Българският парламентаризъм в условията на глобалния преход

Тази книга изследва режима на парламентарно управление в България, установен с Конституцията от 1991 г. Целта е да се погледне на българския преход като част от глобалния и заедно с това да се опише системно парламентарният процес в условията на специфичния български преход. Изхожда се от предпоставката, че светът се намира в преход от модерност към глобалност, който задава рамката на политическите процеси в международните отношения и в парламентарната система на България.
Българският социализъм има модерен характер. Затова днес България може да участва в глобалните процеси не в традиционната си роля на догонваща нация, а като модерна страна със собствен възглед за глобалната перспектива.
Институциите на българския парламентаризъм са носещите колони на този глобален преход. Тяхното изучаване се налага не само за да бъде разбран правно-конституционалният механизъм за функциониране на властта, а защото те опосредстват формирането, натрупването, съчетаването и действието на интереси в политическия живот. Интересите, които не са институционализирани, са пагубни за стабилността на държавата. От друга страна, без съвременно понятие за интерес институционалният анализ не дава никаква представа за политическия процес. От особена важност е разбирането за интереса като насочен към вземане на решения на все по-високо равнище. Оттук методологически книгата се ориентира към структурите на държавно-политическия живот и ги анализира като нива на вземане на решения в рамките на българската парламентарна система.