Психология на зрително затруднените

В обучението на зрително затруднени деца в България е натрупан повече от 100-годишен опит, но в областта на проблемите, свързани с психологическите аспекти на слепотата и слабото зрение, нещата изглеждат твърде скромни. До последното десетилетие на миналия век, епизодичните практически действия в тази област бяха ограничавани главно в рамките на двете специални училища за деца с нарушено зрение в София и Варна. Назначаването на специални училищни психолози в края на 80-те години бе важна крачка в правилната посока. Появата и развитието на фундаментални области в нашата педагогика на зрително затруднените като: интегрирано и включващо обучение, ранно въздействие, обучение на деца с множество увреждания и сляпоглухи, както и реформирането на рехабилитационните форми за къс-ноослепели, породиха необходимостта от съвременни теоретични знания и практически умения, свързани с решаване на разнообразието от специфични психологически проблеми на обучението и рехабилитацията на зрително затруднените.
От средата на 50-те години на XX век чрез различни по форма и структура кратки курсове у нас се подготвят учители на слепи деца. Те включват и кратък лекционен курс по тифлопсихология. Съвременна подготовка на многофункционални специалисти за обучение на зрително затруднени започва през 1988 г. във Факултета по начална и предучилищна педагогика при СУ „Св. Климент Охридски". Паралелно с университетския курс по психология на зрително затруднените, който има над 20-годишни традиции, бяха адаптирани, разработени и практически приложени съвременни инструменти и методики за психологическо оценяване и обучение на деца и възрастни със зрителни увреждания.
След издаването на университетския учебник по педагогика на зрително затруднените (Радулов, 2004), авторите са убедени, че е назряла потребността от следващо фундаментално университетско помагало - учебник по психология на зрително затруднените. Както ще стане дума в първа глава, наименованието на тази дисциплина трябва да се възприема твърде условно, тъй като днес научно и практически е доказано, че няма специфична личност на слепия човек. Ето защо тук ще бъдат разгледани някои особености на лицата с увредено зрение, които не прокарват непреодолима граница с виждащите, а влияят само върху някои аспекти в тяхното нестандартно развитие и функциониране в семейството, училището и обществото.
Това означава, че изданието няма да следва структурата на старите учебници по тифлопсихология и на учебниците по обща психология. Ние ще се опитаме да представим само най-специфичното, свързано с отражението на слепотата и слабото зрение върху личността, в контекста на училищното обучение, рехабилитацията и социализацията. За разлика от Литвак (2006), който развива схващанията си само върху обучението в специалните училища, ние ще насочим вниманието към училищното обучение на зрително затруднените, независимо дали те се обучават в специално училище или са интегрирани в масово училище. Тук ще бъдат разгледани такива основни проблеми като: компенсацията на зрителните увреждания, особеностите в развитието на зрително затруднените деца, сензорната интеграция, светът на представите и интерпретирането на околната среда, вербализма, някои несъществени особености на личността, приспособяването към зрителното увреждане, спецификата в общуването и пр. Специално внимание ще бъде отделено върху функциите на училищния психолог в работата му със зрително затруднени деца. Няма да пропуснем дискутирането на въпроси като: ефективността на различните модалности в компенсаторния процес, представата за себе си, маниеристичното поведение, фантазния живот, сравнителните изследвания между виждащи и незрящи и пр., които все още остават без ясен отговор. Като университетско издание, този учебник оставя отворена вратата за дискусии.
Нашата книга може да бъде ценно помагало в ръцете на студентите по педагогика на зрително затруднените, учителите от специалните училища, учителите по рехабилитация на късноослепели, ресурсните учители, училищните психолози, офталмолозите, специалните психолози, други специални педагози, администраторите на различните организации и служби за зрително затруднени лица.