Старобългарска литература IX - XVIII век

Учебникът за ВУЗ " Старобългарска .литература " предлага кратка цялостна история на средновековната българска литература от нейното начало до нейния залез. В него са разгледани общотеоретични въпроси - периодизация, характер на старобългарската литература, жанрова система, особености на ръкописната книга. След това е дадена представа за писмената култура в България до Кирил и Методий, обширно е разгледано, делото на Солунските братя и литературната дейност на техните български ученици и последователи. Изтъкват се високите художествени постижения на творци като Климент Охридски, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх. Проследява се появата и развоят на апокрифната литература - преводна и оригинална, същността на богомилската и противобогомилската литература, прави се преглед на преводната повествователна и историческа литература. Отделено е място на българската книжнина от епохата на византийското робство и от XII в., като са взети предвид наи-новите научни открития. Подробно се разглежда богатият, на литературни прояви и на идейни течения XIV в. Изяснява се творческото развитие на писателите от Търновската школа от XIV-XV в. - Патриарх Евтимий, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки и др. Обяснява се спецификата на книжовния живот през периода на османското владичество във връзка с политическите и обществените условия. Разглежда се творчеството на Владислав Граматик и Димитър Кантакузин, литературата за софийските мъченици, посочват се новите явления от XVII-началото на XVIII в., ,които са белег за постепенен преход от средновековна към нова литература. През всички периоди въпросите на литературния процес в историко-литературен план са съпроводени с конкретен анализ на по-ярките творби.