Публикуван е новият епизод на Horizonti.Podcast

Посветихме епизода на високите технологии в живота на хората с нарушено зрение, или поне това беше първоначалната идея. В хода на разговора с госта ни Димитър Димитров засегнахме и други не по-малко значими теми от живота на хората с нарушено зрение. Статията съдържа някои ключови моменти от епизода.
Високите технологии са в кръвта на Митака, както е познат в нашата общност. Но в кръвта му е и да подкрепя, да помага. Не се щади да предава знание, опит и да окуражава.
Още от дете се запалва по компютрите макар че към онзи момент възможностите за уеб достъпност за незрящи потребители са били по-скоро в сферата на научната фантастика.
Първата среща с компютъра, работещ под доз, е в гимназията – края на миналия век. Учуден че компютъра изобщо може да говори, започва да фантазира, че един ден ще има собствена говоряща машина. Не след дълго детската мечта се материализира като през 2004-2005 самият той не е сигурен в годината закупува първия си компютър с ОС Windows XP. "каква машина само!". Прекарва много време пред екрана в изучаване възможностите - своите и на устройството, като контактът естествено е опосредстван от екранния четец.
Посвещава време и нерви воден от минотавърско любопитство - „да знаеш компютърът каква работа може да ти свърши, какво можеш да направиш и създадеш и как да получиш нещо което в крайна сметка може да те обогати“.
Митака не се ограничава до боравене със софтуер. На принципа на пробата и грешката започва сам да поправя, подменя, оптимизира хардуера на своите машини. Разполага с набор отвертки и уверено борави с тях. Когато ролята на обикновен ползвател му става тясна, за период от време развива собствен бизнес в сферата на компютрите. Определя този си опит като особено ценен.
За мен като човек без зрение беше много ценно това, да мина през целия този процес на създаването на собствен бизнес, трупането на контакти с доставчиците и клиентите“. „Установих, че компютърджиите са едни от малкото хора без предразсъдъци по отношение на незрящите“.
В един момент от живота си компютърджията, както той сам се нарича, решава да направи рязък хуманитарен завой - записва и завършва специалността Специална педагогика, като дори не допуска че след време ще оправдае инвестицията.
От няколко години на сам Митко съчетава компютърната страст със знанията от университета.
Към момента работи като преподавател по информационни технологии в единствената в София социална услуга подкрепяща хора с нарушено зрение в тяхната социална интеграция и рехабилитация – ЦСРИ „Светлина“. Обучава незрящи и слабо виждащи клиенти на центъра да използват помощни технологии, отзовава се на нужди от консултиране, отстраняване на дефекти, ремонт. Често се случва да придружава клиентите на ЦСРИ от момента на възникване на идеята, през закупуване на дадено устройство - компютър, лаптоп, смарт устройство, до привеждането му в експлоатация и адаптиране за нуждите на незрящия ползвател.
"Помощните технологии подобряват достъпа на незрящите хора до информация, образование, комуникация. Помагат при придвижването посредством смартфоните и много други неща". "Обучението изисква полагане на усилия и мотивация".
Клиентите на центъра са хора на различни възрасти. Обучението се провежда индивидуално като "подходът е съобразен с индивидуалното темпо и конкретните нужди на конкретния човек".
Освен познания в областта на компютърните технологии – софтуер и хардуер, естеството на работата на Митко изисква комбинация от качества и умения заимствани от дисциплини като психология, педагогика, социална работа.
„Случва се да работя с хора които са отчаяни, демотивирани, с такива които на скоро са загубили зрение“. Преподавателят е и вид ментор, създава връзка на доверие, беседва, мотивира човека да придобие самочувствие и увереност“.
Според Митко един от знаците че клиентът е върнал увереността си е когато започне сам да поема инициатива и да оспорва препоръките на своя преподавател. Едва тогава започва същинската работа.
„Каквото и да се е случило, човек трябва да се старае да обича, да не се предава, да не допуска отчаянието до себе си, да знае че може да учи, да прави неща и да търси подкрепа“.
Говорещите програми са едно от нещата, които ни помагат да не изгубим връзката си със света
Далеч не всички сайтове са достъпни за работа с екранен четец.
„Трудно е за редовия компютърджия да задълбае в спецификите на уеб достъпността,в Бг няма толкова потребители, няма и пари в това“
„Въпреки пропуските на програмистите по отношение на достъпността по добре е да разчиташ на едно масово устройство отколкото на специализирано“
„Ако харесваш работата си в сферата на технологиите няма как да прегориш защото нещата със всеки следващ update се променят, учиш нови неща и нямаш време да скучаеш“.
Някъде тук паузирахме записа с уговорката, че при първата отдала се възможност ще напълним още няколко писти с аудио.
Епизодът на Horizonti.Podcast с гост Димитър Димитров може да слушате тук
Подкрепете Horizonti.Podcast като се абонирате за нашия YouTube канал

Автор Аглика Недкова