Сказание за времето на Самуила

Романът разказва за стълкновението между България и Византия в края на десети век — стълкновение не само между две държави, а и между два светогледа и две епохи, което ражда необикновени личности и необикновени постъпки. Тази невероятна борба понякога губи своите човешки измерения и се превръща в буря от страсти, за да завърши с ослепяването на 15 000 българи-пленници — нещо неслучвало се в световната история. Двамата противници са поставили начело на войските си две огромни личности, които като два полюса събират в себе си силата и противоречията на своите страни и епохи — император Василий Втори — Българоубиеца, и цар Самуил. Но наред с тях в романа живеят образите на десетки други герои — хора, живели преди нас, — които ни показват как трябва да се обича и да се брани България.
През 1986 година се навършиха 1000 години от битката при Траянови врата, описана в романа,- в която българските войски, водени от Самуил, разбиват византийците.