История на балканите XX век

Том II от "История на Балканите XX В." разглежда на първо място събитията през XX век, като започва с вътрешното развитие на България, Гърция, Черна гора, Румъния и Сърбия около 1878 г., както и на румънската и южнославянските националности в Хабсбургската империя след 1867 г. Въпреки вътрешните им проблеми, независимите балкански държави фокусират вниманието си най-вече върху придобиването на територии все още под османско и хабсбургско господство. Балканските войни от 1912 и 1913 г., и отчасти Първата световна война водят началото си от желанието на националистическите кръгове да приключат териториалното обединение на своите страни. Мирните договори след 1918 г., които установяват много близки до днешните граници, осъществяват повечето от румънските и сръбските стремежи, но оставят у много албанци, българи, хървати и гърци неудовлетвореност и омраза. В периода между двете световни войни балканските правителства страдат от световната икономическа и международни кризи, както и от националните и политически конфликти вътре и между отделните страни. След 1940 г., когато войната поглъща полуострова. Балканите се превръщат в бойно поле между Съюзническите сили и силите на оста и в сцена за организиране на движения на съпротивата от съществено значение за следвоенното уреждане. Значителна част от тази книга разглежда преживяното от балканските страни по време на войната, установяването на следвоенните комунистически правителства и вътрешното развитие на тези режими до 1980 г. Различните пътища, които следват тези пет страни след 1945 г., също са разгледани подробно.