Управление на изкуствата
Творчество и организация, изкуство и управление, култура и икономика - на пръв поглед това са като че ли несъвместими, дори взаимно изключващи се понятия. В действителност обаче развитието на изкуствата и културата в едно общество е пряко зависимо от редица политически, икономически, законодателни, социални и организационни фактори, които подпомагат, променят или възпрепятстват творческите процеси Успехът или неуспехът в тази област зависи в значителна степен от уменията, способностите и компетентността на мениджърите, администраторите и икономистите, които се грижат за взаимното доверие между творците и аудиторията, "превеждат" творческите процеси на прагматичния език на икономиката и управлението и с това улесняват работата на стотици хиляди актьори, певци, музиканти, танцьори, художници и писатели по целия свят.
При разработването на темите авторът се води от следните изходни позиции. Управлението на изкуствата е относително нова теоретична област, която се проявява в разнообразни практически измерения Сложността на изследванията произтича от факта, че, от една страна, културата и изкуствата включват много направления - кино, театър, литература, изобразителни изкуства, опера, балет, музика, а, от друга страна самата управленска наука е многоаспектна - управление на финансите, на човешките ресурси, на пазарите, на процесите, на информацията. Управлението на изкуствата може да включва: управление на национални, държавни и частни културни организации, управление на независими организации В развлекателната индустрия (телевизионни и радиопредавания, фестивали, музикален бизнес, звукозаписна индустрия), управление на културни организации от третия сектор, администриране на културни дейности в националните и местните органи на държавна власт, които разпределят държавната субсидия и носят отговорността за развитието на културата и изкуството в една страна. Следователно мениджърите и администраторите в културата и изкуствата на практика изпълняват разнообразни функции. Те са свързващо звено между творците, аудиторията, държавните институции и финансиращите организации.
При разработването на темите са взети предвид някои ограничения:
Първо. Обхванати са предимно институционализираните форми на сценичното и изобразителното изкуство. Останалите видове изкуства (кино, музика, литература, архитектура и други) са извън обсега на изследването.
Второ. Проблемите са разгледани предимно в практикоприложен аспект, като на много места се акцентира върху базисни теоретични постановки. Целта е да се овладеят някои основни теоретични положения в икономиката и управлението на изкуствата, да се вникне в практиката на западноевропейските страни и САЩ, като се коментират възможности за приложение на някои концепции и идеи в България.
Трето. В българската научна литература липсват цялостни систематизирани разработки по отношение на икономиката и управлението на изкуствата с изключение на някои частични проучвания и статии от български автори. Голяма част от термините в областта на икономиката и управлението на изкуствата трудно намират своята адекватна проекция в българския език. Уеднаквяването на българската научна терминология със световната е един дълъг и труден процес - колкото болезнен, толкова и необходим.
Четвърто. Изкуствата и културата в сборника се изследват през призмата на организацията и управлението. Изкуствоведската и културоведската страна на творческите процеси не се коментират в дълбочина.
Темите в сборника са подредени в следната логическа последователност:
Първата тема разглежда същността на организациите в областта на културата и функционирането им в непрекъснато променящата се външна среда. Изследват се взаимоотношенията между мениджърите, аудиторията, критиците и творците. Изведени са характеристиките на успешното управление на организации в областта на културата, многообразните роли и функции на мениджърите и администраторите в изкуствата. Търси се проекцията на някои основни управленски функции и методи в културните организации.
Втората и третата тема разглеждат взаимоотношението между държавното подпомагане на изкуствата и принципите на свободния пазар. Акцентът е поставен върху ролята и функциите на държавата за развитието на изкуствата. Анализират се пазарните отношения в областта на изобразителните изкуства - видове пазари, участници в тях, цени на произведения на изкуството, фактори на търсенето и предлагането и др. Изследват се проблемите в българската практика.
Четвъртата тема е посветена на необходимостта и особеностите в организацията на маркетинга и комуникациите в изкуствата. Търсят се практическите измерения на основните маркетингови концепции в изкуствата - методи за проучване на аудиторията, организация на медийната реклама, оформяне на рекламни печатни материали, организация на пресконференции, развитие на директната поща и методите за стимулиране на продажбите в изкуствата, диагностика и оценка на маркетинговия процес.
Петата, шестата и седмата тема са насочени към някои управленски и организационни аспекти във функционирането на сценичните и изобразителните изкуства. Разглеждат се три вида културни организации - галерии, музеи и театри, като се анализират мениджърските функции, категориите персонал, структурите на управление, договорната система, източниците на финансиране и икономическите особености на тези организации. Посочени са някои образци от световната практика. Анализира се състоянието на проблемите в България.
Последната тема обхваща европейската практика по обучение в областта на управлението на изкуствата, като се аргументира необходимостта от развитие на обучението в България. Правят се някои основни изводи за състоянието и тенденциите в управлението на изкуствата в Европа и се анализира ситуацията в България.
Темите са разработени въз основа на анализ на теоретични източници (монографии, учебници, статии и документи), на разговори с експерти и специалисти, както и на практически опит на автора в областта на управлението на изкуствата в редица западноевропейски страни, САЩ и Япония. Част от темите са апробирани в преподавателската практика на автора под формата на лекции и семинарни занятия пред студенти от България, САЩ и няколко европейски страни. Разработването на темите се основава на изследователски материали и проекти на автора в България и в други страни, част от които са представени на международни научни конференции и симпозиуми.
Настоящата разработка е предназначена предимно за студенти, които изучават специалности, свързани с икономиката, управлението и маркетинга на изкуствата и културата. Всяка тема е съпроводена с обобщение и въпроси за дискусия, които биха улеснили учебния процес. Отсъствието на учебни помагала по управление на изкуствата затруднява подготовката на студентите. Ето защо авторът е мотивиран от желанието да улесни учебния процес, като изследва само някои от въпросите, включени в учебните програми. Темите имат за цел да дадат основни познания по организация и управление на дейностите в областта на изкуствата, да акцентират върху някои актуални въпроси и читателят не бива да смята, че ще научи всичко.
В сборника са включени много практически съвети по създаване на организационни структури, формиране на управителни съвети, разработване на рекламни материали, организация на маркетингова кампания, контакти с медиите и др. Ето защо сборникът може да се използва от практикуващи мениджъри и администратори в областта на културата и изкуствата. Той би представлявал интерес и за учени и специалисти, които изследват тази чувствителна, интересна и привлекателна област, каквато е управлението на изкуствата.
Като относително млада и все още ненамерила своето достойно място в България, науката по управление на изкуствата си пробива път постепенно, често съпроводена с неразбиране, недоверие и противоречия. Акредитацията на образованието по управление на изкуствата, както и на професиите в тази област в България, е въпрос на близко бъдеще. За тази цел трябва да обединят усилията си творците, политиците, практиците и учените. Оцеляването и развитието на изкуствата в трудните условия на днешния ден е въпрос на отговорност и морал към бъдещите поколения. Защото изкуствата и образованието са онези чувствителни места в обществото, където е възможно да се съхрани духовността на една нация и да се пренесе в следващия век.