1 април 1949 г.
[...] През отчетеното тримесечие се състоя само една среща с архиепископ Лука при следните обстоятелства: научих, че той лежи болен, а трябваше да побеседвам с него по редица въпроси.
На 23 март сутринта му позвъних по телефона. Първо го попитах за здравето. Лука отговори, че вече втора седмица лежи болен, има рана на крака, лекарите са му забранили да ходи и са му предписали да лежи, и той, въпреки своето желание, е принуден да лежи. След това му казах, че "ние с вас отдавна не сме се срещали (а не се бяхме срещали от имения му ден, т. е. от 31.10.1948 г.) и трябва да се срещнем; ако дойда при Вас, ще може ли, предвид на Вашето здравословно състояние, да ме приемете?". Лука изрази по телефона силно желание да го посетя, няколко пъти повтори "заповядайте" и предложи да изпратят кола за мен. Вежливо отказах колата.
Когато отидох при него, той лежеше. След като се поздравихме взаимно, Лука разказа, че лекарите са го поставили на легло, тъй като на крака му се е появила рана от дългото стоене на крака; ежедневно му се налагало да стои по няколко часа прав по време на служба, а възрастта му, 72 г., си казвала думата. Кръвообращението му вече било забавено и това се е отразило на крака, лекарите му препоръчвали поне наполовина да намали своята активност и стоенето на крака и казвали: "Работите като 50-годишен, а сте на 72 г., не забравяйте това".
На това му отговорих: "Лекарите са прави, защо трябва да се преуморявате с ежедневни служби, а после да боледувате. Ако лекарите казват, че трябва да намалите своята дейност, т. е. ежедневните служби и стоенето на крака, това изглежда е необходимо за Вашето здраве".
После водихме разговор на различни незначителни теми. Той ме попита често ли пътувам в районите и каза за себе си, че и той отдавна не е пътувал никъде и веднага отбеляза, че скоро ще лети за Москва - ако кракът му не се влоши, ще пътува на 28 март по покана на Патриарха.
светителят през поеледа на атеистите
На моята забележка, че той изглежда не е бил в Москва, откакто е пристигнал в Крим, Лука отговори: "Да, повече от две години", след което отбеляза, че не обича да пътува сам, без да е поканен, а Патриархът не го е канил.
После разказа защо Патриархът го кани при себе си, каза, че той е изпратил на Патриарха писмо, в което е поставил редица принципни въпроси. Патриархът му е изпратил подробен отговор на това писмо и го кани да отиде при него за разрешаване на тези въпроси1.
След това Лука ме попита: "... а какво става с делото по злоупотребите на бившия църковен настоятел на Евпаторийския храм Бондар? Народният съд е отсъдил да се вземат от него 23 хил. рубли в полза на храма и дори да бъде привлечен под наказателна отговорност, но Бондар обжалвал решението на Народния съд, след което нищо не се чу за делото. След няколко дни поръчах на настоятеля на Евпаторийския храм свещеник Поветкин да научи от прокурора в какво положение е делото, и прокурорът смутено отговорил на Поветкин: "Делото е прекратено"."
От това Лука прави извода, че тук, изглежда, не е минало без подкупи, тъй като му е известно, че Бондар се е хвалел, че по-добре да се лиши от двете къщи, придобити с църковни средства, но да постигне това да няма съд над него. Когато той отидел в Москва, специално щял да говори по този въпрос в Съвета с др. Карпов.
На това му отговорих, че се съмнявам тук да е фигурирал подкуп -както изглежда, няма достатъчно доказателства за злоупотреба. После той отбеляза, че делото против Бондар е възбудено независимо от мен, аз не съм бил запознат с материалите и не ми е било известно в какво по-
1|3ъв фонда на Р-2647 ДААРК са запазени изпратените от председателя на Съвета по делата на РПЦ при СМ на СССР Г. Г. Карпов до упълномощения от Съвета за Кримска област Я. И. Жданов машинописни копия от писмото на Алексий. Патриарх Московски и на цяла Русия, от 26 януари 1949 г. на името на Архиепископ Лука в отговор на неговото писмо до Патриарха от 18 януари 1949 г, както и кратък отговор на Лука на писмото на Патриарха. По-долу публикуваме изцяло тези изключително важни документи.
"Ваше Преосвещенство, възлюбени Владико! Въпреки че нямам никакво свободно време за честа преписка и особено за полемика, все пак поемам този труд, за да Ви изкажа мислите си по повод на Вашето писмо от 18 януари, предадено ми преди няколко дни чрез протопрезвитера.
Вие пишете, че сте били силно поразен от нашите постановления "за забраната дори на проповедите, разясняващи Закон Божи на децата"... и че най-добрите (тук и по-нататък е подчертано в документа. - Съставителят) Ваши свещеници със скръб са Ви питали по този повод: "А тогава защо кръщаваме децата?"
Впрочем такова постановление за забрана на проповедите, "разясняващи" и т. н., не е имало. Само е било предписано да няма системни уроци под формата на проповеди, предлагащи специално събиране на децата като на училищни уроци. И по-нататък, в друго постановление, прието по случай предложението на един архиерей да въведе специални уроци по Закон Божи за деца, е било разяснено, че това е недопустимо, тъй като представлява нарушение на закона за отделяне на училището от Църквата.
Що се отнася до проповедите в храма, то, напротив, беше казано, че законно дело и дълг на пастира е да разяснява на пасомите истините на Христовата вяра.
Неправилната гледна точка на разглеждане прави неверен целия ход на разсъжденията по една или друга тема, а в дадения случай - за "абсолютната", както Вие пишете, забрана за обучението на децата и подрастващите на основите на християнската религия.
Както виждате от постановленията на Светия Синод, никой не забранява народът, включи телно децата и подрастващите, да се обучават на основите на християнската религия. Но да се устройват часове по Закон Божи - по нашите закони нямаме право. Така че въпросът на нашите свещеници за целесъобразността да се кръщават младенците при тези условия е най-малкото безсмислен и свидетелства за тяхното неразбиране на значението на тайнството Кръщение.
Вие като че ме упреквате в това. че не повеждам борба с нашето правителство, издало декрет за отделянето на Църквата от държавата и на Училището от Църквата - така че повдигането на въпроса за разрешаването на неделни училища за децата или някакви други учреждения за преподаване на Закон Божи е равносилен на безнадежден стремеж да се внесе съществено изменение на Основния държавен закон. Според Вас как би се отнесла светската власт към това действие? Нима Вие не разбирате, че такова действие на Главата на Църквата би било престъпление най-вече против самата Църква?
Ние, по Божия милост, имаме големи постижения в църковно отношение: върната ни е Лаврата и мощите на Светителя Алексий; дадено ни е разрешение за откриване на духовни академии и семинарии; при
доклади на упълномощените
ложение е делото. След това Лука ме попита: "Вие понякога по един или друг въпрос четете на Милославов откъси от документи по въпросите, отнасящи се до нас (църквите), но неизвестни на нас, и когато Милославов Ви моли да дадете копия от тези документи, Вие отказвате - нима тези документи са секретни?" (Имало е случай, когато зачетох на Милославов отделни места от инструкциите на Министерството на финансите № 870 от 16.12.1946 г. "За реда на облагането с данъци на служителите на религиозните култове", "За самооблагането", "Кой ще плати данъка по ст. ст. 19 и 5".)
На това отговорих на Лука: "Когато Милославов се обърна към мен от Ваше име да разясня имат ли право членовете на съвета да вземат самооблагане от селските църкви, като от служители на култа, и защо вземат от тях данък върху доходите по ст. 19, аз разясних това на Милославов и в потвърждение му зачетох откъс от закона. Но Вие не е задължително да имате копие от тези документи, а и не е необходимо, и всички въпроси, възникващи у Вас, трябва да поставяте чрез мен, за което неведнъж съм ви предупреждавал".
На това Лука обърна внимание - "и вътрешноцърковните въпроси ли?" Отговорих му: " Не, вътрешноцърковните въпроси са ваше вътреш-ноцърковно дело, а онези въпроси, които Вие поставяте пред съветските държавни организации, например пред Изпълкома, Народния съд, Прокуратурата и др." В отговор Лука каза, че не е знаел за това. Отбелязах, че не може да бъде, тъй като му бях говорил за това още в началото на неговото пристигане. По-нататък нашата беседа премина на по-сериозна тема. Обърнах му внимание, че в Ялтинския храм не изпълняват указите
паричната реформа в пълнота са запазени за нас църковни средства и т. н., и т. н. Както Вие сам пишете в своята статия от януари 1948 г. (има се предвид статията на архиепископ Лука "За мир ни е повикал Господ", публикувана в "Списание на Московската Патриаршия", 1948 г, № 1. - Съст.) - "Ние нямаме никакви поводи за вражда против правителството, защото то е предоставило пълна свобода на Църквата и не се меси в нейните вътрешни дела"...
И какво произлиза от това? Не това ли. че въз основа на тази свобода ние можем да действаме и да обучаваме и възпитаваме нашите пасоми? Но да не излизаме извън пределите на нашите права. и. най-важното, да заобикаляме или нарушаваме държавния закон, задължителен за нас, както и за всички граждани.
И по същество - възпитанието и обучението на вярващите да се вписва в рамките на "уроци по Закон Божи" - едва ли е благонадеждно. От опит знаем до какво са се свеждали уроците по Закон Божи в нашите средни учебни заведения при наличието на тогавашните опитни законоучители: излизали от гимназиите, корпусите, институтите и др. под. учебни заведения не само без необходимото знание и разбиране за истините на вярата, църковната история и т. н., но, в най-добрия случай, с някакви жалки откъслечни знания по богослужение, по Стар и Нов Завет, по Катехизис - сведения, подобни повече на някаква мъглява представа за предмета, отколкото на истинско знание. И това е било тогава, когато Закон Божи е бил основен предмет, по който е било неудобно да имаш по-ниска оценка от отличен. А какво да кажем за сегашните възможности, когато у нас, особено в провинцията, по-голямата част от свещениците сами са неграмотни, и дори не само в богословското знание?
Всичките ни сили и енергия трябва да бъдат насочени към правилното извършване на богослужението, към разясняване на св. Евангелие и богослужебния чин. към създаване на благоговейно разположение у вярващите. А архиереите освен това трябва строго да следят за чистотата на свещено- и църковнослу-жителското съсловие, тъй като тази страна у нас се намира в бедствено положение. Срамно е пред "външните" заради нравственото състояние на голяма част от нашето духовенство. Срамно е пред властта, дала на Църквата такива широки права.
Така че и от тази страна, при съществуващите условия и при такова духовно ниво на нашите пастири, изобщо не може да се говори за каквото и да било системно преподаване на Закон Божи. Все пак да допуснем невъзможното, именно, че би се разрешило организирането на неделни училища или някакви специални класове за преподаване на Закон Божи. Представяте ли си каква богата почва би било това за обвиняване на "законоучителите" в контрареволюционни уклони, в антисъветски действия и т. н. И колко нови жертви на такива съзнателни или дори несъзнателни действия би имало! Добре, че свещенослужителите са избавени от тази опасност.
Не е ново, че върху хората, поставени начело на една или друга дейност, от лицата, в по-голямата си част безотговорни, падат обвинения в слабост или работа през пръсти, или угодничество, или тяхната
светителят през погледа на атеистите
на Патриарха и Синода от 25.08. и 16.и. 1948 г. по отношение на проповедите за това, че свещениците могат да произнасят проповеди в неделните и празничните дни по тъклуването и обясняването на Евангелието и че проповедите трябва да имат чисто църковен характер. Но в Ялтинския храм ежедневно се произнасят проповеди, дори и по два пъти - и на утринната, и на вечерната служба. Освен това свещеник Руденко два пъти в седмицата, в неделя и четвъртък, след вечерната служба провежда беседи на "душеспасителни теми", и тези беседи не се ли явяват преподаване на Закон Божи?
За дните и часовете на беседите е окачена обява на входната врата на храма. В притвора до входа на храма от двете стени висят големи плакати с художествено оформени рисунки на библейска тема "За земния живот на Иисус Христос, Син Божий, Спасител на света", под всяка рисунка има текст, съставен от свещеник Руденко, което по своята същност е нагледна религиозна пропаганда, също така при храма за прислужване на свещениците има пет момчета-ученици.
На това Лука ми отговори: "Това, че проповеди се произнасят ежедневно, е хубаво, така и трябва да бъде", тъй като и самият той ги произнася ежедневно. С указите на Синода по отношение на проповедите и непреподаването на Закон Божи той не е съгласен, за което е писал и на Патриарха, че той ще ходи при Патриарха най-вече за да беседва с него по тези въпроси.
Ако свещеник Руденко провежда беседи на "душеспасителни" теми след служба, това също не е лошо, такива беседи са се водели открай време. И самият той, още като свещеник в Ташкент, е водел такива беседи,
работа като цяло се осъжда. По негово време обвинявали дори митрополит Филарет: и в неправослав-ност, и в угодничество пред властта, и изисквали той. по силата на своя висок личен авторитет, да обяви борба против тогавашния църковен строй, при това дори го заплашвали с Божия гняв и с тежък отговор пред Бога за пасивността. Той приемал тези обвинения кротко, с разбирането, че, изисквайки от него едва ли не изповедничество. тези обвинители действали, "без да знаят какво правят"...
Така. подобно на митрополит Филарет по повод на едно подобно обвинние. и аз мога да Ви кажа с неговите думи: "Поради предпазливост, за да не съдите ближния. Вие не бихте ли могли да си зададете въпроса: наистина ли човек, който вече стои с единия крак в гроба (тогава той бил на 74 години, т. е. приблизително на колкото съм аз сега) и който е време да се страхува от Божия съд, а не от човешкия, действа според житейския страх, а не по някакво разсъждение, макар и не разсъдително?"
Дотук за преподаването на Закон Божи на децата.
Вие пишете за един сън, който имал старецът архимандрит Тихон. Ако аз поначало съм почувствал безпокойство и смущение в душата си. то, благодарение на Бога. след размисъл разбрах, че в дадения случай състоянието на стареца е било "смесено" - светите и праведни хора обикновено не дръзват да изпреварват Божия съд и толкова категорично да произнасят свой собствен съд от името на Господа.
Дори старецът Тихон наистина да е имал такова съновидение, то не е ли било следствие от беседите му с Вас, предизвикали в душата му безпокойство и униние поради представеното от Вас безнадеждно положение на църковните дела и греховното бездействие на Патриарха? И се случило това. което митрополит Филарет по аналогичен повод определя в писмо до Наместника на Лаврата архимандрит Антоний така: "Онези, които кротостта и благочестието на Онуфрий са разположили в тяхна полза, трябва да се въздържат от категорично заключение за неговите съновидения. Съновиденията са различни. Те могат да произлизат от различни състояния на тялото, особено на нервите, от сърцето, мислите, въображението, каквито са те наяве... За да определим достойнството на съновиденията, е необходимо дълго изпитване"...
И още: "Духовният свят не влиза лесно в обичайния кръг на нашите земни понятия"...
Но нека отец архимандритът се помоли и помене моето грешно име на гроба на праведния архиепископ Гурий.
Архиепископ Гурий е бил настоятел на църквата при посолството в Рим и през 1866 г, на 5 юни. бил хиротонисан за епископ Чебоксарски и викарий Казански; на 28. 11. 1867 г. бил назначен за Симферополски и починал на 17. 03. 1882 г. в сан на архиепископ. Фамилията му била Карпов. Господ Бог да помене неговото архиерейство в Своето Царство.
Вие сте недоволен от статиите на А. Ермоген. Ако ги прочетете внимателно, ще видите, че той осъжда не католическата църква, а насоката на дейността на Ватикана, която от древни времена е била предмет на осъждане от страна на православните, което в най-голяма степен е отвръщало от Рим нашите предци, решително отхвърлящи каквото и да било общение с "папистите". Що се отнася до католическото
доклади на упълномощените
в което няма нищо лошо. А по отношение на момчетата каза: "да, това е много и не е необходимо".
След това Лука разказа за своите проповеди и за това, че те се записват. В Тамбов записите е водела стенографка, а неговите тамбовски проповеди представляват един голям том, повече от 200 проповеди, напечатани на пишеща машина. Тукашните, кримските, са два тома и се записват от една стара жена, която, макар и да не е стенографка, води записки не по-лошо от стенографките, въпреки че след това му се налага да ги поправя; и той в своите проповеди понякога се изказва против материализма. После каза следното: "... макар и това на вас, комунистите, да не ви харесва, нищо не може да се направи. Вие, комунистите, водите антирелигиозна пропаганда, а аз - религиозна. В своите проповеди съм се изказвал против материализма и ще продължа да се изказвам, произнасяйки проповеди строго според Евангелието, а в Евангелието има места против материализма. Много проповедници в своите проповеди премълчават за тези остри места и ги подминават, но аз никога не съм правил това и няма да го правя; зная, че моите проповеди се следят, и то много стриктно, от МГБ (Министерство на държавната сигурност), и там не намират нищо предосъдително в тях. Но ако те не са по душа на комунистите, нищо не може да се направи".
В заключение на всичко това Лука каза: "... не е ли време, Яков Ива-нович, да напусна Крим, тук, както се вижда, на много хора не им харесвам, преча им, досаждам им и те биха се радвали да се избавят от мен", и веднага, смеейки се, отбеляза: "... ако се преместя на друго място, ще стане абсолютно същото, пак ще преча, пак ще бъдат недоволни от мен,
духовенство изобщо, спомнете си, какво сте писали самият Вие във Вашата статия "За мир ни е повикал Господ": "Цялата маса на католическото духовенство е застанала на страната на подпалвачите на войната и явно съчувства на фашизма". Развийте тази мисъл още, и Вие ще надминете А. Ермоген в осъждането на делата на Ватикана. Впрочем по повод на Вашата първа статия от 1946 г. "Възмездието се изпълни" (публикувана в "Списание на Московската Патриаршия". 1946 г. № 1. - Съст.) е имало много протести от страна на различни лица: писали са ми и са ми говорили това. което самият Вие сега ми казвате относно статиите на архиепископ Ермоген: "Как сте могли да допуснете отпечатването на статията на Архиепископ Лука, толкова разминаваща се с духа на християнската любов, която трябва да бъде присъща особено на епископа на Православната Църква?!..."
Вие си спомняте, че и там засегнахте папа Пий XII... А по повод на Вашата последна статия (има се предвид статията "За мир ни е повикал Господ", публикувана в "Списание на Московската Патриаршия". 1948, № 1. - Съст.) е имало гръмка статия в задграничната преса (има се предвид статията на Н. Крю-ков-Ангорски "Но избави ни от лукавия", публикувана в парижкия вестник "Руска мисъл" на 2 юли 1948 г: машинописно копие от статията вж.: ДААРК. Ф. Р-2647. On. 1. Л. 1-2. - Съст), където Ви обвиняват в "комунистическа лъжа" и в много други тежки грехове... Виждате колко трудно е да се угоди на всички и на всеки!
Простете и на мен. ако с думите си съм смутил духа Ви. Но аз. както и Вие, може би съм нарушил Вашия душевен покой само от любов към Вас и към истината.
Прося Вашите молитви. C братска любов: Патриарх Алексий. 26 януари 1949 г.
Ако намерите възможност да ни посетите, тогава подробно ще поговорим по засегнатия от Вас и по други църковни въпроси".
(ДААРК. Ф. Р-2647. Оп. 1. Д. 12. Л. 5-9.)
"Ваше Светейшество, скъпи Владико!
Много съм смутен от това, че със своето писмо съм нарушил Вашия душевен покой и, както изглежда, съм причинил някакво огорчение. Няма да Ви обременявам с настоящото си писмо, само ще кажа, че явяването на светителя Гурий насън на стареца Тихон е станало 8 месеца преди постановлението на Св. Синод за преподаването на Закон Божи на децата. В разговори с отец Тихон никога не съм си позволявал да критикувам Вашата голяма и многотрудна дейност.
Много ще се радвам лично да беседвам с Вас по въпросите, поставени в моето писмо, и по други църковни въпроси, за което Вие милостиво ми предоставяте възможност, защото ми е много тежко. Но през февруари ("люти" на украински) се страхувам да пътувам поради бури и навявания. Ще се постарая да дойда през Великия пост.
Със сърдечна любов и дълбока почит към Вас прося Вашите молитви Архиепископ Лука".
(ДААРК. Ф. Р-2647. On. 1. Д. 12. Л. 10).
светителят през погледа на атеистите
моето положение навсякъде ще бъде такова, където и да се намирам". И в заключение на всичко това Лука каза: "... бих искал да завърша своя жизнен път тук, в Крим, но упорито се носят слухове, че по всяка вероятност ще ме преместят в Одеса. Все пак това са само слухове, ще отида в Москва при Патриарха и там ще узная дали са слухове или действителност".
С това нашата беседа завърши. На прощаване му пожелах да оздравее. Лука благодари и каза: "... като се върна от Москва, ще продължа беседата си с Вас и ще разкажа как ще се разрешат там поставените от мен въпроси".
Предложи ми кола, но аз вежливо отказах. [...]
Сам архиепископ Лука характеризира църковния живот в областта по следния начин1:"... В градовете църковният живот се развива и укрепява, особено в Симферопол, където храмът едва успява да побере молещите се, и много хора, които са били далеч от църквата, се обръщат към Бога. [В сравнение с 1947 г. общият доход на катедралния храм се е увеличил с 4,8 %.] Но по селата църковният живот едва тлее и църквите са почти празни. Като основна причина за това печално явление трябва да смятаме задължението селяните да работят в неделните и празничните дни, но големи успехи постига и антирелигиозната пропаганда. Освен това средното ниво на образованост на духовенството, обща и богословска, е ниско, техните проповеди са слаби и бледи. [Поради слабата посещаемост на църквите техните доходи и средствата за живот на духовенството са изключително малко и Кримска епархия, както се вижда, е една от най-бедните.] Кримската Църква е понесла огромна вреда от изселването на гърците и българите [от Крим], които са били основният контингент от вярващи и с голяма загриженост и любов са се отнасяли към Църквата [и храмовете]. Те са били сменени от преселници от централните области на Русия [чувстващи се като временни жители на Крим и], в по-голямата си част - безразлични към религията". (Из годишния отчет за 1948 г. на архиепископ Лука до Патриарха). [...]
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област Я. Жданов
ИЗ ИНФОРМАЦИОННИЯ ДОКЛАД НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА 3-ТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 1949 г.
1 октомври 1949 г.
[...] През отчетеното тримесечие се състоя една среща с архиепископ Лука - на 23 септември с. г.
Първият въпрос, който Лука постави в тази беседа, беше за Ялтин-ския храм, че там е останал само свещеник Руденко, млад и недостатъчно опитен, който трябва да бъде под ръководството на опитен свещенослужител. С тази цел той е изпратил настоятеля на Ялтинския храм протойерей Коняхин, който е дошъл от гр. Краснодар, но неизвестно защо органите на милицията не са го регистрирали в Ялта. Сега той има намерение да покани за длъжността настоятел на Ялтин-
1Думи от отчета на архиепископ Лука за 1948 г., пропуснати от упълномощения, възстановени според отчета, който се съхранява във фонд Р-2647 на ДААРК (вж. бел. 14); тези думи са оградени с квадратни скоби.
доклади на упълномощените
ския храм протойерей Суботин от Одеса, но аз не съм убеден, че милицията ще го регистрира, тъй като протойерей Суботин е роден във Варшава (Полша) и до 1945 г- е живял и служил във Варшава, а след освобождаването й от съветските войски е преминал в Съветския съюз и от 1945 г. живее в гр. Одеса.
Затова той ме помоли още с пристигането на Суботин да го регистрирам като настоятел на Ялтинския храм и да издам справка за регистрацията, независимо дали той ще бъде регистриран от органите на милицията, или не. В отговор обясних на Лука следното: ако протойерей Суботин бъде регистриран по местожителство в гр. Ялта от органите на милицията, от моя страна няма да има възражения против регистрирането му за настоятел на Ялтинския храм, но докато не бъде регистриран, аз не мога да го регистрирам.
После беседата премина на темата за молитвените домове, по които, с решение на Областния изпълком, са прекратени договорите.
Лука ми заяви, че е писал в Областния изпълком (по време на моя отпуск) да не закриват молитвения дом в село Желябовка, Нижнегорски район, а ако това вече не може да се направи, той им предложил вместо в Желябовка да закрият молитвения дом в Ново-Ивановка, също Нижнегорски район, но му отказали.
Оттук Лука стига до извода, че това не е нищо друго, освен начало на гонение против Църквата и духовенството, закриване на църкви под един или друг предлог, арести на свещеници за същите престъпления, за които вече са претърпели наказание по ю години - Лобов, Дубровин.
На моето обяснение, че никой не закрива църкви, а ако с решение на Областния изпълком са прекратени договорите на три молитвени дома, те на практика не са били действащи поради липсата на свещеници повече от една година, а такова положение не може да продължава вечно.
Вината е на самото епархийско управление, задето продължително време не е осигурявало свещеници за тези молитвени домове. Свещениците не са арестувани само защото са свещеници, а ако са били арестувани Дубровин и др., изглежда, е имало основания и за това знаят органите, които са ги арестували.
Всичко това не убеди архиепископ Лука, и той остана на мнението, че е започнало гонение против Църквата и духовенството.
После разговорът продължи за зачислените църкви; аз му обясних, че у нас, в Крим, не може да има зачислени църкви, тъй като всички те са енорийски, но се допуска енориите, в които няма свещеници, временно да бъдат обслужвани от свещениците от най-близките църкви - за не повече от з месеца.
Лука и тук видя гонение против Църквата и каза, че, тъй като не достигат свещеници, освобождават старите кадри, новите се подготвят слабо, а църквите, недействащи поради липса на свещеници повече от 6 месеца, трябва да се закриват, затова количеството на църквите все повече ще намалява, и посочи следния пример: "При епископ Иоасаф в Крим е имало повече от 6о църкви; когато аз дойдох в Крим, приех 58 църкви, а сега са останали 51. След две години, както се вижда, ще останат 40 или дори по-малко, и по-нататък Лука каза: "Така вие, комунистите, води-
светителят през погледа на атеистите
те до унищожаването на църквите и религиозността сред населението, а нови църкви не разрешавате да се откриват, въпреки че населението желае да ги има", и даде пример с Балаклава. В края на беседата Лука каза:
"Когато бях при Патриарха и беседвах с него на тази тема, последният ми каза, че положението навсякъде е такова, количеството на църквите постоянно намалява, а нови не се разрешава да се откриват" - и след това отбеляза: "Затова вас, комунистите, ви ругаят навсякъде в чужбина, тъй като в СССР има гонение и преследване на Църквата и се получава така, чс закриват църкви, арестуват и изселват свещеници - и дадох пример със себе си, че аз 11 години съм прекарал по затвори и заточения, без да ми бъде предявено никакво обвинение".
Моите забележки и разяснения не можаха да го убедят, че съждението му е неправилно. [...]
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област Я. Жданов
1950
ИЗ ОТЧЕТНО-ИНФОРМАЦИОННИЯ ДОКЛАД НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА 3-ТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 1950 г.
3 октомври 1950 г.
[...] В информационния доклад за четвъртото тримесечие на 1949 г. и за 1-то тримесечие на 1950 г. беше ми съобщено за подадено заявление от свещеника на Въведенската църква в гр. Керч Пьотр Горбаньов, роден през 1918 г., за прекратяване на неговата регистрация в числото на духовенството, тъй като той се е убедил в пошлостта, лицемерието, алчността, завистта и гнусните сделки на духовната каста и е решил завинаги да скъса всякакви връзки с духовния свят.
Архиепископ Лука е бил запознат с подаденото заявление, а заради последното Горбаньов е бил лишен от свещенически сан, което уж е било потвърдено и от Патриарха.
В края на юни с. г. Пьотр Горбаньов се обърна към мен със заявление, в което съобщава, че подаденото от него преди това заявление с прилагане на автобиография за изключването му от състава на духовенството и т. н. е било грешка и е направено от него поради малодушие и непознаване на църковните правила, че дълбоко се разкайва за това и си взема обратно написаните от него в заявлението резки думи по отношение на духовенството, че когато е писал това заявление, не е мислил, че това може да има много лоши последствия за него (лишаване от сан), той е искал да бъде само извън длъжност, но в сан. Затова си взема обратно всичко написано и моли упълномощения да го включи в списъка на регистрираното духовенство.
доклади на упълномощените
На Горбаньов е препоръчано да се обърне към Архиепископа по всички поставени въпроси и му е обяснено, че упълномощеният регистрира свещениците само на действащите църкви. [...]
Състоянието и дейността на църквите в областта се характеризира с постепенно намаляване на религиозността както по отношение на посе-щаемостта на църквите, така и на извършването на религиозни обреди и треби, което отбелязва и самото духовенство.
Пример за това може да бъде посещаемостта на църквите на Пасха: така през 1950 г., в сравнение с 1949 г., тя е намаляла с 29,5 % в цялата област, от които в градските с 29 %, а в селските с 30,8 %. Същото явление се забелязва и по отношение на извършването на треби и обреди.
Опитите за активизиране на църковната дейност от страна на Архиепископ Лука се проявяват в това, че той задължава всички свещеници да произнасят проповеди на църковни теми по време на всяко богослужение. След това ги задължава ежедневно да извършват църковни служби не само в градските, но и в селските църкви, дори и там да няма никой. Такова явление се наблюдава в редица църкви: в село Пионерско, Симферополски район, в село Орловка, Раздолненски район, където свещеникът е извършвал служба в съвсем празна зала.
Редица църкви в областта отдавна биха прекратили своята дейност, ако архиепископ Лука не ги поддържаше материално за сметка на епархийските средства - за ремонт, за издръжка на свещениците и т. и. Такива църкви са почти десет - в селата Емеляновка и Митрофановка, Ниж-негорски район, в село Орловка, Раздолненски район, в село Найденовка, Октябрски район, в село Шубино, Кировски район, и в редица други, където посещаемостта на църквите от вярващите е твърде незначителна и постепенно все повече намалява.
Настоятелят на Николаевската църква в село Орловка, Раздолненски район, Шохин Фьодор, който напоследък е преместен в Ялтинския храм, характеризира състоянието на църквата в село Орловка така: "Народът не посещава църквата, тя няма доходи, служби се извършват два пъти седмично, в събота и неделя, в неделя има 4-5 бабички, а в събота, като правило, в църквата няма никого, на големите църковни празници като Преображение и др. има по 25-30 души. Църковният причт (църковният народ), свещеникът и певецът на тази църква няма от какво да живеят, доходите са много мизерни. Свещеникът лично не е имал повече от 150 рубли на месец, затова Архиепископ Лука ежемесечно му е давал 300 рубли от епархийските средства". Такова е положението и в редица други селски църкви, но Архиепископ Лука не желае да се раздели с тях и взема всякакви мерки те да действат.
Дейността на епархийското управление в отчетеното тримесечие не се отличава с нищо особено, самият Архиепископ Лука цяло лято, от юни до края на септември, прекара в град Алушта, затова не е провеждал никакви съвещания, пътуванията му из епархията също бяха малко, само до Ялта и Теодосия - на църковните храмови празници, но в църквата в Алушта, макар и да е извършвал малко служби, е произнасял проповеди на църковни теми по време на всяко богослужение. В отчетеното тримесечие на 31 август с. г. архиепископ Лука написа писмо до всички
светителят през погледа на атеистите
свещеници и дякони в епархията, така нареченото "Братско увещание за братолюбие", със следното съдържание:
"Познавах добри и благочестиви свещеници, които всякак избягваха близко общуване с други свещеници; познавам много, които отказват да служат в енории с многоброен клир; познавам един протойерей, с когото почти всички отказваха да служат. Разприте и свадите между духовенството, изгонването едни други е тежка язва на нашата Църква.
Вярващи от Керч ми пишат:
"Опротивели са ни разприте сред духовенството, нужно ни е благочестие и молитва в храма, а не изслушване на обидите на едни свещеници към други". С болка в сърцето трябва да последвам завета на св. Апостол Павел: "Съгрешаващите изобличавай пред всички, та и останалите да имат страх", и да спомена името на протойерей Виктор Куцепалов, който с всички сили гонеше вторите свещеници и доведе до отчаяние нещастния млад свещеник Пьотр Горбаньов. Той го доведе до това, че Пьотр Горбаньов в заявление до упълномощения от Съвета по делата на Руската Православна Църква помоли да го зачеркнат от списъка на духовенството, за което беше лишен от свещенически сан. Впрочем за това е виновен не само протойерей Куцепалов"1.
След като привежда редица извадки от богословските книги "За бра-толюбието", Лука пише следното за намаляването на религиозността:
"Мнозина са се оттеглили от църквата в нашето тежко време, мнозина са отишли в секти; и немалка вина за това имат свещениците, за които ми пишат: "Опротивели са ни разприте сред духовенството. Ние имаме нужда от благочестие и молитва в храма, а не от изслушване на обидите на едни свещеници към други". Лука пита кое стои в основата на тежкия грях на "небратолюбието" и раздорите между свещениците и дяконите, и отговаря:
"Преди всичко тяхното неблагочестие, липсата на страх Божи, леността за молитва и четене на словото Божие. Защото братолюбието и любовта се придобиват преди всичко чрез непрестанен и всеусърден подвиг в молитвата и поста; чрез усърдно извършване на богослужението по устава. Втората и също така важна причина за небратолюбието - това е сребролюбието, което апостол Павел дълбоко и мъдро е нарекъл корен на всички злини. Именно заради църковните доходи свещениците и дяконите враждуват помежду си и взаимно се гонят".
По-нататък Лука призовава духовенството към смирение, кротост и усърдие във всички пастирски дела и да оставят раздорите помежду си. [...]
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област Я. Жданов
доклади на упълномощените
1951
ИЗ ОТЧЕТНО-ИНФОРМАЦИОННИЯ ДОКЛАД НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА 4-ТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 1950 г.
6 януари 1951 г.
[...] На ю октомври 1950 г. с писмо № 1589 от Съвета по делата на Руската Православна Църква е постъпило копие от доклада (жалбата) на Архиепископ Лука до Патриарха със следното съдържание:
"В Симферополска епархия продължава ликвидирането на селските църкви. След изселването на църквата от помещението, което е заемала, в районното село Съветско е дошъл редът на църквата в село Найденов-ка. На йеромонах Климент, който от 5 години свещенства в това село, е предложено незабавно да освободи къщата, в която живее от 5 години. Той се изказва за своите енориаши като за много вярващи хора, но толкова наплашени, че никой не се решава дори да му предостави квартира, и в църквата почти никой не смее или няма възможност да ходи, тъй като всички неделни и празнични дни са заети с различни работи. Църквата в Найденовка ще се наложи да се закрие.
Почти същото е положението в село Орловка, където също е невъзможно да се запази църквата. Бедствено е положението в село Магазин-ка. След ликвидирането на църквата в съседното село Воинка през 1944 г-за църква са дали една полуразрушена къща в село Магазинка. Със средства и труд на вярващи от развалините е бил направен добре оборудван молитвен дом. Настоятелят на тази църква протойерей Стефан Ковшик там е развил толкова активна пастирска дейност, че сега в неговата енория не е останал нито един некръстен. И ето защо предявяват искане да се освободи заеманото от църквата помещение, на основание, че то принадлежи на колхоза и освен това - искане да се заплати на колхоза наем и застраховка за 1944-1950 г.
Междувременно църковният съвет ежегодно (от 1944 г.) изплаща в Райфо наем и застраховка. Това не се взема под внимание и изискват повторно заплащане на колхоза.
Във връзка със закриването на все нови и нови църкви възниква трудният въпрос за това, къде да се сложи църковното имущество, иконостасите, иконите и пр.".
На Съвета по делата на Руската Православна Църква е било предложено внимателно да провери фактите, посочени в доклада на Архиепископ Лука, и за резултатите да информира Съвета, което съм и направил в предадения от мен доклад.
В резултат на подробна и внимателна проверка нито един факт в изложението на Архиепископ Лука не се потвърждава и целият негов доклад не е нищо друго, освен клевета против местните съветски органи1. [...]
Дейността на епархийското управление в отчетеното тримесечие не се отличава с нищо особено. Архиепископ Лука не е провеждал никакви съвещания.
По-нататък упълномощеният подробно коментира фактите, посочени в доклада на архиепископ
Лука.
светителят през погледа на атеистите
ИЗ ОТЧЕТНО-ИНФОРМАЦИОННИЯ ДОКЛАД НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА i-ТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 1951 г.
3 април 1951 г.
[•••]
1) На 2 януари 1951 г. Архиепископ Лука ми предаде жалбата на гражданката Елена Сергеевна Киселева, енориашка на Евпаторийския храм, за преследването на нейната дъщеря от учителката й заради нейната ре-лигиозност.
В резултат от проверката на подадената жалба беше установено на място: спрямо наречената от Елена Киселева нейна духовна дъщеря (племенница) Нина, 8-годишна, учи във 2-и клас на III Девическо средно училище в гр. Евпатория, не е имало и няма никакво преследване заради нейната религиозност от страна на училищните преподаватели.
Нещата стоят по следния начин: още миналата година, когато момичето учело в първи клас, идвало на училище, носейки кръстче на шията. С нея е разговаряла учителката Белявска да го свали или да го скрие, освен това момичето често отсъствало от училище на така наречените църковни празници. Учителката Белявска е била в дома й и беседвала с Киселева и нейната сестра Винюкова (възпитателка в детската градина), при които живеело момиченцето, да не пречат на училището да я възпитава, да не й набиват църковни молитви в главата и т. н.
На Архиепископ Лука е било съобщено чрез секретаря, че проверката е установила, че от страна на учителката не е имало никакво преследване на момичето заради нейната религиозност.
През това тримесечие той е пътувал в три енории:
1) до Николаевския храм по покана на причта;
2) до Николаевската църква на гр. Белогорск на нейния храмов празник;
3) в гр. Керч за разглеждане делото на бившия свещеник Пьотр Горбаньов, лишен от сан, който започнал да разпространява слухове сред вярващите в гр. Керч, че не е писал никакво заявление до упълномощения за отказ от свещенически сан, за разрив с духовните среди и т. н., че това е измислено от архиепископ Лука и упълномощения.
Във връзка с това са тръгнали всякакви слухове и разговори сред вярващите, както казва Лука, надигнало се е цяло вълнение, до него са започнали да постъпват писма с оскърбително съдържание и с изискване да бъде върнат санът на свещеник Горбаньов. Тогава архиепископът решил да отиде сам в гр. Керч, както казва, за да успокои вярващите, след като взе от мен оригинала на заявлението и автобиографията на Горбаньов, с което и доказал на вярващите своя разрив с духовните среди и т. н. и, както той се изрази, внесъл успокоение. [...]
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на Министрите на СССР за Кримска област Я. Жданов
доклади на упълномощените
2) В първите дни на януари 1951 г. от Архиепископ Лука на мое име, с копие до председателя на Областния изпълком, е постъпила жалба от хористката на Евпаторийския храм Мария Хитрова, в която последната пише, че нейният син, Кирил Хитров, 23-годишен, е работел в Евпаторийския държавен хранителен комбинат като помощник-майстор в цеха за бонбони. В резултат на преследването за неговата религиозност, насмешките, оскърбленията и др. под. от страна на директора на хранителния комбинат Кашлов нейният син е заболял от силно нервно разстройство, бил е изпратен в психиатричната лечебница в гр. Симферопол и настанен в отделението за буйстващи болни, а там е бил така пребит, че се наложила операция, при която бил отстранен далакът и зашит черният дроб.
В резултат на проверката на изложените факти установих на място, че по отношение на Кирил Хитров не е имало никакво преследване за неговата религиозност от страна на директора на хранителния комбинат др. Кашлов. При разговор с майка му Мария Хитрова, тя с нищо не можа да потвърди изложените от нея в жалбата факти на гонение.
По отношение на пребиването на Кирил Хитров в психиатричната болница, в която той е постъпил като страдащ от душевно заболяване под формата на шизофрения, фактите се потвърдиха, тъй като един от болните, раздразнен от състоянието на Хитров, се нахвърлил върху него и му нанесъл удар в корема. Вследствие на получената травма Хитров е бил опериран. Във връзка с това от Областния здравотдел в болницата са проведени мероприятия по подобряване надзора над психоболните.
На виновните е наложено административно наказание.
Архиепископ Лука е запознат с резултатите от проверката по тази жалба и с предприетите мерки. [...]
През отчетеното тримесечие архиепископ Лука ме посети веднъж при следните обстоятелства. В доклада за 4-то тримесечие на 1950 г. съобщих, че в телефонния разговор с него на 27 декември 1950 г. по въпроса за неговото писмо до Патриарха1 той каза, че ще ме посети след Нова година, което и направи на 2 януари 1951 г.
В началото на беседата Лука разказа, че при него постъпват жалби от страна на вярващите в гр. Евпатория за преследването им от администрацията на учреждения или предприятия заради посещаването на църквата, а в училище - от учителките спрямо децата, носещи кръстове, и ми предаде една такава жалба от гражданката Киселева. За резултатите от проверката по тази жалба е казано по-горе.
Други факти, освен жалбата на Киселева, той не можа да приведе, но е поръчал на църковния настоятел на Евпаторийския храм уж да събере такива.
До този момент, както сам каза, не са постъпили никакви факти за преследването на когото и да било заради неговата религиозност. Бидейки в Евпатория, той беседвал на тази тема с църковния настоятел на храма Малцев и последният казал, че някои вярващи, посещавайки храма, са говорили за някакво преследване спрямо тях от администрацията по месторабота за посещаването на църквата, но когато той им предложил да напишат за всичко това на Архиепископа, те отказали да пишат, и той
1В отчетно-информационния доклад на упълномощения за 4-то тримесечие на 1950 г. се съобщава, че на 27 декември 1950 г. се е състоял телефонен разговор с Архиепископ Лука. който съобщил за своето писмо до Патриарха, в което уж питал има ли упълномощеният право да отказва регистрирането на поканените от Архиепископа в Кримска епархия свещеници (конкретно ставало дума за свещеника от Дрогобичевска област Леонид Юркевич).
светителят през погледа на атеистите
също не е могъл да посочи никакъв случай на преследване на вярващите за посещаването на църквата. След това Лука попита как стоят нещата с помещението на молитвения дом в село Магазинка, Красноперекоиски район, и може ли да изпрати там друг свещеник на мястото на преместения в друга енория през месец септември свещеник Стефан Ковшик.
После попита дали съм получил писмо с копие до председателя на Областния изпълком и с приложение на жалбата на хористката от Евпато-рийския храм Мария Хитрова за това, че нейният син, в резултат на преследване за неговата религиозност в цеха, в който работел, полудял. Той бил настанен в психиатричната болница в Симферопол като буен луд, а в болницата го осакатили, като един болен, също буен луд, го съборил на пода и стъпил на корема му, в резултат на което били разкъсани далакът и бъбреците му, и ме помоли да разследвам това.
Такова писмо и жалба от него не съм получавал, за което казах на Лука. Приблизително около час след неговото излизане от канцеларията ми беше донесено това писмо на Хитрова с жалба.
Резултатите от проверката и взетите мерки по тази жалба са изложени от мен по-горе. След това му поставих редица въпроси като:
1) За неразрешаването в църквата да прислужват деца до 14-годишна възраст, а от 14 до 18 години - само със съгласие на родителите. Тук Лука отговори, че неговият секретар Милославов му е докладвал за това и той го е прокарал на дело. Дори сам е останал без момчета, и сега по време на неговите архиерейски служби му прислужват двама старци, една монахиня и храмовият пазач.
2) Кръщаването на децата трябва да става само със съгласие на родителите, а ако няма такова съгласие и свещеникът извърши кръщение, родителите могат да го подведат под съдебна отговорност.
Лука ме попита какво трябва да бъде съгласието, устно или писмено. На моя отговор, че съгласието може да бъде и устно, и писмено, Лука каза, че това по същество е забрана, тъй като много родители няма да дадат писмено съгласие, а от устното, в случай че нещо стане, могат да се откажат, и заяви, че не е съгласен с тези мои указания и ще попита Патриарха.
3) За дейността на енорията отговаря само двадесетката, т. е. 20 души, подписали договор, и затова не може да има никакви общи събрания на енориаши от една или друга църква - нито касаещи избора на изпълнителни органи (които се избират само от лицата, подписали договор), нито на каквито и да било други органи.
На това Лука отбеляза, че ще бъде по-добре, да няма такива явления, както е било в Керч, когато той лишил от сан Пьотр Горбаньов, където енориашите устроили истински бунт и се наложило да отиде и да го потушава самият той. Или както в Евпатория, когато свещеник там бил Ливанов, назначен от настоятеля на храма Иван Кудрявцев, където не пускали енориашите в храма.
4) Ходенето на свещенослужителите по домовете, от къща на къща, особено на село, не бива повече да се допуска.
Посещаването на вярващите в домовете им за извършването на една или друга треба може да бъде само индивидуално, по тяхна покана във
доклади на упълномощените
всеки отделен случай, особено не бива да има групови кръщения на деца, когато свещеникът идва в селото специално за кръщаване на деца, отсяда в някоя от къщите, където при него довеждат или донасят децата и той кръщава, тъй като има храм, където трябва да се върши всичко това.
Дадох му за пример свещеник Николай Розанов в гр. Судак, който продължава да ходи по селата в района за извършване на треби и обреди.
Така през декември 1950 г. в едно от селата в района той кръстил 17 деца наведнъж, в това число и дете на партиен член. Казах на Лука, че вече много пъти съм обръщал внимание на него и на свещениците за недопускането на масови кръщения по домовете; затова на Розанов би следвало да бъде прекратена регистрацията.
Архиепископ Лука ми заяви, че не е съгласен с това:
"В своята енория свещеникът трябва да посещава селата, особено отдалечените, и там да кръщава децата, иначе се получава забрана на кръщенията. Не всички колхозници могат да доведат или донесат своите деца за кръщение, те нямат собствен транспорт, а колхозите не дават [транспорт] за такива цели. Това би трябвало да прави и свещеник Розанов, тъй като негова енория се явява целият район."
На това му отговорих: "Църквата няма установени енорийски граници. Енорията на всяка църква се състои от вярващите, които я посещават, затова Судакската църква няма никакви енорийски граници".
Лука отговори, че не е съгласен с това и ще помоли Патриарха за обяснение.
5) След това попитах архиепископ Лука дали знае нещо за случая на така нареченото "обновяване" на икона (самовъзстановяване на избледняла или остаряла икона по чудесен начин, без човешка намеса - бел. ред.) в гр. Ялта (за което доложих на Съвета със специално донесение и в доклада за 4-тото тримесечие на 1950 г.). Лука отговори, че не знаел нищо за това. Но от разговора по-нататък би могло да се разбере, че той е знаел за това. Самият той вярва в "обновяването" и посочи пример за уж извършило се обновление в Киев на една от външните храмови икони и каза, че е убеден в извършването на обновявания.
В края на беседата архиепископ Лука заяви, че в неговата епархия редица селски църкви са изключително бедни, и той трябва да ги освободи от данък към епархията и да дава дотации за издръжка на свещениците. Посочи като пример църквата в село Чистенка, Симферополски район, където свещеник Гречанни за една седмица е заработил само 2 рубли и 50 копейки; последният поискал да бъде преместен в друга епархия, затова той бил принуден да освободи тази църква от налог към епархията и да дава дотации за издръжка на свещеника. Въпреки че самият Лука признава бедността на редица енорийски църкви, които е принуден да освобождава от налог за издръжка на епархията и да издържа свещениците на тези църкви за сметка на епархията, той не иска да допусне тяхното самоликвидиране или закриване, надявайки се на по-добри времена. [...]
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област Я. Жданов
светителят през погледа на атеистите
ИЗВЪНРЕДНО ДОНЕСЕНИЕ НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА СЛУЧАЯ НА ОБНОВЯВАНЕ НА ИКОНА 14 юни 1951 г.
Гражданката Олга Коневец, родена през 1892 г., не работи никъде, живее в гр. Симферопол на ул. "Безбожна" 20, спекулантка, дъщеря й била осъдена и изселена след освобождаването на Крим от окупаторите през 1944 г., на 20 май с. г. е разпространила слух, че в дома й се е "обновила" икона. В резултат на това към нейната квартира тръгнали вярващи и невярващи, за да видят тази икона, и изобщо, около нея се вдигнал шум.
На 21 май с. г. това станало известно на органите на милицията, откъдето същия ден по телефона било предложено на секретаря на архиепископа, който е и настоятел на катедралния храм, протойерей Милославов, за да не се вдига шум около тази икона, незабавно да я отнесат от квартирата на гражданката Коневец в църквата.
Милославов съобщил на архиепископ Лука и последният предложил на втория свещеник на катедралния храм, така наречения ключар, Николай Еремеев, да докара иконата от квартирата на гражданката Коневец в църквата.
Когато Еремеев вземал иконата от квартирата, там се била събрала тълпа от около юо души. Еремеев благословил тази тълпа с взетата на ръце икона и ги призовал да отидат в храма на поклонение на "самообно-вилата се" икона.
След пренасянето на иконата в храма последната отначало била поставена в олтара и ако тя беше стояла там, с това би приключил и целият шум около нейното обновяване, но два дни по-късно Архиепископ Лука повторно изпраща свещеник Еремеев в квартирата на гражданката Коневец да разследва как се е извършило "обновяването" на иконата и да му съобщи това в доклад. Еремеев, след беседата с гражданката Коневец и с още две възрастни жени, в своя доклад до Архиепископ Лука съобщава: Иконата "действително се е обновила", в потвърждение на което се позовал на това, че в квартирата на гражданката Коневец уж били идвали представители на Градския съвет с художници, които потвърдили, че няма никакво вмешателство на човешки ръце.
След това архиепископ Лука дал разпореждане "да се отремонтира" иконата, да се постави на аналой под стъкло и да се изнесе от олтара в средата на храма за всеобщо поклонение и разглеждане.
Свещениците от храма Милославов, Еремеев и Дунаев незабавно изпълнили разпореждането на архиепископ Лука, в същия ден изнесли иконата в средата на храма, поставили голям свещник до нея и блюдо за събиране на пожертвования и казали на гражданката Коневец да обяснява как е станало "обновяването".
Започнало поклонение пред иконата. На 25 май архиепископ Лука разпоредил целият причт на храма, 3-ма свещеници и 2-ма дякони, да се облекат в празнични одежди и да извършат молебен, а самият той да произнесе проповед, и това да бъде широко разгласено на вярващото население в града. В същия ден, 25 май, в тържествена обстановка бил отслужен
доклади на упълномощените
молебен пред тази икона. И самият Архиепископ Лука произнесъл проповед, разказал за уж извършилите се някога случаи на "обновление" на икони в Киев, Одеса, Севастопол, Ленинград и т. н., за уж станалите чудеса в резултат на "обновяването" на иконите, както и за дадения случай на "обновление" в Симферопол.
Лука казал, че иконата действително се е "обновила", в потвърждение на което се позовал на някакви представители на Градския съвет и художници, които уж потвърдили, че не е имало никаква намеса на човешки ръце, въпреки че там не са присъствали никакви представители на Градския съвет и художници и никой не ги е изпращал.
След извършения молебен от целия причт на храма и проповедта на самия Архиепископ Лука поклонничеството пред иконата в храма и притокът на пожертвования още повече се засилили.
По-късно Архиепископ Лука, както изглежда, разбрал, че с "обновяването" на иконата и със своята проповед, в която се позовавал на представителите на Градския съвет, е допуснал неточност, поради което на 28 май издава указ за назначаването на комисия от 4-ма свещеници и 2-ма миряни, на която възлага да разследва случая с обновяването на иконата и да му представи своето заключение.
За да може в тази комисия да присъства и представител на държавните органи, Архиепископ Лука поръчал на своя секретар, настоятелят на храма Милославов, да отиде при упълномощения, а ако го няма, да се обърне към председателя на Областния изпълком с молба последният да определи представител на Областния изпълком за участие в създадената от него комисия за разследване - иначе казано, за потвърждаване на "обновяването на иконата".
Но тъй като упълномощеният по това време лежал в болница, а председателят на Областния изпълком го нямало, Милославов се обърнал с това поръчение на архиепископа към първия заместник-председател др. Лялин. Последният обещал на Милославов да изпрати представител на Областния изпълком. След това той поръчал на главния държавен арбитър др. Норден да отиде там, но да не взема участие в комисията, а да послуша какво ще говорят там. Др. Норден, като получил точно указание от др. Лялин, дойде при мен в болницата за съвет трябва ли да се включи в комисията, създадена от архиепископа, или не, а ако се включи, то какво да бъде неговото участие в тази комисия.
Беше ми обяснено от др. Норден, че в комисиите, създавани от цър-ковниците, не трябва да има никакво участие на представители на държавните органии и той няма какво да прави в тази комисия, затова не трябва да се включва в нея - това е тяхно частно, вътрешноцърковно дело. Както изглежда, Архиепископ Лука, молейки представителя на Областния изпълком за участие в комисията, иска да узакони извършеното от тях шарлатанство с "обновяването" на иконата.
По-нататък, след съответната консултация, все пак на др. Норден било препоръчано да отиде в епархийското управление - не в комисията, а лично при Архиепископ Лука, да напомни на последния за закона за отделянето на Църквата от държавата, както и това, че представителите на държавните органи не могат да участват в никакви комисии, създадени
светителят през погледа на атеистите
от тях, защото това е тяхно лично, вътрешноцърковно дело. Същия ден, 28 май, др. Норден посети Архиепископ Лука. На беседата присъстваха свещениците Милославов и Крашановски.
По време на беседата др. Норден обърна внимание на Архиепископ Лука, че на него вероятно му е добре известен законът за отделянето на Църквата от държавата и на училищата от Църквата, и затова представителите на държавните органи не участват в никакви църковни комисии, това е негово лично дело.
Създадената от Архиепископ Лука комисия, състояща се от:
1) настоятеля на Катедралния храм протойерей Милославов,
2) настоятеля на Благовещенската църква протойерей Голубятников,
3) настоятеля на Севастополския храм протойерей Крашановски,
4) настоятеля на Алуштинската църква протойерей Клягин и един мирянин в същия ден, 28 май отиде на мястото, в квартирата на гражданката Коневец, за да разследва имало ли е "обновяване" на иконата, или не. Комисията разпита Коневец и много други старици.
Гражданката Коневец пак там, пред същата църковна комисия, заяви, че преди Пасха е мила и почиствала иконата.
Мнението на комисията дали е имало "обновяване" на иконата се разделило. Двама свещеници, Милославов и Клягин, настоявали на това, че "обновяване" на иконата е имало, а други двама, Крашановски и Голубятников, настоявали на това, че не е имало никакво "обновяване", и към тяхното мнение се присъединил и един член на комисията от миряните. Въз основа на това на 29 май архиепископ Лука дал разпореждане иконата да се снеме от аналоя и да се окачи на стената заедно с всички други икони, но поръчал на свещеник Еремеев да я наблюдава дали няма да продължи да се обновява.
Иконата била окачена на стената, но отделена по особен начин, тъй като на пода пред нея било постлано килимче и бил поставен голям свещник, а настоятелят на храма Милославов наредил край иконата да се сложи голям поднос (блюдо) за събиране на пожертвования. А свещеник Еремеев организирал група възрастни жени, които да стоят край иконата, да я наблюдават и да дават разяснения на намиращите се край нея. Поклонничеството пред иконата продължило.
На 30 май Архиепископ Лука произнесъл проповед в храма, в която заявил, че въз основа на резултатите от изследванията комисията не признава "обновяването" на иконата, свещениците от храма Милославов, Еремеев и Дунаев по всякакъв начин продължили да разпространяват слухове из града, че иконата се е "обновила" и т. н., и поради това поклонничеството пред нея продължавало и досега. За това научих в болницата на 7 юни, тогава на 8 юни се свързах по телефона със секретаря на Архиепископа, а той предложи на протойерей Милославов, като настоятел на храма, веднага да свали иконата от стената и да я сложи на такова място, че да не я виждат, предупреди Милославов, че ако той не направи това, регистрацията му ще бъде отнета от мен.
След това научих, че за това мое указание Милославов е доложил на архиепископ Лука, който му е забранил да изпълнява моето указание и
доклади на упълномощените
да снема иконата от видното място на стената. Иконата е била свалена от стената и пренесена в олтара едва на д юни.
На гражданката Коневец, вместо взетата от нея икона, е била дадена друга от храма, и въпреки че архиепископ Лука не признал "обновяването", свещеник Еремеев на 7 юни дал съгласие на гражданката Коневец да отслужи молебен в квартирата йвп часа сутринта на 8 юни.
Коневец съобщила за това по всички най-близки улици и към и часа сутринта на 8 юни в квартирата й се събрали 25-30 души, но благодарение на стеклите се обстоятелства, независимо от свещеник Еремеев, молебенът пе бил отслужен.
Много вярващи изразяват своето недоволство спрямо архиепископ Лука и се възмущават защо съветските органи не го подвеждат под отговорност за шарлатанство и измама с цел лична изгода.
Моите предложения:
1) Архиепископ Лука, като главен шарлатанин в дадения случай, окончателно компрометирал се сред вярващите и предизвикал възмущението на местните съветски и партийни органи, да бъде отстранен в някой манастир на покой, та повече да не разпространява мистични суеверия сред масите.
2) На свещениците от катедралния храм Милославов, Еремеев и Дунаев (въпреки че Архиепископ Лука накрая не признал "обновяването" на иконата), които продължили до последно да разпространяват сред населението суеверни шарлатански слухове за "обновяване" на иконата с цел лично обогатяване и печалба, да бъде отнета регистрацията и да бъде съобщено на следствените органи.
3) С гражданката Коневец вече се занимават следствените органи.
Причина за моята ненавременна информация до Съвета е, че когато започна цялата тази шарлатанска история с "обновяването" на иконата на 20 май, аз бях в Москва. Когато пристигнах със самолет от Москва на 24 май, веднага бях приет в болница със силен пристъп на бронхиална астма, където бях до ю юни. Моля за Вашите спешни указания.
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област Я. Жданов
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ПО СЛУЧАЯ С "ОБНОВЯВАНЕТО" НА ИКОНАТА 16 юни 1951 г.
Като допълнение към моето извънредно донесение № 12/С от 14 юни 1951 година за така нареченото "обновяване" на иконата съобщавам, че архиепископ Лука е дал указание на свещениците от катедралния храм и църковнослужителите, на всички, които питат защо "обновената" икона е свалена от видното място и внесена в олтара, да им се обяснява, че това е направено по разпореждане на властите, че сам вярва в "обновяването",
светителят през погледа на атеистите
172
но за да нямат още по-големи неприятности, се е разпоредил иконата да се снеме.
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област Я. Жданов
ИЗ ОТЧЕТНО-ИНФОРМАЦИОННИЯ ДОКЛАД НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА з-ТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 1951 г.
4 октомври 1951 г.
[...] С Архиепископ Лука не са се провеждали никакви съвещания и събрания, самият той цяло лято живя в гр. Алушта. Понякога на църковните празници сам пътуваше до Симферопол за извършване на своите архиерейски служения или за произнасяне на проповеди в храма.
Архиепископ Лука обича да произнася проповеди и прави това често, но понякога в тях не се ограничава само с църковни въпроси, а засяга и други. Например по време на своята проповед в неделя, 23 септември с. г., в Алуштинската църква на тема "Въздвижение на Кръста Господен" говореше всякакви нелепости за този Кръст, след това и за апостол Павел - че Павел е оставил всичко светско и последвал Христа, и се хвали единствено с Него. После Лука каза:
"А сега ние с какво се хвалим, със своите постижения в науката, в политиката, икономиката, с получените ордени и премии, но всичко това е нищо по отношение на Христа, и ще ни разреши ли Той, макар и препъвайки се и падайки, да вървим след Него" и др. п.
За тази проповед било широко оповестено от неговите поклонници в Алушта. За началото на проповедта в църквата имало 150 души. Към края останали не повече от 30, и то предимно стари жени.
Мнозина, излизайки от църквата по време на неговата проповед, казвали:
"Какви глупости говори той, с ума си ли е, и то професор, лауреат на Сталинска премия" и т. н.
Взаимоотношения с Архиерея
Взаимоотношенията на упълномощения с Архиепископ Лука в отчетеното тримесечие бяха нормални.
Лични срещи с него не е имало, а връзката му с мен се осъществяваше чрез неговия секретар протойерей Милославов и чрез други свещеници. [•••]
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област Я. Жданов
доклади на упълномощените
1956
ИЗ ОТЧЕТНО-ИНФОРМАЦИОННИЯ ДОКЛАД НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА i-ТО ПОЛУГОДИЕ НА 1956 г.
21 ЮЛИ 1956 Г.
[...] Срещи с Архиепископ Лука
За 6-те месеца на 1956 г. е имало 4 срещи с Архиепископ Лука: 3 срещи в епархията и една - в канцеларията на упълномощения.
Първата среща се състоя на 6 февруари. Беседата започна с комюнике на Айзенхауер с Идън ("Правда" от 04.02.1956 г.).
Лука каза, че по негово мнение събитията се развиват към приближаване на война. Аз казах, че комюникето, макар и съставено със заплаха по адрес на комунистическите държави, но в т. 6 Идън и Айзенхауер, като че изплашени от това, което са наговорили в 6 точки, са заявили, че нямат намерение да постигат набелязаните в тяхната политическа линия планове по пътя на открита война, знаейки, че не са монополисти на атомното оръжие и симпатиите на народите към капиталистическите страни намаляват.
В беседата съобщих на Лука, че съм присъствал на неговата проповед за кръщението на Христа и нелош момент в нея е мястото, където се говори за голямата неправда по отношение на боо-милионния китайски народ, който досега все още не е приет в Организацията на обединените нации, и за разбойническото заграбване на остров Тайван от Америка, принадлежащ на Китай от древни времена. Италианските помешчици вършат беззаконие, разстрелвайки бедните селяни за това, че орат и засяват неизползваните непригодни земи на помешчиците; фабрикантите и притежателите на заводи в Америка принуждават работниците да работят за нищожна заплата.
После казах на Лука, че към мен се обръщат руските свещеници, украинците и вярващите с жалби против натиска на свещениците, дошли от западните области. Те казват, че богатите градски енории се предоставят на западни свещеници, а местните свещеници се отстраняват от градските енории и се разпращат по отдалечените бедни селски енории. Аз изобщо не реагирах на оплакванията, тъй като разпределението на духовенството е дело на управляващия архиепископ. "Не Ви давам нито съвети, нито пожелания, просто Ви съобщавам фактите", казах на Лука.
Местните свещеници особено се оплакваха от свещеник Карвовски, наричайки го протеже на западните свещеници - негови родственици или близки познати.
Архиепископ Лука ми благодари за съобщението и каза, че знае за оплакванията на местните свещеници против натиска на западниците.
Идването на много западници се обяснява с това, че във Волин има твърде много църкви в радиус от 2-3 километра. Доходите от такива църкви са станали толкова нищожни, че в последно време енориите са започнали да се обединяват по две в една, а понякога и повече.
светителят през погледа на атеистите
Така се е появил голям брой излишни свещеници, които са били освобождавани от длъжност.
"Аз - казва Лука - имам много заявления от западни свещеници и ги приемам, тъй като те почти всички имат семинарско или висше богословско образование, и като правило са добри проповедници, а нашите руски свещеници са малограмотни, дори има неграмотни. Такива свещеници не могат да изнасят добри проповеди, затова епархията е заинтересована да подбира по-грамотни свещеници, и по тази причина тия дни изпратих в Стария Крим свещеника-западник Люткевич. Той е завършил семинария с мисионерска насоченост, работил е като мисионер, а в Стария Крим бившият руски свещеник Паршинцев е малограмотен и много груб човек.
В Стария Крим са се разпространили много сектанти, особено баптисти, които казват, че Паршинцев им съчувства и едва ли не сам е бил участник в сектата.
Назначаването на Паршинцев като втори свещеник в гр. Саки под ръководството на опитния и образован свещеник Поветкин ще даде възможност на Паршинцев да се поправи.
Карвовски се смята за един от най-добрите свещеници в епархията.
Въпросите за каненето на свещеници решавам аз, при което не изключвам възможността след някои свещеници да бъде препоръчан и Карвовски. Нали свещениците-западници не са чак толкова много в Крим. Даже в Катедралния храм има двама западни и двама руски свещеници".
Наложи се да му дам справка, че в Крим има 15 западни свещеници, което представлява 27 96.
Преди да си тръгна, още веднъж заявих на Архиепископ Лука, че неговото дело е да назначава свещеници по енориите, но между свещениците има антагонизъм.
Разговорът премина към работата на Архиепископа, която извършва напоследък: "Сега работя над посланието към пастирите и вярващите. В него ще бъдат отразени пътуванията на нашите църковни делегации по църквите в Съветския съюз.
Обменът на църковни делегации има голямо значение не само за Църквата, но и за държавата, тъй като чуждестранните делегации се изказват много похвално за пътуванията в Съветския съюз. В посланието ще бъде отразено още, че авторитетът на Руската Православна Църква се е издигнал в очите на ръководителите на съветската държава. По време на тържествата, посветени на 38-та годишнина на съветската власт, в Кремъл бяха поканени ръководителите на Православната Църква, които седяха заедно с Булганин и Хрушчов".
В края на беседата Лука още веднъж ми благодари за общуването и, като му пожелах здраве, се разделихме.
На 9 май посетих архиепископ Лука по въпроса за нарушаването на закона за регистриране на свещениците. [...]
На 15.05.1956 г. в ю ч. и 30 мин. ми позвъни Архиепископ Лука и ме помоли да го приема. Аз му казах, че ще се радвам да го видя при мен. В и ч. и 25 мин. позвъни секретарят на епархията Кудрявцев и съобщи, че Лука моли упълномощения да дойде при него, тъй като на Лука е трудно
доклади на упълномощените
да отиде при последния. В 12 ч. бях при Лука. Като го поздравих с топлия пролетен ден, аз седнах до него. Погледнах го и видях, че е силно разтревожен от нещо. Той започна да се извинява, че не е могъл да дойде при мен по вина на секретаря Кудрявцев, който го е излъгал, казвайки на упълномощения самият той да дойде при него.
За отмяната на разпореждането на Лука за пътуването до упълномощения той ще наложи мъмрене на Кудрявцев.
"Исках да се срещна с Вас - каза Архиепископът - по въпроса за изпращането на жалба до Патриарха от група вярващи от катедралния храм на гр. Симферопол". Лука ме попита дали зная за това, че жалбата е подадена до Патриарха.
Отговорих, че зная, че жалбата е подадена до Патриарха и до др. Карпов, тъй като при мен 3-4 пъти идваха вярващи с оплакване от действията на свещеник Довбенко, който изхвърлил от олтара дякон Фьодор Рябих с думите: "Ти си лакей!" и го ударил с Царските двери по гърба.
На дошлите при мен вярващи казах, че станалото в църквата няма никакво отношение към упълномощения, тъй като то е чисто вътрешно дело на църквата. Този въпрос може да решава само църковното началство, затова е необходимо да се обърнете към архиепископ Лука.
След това Фьодор Рябих заяви, че два пъти правил опити да бъде приет от Лука, когато Лука е бил в Алушта, но Лука не го приел, въпреки че сам бил поканил Рябих да дойде.
В Симферопол Рябих отново се опитал да се срещне с Лука, но свещениците и роднините, които били около Архиепископа, не го допуснали. Лука ми каза, че на първо време след произшествието той не приел Рябих, защото тогава още не било приключило следствието по делото на последния, а после никой не се обръщал към него за прием: "Не ни оставаше нищо друго, освен да подадем жалба до Патриарха, след като Архиепископът не желае да се намесва в това дело" - говорели вярващите. След първото посещение вярващите ме посетиха още веднъж и попитаха дали по своя линия нямам някакви сведения от Москва за жалбата до Патриарха.
Аз отговорих, че нямам никакви сведения и не мога да имам, тъй като жалбата, подадена до др. Карпов, също няма да се разглежда от него предвид на нейния чисто църковен характер. Като не получили отговор от Патриарха на жалбата, вярващите решили да повторят жалбата до него. Така била подадена втора жалба.
В третия период вярващите заявиха, че няма отговор от Патриарха на жалбата и те не знаят дали архиепископът знае за техните жалби. Започнаха да ме молят да отида с тях при архиепископа, смятайки, че с мен ще ги допуснат до последния.
Категорично отказах, като заявих, че няма да се намесвам в това чисто църковно дело.
Последния път при мен дойде голямо множество вярващи. Сред тях беше някой си Демидов, който с груб тон започна да изисква от мен да посети Архиепископа заедно с вярващите и да му разкаже какво се върши в храма, тъй като, по неговите думи, свещениците, водили следствието по делото Рябих, до такава степен са замазали делото, че Рябих от потър-
светителят през погледа на атеистите
певш се превърнал в обвиняем, и Архиепископът намалил заплатата му от 700 на 300 рубли, като го оставил за пазач, вместо за иподякон.
Моят отказ да отида при Архиепископа с вярващите ги възмути. Де-мидов заяви, че ще се оплаче от безучастността на упълномощения в Областния комитет на партията, ще се оплаче на др. Карпов и специално ще отиде в Москва с оплакване в ЦК на Комунистическата партия на Съветския съюз срещу упълномощения, който се е продал на духовенството.
"Известно ни е - заяви Демидов, - че на рождения ден на Лука упълномощеният е бил при него на гости". За заплахите от оплаквания казах, че те могат да се оплакват където пожелаят, но аз няма да се намесвам в този чисто църковен конфликт.
След това Архиепископът ме попита известно ли ми е намерението на вярващите да се изкажат от амвона за случилото се. Аз отговорих, че зная за това. Архиепископът ме попита каква е моята гледна точка за едно възможно изказване. Отговорих, че и вярващите са ме питали за това. Казах им, че по такива въпроси не давам никакви съвети, тъй като този въпрос не се отнася до упълномощения.
Архиепископ Лука каза, че смутителите, недоволни от решението на Патриарха и от моето, искат да вдигнат голям шум в църквата. "Става ми страшно, когато си представя тяхното изказване от амвона по случая в архиерейския храм и как вярващите ще реагират на това. Зная, казва Лука, че повечето вярващи се отнасят към мен с голямо уважение и затова мисля, че след първите думи на разколниците от амвона вярващите ще се нахвърлят върху тях и ще ги пребият. На свой ред и клеветниците ще започнат да крещят и да ругаят, и тогава ще стане общо сбиване. Боже, запази ни от това, завърши Лука. - Моля Ви да ме посъветвате как да постъпя по този въпрос."
Казах, че ми е трудно да дам отговор на въпроса за църковните стълкновения. "Не като упълномощен, а просто като гражданин, който Ви уважава, ще изкажа следната мисъл: да повикате при себе си подписалите жалбата до Патриарха и свещениците, срещу които е подадена жалба, и да ги помолите да се изкажат във Ваше присъствие. Тази беседа може да Ви помогне да завършите инцидента с мир."
Архиепископът няколко пъти повтори, че той задължително ще се възползва от изказаната от мен мисъл. Разбрах, че той е бил силно обезпокоен от възможността за изказване на групата вярващи от амвона. [...] Като пожелах на Лука здраве и всичко добро, го оставих.
Лука задържа ръката ми и каза, че ме моли да го приема в четвъртък тази седмица (24.05.1956 г.). Казах, че ще се радвам да го видя при мен и излязох. На 24.05.1956 г. в 12 ч. Архиепископ Лука ме посети за пръв път от началото на моята работа през август 1955 г.
По пътя от колата до помещението шофьорът и стенографката на Архиепископа помагаха на Лука да върви.
Станах и му помогнах да влезе в кабинета - тъй като вратата е тясна, се наложи да го обърна настрана и, като го сложих да седне на дивана, казах, че се радвам да го видя при мен. Завърза се разговор. Лука попита за резултатите от моето пътуване до Покровската църква в гр. Джанкой и до църквата в село Магазинка. [...]
доклади на упълномощените
Като стигнахме до въпроса за стълкновението в катедралния храм, Лука обвини за него иподякон Рябих и църковния настоятел Сизар. Те молят да бъде наказан свещеник Довбенко, задето е измъкнал Рябих за врата от олтара, в противен случай заплашват да се изкажат от амвона пред вярващите и да разкажат какво е станало в храма. "Аз се ужасих от такава възможност" - каза Лука.
"Ако това се беше случило, в църквата би могло да стане истинско сби-ване. След моя разговор с църковния настоятел Сизар те накрая осъзнаха своята вина, покаяха се пред настоятеля Кудрявцев и дадоха дума повече да не устройват скарвания".
По мнение на Лука всичко това стана, защото в двадесетката са се промъкнали неизвестни на него хора. Преди двадесетката е била стабилен орган и се е регистрирала от упълномощените, а сега, от ноември 1955 г., регистрацията е отменена и в състава на 20-та проникват различни хора. Лука иска да напише на Патриарха за това, че не би следвало да се отменя регистрирането на 20-та от упълномощените. Лука ми съобщи, че е получил писмо от Патриарха, в което той пита има ли в Крим йеромонаси и колко.
"Не Ви ли се струва - попита Лука, - че отново ще откриват манастири, и няма ли указание за това от правителството?" Аз казах, че у нас и сега има манастири, а разпореждания на правителството за откриване на нови манастири при мен няма.
Лука премина към въпроса за сближаването на Църквата със Съветското правителство.
В последно време, освен срещите на Патриарх Алексий с Булганин и приема на католикоса на Армения от Булганин, на различни заседания на Правителството участват представители на духовенството като Николай Крутицки, Колчицки и други, което свидетелства за подобряване на контактите между Правителството и Църквата.
"Известно ми е, казва Лука, че ръководителите на Православната църква пътуват в други държави на различни конференции и съвещания не само с религиозно, но и с политическо значение. Не може да има такова положение, при което пътуванията до чужбина да стават без съгласието на Правителството. В последно време пътуванията на ръководителите на съветската държава са зачестили, както и пътуванията на православното духовенство.
Изказванията на митрополит Николай на конгресите на мира с протести против войната и за забрана на атомното оръжие направиха името му известно по цял свят.
Според Вас с какво да обясним извършващото се сближаване на Църквата с Правителството?" - пита Лука. Аз казах, че е имало време, когато църквата от открита борба против съветската власт е преминала към изчакване какво ще стане по-късно. В периода на Отечествената война болшинството църковнослужители искрено оказвали подкрепа на Правителството в победата над фашистка Германия, проявили се като патриоти и оказвали материална помощ на нашата доблестна Червена армия.
Това патриотично дело не е забравено от съветската власт. В борбата за мир Президиумът на Върховния съвет на СССР отбелязал патриотич-
светителят през погледа на атеистите
ната дейност на митрополит Николай Крутицки и го наградил с високата правителствена награда - орден "Трудово Червено знаме".
Засилването на патриотичното чувство към съветската родина сред служителите на Православната църква е довело до това, че отношението на органите на съветската власт към Църквата се е подобрило, още повече че органите на властта не се намесват във вътрешноцърковната дейност на духовенството.
"Как да не се изказваме за мир и против войната, ако дори римският папа се изказва против войната и за забрана на атомното оръжие!" - възкликна Лука.
Съобщих на Лука за посещението на индонезийската делегация в Ялтинския храм на 19.05.1956 г. и казах, че настоятелят на храма протойерей Семенюк е произнесъл хубава поздравителна реч на срещата и отговорил много добре на зададените от делегацията въпроси, а после поканил делегацията в църквата, където нейните членове прекарали около 20 минути на всенощна служба. [...]
Пътувания в градове и райони.
През първото полугодие посетих следните църкви на градовете и районите и по следните въпроси. [...]
На 22.01.1956 г. в 12 часа посетих катедралния храм в Симферопол. Секретарят на епархията Кудрявцев съобщи, че на 22 януари Архиепископ Лука ще произнесе проповед, която е била подготвена от него за празника Кръщение Господне. В 12 часа започна причастяването. Причастиха се 19 души - 7 малки деца, 3 девойки на 17-20 години, 1 младеж на 20-22 години, изящно облечен, останалите жени и мъже бяха възрастни. Вярващите бяха 400-450 души на средна възраст. Имаше много младежи, едно момче в училищна възраст и едно - в предучилищна.
В 12 часа и 30 минути от олтара беше изведен подръка от дяконите Архиепископ Лука. В лявата си ръка той държеше жезъл, украсен със свежи цветя, а на главата си носеше лилаво монашеско було. Беше облечен в жълтеникава риза. На 3-5 крачки от олтара беше подиумът, на който Лука седна и започна със слаб старчески глас да говори някакви думи, които не можеха да се разберат, въпреки че стоях на ю метра от проповедника. Когато гласът на Лука укрепна дотолкова, че можех да го чувам, долових, че проповедта е посветена на празника Кръщение Господне.
Проповедникът разказа как някога на брега на пустинния Йордан дошъл Йоан и започнал да кръщава народа, как след това от далечни страни се приближил млад човек, в когото Йоан по някаква причина познал Христа. Йоан казва, че той трябва да получи кръщение от Христа, а Христос отговаря, че Той трябва да получи кръщение от Йоан. Спорът завършил с кръщаването на Христа от Йоан, тъй като за това уж имало указание свише. После се чул глас от небето, след което се появил Бог-Отец, поздравил Сина с кръщението, а Дух Свети във вид на гълъб слязъл над главата на кръстилия се Иисус.
След изричането на тези "истини" Лука премина към характеристика на ставащите в света правди и неправди. Каза, че има правда в отношенията между народите, в отношенията между държавите, има правда в семейните отношения, има правда в отношенията между мъжа и жената.
доклади на упълномощените
Но в света има и много неправди. "А каква черна неправда се върши в наше време в Италия? Там има много земя, която даже не се обработва. Именно тази земя започнали да обработват лишените от земя селяни, а собствениците на земята - помешчиците, докарали войници и започнали да разстрелват селяните. Много кръв се проляла само за това, че лишените от земя гладни селяни искали да имат хляб - за да не умрат сами от глад и да нахранят децата си, а взели само парчета необработвана от помешчиците земя -нима това е правда?
Нима не следва земята да принадлежи на онези, които я обработват? В Африка отдавна се пролива човешка кръв. Стотици, хиляди селяни и работници погиват само защото искат свобода за себе си. На алчните грабители не им стига, че цели народи работят за тях; искат да ги превърнат в безсловесни животни.
Нима въпросът със собствениците на фабрики и заводи - с капиталистите, които държат народа в полугладно състояние, стои по-добре? В света има много, твърде много неправди, както виждате от това, което приведох. От древността, от времето на Кръщението, Иисус започнал да проповядва правдата, която Той потвърдил с чудеса, а след това и със Своята смърт на Кръста и Възкресение от мъртвите. Изглеждало, че чрез утвърдената от Христа правда народът трябвало да вярва в правдата на Христа и да бъде твърд в тази вяра. Но в действителност при нас има много невярващи. Вярата в Христа трябва да се укрепи!" [...]
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР а Кримска област А.Яранцев
1958
СПРАВКА НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА БЕСЕДАТА С АРХИЕПИСКОП ЛУКА 11 януари 1958 г.
Посетих епархията по покана на Архиепископ Лука.
След запознанството с Лука секретарят на епархията Карвовски излезе и ние останахме сами.
Попитах Лука за неговото здраве и самочувствие. Той ми каза следното: "Чувствам се добре, като се има предвид моята възраст, не се оплаквам от здравето. Това, изглежда, съм получил по наследство. Дядо ми е живял повече от юо години, баба ми - 90, баща ми - 89, а майка ми - 79 години. В действителност аз няма да живея толкова дълго. Понесъл съм много житейски несгоди, п години съм се скитал по затвори, което не можеше да не се отрази на здравето ми, освен това ме безпокои моята слепота". И някак между другото Лука разказа един епизод от своя живот в затвора. Съдържанието на този епизод е следното: "Когато бях в затво-
светителят през погледа на атеистите
ра, каза Лука, веднъж през нощта един едър чекист ме повика на разпит и направо ми постави въпроса: приятел ли съм му, или враг? Моят отговор беше следният: Аз не съм консерватор, далеч съм от това, но ще Ви кажа, че ако не бях християнин, щях да бъда комунист". И след като размислил, Лука продължил разговора на същата тема и казал: "Вие добре знаете, че Съветското правителство води антирелигиозна пропаганда, следователно аз не мога да бъда изцяло на Ваша страна, а тъй като Вие се явявате гонител на християнството, аз, разбира се, изобщо не мога да бъда Ваш приятел, въпреки че можем да съществуваме заедно". И с това, както каза Лука. неговият разговор с чекиста завършил, и последният, по думите на Лука, никога не се върнал към този въпрос.
На моя въпрос - може ли да се направи операция и да се възстанови неговото зрение - Лука отговори, че сега вече е късно и за това обвинява своя голям приятел Филатов, който, както той се изрази, е предвиждал настъпването на слепотата, но е пропуснал времето, "въпреки че идваше при мен в Алушта", и изпратил при него в Алушта и своя асистент (не посочи фамилията).
След това архиепископ Лука ме попита зная ли, че в с. Войково, Първомайски район, директорът на МТС (Материално-техническо снабдяване) по своя воля е заел, когато бил упълномощен Яранцев, църковна квартира. Аз отговорих, че не зная за това, тъй като то не е станало по мое време. Тогава Лука каза следното: "директорът на МТС заплашваше тамошния свещеник Коптев, и той самоволно остави енорията, и бидейки страхливец, избяга от с. Войково без знание на епархията." А когато този свещеник избягал от енорията, директорът на МТС намалил църковния двор, и къщичката, намираща се в пределите на църковния двор, се оказала извън територията. Директорът на МТС заселил тук свои кварти-ранти и заявил: "Сега няма такава сила, която би могла да ги накара да напуснат този дом, който някога е принадлежал на църквата". Лука заяви, че директорът на МТС открито потъпква съветските закони, а председателят на Областния изпълком Филипов му съдейства за това, вместо да пресича неговите беззаконни действия. "Аз написах писмо - каза Лука - на Карпов; още не съм получил отговор, но мисля, че правдата и съветската законност ще възтържествуват".
"Не можем да се примирим с това, че при наличието на договор за използването на тази къща от църквата, каза Лука, договорът не се изпълнява от органите на Съветската власт, и йеромонах Трофим Недбащук, настоятел на тази църква, е принуден да наеме квартира на 4 км от мястото, където служи. При това и на тази квартира, която заема Недбащук, изтича срокът на договора, след което, както се вижда, под натиска на същия директор на МТС, собственикът на къщата ще откаже да продължи договора с йеромонах Недбащук."
После Лука каза, че той не е консерватор и е далеч от това, но този въпрос трябва да се решава в рамките на съветските закони. В потвърждение на своите думи заяви, че напълно подкрепя гледната точка на Съветското правителство по международните въпроси. Одобрява посланията на Булганин до правителствата на другите страни. Изцяло споделя новогодишния призив на Патриарх Алексий и Синода, размножил е призива
доклади на упълномощените
на копирна машина, разпратил го е по всички енории и е дал указание да се прочете в църквите и молитвените домове.
На въпроса на Лука за незаконното заемане на църковния дом в с. Войково отговорих така: "Тъй като Вие написахте жалба до председателя на Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР Карпов, ще чакаме отговор от него".
"Добре би било, заяви Лука, ако нашето правителство даде право и свобода на преписката с чужбина не само на Патриарх Алексий, но и на нас, епархийските епископи." Разказа ми как веднъж написал писмо до Англиканската църква (премълча до кого), но се оказа, че писмото е попаднало в ръцете на Карпов. "От това направих извода, заяви Лука, че "всяка жаба трябва да си знае гьола", и повече никога не съм писал и няма да пиша до чужбина. Аз изобщо не съм в течение на живота на католическата, англиканската, протестантската и други църкви в света", каза той.
На моето предложение, че Лука, освен писмата зад граница, би могъл да пише статии за "Списание на Московската Патриаршия" и да изказва своята гледна точка чрез това списание, той отговори така: "Списанието в свое време публикува две мои статии, а третата, Пасхалната проповед, и четвъртата статия - "Нова дума в богословието" - не напечата, а пусна статията на митрополит Николай Крутицки и Коломенски. И когато се обърнах към секретаря на редакцията, той се обърка и ме изпрати при Николай Крутицки, а последният - при Карпов. Тогава разбрах, че моите статии са вредни и реших повече да не пиша нищо за списанието."
"Не искам да изхвърлят моя труд в сандъците на архивите. А своя труд ценя не само аз, но и Московската духовна академия", и в потвърждение на своето изказване каза, че е завършил XII том на проповедите, около 5-6 хил. листа, напечатани на пишеща машина. "В Московската духовна академия беше създадена авторитетна комисия под председателството на професора по омилетика (предмет, който се занимава с проповедта) за изучаване на моите проповеди".
"Комисията, заяви Лука, даде изключително висока оценка на моите проповеди и в своето заключение записа, че "проповедите на архиепископ Лука представляват изключително явление в съвременната църков-но-богословска литература. Те са съкровищница в Свещеното Писание." Моят труд беше оценен по достойнство, каза Лука, аз бях избран за почетен член на Московската духовна академия, което значи, че ми е оказана по-голяма почит, отколкото на доктор по богословие", и допълни, че от 13 почетни члена на Академията двама са починали, останали са 11, при което от 11 почетни члена на Академията той е единственият архиепископ.
На моя въпрос ще бъдат ли публикувани неговите проповеди, Лука отговори, че те ще се ползват само в библиотеката на Московската духовна академия, и няма да видят бял свят дотогава, докато не се промени отношението към Църквата. А признаци на подобряване на отношението на правителството към Църквата, каза Лука, има - основание за това е новогодишният прием на свещенослужители в Кремъл и обменът на църковни делегации с другите страни. Зададох му още един въпрос: защо неговите проповеди няма да бъдат публикувани, ако те са получили ви-
светителят през погледа на атеистите
сока оценка, какви основания има да мисли така? Лука каза следното: "Те са много убедителни и завладяващи, антирелигиозната пропаганда не може да устои срещу тях, а това не е изгодно на държавата. Както лекциите, така и съвременните статии по антирелигиозна пропаганда са слабички по съдържание и неубедителни. Ето, да вземем за пример, каза Лука, антирелигиозните статии на представящия се за църковник Дулуман Евграф1. Това е грубо издевателство над религията, а не нейно изобличение. Аз, като изслушах една негова статия, му наредих повече да не чете. Такова представяне на антирелигиозни статии имаше и в Куйби-шев, каза Лука, но ефектът от тези статии не е голям."
На моя въпрос дали Лука, ако не беше изгубил зрението си, все пак би прочел тази статия, той отговори отрицателно. Каза, че сега моли да му четат само вестниците "Известия" и "Кримска правда". "На мен, тъй като не започнах да пиша статии в "Списание на Московската Патриаршия", не ми четат дори "Правда". От списанията моли да му четат само медицински, тъй като те са му най-близки.
Лука не се въздържа и ми разказа какви възторжени отзиви е получил за своя труд "Очерци по гнойна хирургия" (тази книга е претърпяла з-то издание). Особено високо е оценен неговият труд в Китай. "Моят труд в медицината, според отзивите на чуждестранния печат, представлява класически труд, а моята книга е настолна книга на много лекари, и аз не мога да не се гордея с това" - каза в заключение Лука.
Архиепископ Лука ми съобщи, че кани в катедралния храм протойерей Нестеров от Тамбовска епархия и ме моли да го регистрирам. Отговорих му, че това е вътрешно дело на епархията и ако той, Лука, добре познава Нестеров, от моя страна няма да има никакви възражения. Лука ми благодари. Съобщи ми, че на свещеника и преподавател в Духовната семинария Мисин от Саратовска епархия е отказано назначаването в Кримска епархия.
На моя въпрос как гледа Лука на отдръпването на православните християни от църквата в Мазанка и преминаването им към сектантите, той отговори така: "Глупавите няма да направиш умни". Отдръпването от Църквата при сектантите Лука определя като религиозно невежество. И след това каза: "Аз съм написал редица проповеди, изобличаващи сектантите, и при нас - в Кримска епархия, отдръпването на християни от Църквата, с изключение на Мазанка, е по-малко, отколкото в други области на Украйна". Лука заяви, че е извършил голямо дело в църквата (през лятото е чел проповеди там) и в лоното на Руската Православна Църква са се върнали много бивши сектанти. Каза ми още, че свещеникът в Мазанка Леонтий Страшкевич е слабограмотен, говори на скороговорка, "и аз дори се опасявам, заяви Лука, че той чете моите проповеди". Той живее, както се изрази Лука, в XIX век и изобщо не разбира новия живот.
В заключение Лука каза, че сектантското движение се е засилило след отделянето на църквата от държавата. Това отделяне е предизвикало смут и ние сме почти безсилни да се борим със сектантството. Като течение то има политически характер, с всички [произтичащи] от това последствия. Нали не случайно са се появили (наистина, у нас като че ли ги няма) скитащи свещеници, които извършват служби в частни домове и т. н.
""Дулуман Евграф - скандално известен свещенослужител, застанал на позициите на войнстващото безбожие, пътувал из страната с атеистични лекции.
доклади на упълномощените
"Съобщиха ми, каза Лука, че сред скитащите свещеници има дори една "жена свещеник" (но не каза къде).
"Доколкото ми е известно, обърна се към мен Лука, Вие сте ходили в Москва, бих искал да чуя какво ново сте донесли оттам?" Отговорих му, че няма нищо ново. Новото за мен беше това, че се запознах с работниците от апарата на Съвета по делата на Руската Православна Църква, както и с други работници в периферията. За мен представляваше интерес да видя и новото строителство в Москва. Лука повече не се върна към този въпрос. Така беседата завърши. На прощаване Лука каза, че след Кръщение Господне и той ще ме посети. Благодарих му за искрената, сърдечна и непринудена беседа и, след като се простихме любезно, излязох от сградата на епархийското управление.
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област А. Гусков
ИЗ СПРАВКАТА НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА БЕСЕДАТА НА АРХИЕПИСКОП ЛУКА от 23 януари 1958 г.
[...] Зададох на Лука въпроса беседвал ли е със свещеника от Покров-ската църква в гр. Симферопол, Соколов, относно неговата проповед, произнесена на 06.12.1957 г. на празника Въведение на Богородица в храма, за която уведомих Лука на и януари 1958 г. Той отговори следното: "Аз повиках Соколов при мен. Проповедта беше напечатана от него на машина, изслушах я и я одобрих. В нея няма нищо обезпокоително. В своите проповеди ние винаги се обръщаме към вярващите с призив по-често да водят децата си на църква и да ги възпитават в религиозен дух. Това е наш дълг пред Бога и пред вярващите". И след продължителна пауза Лука каза: "За да дадем правилна оценка на една или друга проповед, трябва да имаме огромни богословски знания". Отговорих му, че това съвсем не е задължително. Във всяка проповед грамотният и политически подготвен човек ще се ориентира и ще определи кое какво е, дори и да няма богословски знания. На това Лука не ми отговори нищо. На свой ред сметнах за ненужно за работата и вредно да дискутирам с него по този въпрос. Стана ми пределно ясно, че свещениците четат такъв род проповеди не от себе си, а по нареждане на Лука, и затова във всеки конкретен случай, ако има нужда, тактично ще беседвам със свещениците, ще ги удържам в някаква степен и, по възможност, ще ги насочвам към по-лоялно отношение спрямо родителите и училището. Същевременно, като подбера повече неоспорими факти, ще се върна към този въпрос, ако Лука и след това продължи същата дейност с активизирането на своята работа по въвличането в църквата на деца от училищна и предучилищна възраст чрез своето паство.
В края на беседата с Лука по въпроса за проповедта на Соколов той, хвалейки се със своя църковен опит в работата, съобщи за това, че вече около 35 години работи като архиепископ и след две седмици ще станат
светителят през погледа на атеистите
37 години от неговото посвещаване за свещеник и някак между другото отбеляза, че не всеки професор може да работи толкова години, колкото е работил и преживял той.
Не се сдържах и подхвърлих на Лука репликата: "Изглежда, тяхната работа е по-напрегната от Вашата и организмът им се износва по-бързо". Лука замълча. С това беседата с него завърши. На прощаване той каза: "С всички упълномощени съм намирал общ език, надявам се, че и с Вас ще имаме най-добри отношения и взаимно разбиране". Аз благодарих на архиепископ Лука за посещението и, на свой ред, казах, че ще се постарая да направя всичко, което зависи от мен, в смисъл на взаимно разбиране и плодотворна работа на епархията, и го помолих да не се съмнява в това.
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област А. Гусков
СПРАВКА НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА БЕСЕДАТА С АРХИЕПИСКОП ЛУКА от 1 декември 1958 г.
На 29 ноември се състоя, в присъствието на секретаря на епархията Карвовски, среща с архиепископ Лука.
В началото на беседата той каза, че аз, като упълномощен, не се проявявам като помощник и защитник на църквата, каквито са били предишните упълномощени Жданов и Яранцев, които истински са помагали по всички църковни въпроси и на него, управляващият епархията. Лука заяви, че аз не само не помагам на църквата, а напротив, съдействам за нейното закриване.
На моя въпрос къде у нас в Крим са закрити църкви с моя помощ, Лука отговори: в Алупка, Найденовка, Грушевка, Партизанско, Садово. Аз категорично опровергах това негово заявление и му казах: първо, в тези населени места църквите не са закрити, а в тях временно е прекратено служението по вина на настоятелите на храмове, на епархийското управление и лично на архиепископ Лука, който години наред не е правил текущи ремонти, вследствие на което тези църкви се намират, както потвърждават актовете на техническия преглед, в плачевно състояние. Следователно не става дума за никакво закриване на църкви в нашата област. Освен това заявих на Лука, че сега никой от нас не може да каже, че в Крим няма още църкви, намиращи се в плачевно състояние, а не подобава на лицето на епархията и на него, като управляващ, да довежда църковните сгради до плачевно състояние и да не изпълнява стандартния договор.
В крайна сметка Лука призна своята вина и заяви, че той ще ремонтира църквите и още сега ще вземе мерки за това, договорил се е с Областното комунално стопанство за съставяне на проектно-бюджетната документация.
Аз казах, че той, Лука, е постъпил правилно, решавайки да ремонтира църквите в бедствено състояние, и занапред няма да ги довежда до тако-
I
доклади на упълномощените
ва състояние. В края на нашата беседа Лука каза, че аз напразно съм му се обидил, когато ми е дал такава сурова оценка като упълномощен. Лука ми каза това уж защото, както лично той, така и вярващите, виждат в моите действия настъпление срещу Руската Православна Църква, което не се забелязва от страна на упълномощения от Съвета по култовете.
Лука буквално каза така: "сектантите в Крим живеят по-свободно, отколкото ние". На което аз отговорих на Лука, че не се наемам да съдя за действията на упълномощения по култовете и за тези на сектантите, тъй като това не влиза в моите функции.
С това нашата беседа завърши.
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област А. Гусков
1959
ИЗ ОТЧЕТНО-ИНФОРМАЦИОННИЯ ДОКЛАД НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА 1958 г. 12 януари 1959 г.
[...] За да реша главния въпрос в работата, като изучаване на дейността на църквата и нейните служители, аз взех всички мерки, за да установя нормални делови отношения с Архиепископ Лука и неговия секретар Карвовски, със свещенослужителите, църковните изпълнителни органи, партийните, съветските, профсъюзните и комсомолските организации. По мое мнение този въпрос е решен правилно, въпреки че по този път имаше немалко трудности, особено с Лука, за което убедително свидетелства приложената към отчета справка от 29 ноември 1958 г.1 Но трябва да кажа, че Лука, след последната ни беседа, външно започна да се отнася към мен, меко казано, агресивно. Според заявлението на секретаря на епархията Карвовски той съжалява, че е разговарял така с мен и ме покани да се отбия при него, когато имам време. Отговорих на Карвовски да предаде на Лука, че ще се постарая да го посетя при първа възможност.
Но смятам за свой дълг още веднъж да заявя, че с Архиепископ Лука е изключително трудно да се работи и е необходимо още по-настойчиво да се постави въпросът за неговата смяна, като напълно болен и безпомощен старец, който отдавна трябваше да се оттегли на покой. На практика ми се налага да работя не с него, а с неговото обкръжение, за което вече писах преди. Архиепископ Лука, под влияние на заобикалящите го све-щеници-западници, напоследък даде указание в епархията да се извършва кръщаване на възрастни, което преди се правеше само в гробищната църква в град Симферопол. [...]
През 1959 г. е необходимо повече да се поработи със свещениците, с Архиепископ Лука и неговото обкръжение по въпроса за прекратяване на кръщаването на възрастни, да постигнем чрез беседи, доклади, лекции,
1Тази справка липсва в делото.
185
светителят през погледа на атеистите
печат, радио, индивидуална работа това, че да сведем кръщаването на възрастни до минимум или съвсем до нула.
Характеристика на състоянието и дейността на духовенството
Архиепископ Лука, обезпокоен от намаляването на посещаемостта на църквите от вярващите, и особено от младежите и децата в училищна възраст, е подготвил проповед "Слово в деня на Въведение на Пресвета Богородица в храма" и я е разпратил да се чете по всички църкви. В тази проповед Лука роптае против това, че, по Божие допущение, много църкви са закрити, особено по селата, и затова препоръчва да се организират домашни църкви, където децата да се възпитават в християнски дух. Той недоволства и от това, че училището не учи децата на Закон Божи и в заключение казва:
"И какво, нима нашите деца, християнските деца, са обречени да не знаят нищо по Закон Божи? О, не! Не! - възкликва Лука - да не бъде тази велика скръб!... Така че учете, учете своите деца, и тогава Вашето семейство ще стане домашна църква и Христовата светлина от тази домашна църква невидимо за Вас ще се разпространява и отвъд пределите на Вашето семейство".
Политиката на Лука е съвсем ясна и разбираема, в тази проповед той показва и своето истинско лице на управляващ архиепископ. Беседвах с много свещеници за нейната същност и повечето от тях се съгласиха, че в наше време тя е неприемлива. По този въпрос беседвах и с Лука. Той заяви, че в нея няма нищо обезпокоително, но призна, че е малко рязка и бие право в целта без никакви заобикалки. Аз не влязох в спор с Лука, но, както научих, той забранил на свещениците да я четат в църква, мотивирайки се с това, че могат да не разберат тази проповед и да я изкълкуват кой както реши.
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област А. Гусков
ИЗ СПРАВКАТА НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА БЕСЕДАТА С АРХИЕПИСКОП ЛУКА 14 юли 1959 г.
На 13 юли 1959 г. посетих Архиепископ Лука, пред когото поставих следните въпроси:
1) За предварителното ми запознаване с назначаването на свещеници в крайморските градове на Крим.
2) За предаването на помещението на Покровската църква в гр. Симферопол на стъкларския завод и неговата реконструкция в съответствие със седемгодишния план.
3) За пренасянето на църковното имущество от молитвения дом в с. Магазинка, Красноперекопски район, предвид на неговото плачевно състояние, в друго помещение на същото село или в друга църква.
4) За статията, публикувана във вестник "Кримска правда" от 21 юни !959 г- "Житие на отец Виталий Карвовски".
доклади на упълномощените
По първия въпрос за назначаването на свещеници в крайморските градове на Крим с архиепископ Лука постигнахме пълно съгласие. Нямахме никакви разногласия.
По втория въпрос за предаването на помещението на Покровската църква в гр. Симферопол на стъкларския завод, архиепископ Лука заяви, че се отказва от предишното споразумение със старшия инспектор и с мен, и няма да закрива църквата.
На моя въпрос защо е променил своето отношение, Лука отговори така: "Вярващите се бунтуват, не искат да се закрива църквата". Зададох на архиепископа още един въпрос: откъде му е известно това? Лука отговори: "От отец Виталий Карвовски и свещеник Соколов".
В присъствието на Карвовски заявих на Архиепископ Лука, че Карвовски и Соколов са го информирали погрешно и, както винаги, Карвовски е сгъстил боите. Разказах на Лука за истинското положение на нещата и му съобщих, че при мен са идвали трима души на 6 юли, още трима - на 11 юли, и шестима - на 13 юли, с които са били обсъдени всички въпроси, отнасящи се до закриването на църквата. Те не устроиха и не мислеха да устройват никакъв бунт, а ме помолиха да им разреша да открият молитвен дом в едно от помещенията на гр. Симферопол. Отказах им тази молба.
Мотивирах своя отказ с това, че в гр. Симферопол има още три църкви, където вярващите могат да ходят да се молят и да извършват треби. Те заявиха, че ще отидат в Москва.
Отговорих им, че това е тяхна работа, но аз не препоръчвам да се харчат напразно парите на вярващите, въпросът все едно няма да бъде решен положително, тъй като никой не може да отмени реконструкцията и разширяването на завода, които се провеждат по решение на Правителството.
Лука се съгласи с моите доводи и веднага каза на Карвовски, че отменя своето решение и е предложил това да се съобщи на свещеника на Покровската църква Соколов, на благочинния Коломеец, на Мазанския и Зуйския свещеник, на които ще предаде имуществото на Покровската църква според акта.
Като свърши с този въпрос, на архиепископ Лука бе съобщено, че 8 души от Покровска община в гр. Симферопол молят да ги приеме. Лука се извини пред мен и повика жените при себе си.
Една от жените, касиерка на църквата, А. И. Маринина, попита Лука дали въпросът за закриването на Покровската църква е съгласуван с него. Лука отговори така: "Този въпрос не е съгласуван с мен, но на мен ми е известено, че това се прави по решение на Правителството". Същата жена пак зададе въпрос на Лука:
"Как става така, че Правителството не съгласува с Вас такива въпроси като закриването на църкви, нали ви е известно, че Църквата е отделена от държавата". Архиепископ Лука отговори така: "Нима Вие не знаете, че Правителството е заинтересовано само да закрива църкви, а не да откри-ва? .
Жените вкупом се възмутиха от отговора на Лука и една през друга завикаха, че нима техните деца и мъже не са умирали в дните на войната,
светителят през погледа на атеистите
нима Правителството не е задължено да се съобразява с тях и с нас? Виждайки такъв обрат, Лука им заяви:
"Ето, упълномощеният е при мен и аз мисля, че той ще Ви обясни всичко". Лука ме помоли да обясня на жените защо се закрива Покров-ската църква. Не ми оставаше да направя нищо, освен да обясня на жените защо Покровската църква се закрива. Едновременно с това, в много тактична форма и да поправя Лука, заявих, че нашето Правителство е единственото Правителство в света, което не на думи, а на дело е провъзгласило свобода на съвестта, за което пише в своята книга Московският Патриарх Алексий, и то никак пе е заинтересовано "само да закрива църкви", както току-що каза архиепископ Лука.
"Нашето Правителство закрива вашата църква само защото се извършва реконструкция на завода според седемгодишния план, а не защото някой е пожелал да направи така по свой каприз. Нали 15 години не ви е безпокоил никой, когато условията на завода не са изисквали това."
В заключение вярващите още веднъж се обърнаха към Лука с въпроса може ли той да не разреши на местните власти да закриват църквата, на който Лука отговори: "Аз не мога да направя това, защото Правителството е решило този въпрос без мен".
Тогава те заявиха, че ще отидат в Москва и ще издействат да им се разреши да организират молитвен дом в тази част на града, където живеят. На това Лука не отговори нищо, и вярващите жени излязоха от приемната.
След като жените си тръгнаха, аз казах на архиепископ Лука, че неговият отговор към тях е бил неудачен и само е разпалил страстите им. Лука замълча.
Тогава поставих пред Лука четвъртия въпрос - за статията, публикувана в "Кримска правда" от 21 юни 1959 г. - "Житие на отец Виталий Карвовски" - и го попитах как реагира на нея. Лука отговори, че Карвовски е дал подробно опровержение1, "за което Вие, като упълномощен, знаете."
Отговорих на Лука, че не съм я чел и не ми е известно такова опровержение. Лука се удиви на моя отговор и попита Карвовски: "Нима Вие не сте дали това опровержение на упълномощения и в редакцията на вестника?"
Карвовски каза, че той го е дал само на представителя на Москва Паш-кин и мислел, че Пашкин ще даде на Андрей Степанович да го прочете, а в редакцията не е дал опровержение, предварително знаейки, че никой няма да го публикува.
Отбелязах, че ако той, Карвовски, е прав, е възможно и е било необходимо да се постигне публикуване на неговото опровержение. Беше ми казано от Лука, че много свещеници и вярващи се обръщат към него с въпроса възможно ли е по-нататък, след такава статия, Карвовски да работи като секретар на епархията, и как смята да постъпи архиепископ Лука. Ще се съобрази ли с общественото мнение, изложено в печата? Лука ми отговори, че Карвовски му е подал заявление за оттегляне от секретарската длъжност на епархията (пред мен Карвовски потвърди това още веднъж и помоли Лука да го освободи поради болест, има нужда да си направи операция), но той не може и няма да удовлетвори неговата молба.
1Това опровержение виж в: ДААРК. Ф. Р-2647. On. 5. Д. 121. Л. 39-41.
доклади на упълномощените
Сякаш за да дам обобщение на нашия разговор, аз се обърнах към Лука и му казах, че с него сме решили всички въпроси, които той е поставил. Той отговори: "Да, като че всички въпроси са решени, между нас няма разногласия". С това разговорът с Лука завърши. [...]
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област А. Гусков
ИЗ ДОКЛАДА НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ НА ЗАСЕДАНИЯТА НА СЪВЕТА ПО ДЕЛАТА НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ПРИ СЪВЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА СССР 15 август 1959 г>
[...] Смятам за необходимо да уведомя Съвета за това, че работата в Кримска епархия, предвид на пълната немощ и слепота на архиепископ Лука, протича в своеобразни условия.
Архиепископ Лука няма възможност лично да обхожда епархията и да решава въпросите, възникващи в процеса на богослужението на свещениците по места.
Ръководството на Лука като глава на епархията се гради изключително върху информацията на епархийския секретар и на приближените на него лица, които не винаги го информират правилно, и това не може да не усложнява работата и взаимоотношенията между епархийското управление и упълномощения и да не предизвиква излишни недоразумения.
В моите функции не винаги влиза анализът на работата на предишните упълномощени, но у партийните и съветските органи се е наложило такова мнение, което и аз споделям, че цялата им работа е била насочена към обслужване на духовенството и към излишни отстъпки към Лука. Своите отстъпки към Лука упълномощените от Съвета са мотивирали с това, че той е голям учен и за да не се случи нещо, което може да го обиди, по-добре е да не го безпокоим и да живеем в мир и дружба с него. Архиепископ Лука не е могъл да не вижда това и да не започне да прави каквото иска (проповед за възпитанието на децата, организиране на домашни църкви, клевета против органите на съветската власт, че държавата закрива църкви и т. н.).
В същия дух той възпитавал и своето паство, свещенослужителите и тяхното обкръжение. Всичко това довело дотам, че както архиепископът, така и някои свещеници, особено западници, не се съобразявали с мнението на упълномощения и понякога правели това, което не им е наредено да правят, за което ще кажа по-долу.
Напълно разбираемо е, че идването на нов упълномощен и взетите от него мерки за въвеждане на ред, съгласно директивите на Съвета, предизвикаха раздразнение у Лука и той ги разглежда като превишаване на властта, натиск, гонение и други подобни резки думи. Недоволството на епархията от работата на упълномощения е било предизвикано и от
светителят през погледа на атеистите
това, че някои местни органи, както и отделни лица, нарушавали Конституцията на Съветския съюз по въпроса на извършването на религиозни треби и обреди. [...]
В своята работа като упълномощен от Съвета съм се ръководел от решенията на ЦК на КПСС, ЦК на КП на Украйна, на Съветското правителство и Съвета.
Съвсем ясно разбирам, че цялата ми работа трябва да се свежда не до обслужване на духовенството, както би искал архиепископ Лука, а преди всичко до осъществяване на държавен надзор над дейността на Църквата и духовенството с цел опазване интересите на държавата и спазване на законите, отнасящи се до Църквата.
Смятайки себе си преди всичко за комунист, аз съм задължен с всички средства да помагам на партийните организации така, че те да чувстват моята помощ, и това, както ми се струва, съм успявал да върша. В такъв план съм провеждал цялата си работа. При това не е имало нито един случай да не се съветвам по принципни въпроси със секретаря на ОК на КП (Окръжен комитет на Комунистическата партия) на Украйна, със завеждащия отдела за пропаганда или с работниците от отдела за пропаганда и агитация по места.
Сложността на моята работа се обяснява и с това, че значителен брой свещенослужители се явяват западници със съмнително минало. Необходимо е да отбележим още, че моята работа се усложнява и от факта, че не съм имал достатъчно опит на тази сложна и отговорна длъжност, не съм имал дори инструкцията на Съвета, която е била изгубена преди моето идване на тази работа. Всичко това е довело дотам, че аз, противно на моето желание, съм допуснал редица грешки [...]
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област А. Гусков
19бО
ИЗ СПРАВКАТА НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА БЕСЕДАТА С АРХИЕПИСКОП ЛУКА 12 март i960 г.
ОП
На 12 март i960 г. имах среща с Архиепископ Лука. Решаваха се следните въпроси:
l) За ремонта на Ялтинския храм, за построяването на ограда около него и благоустрояването на територията на църковния двор.
"Към построяването на ограда, благоустрояването на територията на църковния двор и външен ремонт, заяви Лука, църковният съвет ще пристъпи без отлагане. Вътрешният ремонт на храма ще се извърши едва след Пасха (от 25 април). "
доклади на упълномощените
2) Предадох на архиепископ Лука беседата със свещеника на село Че-хово от гр. Ялта Мосиенко, който ми съобщи, че Кримска епархия се е напълнила със западници-униати, които служат в църквата за пари, а не по призвание; всички те имат по 200-300 хил. в спестовни книжки, превърнали са нашата Православна църква в католическа и са въвели свои порядки. На моята забележка, че не всички западници са такива, каквито ги охарактеризира свещеникът, Мосиенко ми отговори, че той по-добре знае, тъй като с много от тях е отбивал наказанието си в лагерите, добре познава тяхното разположение и религиозност. Първо, каза Мосиенко, те са безнравствени, подлизурковци и йезуити, обичат да клеветят. Второ, много са обидени на съветската власт и във всеки удобен момент ще забият нож в гърба й; дълбоко в себе си те се намират извън съветските граници. "Аз на моите вярващи, каза Мосиенко, неотдавна четох проповед в църквата и им обърнах внимание на картината, изобразяваща Тайната Вечеря, и особено на това как един от 12-те апостоли, Иуда Ис-кариотски, станал и отишъл да продаде Иисус Христос за 30 сребърника. Така и западниците служат за пари, безсъвестно пълнят джобовете си и постоянно дават подаръци на епархийското обкръжение. В Крим тези свещеници получават добри енории и са на особена сметка в епархията." Като изслушах всичко, казано от Мосиенко, му казах, че това не е моя работа и не се меся в техните вътрешни дела, това е дело на епархията и нека тя установява ред.
Сега Лука предложи пред мен на секретаря да повика свещеник Мосиенко. Каква е причината за този разговор на Лука относно беседата със свещеник Мосиенко? Той е предизвикан от това, че Мосиенко се държи много осъдително в Ялта и мястото му не е там. За в бъдеще да вземем мерки за това, свещеникът да не се допуска в тази църква, тъй като тази малка, неугледна църква, намираща се недалеч от къщата-музей на А. П. Чехов, където лятно време непрекъснато идват екскурзианти от всички страни на света, не е удобно да се показва. Същата гледна точка споделят Ялтинският градски съвет и работниците от ялтинското отделение на КГБ (Комитет за държавна сигурност).
3) Съобщих на Лука за това, че свещеникът от гробищната църква на гр. Теодосия, Серафим Пекло, с цел да ме компрометира, е давал подкупи, за което признал на разпит в милицията, и помолих Лука да вземе мерки спрямо Пекло. Лука заяви: "Ще го преместя от Теодосия в друга епархия, ако Вие не възразявате". Отговорих, че това не е наказание. По мое мнение той трябва да бъде уволнен от длъжност без право на преместване в друга епархия. По принцип Лука се съгласи, но каза, че "Пекло няма с кого да бъде заменен. В нашата епархия, заяви Лука, не достигат десет свещеници и това много ме безпокои, нощем не спя, когато в празнични дни в някои църкви няма богослужение".
Отговорих му, че въпреки своето желание, не мога да му помогна по този въпрос. На това Лука каза: "Вие можете да помогнете, ако давате регистрация на свещениците не по избор, а на всички, които идват при нас или подават молби за Кримска епархия". Аз напомних на Лука, че милицията решава въпроса за регистрирането на свещениците и "ако тя не регистрира назначените от Вас свещеници, вероятно има своите осно-
светителят през погледа на атеистите
вания за това, и моля да предявявате претенции не към мен, а към нея." Но някак между другото напомних на Лука, че Кримска област е погранична, и освен това всесъюзно летовище, и не само всесъюзно.
4) Казах на Лука, че свещеникът на Сакската църква Попов нарушава стандартния договор, сключен с районния изпълком (изпълнителен комитет) за използване на църквата (в помещението на храма е направил склад за въглища, дърва и строителни материали), а когато вярващите започнали да се възмущават от неговото поведение, той в църквата нарекъл тези хора бунтовници, бандити и безбожници. "Този свещеник се занимава с клевета не само против вярващи от своята енория, които Вие в свое време сте отлъчвали от църквата, а после сте отменили своето решение, но и против мен, като упълномощен. Чрез измама събира подписи от вярващите уж за това, че упълномощеният закрива църквата, а в действителност заглавието на листа с подписите свидетелства, че той, Попов, е добър свещеник, и вярващите молят да бъде оставен в тяхната енория.
Попов разпространява слухове, че упълномощеният е дошъл пиян в Саки, събрал е безбожниците в църковния двор и ги е насъсквал против свещеника за закриване на църквата. При това този случай с Попов, като провокатор, не е първият. Преди година той е писал в епархията, а епархията - в Москва, че от него, Попов, упълномощеният е изисквал отричане от свещенически сан. При разглеждането на това дело Попов се отказал от своето писмо в епархията и дал обяснение в Москва, че той никога не е беседвал с упълномощения по този въпрос и не е писал никакво писмо в епархията. Значи, казах на Лука, този свещеник не само напълно е изгубил облика на свещеник, да не говорим за лоялен свещеник, но и облика на човек."
Лука пак постави пред мен въпроса откъде да вземе свещеник за Саки, след като при него няма резервни свещеници. В отговор още веднъж обърнах внимание на Лука, че не познавам свещеническите кадри - това е лично негова работа. Той обеща да помисли и да ми отговори по-късно.
5) На моя въпрос запознат ли е с протокола на църковната двадесетка от Джанкойската църква от 27 февруари i960 г. за прекратяването на богослужението в тази църква, Лука отговори: "Нищо не ми е известно" и ме помоли да го запозная с него. Зачетох му следния откъс от решенията на църковната двадесетка:
"Като изслушах чрез църковния настоятел заявлението на упълномощения по делата на РПЦ др. А. С. Гусков за това, че той не е закривал храма, тъй като енорията е голяма и здрава, а поради това служението беше прекратено лично от архиепископ Лука, неочаквано, незаконно (...) архиепископ Лука (...) попаднал под влияние на следното обкръжение, ръководство и управление:
1. На бивш свещеник, снел сана публично, на ревизора, заместник-секретаря и счетоводителя Александър Берьозкин, чиито две дъщери по време на окупацията са се омъжили за немски офицери и живеят с тях в чужбина.
2. На личния архиерейски секретар Евгения Павловна, хитлеристка преводачка по време на окупацията на гр. Севастопол.
доклади на упълномощените
3. На секретаря и благочинен Рихлицки, отец Михаил, половината семейство на когото преживява зад граница, а неговият син изтърпява заточението си в Красноярск. Полуфашисткият натиск на епархийското управление ежедневно го ръководи и ежечасно го лъже".
(Прилага се копие от протокола.)
Лука два пъти ме попита:
"Полуфашистки натиск?", и аз два пъти му го прочетох. Той мълча не по-малко от 3-4 минути, и на моя въпрос как гледа на всичко това, не отговори нищо, само каза, че сбиването в църковната община, групировките там, провеждането на дълбока ревизия и вмешателството на прокуратурата е дело на свещеник Черкашинов, на новия състав на църковния съвет и църковната двадесетка, която той, Лука, не признава. Всичко това е станало в Джанкойската църква, "защото Вие - каза Лука - без никаква причина сте снели най-добрия свещеник в епархията Марковски, който през 1958 г. Ви попречи да закриете църквата в с. Садово. При Вас е ярко изразена чертата на злопаметството - каза Лука. - Заради Вас бе уволнен свещеникът на Алупкинската църква Со-болев и свещеникът на Чистенската църква Гречаний. От секретариата на епархийското управление си отиде най-добрият и предан на мен свещеник Виталий Карвовски, отказа се да работи като секретар на епархията свещеник Борис Либацки, сега не иска да работи като секретар и опитният свещеник Михаил Рихлицки. "
Аз, без да прекъсвам Лука, изслушах всичките му критични забележки по мой адрес и отговорих, че той, като архиепископ, е необективен, и му го доказах.
"На свещеник Марковски от Джанкойската църква - казах аз - съм отнел регистрацията за това, че той, с цел лична изгода, в напрестолния кръст е монтирал малко парче от дърво, придобито от него уж от Йерусалим, който представял на вярващите за частица от Кръста Господен. Нали Вие, като учен, по-добре от всеки друг знаете - казах, - че това не е нищо друго, освен шарлатанство и измама на вярващите, и затова не случайно сте се разпоредили да се изземе от Джанкойската църква напрес-толният кръст с това парче дърво от така наречения Животворящ Кръст Господен и сте го скрили във Вашия катедрален храм на недостъпно за вярващите място. Значи Марковски е снет не за това, че ми е попречил да закрия църквата в с. Садово, която, между другото, не съм закривал и не съм мислел да закривам. Закрили сте я самият Вие, и именно Вие сте изнесли от нея църковното имущество и сте го предали на Белогорската църква. При което сте мотивирали закриването на тази църква с това, че там продължително време не е имало свещеник, църковната двадесетка се е разпаднала и Вие сте престанали да давате дотации от епархийското управление дори и за издръжка на пазача, и тази църковна община се е разпаднала, в което не виждам своя вина. Не виждам своя вина за закриването на тази и на редица други църкви, които Вие сам сте закрили и сте предали помещенията на органите на съветската власт по места.
Свещеникът от Алупкинския молитвен дом Соболев е бил снет от длъжност по Ваш, а не по мой указ, на което аз, както знаете, нямам право. Вие давате положителна характеристика на Соболев - Ваше дело е да
светителят през погледа на атеистите
съдите за него като свещеник и човек. Аз обаче Ви казах за него, но, както изглежда, Вашият секретар скри това от Вас, и затова, възползвайки се от днешната среща с Вас, аз отчасти го подчертавам, отчасти охарактеризирайки го, казах това. Соболев е бил осъден по ст. 58-10 ч. П-ра, след това е амнистиран, но какъвто е бил преди ареста, такъв е останал и след него." За да не бъда голословен, аз прочетох на Лука телеграмата на Соболев до председателя на областния изпълком, която изкривяваше истинското положение на нещата в Алупка.
В тази телеграма пишеше: "Допълнение към жалбата на Алупкинска-та църква, подадено на името на секретаря на ЦК на партията на Украйна Подгорни на 25 август тази година по разпореждане на Алупкинския градски изпълком: началникът на Алупкинската строително-ремонтна кантора Гриз е извършил дневен грабеж (тук и нататък е подчертано в документа), като откраднал от територията на църквата строителни материали и приготвените за ремонт на църквата 20 хил. рубли, с което извършил двойно грубо нарушение на Съветската конституция и други постановления на правителството за правата на Църквата".
Аз заявих, че в този случай не е имало никакъв дневен грабеж на църквата и му прочетох акта от 26 август 1959 г., който гласи: [...]
Разказах му за беседата със Соболев на 26 септември 1959 г., където той ми каза:
"Градският съвет изпрати хора, които охраняваха жандармерията и иззеха дървен материал и изобщо строителни материали, принадлежащи на църковната община". На моята забележка, че при нас няма жандарми и полиция вече 42 години и Соболев е време да знае за това, той отговори:
"А каква е разликата между американските и съветските жандарми? Аз не виждам разлика".
След всичко, което съобщих на Лука за поведението на Соболев, аз го помолих да изкаже своята гледна точка по засегнатите от мен въпроси. Лука замълча и не отговори нищо, а и нямаше какво да отговори.
За закриването на църквата в с. Чистенка на Лука е отговорено така, както аз му отговарях за закриването на църквата в с. Садово - те са аналогични.
За свещеник Гречани, намиращ се към настоящето извън длъжност, събощих, че той е женен два пъти и вярващите го познават не като свещеник, а като работник от котелния цех на стъкларския завод, станал свещеник в дните на немско-фашистката окупация. А лошата слава се носи надалече и нито една църковна община в Крим не желае да го приеме на служба, точно както и бившия свещеник на църквата в Теодосия Руденко, откраднал от църковната каса 13 хил. рубли. "В тяхното поведение не намирам своя вина и Вие несправедливо ми я приписвате. Да им създавам изкуствен авторитет сред вярващите не влиза в моите функции. Нещо повече, не аз съм ги уволнил от длъжност, а Вие, и не мисля, че Вие сте направили това без основание, но това не се отнася до мен и е лично Ваша работа, а не на упълномощения." Лука не можа да отговори нищо и на тези мои забележки, тъй като всичко, което му казах, отговаряше на действителното положение.
доклади на упълномощените
"По отношение на смяната на секретари при Вас, в епархията, казах, а през последната година се смениха четирима и сега се сменя петият, аз нямам вина, както Вие се опитвате да ме обвините, и не мога да имам, защото упълномощеният не издава на секретарите на епархийското управление регистрации и поради това аз нямам работа с Вашите секретари. Значи Вие просто неуспешно сте подбирали секретари и не сте отчитали техните делови качества.
Нито един както от Вашите бивши секретари, така и настоящият Михаил Рихлицки, който присъства на нашата беседа, не могат да кажат, че ги е изгонил упълномощеният или е поискал те да си отидат от секретар-ството. Моля свещеник Рихлицки - който е секретар на епархията - да каже защо не иска да бъде секретар?" Рихлицки, който присъстваше на тази беседа, стана и заяви на Лука, че си отива поради здравословното си състояние, за което има справка от лекаря. На моя въпрос принуждавал ли съм го да напусне секретарството, Рихлицки отговори на Лука, че такова нещо не е имало. Повече не съм разговарял с Лука по този въпрос, а само му обърнах внимание, че някой го информира неправилно, а той, без да разбира това, се отнася превзето към упълномощения. [...]
Съобщих на Лука и за нарушаването на типовия договор, сключен от Алуштинската църковна община с районния изпълком за използване на църквата изключително за молитвени цели.
При моето посещение на Алуштинската църковна община, в присъствието на секретаря на районния изпълком др. Резниченко, беше открито, както казах на Лука, че на втория етаж на храма, където преди е имало две стаи за кръщение, сега са оборудвани за спалня на дошлата при Клаас (църковен настоятел и свещеник) така наречената заварена дъщеря, която не се е настанила на квартира при своята доведена майка - жената на Клаас, а непосредствено в църквата. "В тези две стаи цари пълен хаос - на масата се търкалят голямо количество угарки, мръсно е, подът е изцапан, на масата и под масата има дванадесет празни бутилки от различни марки вино и една бутилка от водка, накратко казано, обобщих аз, в тази църква се върши същото, каквото се е вършило и в Илиинската църква в гр. Евпатория." Лука прие много болезнено това мое съобщение, с раздразнение повиши тон и каза: "Аз нямам свещеници пияници, нито пре-любодейци, всички те честно служат на Бога; нямам свещеници, които да вършат аморални постъпки. Известно ли Ви е - каза Лука, - че за всяка Литургия отива по половин литър вино?" Аз отговорих: "Известно ми е, но не зная случаи, в които за тази цел да се изисква водка".
Нервността на Лука не оправдаваше простъпката на свещеника, а напротив, и аз направо му зададох въпроса одобрява ли действията на свещеника Клаас, приспособил стаи за нощуване, пиене и пушене в църквата. Лука, като се успокои, отговори: "Клаас е постъпил неправилно", и веднага даде указание на секретаря Рихлицки да извика свещеника в Епархийското управление.
Поставих на Лука и такъв въпрос, че той нарушава указанието на Патриаршията от 26 октомври 1959 г. за пътуващите свещеници и досега изпраща извънщатните свещеници на временна служба в тези енории, където няма настоятели, и го помолих повече да не прави подобни на-
светителят през погледа на атеистите
рушения. На това Лука ми каза, че той ще се оплаче от мен в Съвета по делата на църквата. Отговорих му, че това е негово право, но "когато Вие ще пишете за това в Съвета, съобщете на Съвета, че изпращаните от Вас за определено време (един, два дни) свещеници са скрили своите доходи от Районния, Градския и Областния финансов отдел и не са платили данък върху доходите, с което са измамили държавата, което никой не бива да прави."
В заключение попитах Лука защо не освобождава Илиинската църква в гр. Евпатория, която, в съответствие с постановлението на Областния изпълком от 8 февруари i960 г., като аварийна, подлежи на събаряне. Лука отговори така: "Противно на моето указание настоятелят на Илиинската църква Бублик е отишъл в Москва с жалба против решението на Областния изпълком и в Съвета по църковните дела му казали, че от Москва след около две седмици ще дойде комисия и едва тогава въпросът ще бъде решен окончателно - затова и църковното имущество не се извозва. "Аз - заяви Лука - постъпих неправилно, както са казали на Бублик в Патриаршията, когато дадох указание за прекратяване на богослужението в тази църква. Служенето там е трябвало да продължава до идването на комисията от Москва". На това отговорих на Лука, че той може да се оплаква във всички инстанции, но не може да не се съобразява с решението на Кримския областен изпълком, защото то не е без основания. В заключение Лука каза, че ще изпрати телеграма до Съвета и ако Съветът се разпореди за освобождаване на църквата, той незабавно ще направи това. С това беседата с Лука завърши.
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област А. Гусков
СПРАВКА НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА БЕСЕДАТА С АРХИЕПИСКОП ЛУКА от 27 май i960 г.
В изпълнение на постановлението на ЦК на КПСС и ЦК на КП на Украйна "За ликвидиране на нарушенията на духовенството на съветското законодателство за култовете"1 от мен бяха проведени три беседи с архиепископ Лука. В беседите широко използвах местните факти на нарушения на съветското законодателство за култовете в Кримска епархия както от управляващия епископ, така и от свещенослужителите.
По-активно и настъпателно започнах да водя работата по тези въпроси със секретаря на епархията, с благочинните, със свещениците, с църковните изпълнителни органи и с актива на вярващите, с които ми се налага, според вида на моята служба, да се срещам.
Моето настойчиво изискване за неотстъпно изпълнение на съветското законодателство, като се започне с Лука и се свърши с изпълнителните органи на църковните общини, както и предупреждението на някои цър-ковнослужители, църковни съвети и ревизионни комисии, извънмерно разгневи властния, самолюбив, деспотичен старец, понякога губещ здрав
Постановлението на ЦК на КПСС "За ликвидирането на нарушенията на духовенството на законодателството за култовете" било прието на 13 януари 1960 г.
доклади на упълномощените
разум, Лука, който, ползвайки се от предишните си заслуги като доктор на медицинските науки и лауреат на Сталинска премия, се изживява като самовластен господар на Кримска епархия. Освен личните отрицателни качества на Лука като отявлен монархист, в последно време за влошаване на взаимоотношенията му с мен послужи и това, че тенденциозно го информираха някои свещеници, вярващи и преди всичко - секретарят на епархията Рихлицки, чието отрицателно лице три пъти се показваше в статии във вестниците "Кримска правда" и "Курортен вестник" в гр. Евпатория. Немалко значение за влошаване на взаимоотношенията с Лука имаше и това, че за петте месеца на i960 г. в Кримска област беше отнета регистрацията на три църковни общини, с три църковни общини бяха разтрогнати договорите и им беше предложено да потърсят съответстващи им помещения за молитвени цели. Закрита е, като аварийна, Евпаторийската Илиинска църква (прилагат се копия от решенията на областния изпълком). Поради постоянните скарвания и сбивания между вярващите, пряката кражба, прахосничеството и липсата на свещеник, снет от Лука, не функционира Джанкойската църква, и, поради липсата на свещенослужител, не работи и църквата в селището Ленинско.
През месец май i960 г. от мен са снети свещениците Кокарев от с. Мазанка и Попов от гр. Саки за нарушаване на съветското законодателство. Предупредени за нарушаване на съветското законодателство са свещениците Фирковски от гр. Белогорск, Паршинцев от гр. Бахчисарай, секретарят на епархийското управление, който е настоятел и на Евпаторий-ския храм, Рихлицки и бившият секретар на епархийското управление, сега настоятел на Благовещенската църква в гр. Симферопол, Карвовски. Всичко това, взето заедно, предизвика бурната реакция на Лука, разглеждащ тези напълно законни действия като гонение срещу религията от страна на упълномощения и местните органи на властта. И като венец на всичко беше направеното от упълномощения разобличение на незаконно придобиване за епархията на два леки автомобила от подставени лица, които автомобили бяха регистрирани в държавната автоинспек-ция. Единият лек автомобил "Победа" е бил купен със средства на епархийското управление на името на внучката на Лука Мая Димитриевна Прозоровска за 25,5 хил. рубли и регистриран в автоинспекцията на нейно име, и впоследствие продаден от нея за ю хил. рубли. Вторият автомобил "Волга" е бил купен също за сметка на епархията за 38 350 рубли на името на бившия секретар на епархийското управление Карвовски и регистриран на негово име в автоинспекцията.
Лука, като узнал, че противозаконните действия на епархийското управление са разкрити, и още повече, че в този въпрос е замесена и неговата внучка, буквално освирепял и заявил, както научих: "Упълномощеният Гусков е най-зъл и ненавистен враг на църквата и с него е невъзможно да се решават църковни въпроси", и стигна до напълно погрешния извод - не само да не се вслушва в законното изискване на упълномощения, но и започна да поучава свещенослужителите да решават всички въпроси от живота и дейността на църковната община само с него и чрез него, заобикаляйки мен. Например: да не изпълнява решението на областния изпълком за закриването на Евпаторийската Илиинска църква като ава-
197
светителят през погледа на атеистите
рийна или да не се подчинява на решенията на Областния изпълком за разтрогването на договора с църковните общини в с. Ново-Александров-ка, Симферополски район, с. Пшенично, Първомайски район, и селището Октябърски, Октябърски район. В последно време започна да не се съгласява по нито един въпрос, явно да ме игнорира, и също така поиска църковните общини и свещенослужителите да не се съгласяват с моите препоръки и указания.
Анализирайки всичко това, аз, след като се посъветвах с работниците от Обкома и КГБ, на 25 май реших да се срещна лично с архиепископ Лука, а не да водя преговори чрез неговия представител - секретаря Рихлицки.
При срещата с Лука, в присъствието на счетоводителя-ревизор Берьо-зкин, аз първо се информирах за неговото здраве и попитах как и къде ще прекара лятото.
Лука ми благодари за вниманието към него и отговори, че здравето му е удовлетворително. Съобщи ми още, че цяло лято ще живее в Алушта, след Троица ще излезе от Алушта и с много раздразнен тон каза:
"Няма да има с какво да отида до Алушта, упълномощеният Гусков прибра автомобила, придобит от мен по пътя на мошеничеството".
Лука даде пълна воля на своето негодувание, удряше с юмруци по масата и буквално крещеше, че съм му нанесъл най-дълбоко оскърбление. Той, Лука, не е сребролюбец. "Както ми съобщиха моите хора, Вие се осмелихте да кажете, че аз съзнателно и умишлено съм купил колата, за да я продам на своята внучка". Той буквално заяви следното:
"Нека Ви бъде известно, че аз, след като получих Сталинска премия първа степен, пожертвах 130 хил. рубли за помощ на вдовиците и сираците, и тази моя благородна постъпка беше отбелязана в "Списание на Московската Патриаршия", а Вие ме обвинявате, че съм продал за ю хил. рубли на своята внучка автомобила на епархията."
На това отговорих на Лука:"А защо сте продали колата именно на внучката си, а не на някой друг от църквата, и не за 25 хил., колкото сте заплатили за нея, а само за ю хил.?" Лука отговори: "Тя стана негодна". Аз му подхвърлих реплика, че няма технически акт на автоинспекцията и как гледа той на това. Лука замълча.
Тогава му заявих, че това, което са му съобщили неговите близки хора, че уж съм допуснал такъв израз:
"Лука съзнателно и умишлено е купил кола, за да я продаде на своята внучка" - е лъжа и клевета, което може да потвърди счетоводителят-ре-визор Берьозкин, когато аз говорех със секретаря на епархията Рихлицки за придобиването на автомобила.
Буквално казах следното:
"Автомобилите на епархийското управление са придобити със заобикаляне на съветското законодателство и още по-противозаконно е оформена тяхната регистрация в автоинспекцията". Помолих Берьозкин да потвърди това мое изказване. Той с пълна точност потвърди моите думи, както съм ги казал на Рихлицки, и аз го помолих да предаде на Лука и за предприемането на мерки за изправяне на допуснатите беззаконни действия от страна на епархията.
доклади на упълномощените
Лука замълча, не намирайки какво да отговори. Като видях неговата обърканост, му се притекох на помощ и заявих:
"Дайте да оформим автомобила в съответствие със съветското законодателство и да прекратим разговорите около него; няма защо заради този автомобил да си разваляме взаимоотношенията, които не спомагат за нашата плодотворна работа, а напротив, с всеки ден я усложняват". Лука охотно се хвана за изказаната от мен мисъл и вече със спокоен тон каза:
"Това е най-добрият изход от създалото се положение, и аз сега с желание ще решавам с Вас всички въпроси, отнасящи се до ръководената от мен епархия. Аз я ръководя, а не някой друг" - подчерта Лука. Като видях такава поразителна промяна към мен, най-вежливо поисках разрешение от архиепископ Лука да поставя пред него редица неотложни въпроси, които трябва да решим заедно и, доколкото е възможно правилно, в интерес на общото дело, ръководейки се от съветското законодателство за култовете.
Първият въпрос, който поставих пред Лука, беше за нарушаването на съветското законодателство от свещениците от Сакската църква Попов и от Мазанската църква Кокорев. Беше ми съобщено от архиепископ Лука, че свещеник Попов, който преди е бил съден за антисъветска дейност, неведнъж от църковния амвон, с цел настройване на вярващите против местните органи на властта, е заявявал, че районният изпълком и упълномощеният от Съвета са решили да закрият църквата и да я предадат за клуб, какъвто тя никога не е била, не е и не може да бъде, а напротив, в тази енория трябва да се изпрати свещеник, който, познавайки добре нещата, да успее да се противопостави на усилилата се в последно време дейност на сектантските проповедници, въвличащи православно вярващи християни в своите секти.
"Попов самоволно изключва вярващите, осъждащи неговите постъпки, от двадесетката, църковния съвет и ревкомисията (ревизионна комисия), а Вие, казах аз, доверявайки му се, завинаги ги лишавате от правото да бъдат избирани в църковните органи и от Свето Причастие, което смятам за пряко нарушение на указанията на Патриаршията, когато отделни епископи и свещеници узурпират правата на двадесетката."
Попов, когато му дават малко за треби, хвърля обратно парите на вярващите и им препоръчва да ги дадат на Районния финансов отдел, който, както се изразява той, го ограбва. Това разглеждам като клевета срещу финансовите органи и съобщих на Лука, че Попов не е заплатил за 1-то четиримесечие недостига по налога върху доходите от 7815 рубли.
"В тази църква имаше случай, когато вярващите, разгневени на Попов, заключили църквата със свои резета, а Попов ги счупил, без да съобщи нито на Вас, нито на мен за този крайно безобразен факт, и продължил службата. Вярващите, виждайки такова поведение от страна на свещеника, се оттеглили от църквата и отишли в секти, което е твърде нежелателно."
Съобщих на Лука и за това, че "Попов през 1959 г. е написал заявление против мен, а Вие сте го предали в Съвета, за това, че упълномощеният уж го е агитирал да се откаже от свещен сан и да се изкаже в печата. При проверката на този факт от представител на Съвета др. Пашкин, както Ви
cbi гигелят през погледа на атеистите
е известно, Попов даде справка на др. Пашкин за това, че никога не е беседвал по този въпрос с упълномощения и не е писал никакво заявление в епархията. При проверката на този документ при Вас се оказа, че Попов действително е писал в епархията заявление срещу упълномощения, че последният уж го е агитирал да се откаже от сан и да се изкаже в печата. Ето лицето на този двуличник-провокатор", заявих на Лука.
Този провокатор е изфабрикувал клеветническо заявление против упълномощения и в същата година, след като е казал, че упълномощеният е дошъл в Саки пиян, позволил си е грубости към членовете на църковния съвет и се готви да ги вкара в затвора.
Попов, почувствал своята безнаказаност, в продължение на две години се разпаса дотам, че смаза безволевия църковен съвет, ревкомисията и членовете на двадесетката и започна да се разпорежда с църковната община и нейните средства като със своя бащиния.
В края на беседата върху поведението на Попов аз заявих на Лука, че съм принуден да взема крайни мерки спрямо Попов и да снема неговата регистрация. Лука се съгласи с мен, и веднага бе решен въпросът за преместването от Белогорската църква на провинилия се там свещеник Фирковски в Саки, а в Белогорск да бъде преместен, след освобождаването на Евпаторийската аварийна църква и предаването на ключовете на градския съвет, свещеник Севбо.
Съобщих на Лука, че за изоставяне на църковния отчет, за използване на служебното положение, за съхраняване на църковни суми не в спестовната каса, а в своя джоб, за игнориране указанията на упълномощения по сключването на договор с техническите служители (пазач, чистачка), тяхната експлоатация, незаконни уволнения от работа, а също и узурпиране на правата на църковната двадесетка, отнемам регистрацията на свещеник Кокорев от Мазанската църква. Лука се съгласи и ме помоли да назнача в Мазанската църква свещеник Соколов от извънщатните. От Лука е обявено, по мой съвет, мъмрене за дребни нарушения на съветското законодателство на свещеника от Бахчисарайската църква Паршинцев.
Съгласих се с него и го предупредих това да бъде за последен път от страна на Паршинцев, и изобщо за последен път да се обръщам към него по такива въпроси. "Моля Ви, сами вземете мерки спрямо нарушителите на съветското законодателство."
Вторият въпрос беше повдигнат от мен пред Лука: за освобождаването, в съответствие с решението на Областния изпълком, на молитвения дом от църковно имущество и намирането на подходящи помещения за молитвени цели в с. Ново-Александровка, Симферополски район, в селището Октябърско, Октябърски район, и в с. Пшенично, Първомайски район, и, някак между другото, напомних на Лука за неговото неудачно писмо по този въпрос до настоятеля на Н. Александровската църква (прилагам копие).
Архиепископ Лука дълго мълча и накрая даде съгласие за освобождаването на молитвените домове от църковно имущество и предаването на ключовете на селските съвети в селата Ново-Александровка и Пшенично. Крайният срок за освобождаването на тези молитвени домове с
доклади на упълномощените
предаване на ключовете от тях на селските съвети беше определен от архиепископ Лука на 8 юни i960 г., за което аз, както и Лука, след кратко мълчание дадох съгласие и го помолих да издаде указ. Лука заповяда на Берьозкин да подготви такива укази и да му ги даде за подпис.
Относно освобождаването на молитвения дом в с. Октябърско Лука отказа да изпълни решението на Областния изпълком и заяви следното:
"Христовият храм не е куче, което може да се гони от място на място. Този молитвен дом вече веднъж е бил преместван от местните власти от едно помещение в друго". Лука повиши тон и каза: "Всички трябва да разберат, в това число и Вие, чс към Божия храм трябва да се отнасяме с голямо благоговение, а не така, както се отнасят някои хора в нашата страна и дори ръководители".
Не влязох в полемика с Лука, а и нямаше нужда от това, само го попитах как да постъпим сега с освобождаването на църковната община, в съответствие с решението на Областния изпълком, на този молитвен дом. Лука отговори следното:
"Както искате, така и правете. Аз няма да подкрепям ходатайството на вярващите, те веднъж сами са се отказали от повторно сключване на договор с районния изпълком".
Това напълно ме устройва и аз, някак между другото, казах на Лука, че този въпрос нека решават заедно с районния изпълком самите вярващи - църковната двадесетка. Той замълча.
В края на беседата Лука се обърна към мен с въпроса кога ще дам материалите за преоформяне от автоинспекцията за лекия автомобил "Волга", и няма ли да отнема регистрацията на бившия секретар на епархията, най-добрия от най-добрите негови свещеници Карвовски, който поради своето незнание е регистрирал епархийската кола в автоинспекцията на свое име.
Отговорих на Лука, че тъй като този въпрос сме решили с него положително, аз ще имам предвид неговата молба. Що се отнася до провинението на Карвовски и неговото наказание, сега не повдигам този въпрос.
Прощавайки се с Лука, той ме покани след Троица да се отбия при него в Алушта, където ще почива. Благодарих му и казах, че когато бъда в този край, непременно ще го посетя. Накрая му пожелах здраве и приятна почивка.
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област А. Гусков
201
светителят през погледа на атеистите
19б1
ИЗ ОТЧЕТНО-ИНФОРМАЦИОННИЯ ДОКЛАД НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА i960 г. 1 февруари 1961 г.
[...] Срещи с архиепископ Лука
През цялата i960 г. 5 пъти се срещнах с архиепископ Лука. Съдържанието на беседите с него е разкрито от мен в справките, които са Ви представени.
В последно време архиепископ Лука е съвсем немощен старец и както ми е известно, повече спи, отколкото седи, вече не става дума за това, да управлява епархията. Епархията се управлява от неговите приближени, немкинята Лейкфелд, секретарят на епархията Рихлицки, свещеникът от Симферополската църква Карвовски и счетоводителят-ревизор Берьоз-кин. Но всички те се ядат помежду си за власт и първенство, подобно на хищни вълци, което е изгодно и за нас. Сега стана значително по-лесно да решаваме въпросите с тях, като ги насърчаваме и хвалим като най-авторитетни хора - помощници на Лука. В беседата с тях им казвам, че само те могат да въздействат на Лука и да го уговорят по един или друг въпрос, който трябва да се решава в съгласие с интересите на епархията. Това им се харесва и те, ако може да се каже, се състезават помежду си кой по-бързо и по-добре ще реши задачата, която им е поставена, за да бъдат добри и пред лицето на упълномощения.
Лука е толкова стар, че вече не може дори да посещава службите в Симферополския катедрален храм, да не говорим за излизания в околностите. Ако преди Лука е пишел проповеди, сега и това не прави. Почти не приема посетители, а и приближените му се стремят да не ги допускат при него. [...]
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област А. Гусков
ДОКЛАДНА ЗАПИСКА НА УПЪЛНОМОЩЕНИЯ ЗА КОНЧИНАТА И ПОГРЕБЕНИЕТО НА АРХИЕПИСКОП ЛУКА 15 юни 1961 г.
На и юни 1961 г. в 7 часа сутринта почина Кримският Архиепископ Лука (Валентин Феликсович Войно-Ясенецки), доктор на медицинските науки, лауреат на Сталинска премия.
На погребението на Лука и за временно изпълняващ задълженията на Кримски епископ Патриарх Алексий командирова епископ Михаил (Чуба) от Тамбовска епархия. Михаил пристигна в Симферопол на 13 юни. В същия ден от Киев ми съобщиха по телефона да не разрешавам
доклади на упълномощените
на Михаил да извършва служба. Позвъних в Съвета и получих Вашето указание да допусна Михаил до извършване на обреда на погребението, което и направих. На Михаил беше съобщено след погребението да отиде на мястото на службата си в Тамбовска епархия.
Погребението се проведе на 14 юни. Ковчегът с тялото на Лука беше поставен на закрит автомобил-катафалка. Епископът и децата на Лука дойдоха с леки коли, свещениците и хористите - с големи автобуси, венците също бяха поставени в голям автобус. Шест автобуса откараха вярващите до мястото на погребението, откъсвайки ги от погребалната процесия. Пред катафалката и от двете й страни, хванали се с ръце за нея, от мястото на изпращането тръгнаха 50 души, мъже и жени, и така вървяха с нея до гробището. Ковчега с тялото придружаваха 200-250 души. По пътя на шествието по тротоарите се спираха хора. Особено много хора чакаха на гробището, при това 90 процента от тях бяха само зяпачи. В беседа с тях се изясни, че те са искали веднъж в живота си да видят как погребват епископ, тъй като повече никога няма да видят такова зрелище.
Маршрутът на пътуването беше избран по покрайнините на града. Приближавайки се към гробището, вярващите изнесоха венци от автобуса и започнаха да пеят: "Святий Боже, Святий Крепкий...". Никакви уговорки не помогнаха, пеенето продължи и на гробището.
След погребението всички кримски свещеници, които бяха до 35 души (от другите области нямаше нито един свещеник), бяха качени на голям автобус и докарани в епархийското управление.
По време на погребението нямаше никакви инциденти.
Редът се поддържаше по предварително разработен план от органите на милицията, въпреки че нямаше нито един човек в милиционерска униформа.
Упълномощен от Съвета по делата на Руската Православна Църква при Съвета на министрите на СССР за Кримска област А. Гусков1
1Характерно е, че в отчетно-информационния доклад за 1961 г. (ДААРК. Ф. Р-2647. On. 4. Д. 16. Л 75-95) упълномощеният Гусков не споменава нито дума за кончината и погребението на Архиепископ Лука. Подробно за последните дни от земния живот, кончината и погребението на Светителя Лука вж.: Глущен-ков В. А. Светителят Лука - поглед в бъдещето. Панагия и бяла мантия. - Спасо-Преображенски Мгарски манастир, 2002. - С. 121-124. _
203
чудесата на светителя лука
На 13 ноември 1991 г. моята деветнадесетгодишна дъщеря Алла се разболя от болестта на Боткин - жълтеница (вирусна инфекция на черния дроб - хепатит). Състоянието й беше тежко. Аз съм бежанка от Баку, разведена съм с мъжа си. Отидох на гроба на Архиепископ Лука край църквата "Вси светии" и молитвено изпросих неговата помощ. Ден след това настъпи облекчение и след известно време болестта напълно премина.
Няколко дни по-късно бившият ми мъж неочаквано изпрати пари, плодове и мед (той живее в Ставрополския край). Помощта и застъпничеството, неочаквано получени от невярващ човек, предизвикаха у мен дълбоко чувство на благодарност към нашия Господ Иисус Христос, помагащ по молитвите на Своя угодник архиепископ Лука и след неговата смърт.
Записано на 22 декември 1994 г. от секретаря на епархията
о. Василий Димитриев по думите на Жана Рубеновна Похилченко
(в свето кръщение Евгения), гр. Симферопол
В края на май 1996 г. родственица на моя мъж тежко се разболя. Всичко започна като остра простуда с висока температура, с която не можаха да се справят в продължение на няколко седмици. Когато настаниха измъчената от треска жена в болницата в Балаклава, установиха страшна диагноза: рак на белите дробове!
По-нататъшните изследвания в различни болници в Севастопол не само го потвърдиха, но и го квалифицираха като най-скоротечна и тежка форма на рак. Лекарите дори сметнаха за безсмислено да правят операция на болната, но по настояване на родствениците й дадоха направление за Републиканската онкологична болница в Марино, където я настаниха в края на юли.
Трябва да кажем, че тази жена беше израснала в атеистична среда, по съветско време беше работила като учителка в училище и беше далеч от религията, но като дете я бяха кръстили. Аз не знаех как да заговоря с нея за Бога, но през цялото време записвах името й за здраве на Литургията и четях акатист на Светителя Лука, молейки се за нейното изцеление. Когато за пореден път дойдох да поръчам Литургия, служителката от Свето-Троицкия храм ми каза:
"Защо се молите за нея задочно? Тя сама трябва да дойде, да се изповяда, да се причасти."
Тъй като Галина по това време вече беше в Симферопол, аз отидох да я посетя в болницата, донесох й молитвеник и книгата "Дух, душа и тяло", разказах й за Светителя Лука - че неговите мощи са отворени за
чудесата на светителя лука
поклонение и за това, което ми каза служителката в Симферополския храм. Въпреки че се чувстваше много зле, на другия ден тя се реши да отиде в храма и да се поклони на мощите на Светителя Лука.
На з август Галина беше в храма, поклони се на мощите, побеседва с отец Петър и той я посъветва да се причасти на следващия ден на ранната Литургия. На 4 август тя за пръв път се причасти със Светите Тайни.
А на 5 август беше назначено генералното изследване за уточняване на датата и подробностите около предстоящата операция. И това изследване, неочаквано и за голяма радост на болната и нейните близки, изведнъж опроверга резултатите от всички предишни изследвания - диагнозата не се потвърди! След причастието у Галина не откриха рак на белите дробове!
Разбира се, задържаха я известно време в болницата и я оперираха по повод на щитовидната жлеза. След това в болницата в Севастопол тя неведнъж преминаваше изследвания: лекарите само вдигаха ръце - никакви следи от рака!
Сега Галина Григориевна Калко работи в редакцията на вестник "Славата на Севастопол" и благодари на Бога за своето чудесно изцеление.
Елена Журавска, гр. Симферопол
На 1 януари 1997 г., като се събудих, на лявото си слепоочие забелязах подутина, голяма колкото монета от петнадесет копейки. Тя напомняше за себе си с болезнено усещане. Хирургът ми назначи операция, но преди нея аз изпросих благодатната помощ на Светителя Лука, докосвайки със слепоочието си стъклото на раката. И великият изцелител ми изпрати избавление. Това беше урок за моето маловерие.
Иерей Александър
Аз, Надежда Семьоновна Ревякина, родена в Симферопол, неотдавна се преселих в Гвардейско. На и октомври 1998 г. се спусках по стръмен хълм. Стъпих на неголям наклонен камък, кракът ми се подхлъзна и се изкриви със стъпалото навътре. Чух пукане и усетих остра пронизваща болка в долната част на стъпалото. Костта започна да се показва навън, разкъсвайки кожата. Седнах и притиснах мястото с ръка.
Половин час преди това, прибирайки се от своите роднини, аз казах: "Уморих се да живея". И веднага помислих: "Какво говоря! Та това е грях!" Но го казах без необходимото покаяние. Бърза помощ ме откара в Луговската болница. Снимката показа открито счупване, двойно и винто-образно. Такова счупване не минава без операция, която назначиха, без да искат моето съгласие. Веднага отказах и казах: "Каквото Бог даде, това
207
чудесата на светителя лука
да бъде!" Отговориха ми, че може да стане остеомиелит. Това е почти неизлечима болест на костите.
По моя молба извикаха моите близки приятели, вярващи хора. Те ми донесоха акатисти на Светителя Лука, на Спасителя, на Божията Майка, на Ангела Пазител. Веднага започнах всеки ден да чета акатисти. Донесоха ми малко пръст от гроба на Светителя, посипах крака си с нея и го мажех с осветен елей.
А лекарите все още ме готвеха за операция. От храма дойде отец Йоан да ме причасти. Преди това подадох разписка, че се отказвам от операция. Лекарят се поразсърди и каза:
"Ето, утре ще направят снимка за по-голяма убедителност."
Вечерта на същия ден имах някакви необичайни усещания отстрани на стъпалото, а после и по-нагоре, където беше излязла костта. Това се повтори и през деня. Аз дори не издържах и казах на съседите ми по стая, че имам чувството, че някой прави нещо с крака ми. Те ме погледнаха с удивление и аз замълчах.
През нощта за пръв път заспах здрав сън. Преди това всички нощи бяха мъчителни. "Уморила си се да живееш? Полежи, почини си" - тази мисъл не ме оставяше. Събудих се от това, че кракът ми сам се дръпна, болезнено, но търпимо. Малко се уплаших и започнах да чакам, мислех, че ще се повтори, но неусетно заспах. На сутринта това се повтори малко по-слабо и съвсем слабо през деня.
На другия ден в стаята вкараха рентгенов апарат, направиха снимка. След един ден по време на визитацията докторът, гледайки в краката си, смутено каза: Снимката показва, че може да не ви се прави операция. Обзе ме такава радост, че Божията помощ, на която толкова се надявах, се прояви чрез милостивия целител, архиепископ Лука, Кримски изповедник. Вместо двата месеца, предписани от лекарите, аз бях в гипс само месец. Всичко, което се случи, мога да засвидетелствам пред Евангелието.
Ревякина, Надежда Семъоновна, с. Гвардейско
Моят мъж, Павел Семьонович Седякин, подполковник в оставка, получи тежка черепно-мозъчна травма при автомобилна катастрофа. В болницата лекарите казаха, че няма шансове да остане между живите. Но ние, приятелите и аз, ден и нощ се молехме за него, и Господ не ни остави. След седмица му направиха операция - трепанация на черепа, зашиха счупената на две чашка на коляното, сложиха гипс. През цялото това време непрестанно се молехме.
След два месеца го изписаха у дома с тежки последици от травмата. Освен всичко описано, той имаше и две счупвания на горната челюст, две счупвания на долната челюст, счупване на костите на носа и на скулите. Устата му не се затваряше, той можеше само да гълта храната, трябваше да се направи и неврохирургична стоматологична операция. Откарахме
чудесата на светителя лука
Прославлението на Светителя Лука
мъжа ми в Севастополската болница. По пътя се отбихме в Симферопол, в катедралния храм с мощите на Светителя Лука. Мъжът ми със сълзи и вяра се поклони на светите мощи, молейки се за изцеление. След операцията кракът му не се сгъваше в коляното, пътуването беше мъчително за него. И - о, чудо Божие! - връщайки се обратно в колата, той с радост възкликна: "Кракът не ме боли - Светията помогна!"
Ние благодарихме на Господа и Неговия свят угодник и продължихме пътя си. Като пристигнахме в Севастопол, стоматологът-хирург прегледа мъжа ми и каза: необходима е операция за възстановяване на дъвкател-ната функция. Мъжът ми много се вълнуваше - толкова страдания е понесъл, и сега пак под ножа! И Светителят Лука, нашият лекар и помощник, извърши чудо - челюстите на мъжа ми сами се затвориха и лекарят с удивление констатира, че операция не е необходима. Така нашият най-близък помощник и лекар - Кримският светител Лука (Войно-Ясенецки), изцели мъжа ми. Слава и благодарение!
Не мога да премълча и за един случай на помощ от целителя Пан-телеймон. След операцията на черепа моят нещастен мъж, след дълги дни на безсъзнание, дойде на себе си с пълна загуба на паметта. Лекарите безсилно вдигаха ръце. Обхвана ме отчаяние. Но Господ и тук ни оказа бърза помощ. Това стана през 1996 г. В Москва донесоха от Атон честната мироточива глава на целителя Пантелеймон и една приятелка ни даде от драгоценното миро, с което в Москва помазвали всички желаещи. Ние веднага помазахме с миро главата на бедния ми мъж - стаята се изпълни с благоухание и целителят Пантелеймон върна паметта и разума на мъжа ми. Слава на Тебе, Господи!
Минаха три години, мъжът ми работи, укрепява здравето си с гимнастика, плуване, тренировки, и ние не преставаме да благодарим на нашия
209
чудесата на светителя лука
Господ Иисус Христос и на Неговите свети угодници за изцелението, връщането към живота и безмерните милости към нас, грешните.
Сидякина Л. И.
Искам с благодарност да засвидетелствам за изцелението на моята болна дъщеря Ирина от Светителя Лука (Войно-Ясенецки). Имам болна дъщеря: от двегодишна възраст боледува от епилепсия, сега вече е на 25 г., пристъпите са много чести и силни. Към това се прибави и друга беда - цирей на опашната кост. Отидохме при хирург, той назначи операция на 20 март 1996 г. и ми обясни, че това е такъв цирей, който ще трябва да се чисти на всеки 3-4 месеца. Но, по Божи промисъл, на 20 март ние отидохме в Симферопол на пренасянето на мощите на Светителя Лука в Свето-Троицкия катедрален храм. През целия път вървяхме близо до мощите на Светителя.
По време на шествието се молехме на Светителя Лука сам да оперира цирея на опашната кост. Като се прибрахме у дома в Теодосия, късно вечерта открихме, че циреят е отворен. Без никаква болка, остава само да се прочисти всичко. После отидохме при хирурга и той беше удивен, че не е открил нищо на мястото на цирея, дори и следа не е останала.
Оттогава минаха три години. Благодаря на Светителя Лука за неговата помощ на болната ми дъщеря Ирина.
В църква ходя едва от четири години. Разбрах, че само в Православната Църква е нашето спасение, появи се надеждата, че нашият Господ Иисус Христос по молитвите на светиите ще изцели и моята болна Ирина.
Галина Криворучко, енориашка от храма "Въведение на Пресвета Богородица в храма", гр. Теодосия
Боляха ме пръстите на ръцете. Те станаха сини с тъмночервени петна, силно се подуха, покриха се с пришки, много сърбяха и боляха, не можех да ги сгъна и свия заедно, не можех да правя нищо - нито да пера, нито да чистя, а имам семейство и деца. Това продължи много дълго.
Когато отидох при лекаря, той не можа да определи диагнозата и, следователно, да назначи лечение.
По ето, когато заедно с група вярващи пристигнах в Симферопол в дните на намирането на мощите на Светителя Лука, стана чудесно изцеление.
Аз бях толкова погълната от това, което става - ние бяхме на службата, покланяхме се на светите мощи, вървяхме с литийното шествие, бяхме на панихидата на площада - всичко това така ме завладя, че не обърнах веднага внимание на себе си, а когато пристигнах у дома, видях, че съм напълно здрава и до ден-днешен пръстите не ме безпокоят повече.
чудесата на светителя лука
Дълбоко съм благодарна на нашия Господ Бог, че ни е дал такъв защитник и делител.
Слава и благодарение на Господа за всичко.
Татяна, гр. Бердянск, Запорожка обл.
В края на май - началото на юни 1998 г. до мощите на Светителя Лука се приближи една жена и се оплака от силна болка в сърцето. Болката беше толкова силна, сякаш всеки момент щеше да настъпи смърт. Отец Леонид каза: "Обърни се към Светителя Лука: "Светителю, отче наш Лука, помоли се за мен на Господа да ми прости греховете".
Тя целуна нозете на Светителя и внезапно почувства удар в сърцето, дори потрепера. Сърцето спря да я боли.
Протойерей Леонид Дунаев
А
Пренасяне на светите мощи на Светителя Лука. 20 март 1996 г.
Аз, Александър Константинович Колесов, жител на гр. Харовск, Во-логодска област, олтарник във Възкресенския храм в същия град, роден 1915 г., свидетелствам за благодатната и чудесна помощ, която Светителят Лука ми оказа още преди своето общоцърковно прославяне.
Четири години преди това ме заболя коремът. Обърнах се към терапевта в поликлиниката, тя ме прегледа и ме изпрати при хирург. Той заповяда незабавно да се направят анализи и след резултатите да се готвя за операция. Отведоха ме в болничната стая, там се измъчвах от непоносими болки цяла нощ. Сутринта хирургът потвърди необходимостта от спешна операция. В и часа при мен дойде игумен Арсений, при когото прислуж-вам като олтарник, и ми донесе книга - автобиографията на Светителя "Аз обикнах страданието". На корицата на тази книга е изобразен ликът на Владика Лука. Вземам в ръце тази книга и го моля за помощ и изцеление. Болката все не стихва. Слагам книгата на корема си, покривам се с чаршафа, чета молитви и се моля на Светителя.
Дълго четох молитви и неусетно заспах. Това беше около единадесет часа през нощта. В един часа през нощта се събуждам - книгата лежи на корема ми. Вземам я в ръка, целувам лика на Светителя. Докосвам корема си - не боли. Натискам го, изследвам го от всички страни, пипам го - не боли. Радостно ми е на душата - благодаря на Светителя Лука за това, че ме е избавил от нетърпимата болка.
211
чудесата на светителя лука
19 март 1999 2.
Това стана с мен през лятото на 1999 г. Предложиха ми операция на черния дроб, тъй като беше открито новообразувание.
В деня на паметта на Светителя Лука, на вечерната служба, се поклоних на неговите свети мощи и вече бях уверена, че всичко ще мине без операция.
Действително, вместо операция ми предложиха да ме наблюдават в продължение на три месеца. През цялото това време идвах и се покланях на мощите на Светителя Лука и го молех за изцеление.
След като минаха трите месеца и ми направиха повторно изследване, стана ясно, че оперативно лечение не е необходимо. Предложиха ми, както и преди, само да ме наблюдават.
Здравословното ми състояние, слава Богу7, се подобри, мисля, по молитвите на Светителя Лука.
Татяна Матвеева, с. Перевално
Разказва майка Анна, която носи послушание в Свето-Троицкия храм в гр. Симферопол при мощите на Светителя Лука:
"Преди десет години боледувах от неизлечима болест - невродермит. Който боледува, знае какво е това. Беше такъв сърбеж, разчесвах тялото си до костите, цялото беше в ранички. Периодично се лекувах по болници, но облекчението беше само временно. Още докато бях в Топловския манастир, се обърнах към игуменката (тогава беше още майка Алевтина) с въпрос какво да правя с моята болест, и тя ми отговори: "Медицината няма да ти помогне. Твоята болест е духовна. Моли се, и Господ ще те
В седем часа сутринта дойде хирургът Павел Викторович и започна да преглежда корема ми - не боли. Той каза, че това е временно и операцията трябва да се направи, както показват анализите. Отговорих, че нищо не ме боли и не е нужно да се прави операция. Хирургът каза:
"Добре, ще почакаме, но скоро ти сам ще поискаш да ти се направи операция."
След това още седем дни бях под наблюдение на лекарите. Два пъти анализите бяха лоши, а третия път показаха, че всичко е наред. И ето, слава Богу, оттогава изминаха вече четири години и не чувствам никаква болка.
Свидетелствам за чудесното изцеление и благодатната помощ на Светителя Лука.
Сега дойдох в Симферопол, за да благодаря за изцелението пред мощите на Светителя.
чудесата на светителя лука
И ето, аз почти две години съм на послушание при мощите на Светителя Лука. Аз се молех и просех от Светителя да ми помогне, молех се Господ да ми прости греховете и да ме изцели, за да мога поне на колене да застана. И по молитвите на Светителя Лука Господ ме изцели напълно. Сега всичко е чисто."
Моята сестра Тамара вече дълго боледува от тромбофлебит. Предлагали са й операция, но Господ я отклони от това. Вкъщи имах малко пръст от гроба на Светителя Лука (взета още преди неговото канонизиране). Посъветвах я да разтвори тази пръст във вода и да прави компреси. Тя направи това и то й помогна - раничките се затвориха.
А снаха ми Люба (между другото - невярваща) имаше рана от изгаряне на ръката. Каквото и да правеше, с каквито и мазила да се мажеше - нищо не помагаше. А като направи компрес - на другия ден всичко заздравя.
Съставила по думите на изцелените Божията рабиня: Галина
Сред ташкентското паство
213
чудесата на светителя лука
На моето деветгодишно дете се възпали лимфен възел. Диагноза: подчелюстен лимфаденит. Размерът на възпаления лимфен възел беше примерно колкото половината от малкия пръст на възрастен човек.
У нас, вкъщи, се пази тресчица от ковчега на Светителя Лука. След молитвата ние я докоснахме до възпаленото място, продължавайки да се молим на Светителя Лука за изцеление. Дъщеря ми започна да усеща излизащата от тресчицата топлина, която се усилваше, лицето й силно се зачерви, стана й много топло. Когато махнахме тресчицата, установихме, че възпаленият лимфен възел е станал много малък, колкото грахово зърно.
След няколко минути подутината започна да се увеличава, но не достигна първоначалните си размери. Отново поставихме тресчицата, продължавайки да молим Светителя Лука, и всичко пак се повтори, появи се усилваща се топлина, детето почервеня. Възелът пак намаля, а след това се увеличи, но не много.
На другия ден отново докосвахме тресчицата с молитва, и лимфният възел повече не се увеличи.
Впоследствие неведнъж сме прибягвали към помощта на Светителя Лука, допирайки тресчицата до болните места, и от нея винаги излизаше топлина и възникваше чувство за загряване.
Цикалюк, Т. Ф., гр. Ялтпа
Иерей Йоан Шимон, клирик от Свето-Троицкия храм, свидетелства: "Двегодишно дете се разболя много тежко и се намираше в реанимацията с диагноза отравяне.
Майката дойде в храма и усърдно се молеше при мощите на Светителя Лука.
Гледайки неговата икона, намираща се над раката, тя видя, че образът на Светията се променя пред очите й. Той беше ту в мантия, ту в расо.
Майката веднага ме повика при детето в болницата. Аз го причастих със Светите Христови Тайни и скоро то оздравя."
Декември 1999 г.
Схиархимандрит Зосима, духовник от Донецка епархия, свидетелства за това, че Светителят Лука вече четири пъти го е спасявал от смърт. Вече му четяли канона за изход на душата, но когато му донесли частица от мощите, той, като й се поклонил, на сутринта се изцелил напълно и отишъл на богослужение в храма.
чудесата на светителя лука
През януари 1997 г. ми се наложи да се изследвам и да получа лечение в Кримския републикански диагностичен център. Резултатите от изследването не бяха радващи - беше необходимо да се направят три операции. Всички тези операции, смятам, бяха обосновани. Тези болести, взети заедно, не ми даваха възможност да живея и работя нормално. Поради изкривяване на носната преграда не получавах достатъчно въздух и постоянно се задъхвах, особено в легнало положение. Боляха ме главата и очите. Сънят беше мъчение за мен... Освен това трябваше да ми отстранят сливиците и кистата.
Ето, лежа в болницата в мрачни размисли по повод връхлетялата ме беда, а при моята съседка по стая идва нейната стара приятелка - Лидия Дмитриевна Горякина. Запознахме се. Тя ме попита кръстена ли съм. "Да". "А носиш ли кръстче?" "Не". "А защо?"...
Като разбра каква е работата, Лидия Дмитриевна поиска моето съгласие да купи кръстчета за мен и семейството ми и ми разказа за Божията помощ в скърби и печали, за застъпничеството на Богородица и най-вече - за молитвеника на Кримската земя, Архиепископ Лука. И още, размечта се тя, колко добре би било, ако в моето село имаше църква.
Трябва да се каже, че едва успях да смеля в главата си стоварилата ми се за кратко време информация, но семето вече беше хвърлено и трябваше да поникне. Тази жена, в свободното от процедури време, два пъти успя да ме заведе при мощите на Светителя Лука. Аз го молех със свои думи: "Отче Лука, страхувам се от операцията, ако може, избави ме от нея".
Последните години на Светителя
чудесата на светителя лука
И все пак аз, грешната, слабо вярвах в такава сериозна помощ. Времето течеше. Усилено се готвех за двете операции, когато по местната телевизия говорителката съобщи, че при нас, в с. Фрунзе, по молба на християните и благочинния от Сакски окръг отец Валерий, владика Лазар е изпратил отец Аполинарий да устройва църковните и енорийските дела. Започнах активно да ходя в нашата църква - в старата, вехта сграда.
Преди операциите се изповядах, причастих се и ми беше направен маслосвет. Тези две операции минаха успешно, обаче по повод на третата ме обземаше смущение - ще се справя ли, ще издържа ли? Лекарката ме съветваше да не се отчайвам и ме подготвяше за операцията. На връщане от лекарката се отбих в храма при друг доктор - небесния - Лука, и отново изпросих неговата защита и помощ.
След два месена отидох на проверка при лекарката. Тя каза. че кистата е намаляла, но все пак няма да мине без операция. След същия период от време отидох на повторен преглед - и киста нямаше! Лекарката каза, че в нейната дългогодишна практика такова нещо не е имало. Разбира се, тя не знаеше как е станало изцелението, кой невидимо ми е помогнал. Знаеше Господ Бог, Светителят Лука, аз и Лидия Дмитриевна.
В потвърждение на това мога да кажа, че всички документи за проверките в Центъра и в Катедрата по гинекология се пазят при мен. Нищо не е измислено. Оттогава аз съм енориашка на нашата църква "Рождество Богородично" и помощничка на нашия отец Василий Цешковски. Ето, вече няколко месеца чета часовете на службата. Моят син Саша работи като клисар.
Свети отче Лука, моли Бога за нас!
Наталия Сич, с. Фрунзе, Сакски район
Аз получих изцеление от продължителна хипертонична болест, от която страдах повече от 12 години. На 20 март 1996 г., на пренасянето на мощите на Светителя Лука, дойдох от Мисхор в Симферопол. През нощта преди заминаването се чувствах много лошо. Но докато присъствах на тържеството, го възприемах като нещо непостижимо за моя ум: то ме преизпълваше, аз не чувствах никаква болка и умора, просто живеех!
Когато се събудих сутринта, аз разбрах, че не ме боли нищо. Болки нямаше около месец и през нощта внезапно (както и преди) се събудих от ужасна болка в главата. Исках да взема таблетки, но нещо ми подсказваше, че не е нужно да правя това. Спомних си, че имам пръст от гроба на Светителя Лука. Сложих тази пръст на челото си и болката веднага започна да си отива. На сутринта станах здрава. След месец всичко се повтори: пак се събудих от страшна болка в главата, но вече, без да размислям, сложих пръстта и цялата болка премина. Други пристъпи нямаше.
След година поръчах при мощите на Светителя Лука благодарствен молебен на Иисуса Христа, Божията Майка и Светителя Лука. Почувствах се изцелена, а лекуващата лекарка не ме позна - толкова се бях променила външно към по-добро.
чудесата на светителя лука
Но ето, на 2 декември 1997 г. пак имах силна хипертонична криза. Лекарката каза, че инсултът и инфарктът са неизбежни. Като излязох от кабинета, аз не отидох нито в стационара, нито на процедури, а тихо се прибрах вкъщи и започнах да се моля на Бога и на Светителя Лука.
Светителят Лука
Молех Бога да отсрочи моята смърт не защото се страхувах да умра -молех Го заради снаха си, която съвсем скоро трябваше да роди третото си дете. Казвах, че ще й бъде много трудно да понесе моето погребение, нали съвсем наскоро бяхме погребали мъжа ми. Бог чу молбата ми. Никого не виках на помощ, въпреки че се чувствах много зле, а допрях до тялото си пръстта от гроба на Светителя, молех се и така заспах.
Сутринта се събудих, станах, помолих се и тихо отидох на работа в Алупка в храма на свети Архангел Михаил, където работя по двора и в църковния магазин. Отец Валерий, на когото разказах всичко това, като лекар изрази съчувствие и каза, че не е трябвало да рискувам, но аз отговорих, че изцяло съм се предала на Божията воля. През февруари отидох в Симферопол и поръчах благодарствен молебен на Светителя Лука за второто ми спасение.
чудесата на светителя лука
Не зная с какво аз, грешната, съм заслужила от Бога толкова милости, че сега мога да работя, да чета и пиша: нали преди не можех да напиша дори писмо, кръвното ми веднага се вдигаше.
Прилагам ви медицинския картон като свидетелство за болестта и направленията за лечение - те вече не са ми необходими. Зная, че на Светителя Лука не са необходими всички мои писаници - те са нужни на нас, грешните, за да знаем и винаги да помним, че Бог е дивен в Своите светии.
Амин.
Анна Арсентиевна Янова, с. Мисхор
В деня на пренасянето на мощите на Светителя Лука силно ме заболя кракът. Той много измръзваше и под кожата се движеше топка. Взех пръст от гроба на Архиепископ Лука (неговите мощи вече бяха пренесени в катедралния храм) и я занесох у дома. Когато привечер болката в крака се усили, аз допрях пръстта до болното място, като преди това три пъти прочетох "Отче наш", три пъти "Богородице Дево, радвай се" и се обърнах с молитва към Светителя Лука. Призори почувствах облекчение. На втората и третата нощ също допрях пръстта до тялото си и напълно се изцелих: топката изчезна, болката премина и кракът оздравя.
По свидетелство на Марта Гордеевна Землянко, записал протодя-кон Василий Марущак, май 1996 г.
В Свето-Троицкия храм всеки ден идват нашите енориаши. Идват със своите скърби, болести, беди и радости. Слава Богу! Православните християни идват при Бога. Аз съм свидетел на много благодарения към нашия Господ Иисус Христос, Божията Майка и Светителя Лука. Много християни молят Светителя Лука за изцеление от различни недъзи, не само телесни, получават според своята вяра и с радост поръчват благодарствени молебени. Днес и аз, грешната Божия рабиня, инокиня Галина, благодаря на нашия Господ Иисус Христос, на Божията Майка, на Светителя Лука, на всички светии, просияли по нашата земя, и на своя Ангел Пазител.
На 20 май 1998 г. при изследване в диагностичния център ми откриха полип в правото черво, взеха анализ за биопсия и ме насочиха към изследване. Изпращам ви резултатите от това изследване. Много молех Светителя Лука, като хирург, да отстрани този полип, пиех масълце от неговото кандило, молех се.
На 15 юни постъпих в областната болница "Семашко" за отстраняване на полипа. Процедурата за въвеждане на апарата в червото е много болезнена, и аз поради своята немощ не можех да търпя тази болка, виках.
чудесата на светителя лука
Два или три пъти лекарят внимателно изследва червата ми, но не откри полип. Всички бяха удивени. А аз отговорих, че го е отстранил сам Светителят Лука, и молех по-скоро да извадят апарата. Разбира се, веднага благодарих на Господ Иисус Христос, на Божията Майка и на Светителя Лука.
Никога не се отчайвайте, защото без Божията воля не пада дори и косъм от главата ни, и ако ни посещават скърби и болести - това е велика Божия милост и любов към нас, грешните. Слава на Тебе, всещедри Боже, слава на Тебе!
Инокиня Галина
Родена съм през 1982 г. под Петропавловско-Камчатско, а моите баба и дядо живеят в Крим, в Теодосия. Всяко лято цялото семейство прекарвахме отпуската на брега на Черно море. Затова трябваше около осем часа да летим със самолет до Симферопол, а после 2 часа и половина да пътуваме с автобус до Теодосия. Просто се страхувах от това пътешествие: ставаше ми лошо не само в самолет, в автобус, на кораб, но дори и в градския транспорт и леките коли...
Завърших първи клас на Камчатка и ние дойдохме в Крим, тъй като татко е военен. Но пътуванията не намаляха: нашият клас често ходеше на екскурзии, а всяко лято, както и преди, цялото семейство пътувахме, но вече по светите места на Русия.
Всяко пътуване беше мъка за мен, разнообразните съвети не помагаха. Още на летището или автогарата само от миризмата на бензин и изгорели газове започваше да ми се вие свят и да ме боли глава. Беше много неудобно, когато заради мен се налагаше автобусът да спира, или да седя с приготвено на коленете пакетче, докато другите с голям интерес слушаха екскурзовода или се възхищаваха на великолепните пейзажи през прозореца на автобуса. И аз с ужас мислех: "Нима това ще продължи цял живот?!"
Но ето, миналата година в Ялта посрещаха Вселенския Патриарх Вар-толомей. Множество народ се събра да го посрещне. Ние също се записахме за това двудневно пътуване. В автобуса, както винаги, ми стана много лошо.
В Симферопол пристигнахме вече по тъмно. Автобусът спря недалеч от катедралния храм. Пътят много ме изтощи, излязох превита надве, страшно ме боляха коремът и главата, продължаваше силно да ми се гади, от очите ми сами течаха сълзи, втрисаше ме. Не помня как се добрах до храма, където вече завършваше всенощното бдение. Купих свещ и се насочих към раката.
Мисля, че не случайно преди пътуването четох от автобиографията на Архиепископ Лука "Аз обикнах страданието..." и присъствах при откриването и прославянето на неговите свети мощи. Като запалих свещта, паднах на колене. Малкият хор тихо пееше великото славословие, и от мен се изля молитва заедно с усилилите се сълзи: "Светителю отче Лука, ти си изцелил толкова хора от неизлечими болести, още в земния си жи-
чудесата на светителя лука
вот винаги си бил лекар на душите и телата, ти виждаш колко ми е лошо, как се мъча по пътя, изцели, моля те, и мен от този недъг, който изтощава всичките ми сили". И за още много други неща съкровено молих същата вечер Светителя Лука, твърдо вярвайки, че той ще чуе и ще изпълни моята молитва.
На излизане от храма
Като станах от молитвата, почувствах значително облекчение. Отецът ни отвори раката и аз заедно с другите се докоснах до мощите на Светителя Лука, приближих се за помазване с елей, след което ми стана толкова хубаво и леко, че реших да се приближа още веднъж. Отново се поклоних на мощите и застанах близо до свещеника. Стоейки отстрани и разтривайки елея по лицето си, аз почувствах огромна радост, която навярно ме беше обзела за пръв път в живота. Помислих си: "Където са два пъти, там има и трети". От раката се приближавам към свещеника, той се учуди, но когато казах, че ми е много нужно, пак ме помаза с елей.
Излязох от храма сияеща, окрилена. Нищо не ме болеше. От предишното състояние нямаше и следа. С удивление установих, че край автобуса не мирише на бензин и изгорели газове. По време на пътуването до Ялта не ми стана лошо, настроението ми беше отлично. Сутринта станах с ясни
чудесата на светителя лука
и чисти мисли, главата не ме болеше. Край храма на св. Александър Невски имаше такава навалица, че вече не се надявах на добро самочувствие, но и след два часа изобщо не ми стана по-лошо, а по-нататък съвсем забравих за своята болест.
След срещата с Вселенския Патриарх се прибрахме у дома. По пътя не можех да се позная: не ми се гадеше, аз, както и всички, с интерес гледах през прозореца, беше ми радостно и дълбоко в себе си постоянно повтарях думи на благодарност към нашия новопрославен Кримски чудотворец. Свидетели на чудото бяха всички пътници в автобуса, всички видяха каква бях първия ден и колко неузнаваема - втория...
След месец отидохме в Козмодамяновския манастир. Който е бил там, познава тази тесничка пътечка, извиваща се като серпентина. Но колкото и стръмни да бяха завоите, колкото и да друсаше автобусът, на мен ми ставаше все по-радостно от мисълта за изцелението. На връщане пътят ни минаваше през Симферопол. Отново се отбихме в катедралния храм. Купих свещ с парите, които още преди бях обещала за благодарност на Светителя Лука, и същата вечер вече ми течаха сълзи от щастие и благодарност, а не от скръб и мъка. Изпълваше ме чувство на неземен възторг, и аз много пъти с особен трепет се покланях на целителните мощи...
След службата разказах на свещеника за случилото се с мен и той ме посъветва да опиша това чудо, което и направих.
Светителю отче Лука, моли Бога за нас!
Аня У., ученичка в и клас, гр. Теодосия
Към епархийското управление се обърна Александър Фролович Мат-веев, който сподели своите спомени за Светителя-хирург, оказал му неоценима помощ преди много години.
По време на Великата отечествена война той бил ранен и силно контузен при бомбардировка. Дребните парчета през меките тъкани проникнали в правото черво, увредили го, предизвиквайки загнояване и възпаление. Резултатът бил инвалидност. Животът се превърнал в мъчение. Дълго, цели осем години, боледувал Александър Фролович след това раняване, обиколил всички местни медицински светила. Предлагали му операция, но никой не давал гаранция за оздравяване. Жената на Александър Фролович, не можейки вече да гледа неговите мъки, започнала да го уговаря да отиде на прием при Архиепископ Лука. Да, било му неудобно... Но в края на краищата събрал мъжество и отишъл.
Поразителното било, че Светителят не започнал да преглежда болния. Той внимателно разгледал рентгеновите снимки, поискал да донесат други, в друг ракурс. След няколко дни снимките били готови и Александър Фролович пак отишъл на прием при Светителя. "Млади човече - казал Архиепископ Лука, - вие имате нужда от операция, при това сериозна, но в Крим никой няма да ви я направи. Трябва да отидете в Москва".
Светителят благословил болния за операция и му дал адреса на московския професор А. Н. Рижих. Операцията, направена по благословение
чудесата на светителя лука
на Светителя, преминала успешно. Александър Фролович бил освободен от инвалидност и започнал да живее като пълноценен човек. Остава да добавим, че сега той е на 84 години.
Времената, в които Бог ни е определил да живеем, наричат трудни и сложни. Някои вярващи хора казват и нещо повече от това - ние живеем в безблагодатни времена. Но аз бих искала да ви разкажа за едно чудо, за да узнаят за него вярващите и съмняващите се и да свидетелстват: с нас е Бог! Той е същият и сега, и вовеки.
Началото на тази история не може да се нарече радостно. Половин година след освещаването на нашия домашен храм "Св. мъченици Коз-ма и Дамян" при областната болница "Мечников" в град Днепропетровск "Бърза помощ" докара в приемната пострадалите при автомобилна катастрофа свещеник Владимир Цешковски и неговата презвитера. Травмите не бяха от леките и лекарите направиха не една операция, за да вдигнат на крака свещеника и матушката.
Много хора идваха да посетят и ободрят болните, мнозина се молеха за тяхното оздравяване. Молеше се и нашата енория. А от Кримска епархия при отец Владимир дойде неговият брат (също свещеник) и донесе на болните кръст с частица от мощите на неотдавна канонизирания светия - Светителя и хирург Лука (Войно-Ясенецки).
Благодарение на старанията на лекарите и молитвеното застъпничество на Светителя Лука, отец Владимир започна да оздравява. Вече в първата седмица на Великия пост той всеки ден идваше в храма - макар и на патерици, но вече без чужда помощ. На Великия Канон на св. Андрей Критски отец Владимир, без да се жали, стоеше на колене, както всички енориаши, и се молеше.
Не след дълго той и неговата презвитера оздравяха и бяха изписани от болницата. И в знак на благодарност за своето изцеление и за молитвен спомен оставиха в болничната църква кръста с мощите, който по време на болестта се намираше в тяхната стая.
Нашият храм е много млад, но Господ още от първия ден обилно излива Своята благодат над енориашите. В храма се намират велики светини. От Владика Ириней беше подарен напрестолен кръст с частица от св. Дърво на Кръста Господен и частица от мощите на свети великомъченик и Победоносец Георги. В престола на храма бяха вложени частици от мощите на новомъченица Елисавета и на свещеномъченик Владимир, митрополит Киевски. Имаше и частици от мощите на киево-печерските светии, рисуваха се нови икони. Храмът се изпълваше със светини, сред които достойно място зае кръстът с мощите на Светителя Лука.
Корпусът, в който се намираше нашата църква, е хирургически. Всеки ден в храма идват болни и техните родственици със своите недъзи и скърби, обръщайки се към Бога и Неговите светии. С молитва при мощите на Светителя Лука все по-често идват да се молят за благополучен изход от операциите не само болните, но и лекарите, и след това свидетелстват, че Господ е чул техните молитви.
чудесата на светителя лука
Имайки множество свидетелства за бързата Божия помощ по застъпничеството на светия хирург, настоятелят на храма отец Георгий поръча да изрисуват икона на Светителя Лука. Когато иконата пристигна в храма, в нея бяха вложени частици от мощите и ризата на Светителя-хирург.
Мина време. Хората, работещи в храма, енориашите и много болни започнаха да усещат много силно благоухание. Като правило то се появяваше в делничните дни, когато молещите се в храма не бяха много, или по време на проповед в неделни и празнични дни. Наподобявайки аромата на мирото, благоуханието се разливаше на вълни по целия храм, затова не можеше да се определи неговият източник. Мнозина успяха да свикнат с това чудо.
През лятото на миналата година, на 17 юли, стана произшествие, което потвърди предположението за чудесния характер на предходните събития. На осмия етаж на хирургическия корпус, в УНГ отделението беше на лечение енориашката от Троицкия храм, студентка в Медицинския институт Людмила К. Същия ден я бяха посетили съседи, вярващи ено-риаши от Преображенския храм, Павел и Анна.
Изкачвайки се по централното стълбище, те почувствали силно благоухание на църковно миро или тамян. Благоуханието се разпространявало иззад затворените врати на църквата. След това те чули молебно пеене, свещенически възгласи и високо, стройно пеене на гласове. Павел разказваше: "Приближих се до вратите и леко дръпнах дръжката. Вратата беше заключена, през матовото украсено стъкло не проникваше светлина, в храма беше тъмно. Реших, че отец Георгий служи молебен и поисках да постоя на него и да се помоля. Тъй като вратата беше заключена и нямаше осветление, помислих, че служат поръчан (т. е. личен) молебен за здравето на някого от болните в присъствието само на хората, които са го поръчали. Реших да не безпокоя никого и продължих да се изкачвам по стълбището. Благоуханието се разливаше нагоре, достигайки до осмия етаж, където отивах."
След богослужение
чудесата на светителя лука
Секретарят на епархията протойерей В. Карвовски чете поздравителен адрес към Владика Лука
Струва си да отбележим, че беше сряда - делничен ден. В сряда вечерта в нашия храм винаги е тихо. Няма богослужения, спявките на хора са в други дни. На нашето свидетелство за това и на намека, че Павел може би е чул магнетофонен запис на църковни песнопения, той категорично отговори, че може да различи записа от живото пеене, че е чул свещенически възгласи на молебен и истинско пеене на църковен хор и не се съмнява, че в храма се отслужвал молебен.
Като дойде при болната съседка, Павел разказа за молебена. На това Людмила отговори, че такова силно благоухание на тамян на осмия етаж досега още не е имало. И те едновременно с удивление наблюдаваха как лежащите в отделението болни отваряха прозорците в коридора и мърмореха: "Тия там в църквата тамян ли са запалили, не може да се диша! Какво трябва да са направили, че от третия до осмия етаж достига такава силна миризма?"
Павел, Анна и Людмила слезли на третия етаж в църквата. Там пак било тъмно. Вратата била затворена. Миризмата постепенно се разсеяла.
Рано сутринта Людмила дойде в храма да попита за вчерашните събития. Пазачът се учуди и каза, че вечерта в храма не е имало нищо. Но когато отиде да погледне иконите, видя, че на стъклото на иконата на Светителя Лука имаше капка миро. След това много вярващи идваха в храма да се поклонят на иконата и мощите. Все повече говореха за благодатната помощ и облекчаването на страданията на болните, помолили се пред тази икона. Много пъти иконата с мощите се явявала на хората. Преди пристигането на чудотворната икона на Пресвета Богородица "Погледни милостиво на моето смирение" в нашия храм, в навечерието, в храма благоухаеше не само иконата на Светителя Лука, но дори и сухите полски цветя, сложени до нея. Така се радваше на предстоящата среща с Божията Майка небесният покровител на хирургическото изкуство,
чудесата на светителя лука
Светителят Лука. А когато прекара пет часа на територията на болницата и в нашия храм, иконата "Погледни милостиво на моето смирение" продължи своя път по градските храмове и изморените, но духовно ликуващи свещенослужители се върнаха в църквата, свещеникът отец Василий Н. се обърна към нас с радостна усмивка: "На какво така мирише при вас в Симферополския храм?" И въпреки че иконата тогава беше в олтара, той се поинтересува: "Нима вие имате частица от мощите на Светителя Лука?" - и ни разказа за своето посещение на Свето-Троицкия храм в Симферопол.
Елена Романова, гр. Днепропетровск
В началото на Петровия пост на 1998 г. бях на богослужение в Свя-то-Николаевския храм в Бахчисарай. Както обикновено, се разговорих с касиерката Надежда за нещата, за живота, за прочетената духовна литература, и тя ми разказа за своите лични скърби: Надежда боледува и лекарят настоява за операция, туморът расте. Страшно е - откъде да вземе пари?! Ето, едва живее, не знае какво да прави. Отецът благословил да си направи ултразвуково изследване и отделил пари, само я предупредил да не ходи сама. "Защо?" - полюбопитствах аз. - "Страхува се, че ще припадна, ако се окаже нещо сериозно". "Какъв добър отец - помислих си аз - как преживява за всеки!" Искаше ми се да ободря Надежда, и аз започнах да я съветвам това, което винаги казвам на всеки вярващ. То не е ново за вярващите. Говорех, че ние боледуваме заради своите грехове, защото късно сме дошли във вярата, успели сме да извършим такива грехове, че Господ ни дава болести за спасението на душата и за вразумле-ние на ближните. Но когото Бог наказва, него и обича, и "който претърпи докрай, ще бъде спасен"... И главното е, че ние имаме оръжие против всички болести и бесовски козни - светото Причастие, постът, покайната молитва.
Трябва да почитаме сряда и петък, да се стараем да живеем по Божиите заповеди, да спазваме всичко, установено от Православната Църква. И тогава е възможно Господ да извърши и чудо, както се казва в Писанието: "Нека ви бъде по вашата вяра". "Да - съгласи се Надежда, - аз отдавна не съм се причастявала, все нямам кога да се подготвя, и не винаги съм спазвала поста строго. Трябва да се заема сериозно".
Случи се така, че почти през целия пост не се видяхме с болната. Но ето, като дойдох на богослужение, видях как Надежда пристъпва към Чашата. Причасти се, слава Богу! Искаше ми се да я поздравя, но не успях да поговоря с нея.
Към края на юли я срещнах някъде в Бахчисарай, отиваща на изследване с угрижено лице. Напомних й, че отецът не е благословил да ходи сама. В отговор тя се усмихна: "Така се случи!" Утеших я, както мога. "Бог да е с теб! Ангел Пазител да те закриля!" "Молете се за мен" - помоли Надежда. Така се разделихме.
чудесата на светителя лука
Като дойдох на богослужение в неделя, не можех да позная болната, толкова радостен вид имаше! "Всичко е минало" - премина ми през ума. "Ела по-скоро, всичко ще ти разкажа - смеейки се, ме покани Надежда. - Ултразвуковото изследване не показа нищо. Тумор няма. Лекарката не повярва, а при преглед с ръка също не откри нищо!" Аз развълнувано слушах нейния разказ. "Знаеш, че аз спазих поста и се причастих, освен това бях при мощите на свети Лука в катедралния храм. Служеше митрополит Владимир, имаше много народ. Отецът благослови да отида в Симферопол на празника и по работа. Нямаше никой с мен, затова си позволих да плача, колкото искам.
Целувайки мощите, молех свети Лука да ми помогне за изцеление от болестта, казвах, че се страхувам от операцията, умолявах го той да ми я направи. Той е професор по медицина, светия! Казвах, че само на него поверявам живота си. Монахинята, служеща при мощите, ми предложи ръкавичка, осветена на раката. "Трябва да се молиш и да я допираш до болното място". Така и направих през нощта. И вътре имаше някакъв процес".
Надежда усещала и болка, и движение вътре в себе си. А на сутринта й било леко и не усещала тежест на мястото, където бил туморът. Ето, операцията извършил професорът по медицина, самият владика Лука, както се била молила. За вярващия няма нищо невъзможно. Дивен е Бог в Своите светии!
Надежда Филцина, с. Голубинка, Бахчисарайски район
Аз, Валентина Михайловна Радченко, живееща в гр. Тбилиси, ул. „Ну-цубидзе"2и, кори. з, кв. 21, искам да разкажа следното.
Моята майка Галина Павловна Радченко (1922-1998) живееше в гр. Симферопол на ул. „Пролетарска" №8.
Тя се разболя сериозно. Диагноза: затъмнение на челната част на главата. Консилиумът на Медицинския институт препоръча да се направи опасна операция - трепанация на черепа. Ние живеехме близо до храма, мама беше вярващ човек. Посещавайки храма, тя плачеше, и там й обърна внимание една жена, която очевидно беше монахиня. Попитала я защо плаче и мама й разказала за своята беда. Жената посъветвала мама да се обърне към Владика Лука.
Владика Лука казал (след като разгледал всички снимки), че не е необходимо да се прави операция. Когато мама попитала колко трябва да заплати, той й отговорил: "Запалете свещ в църква".
Благодаря на Бога за това, че Той, по ходатайството на Светителя Лука, запази живота на майка ми, която доживя до преклонна възраст -76 години. Тя беше грамотен, но много стеснителен човек, и затова сама не се решаваше да разкаже за това във вестника, но често молеше своята съседка и мен, дъщеря си, да направим това.
С този разказ изпълнявам нейната воля.
чудесата на светителя лука
На дъщеря ми трябваше да се направи операция. Аз се молех на Бога със сълзи Той да изпрати на помощ Светителя Лука и светия великомъченик Пантелеймон.
Преди операцията дъщеря ми отказа да свали нагръдния си кръст. Дочаквайки края й, аз седях на пейката до болницата. Изведнъж стените сякаш се разтвориха и видях операционната зала. Около масата стояха Светителят Лука и великомъченик Пантелеймон. Те подаваха на хирурга необходимите инструменти, великомъченик Пантелеймон държеше свещ в ръка. И изведнъж чух глас: "Ето този Лука, за когото молеше от Бога, прави операция на твоето дете".
Впоследствие хирургът Екатерина Георгиевна, сама дълбоко вярващ човек, разказваше за необикновеността на тази операция. Още щом искала да каже на асистента да й подаде необходимия инструмент, той вече се оказвал в ръцете й.
Параскева Михайловна Савенко,
гр. Павлоград, Днепропетровска обл.
През 1999 г., преди празника на Света Троица, моят мъж Александър правеше ремонт на колата. По време на ремонта от един детайл се откъсна парченце метал и попадна в дясното му око. След посещение при очен лекар мъжът ми се върна вкъщи разстроен, държейки в ръка направление за операция в очното отделение на болницата "Мечников" в Днепропетровск. Настоятелят на Спасо-Преображенския храм протойерей Анатолий Марущак ни посъветва да отслужим молебен за здраве и да се помолим за хирурга, който ще оперира. Молебенът беше отслужен пред иконата на светия великомъченик и целител Пантелеймон. Гореше кандило, запалено от кандилото на Гроба Господен (отец Николай обясни, че са донесли огъня в самото навечерие на празника от Йерусалим). В молитвата отецът молеше за помощ при предстоящата операция Светителя Лука, архиепископ Кримски, целителя Пантелеймон и други светии.
След молебена отец Николай помаза двете очи на мъжа ми с елей от кандилцето на Светителя Лука и каза, че елеят е донесен от Симферопол точно днес. Като отидох у дома, започнах да събирам вещите, мъжът ми седеше на дивана в съседната стая. Изведнъж чух тих стон и се приближих до него. Удиви ме неестественото положение на тялото му. Крайниците му бяха някак неподвижно фиксирани. Премина ми мисълта - като на операция.
Пристигнахме в болницата в Днепропетровск, преминахме необходимата подготовка в очното отделение. Прегледа преди операцията извърши професор Н. Ф. Зленко.
чудесата на светителя лука
Той ми каза: "Това, което виждаме с анестезиолога на снимките, опровергава всички закони на математиката и физиката. Направихме няколко снимки от различни положения. Метал няма. Няма и втори отвор, през който да е излязъл металът. И още - почти цяло денонощие е имало рана в окото, а окото не е изтекло. Отговорът е само един - чудо! Други думи и обяснения не намираме. Вие не сте лекар (казва на мен) и затова не можете да си представите значението на станалото". След операцията професорът се обърна към мен с думите: "Не мислете, че аз сам съм направил операцията, небесните сили ми помагаха. Физически чувствах как управляват ръцете ми, в главата ми се влагаха мисли за по-доброто ръководене на операцията. По своя опит аз не бих могъл да стигна до това. Получих огромно удовлетворение от операцията. А вие до края на живота си благодарете на Бога с издигнати към Него ръце за оказаната ви милост".
На 19 септември 1999 г., на празника Възпоменание на чудото на ар-хистратиг Михаил, моят внук Миша навърши две години. Втората половина на този ден Миша, играейки си с децата на двора, намери някаква гъба - бледа отровна гъба, и хапна парче от нея. Не отидохме веднага на лекар е него, помислихме си, че ще се размине така, а и нямахме пари за лечение. И едва когато положението на детето се усложни дотолкова, че започнаха предсмъртни конвулсии, отидохме в болница. Отровата беше попаднала в кръвта, бяха увредени всички органи: мозъкът, черният дроб, сърцето...
Откараха момчето на системи в Джанкойската болница, в Републиканската клиника, където лекарите казаха, че можем да се надяваме само на Бога. Настаниха Миша в реанимацията, а неговата майка, моята дъщера Океана, побърза към Свето-Троицкия храм при светите мощи на Владика Лука, за да проси неговата молитвена помощ за изцелението на детето.
Като пристигнах в Симферопол на второто денонощие, аз намерих дъщеря си в храма при мощите. И аз също започнах да прося помощ от Светителя и безутешно плачех. А Океана, която, тръгвайки от къщи с тежко болния син, беше просто убита от скръб, сега много спокойно ми каза: "Мамо, не се разстройвай, всичко ще бъде добре. Два пъти прочетох ака-тист на Светителя Лука и имах видение". Ние излязохме в двора и тя ми разказа, че когато се молела, на иконата на Светителя, изписана на стената над раката, цветът на одеждите на Владиката се променил от цветен на черен, монашески. Дъщеря ми започнала бавно да задава въпроси и на всеки от тях Владиката отговарял с видение. Той се отделял от стената като жив. В ръцете му се появявал ту Богомладенецът, ту златиста чаша. Дъщеря ми попитала: "Трябва ли да причастим Миша?" Отговорът била чашата в ръцете на Светителя. Ние се уговорихме с отеца в храма и преди причастяването на детето се молихме още едно денонощие. По време на вечернята стоях ту права, ту на колене, и на другия ден - на ранната и на късната Литургия, както и на молебена на св. Серафим Саровски. Дъщеря ми ту беше до мен в храма, ту ходеше в болницата.
чудесата на светителя лука
С Божия помощ на 23 септември отец Йоан (не зная фамилията му) причасти детето. Вечерта на Миша му стана по-зле. Преди лекарите казваха, че настъпва разпад на черния дроб, а сега казаха, че той се е свил на топка, започнал е пълен разпад и трябва да се готвим за смъртта на детето. Дъщеря ми се измъчваше от съмнения, но проблясваше и надежда, че лекарите грешат. Тя отново дойде при мощите на Светителя, стоеше и се молеше със сълзи. И пак три пъти имаше същото видение: дрехата на Владиката променяше цвета си на черен. Дъщеря ми мълчеше и чакаше.
Процесията в деня на погребението
Този път Господ й откри Своя промисъл чрез хората. Една възрастна монахиня, която знаеше за състоянието на нашето момче, каза:
"О, как е детето? Причастихте ли го?" Океана отговори, че са го при-частили, но лекарите казват, че ще умре. - "Как така, матушка, нали имах видения от Светителя Лука?" Тогава монахинята каза: "Ако е имало видения, не вярвай на лекарите, а вярвай на Светителя, той знае по-добре от всички тях". Вкъщи започнахме да разсъждаваме - защо Владиката за втори път яви видението с трикратната промяна на одеждите му в черно. И ми се даде вразумление. "На Въздвижение - казвам -ще бъде третият ден от това видение. Може би към Въздвижение Мишенка ще дойде на себе си". И нашите надежди се оправдаха. На 27 септември, на празника Въздвижение на Кръста Господен, ние се помолихме в Свято-Троицката църква заедно с дъщерята и зетя, и, като се поклонихме на мощите на Светителя, отидохме в болницата. Към края на богослужението се върнахме радостни. На 26-и вечерта Миша вече беше в съзнание, на 27-ми се чувстваше добре и общуваше с медицинския персонал. На другия ден
чудесата на светителя лука
го преместиха от реанимацията, където лежа цяла седмица, в обикновено отделение заедно с майка му. Лекарите се удивляваха на анализите, казвайки, че това е нереално: билирубинът е бил 31 и рязко е спаднал до 8. "Това лошо ли е?" - попита дъщеря ми. - "Добро е, но нереално".
Такова велико чудо извърши Господ в нашето семейство! Моят внук възкръсна от мъртвите.
През пролетта трябваше да повторим курса на лечение. Но семейството на дъщеря ми е голямо, четири деца, и нямаше средства да се отиде на лечение. Но ние постоянно се молехме. И слава на Бога, на Небесната Царица, на Светителя Лука, на Архистратиг Михаил, на светия великомъченик и целител Пантелеймон - до днес Миша се чувства добре.
Ние, разбира се, сме грешни и недостойни, но Господ е милостив. Слава на Бога и Неговите светии!
От суетене нямаше време да опишем този случай. Моля за прошка. Благодаря на отец Йоан и на всички отци и енориаши, които ни помагаха и с молитва, и с дела. II при нас. в Чонгар, в храма на пророк Илия. сега има икона на Светителя Лука. Преди година я донесоха в храма в деня на паметта на светия апостол и евангелист Лука, чието име приел при пострига симферополският светител. И когато служеха молебен на Светителя Лука, иконата благоухаеше. Слава на Бога за всичко!
Людмила Анатолиевна Кускова, с. Атаман, Генически район
Казвам се Георгий Ангелакис, жена ми се казва Фотини. Имаме две деца - Венетия, на пет години и половина, и Манолис, на две години и половина. Живеем в Крит, в района на гр. Хераклион, в село Арколохори. Случаят, който сега описвам, стана с Манолис.
В началото на май 2002 г., като погалих сина си по главата, с дланта си усетих, че под дясното му ухо има някаква подутина, голяма колкото орех. От ден на ден тя растеше и ние решихме да се обърнем към нашия педиатър, който на свой ред ни изпрати в Пегапни, в отделението за анализ на кръвта.
В болницата прекарахме 16 дни, постоянно правейки различни анализи, тъй като лекарите от клиниката никога досега не се бяха сблъсквали с подобен случай и дори не можеха да определят какъв вид е туморът - доброкачествен или злокачествен. Впрочем поведението на някои лекари и случайно изпуснатите от тях думи ни дадоха да разберем, че все пак този тумор е злокачествен, и мен, и жена ми ни обзе такова чувство на безнадеждност и паника, че това навярно ще ни струва много години от живота. Всички ние нито за миг не преставахме да се молим на Всевишния. Към това си заслужава да добавим, че нашето дете, въпреки ранната си възраст, много обича църквата и иконите. За наше голямо щастие, се запознахме с отец Хризостом, който, като узна за нашата беда, реши да ни посети. Той пристигна точно в деня, когато трябваше да правят биоп-сия на детето, и донесе със себе си от Тива мощи на Светителя Лука.
чудесата на светителя лука
До този ден гърлото на момчето вече беше напълно затворено от тумора. Хранеха го със съвсем малки порции мляко и можеше да диша само с помощта на дихателен апарат.
През това време, докато се молехме за детето, отец Хризостом прекръсти болното място на гърлото му с раката с мощите на Светителя Лука и после ни увери, че на момчето още на другия ден ще му стане по-добре, независимо дали ще му направят биопсия, или не. Все пак ни предупреди да се молим на св. Лука и да се доверим на неговата любов.
Ние така и правехме и детето прекара следващата нощ в клиниката вече в по-добро състояние, без задушаване и без никакви други усложнения. Скоро той поиска да яде. На другия ден му стана още по-добре и гърлото му почти напълно се отвори. Лекарите, наблюдаващи толкова рязкото и стремително подобряване на състоянието на детето, както и ние, не вярвахме на собствените си очи и не можехме да обясним видяното. Знаехме, че Светителят Лука е извършил чудо.
Тъй като биопсията вече беше назначена в деня на това невероятно подобрение, лекарите решиха да я направят (всички други видове анализи явно показваха наличието на тумор). След няколко дни резултатите от биопсията бяха готови и те, за щастие, бяха благоприятни. Бяхме изписани от клиниката, върнахме се в Крит и през цялото време детето нямаше никакви проблеми със здравето.
Един от лекарите, като узна за това чудо, извършено от Светителя Лука, каза: "Ние ще трябва да скъсаме своите дипломи!"
На много хора разказахме за чудото и винаги ще разказваме за него с чувство на благодарност за великодушието, проявено от Светителя Лука към нас и нашето дете. С цялото си сърце му благодарим и да бъде благословено неговото име.
Георгий и Фотини Ангелакис, гр. Арколохори, 13 август 2000 г. Превод от гръцки М. Колесников
През декември 1999 г. сестрите от Свето-Троицката женска обител в град Курск се обърнали към архиепископ Симферополски и Кримски Лазар с молба да предаде на манастира частица от мощите на Светителя Лука (Войно-Ясенецки), който, още докато бил в света, работел в районните болници на Курска губерния и успешно лекувал селяните.
И ето, от иконата на Светителя Лука с частица от мощите му, намираща се сега в Свето-Троицкия манастир, се изцелил новороден младенец с тумор на мозъка. Предстояла му сложна, рискована операция. Бащата на детето, заедно с жена си и малкия им син, дошъл на молебен в манастира и Светителят Лука им се притекъл на помощ. На другата сутрин в болницата, където откарали детето, лекарите с удивление открили, че необходимостта от операция, на която настоявали преди няколко дни, изведнъж е отпаднала и детето е почти здраво.
Евгений Муравлъов, гр. Курск
чудесата на светителя лука
На 7 ноември 2000 г. пътувах за Симферопол, за да се помоля при раката на Светителя Лука в Свето-Троицкия катедрален храм. Поръчах молебен за здраве, помолих се пред раката и същата вечер се върнах в Одеса. Още сутринта във влака забелязах, че съм получил облекчение от хроничната гъбична инфекция на гърлото - болест, от която страдах около четири години. На другата сутрин се убедих, че болестта е преминала напълно. След няколко дни разбрах, че съм получил облекчение от дълго безпокоилата ме болест на червата (дисбактериоза). Изцеленията съвсем явно се извършиха по молитвите на Светителя Лука.
Сергии Степанов, възпитаник на з<з клас при Одеската духовна семинария
Не мога да премълча за чудесната помощ на великия кримски Божи угодник - Светителя Лука, оказана неведнъж на нас и нашата дъщеря Анна. Ние живеем в град Череповец, Вологодска област, а в Евпатория се лекуваме от 1990 г.
Преди пътуването за Крим същата година (а аз знаех, че лечението ще бъде продължително, тъй като ни предстоеше операция на мускулите на краката) поръчах молебени за здраве на Божията Майка и на Царствените Мъченици, които особено много обичам.
Стоейки на молебена, чух, че свещеникът се моли и на Светителя Лука - някой му беше поръчал молебен. При нас много почитат Светителя Лука. Помислих си: защо не поръчвам молебени на Светителя - нали ни предстои операция, а той е бил великолепен хирург. Ние с дъщеря ми започнахме да поръчваме молебени и да четем акатисти на Светителя Лука. И той не се забави да ни яви своята чудодейна помощ.
Моята дъщеря Анна има детска церебрална парализа, ходи трудно и мъчително. Преди две години в нашия град лекарите я хипнотизираха и коленете й сериозно се разболяха. На снимките: остеопороза (т. е. разрушаване на костната тъкан) на коленните стави. След година повторихме снимките, но подобрение нямаше - ясно изразена остеопороза. Лекарите не можеха да кажат нищо утешително: възможно е с възрастта костите да укрепнат и болестта да премине, но трябва да минат години.
Тук, в санаториума, на дъщеря ми направиха снимки на тазобедрените стави. Рентгенологът написа заключение: частични изкълчвания на тазобедрените стави. Ние бяхме в шок: ако е така, Анна я очакваше не планираната мускулна, а сложна костна операция и продължително пребиваване в гипс. Снимката направиха в петък, на 6 април, в понеделник назначиха повторна, а на 8 април - това беше Неделя Връбница - отидохме в Троицкия събор в гр. Симферопол при мощите на Светителя Лука, разбирайки, че във възникналата ситуация може да помогне само той.
чудесата на светителя лука
Горещо се молехме на благия и милостив лекар, Светителя Лука, снимките да бъдат добри. Поръчахме му молебен, взехме елей от кан-дилцето при неговите мощи. В понеделник направиха повторни снимки и те показаха, че няма изкълчване на тазобедрените стави. Нещо повече, лекарите, като разгледаха внимателно снимките на коленете, стигнаха до заключение, че дъщеря ми няма и остеопороза на коленните стави.
Невярващият човек може да се отнесе скептично към случилото се, да каже, че всичко това е случайност, но ние твърдо знаем, че това не са никакви съвпадения и лекарски неточности, а помощта и застъпничеството на светия Божи угодник Лука.
Светителю отче Лука, велики и преславни Божи угодниче, помагай ни и занапред!
Анна и Лариса Федченко, гр. Череповец, Вологодска област
След богослужение (1953 г.
Неотдавна бях на гости на своята близка приятелка Лидия Дмитриевна Г., с която не се бяхме виждали почти половин година, и тя ми разказа една удивителна история.
През август Лидия Дмитриевна с възпаление на белите дробове попаднала на лечение в Републиканския център. Както обикновено, след закуска болните почивали в хола. Една едра тъмнокоса жена от източен тип започнала да се оплаква от силна болка в сърцето:
"Освен това ми откриха киста на черния дроб и ми предлагат да се оперирам. Къ�